№ 169
гр. Разград, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20243300500265 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Д. Л. Б. е депозирала въззивна жалба против Решение №270/08.05.2024г., постановено по
гр.д. № 110 по описа за 2024 г. на РС, с което съдът е отхвърлил иска й по чл.55 ал.1 пр.1
ЗЗД в размер на 330.84лв.,платени от нея без основание по договор за предоставяне на
услуга, ведно със законната лихва. Твърди,че решението е постановено при нарушение на
процесуалните правила и неспазване на материалния закон. Моли съда да го отмени и уважи
иска й.Претендира за разноски. Съдът е приел, че между нея и въззиваемия са съществували
валидни облигационни отношения по Договор за доставка на електрическа енергия за обект,
находящ се в ***, обект №***. Фактурирани са потребени количества електрическа енергия
за период от 17.06.2022г. до 12.10.2022г., за които има издадена заповед за изпълнение
№656/20.07.23г. по ч.гр.д.№1222/2023г по описа на PРC. Жалбоподателката е продала имота
на 27.04.2022г., преди процесния период на В.П., който от своя страна също се е разпоредил
с него на 09.08.2022г. в полза на Н.Г.. Според нея съдът не е приложил правилната
материална норма, не е обсъдил в цялост доказателствата по делото и доводите на
жалбоподателката приемайки,че извършеното плащане не е от нея. Не е дал вяра на
показанията на св..В. С.. Жалбоподателката е представила фискалните бонове за заплатената
енергия, като в самите бележки са посочени и имената на платеца. Ищцата е прехвърлила
имота, но новите собственици не са подали заявление за промяна на собствеността, а са
консумирали ел.енергия. За да не се стигне до налагане на обезпечителните мерки
жалбоподателката е предпочела да плати търсените от ответното дружество суми.
1
Впоследствие е подала две молби - заявления да й бъдат възстановени като недължимо
заплатени и получени от ответника при начална липса на правно основание суми за
ел.енергия изразходвана от новия собственик на имота. Въззиваемият е следвало да начисли
на новите собственици консумираната ел.енергия,тъй като те вече са страни по договора за
предоставяне на ел.енергия и дължат плащане съобразно чл.4 от ОУ на ответното
дружество, тъй като имат качеството на потребител.Позовава се на Решение № 205 от
28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, относно това, кой дължи цената на доставената
енергия за периода, който следва изгубване на собствеността. Неизпълненото задължение по
чл.17, т.З от ОУ не квалифицира жалбоподателката, бивш собственик на имота като
длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. Ищцата няма
доказателствени искания.
Енерго-Про Продажби АД се депозирали отговор на въззивната жалба, в който изтъкват
доводи за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт, при направена
правилна преценка на доказателствата-представени фискални бонове и разпит на свидетел.
Въззиваемият счита,че отчуждаването на един имот не означава непременно поемане на
задължение за прехвърляне партидата на новия собственик. В отношенията между страните
може да има най-различни уговорки. По делото е установено ,че въззиваемият е предоставил
услугата,като по този начин е обеднял, а обекта е консумирал енергията и се е обогатил. При
потвърждаване на съдебното решение въззиваемият също претендира сторените разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция
намира фактите по делото за превилно установи, а именно: Между страните по делото са
съществували валидни облигационни отношения по Договор за доставка на електрическа
енергия за обект, находящ се в ***, регистриран в ответното дружество като обект №*** до
12.10.2022г., когато по искане №62700163 на жалбоподателката от 28.09.2022г. договорното
правоотношение е прекратено и е съставен констативен протокол №635012-1. В процесния
период 17.06.2022г.-12.10.2022г., за процесния обект е потребено и фактурирано количество
ел.енергия, което е заплатено он жалбоподателката на 31.08.2023г. Преди процесния период
жалбоподателката е продала имота на В.А.П. на 27.04.2022г., който впоследствие на
09.08.2022г. го продал на Н.Г.Г.. По делото са приложени и прибщени като
доказателства,представените от жалбоподателката фискални бонове за сумата 330.84лв.
Събрани са и гласни доказателства относно установяване факта на плащане от страна на
жалбоподателката. Преди плащането на 31.08.2023г. въззиваемият е депозирал заявление по
чл.410 ГПК и е образувано ЧГД № 1222/2023г по описа на РС – Разград. Издадената Заповед
№656/20.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД 1222/2023г. е
обезсилена,предвид факта на плащане.
Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи: Въззивната
жалба е процесуално дорустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна.Установено по делото е,че договорните отношения
между страните са продължили до 12.10.202г., когато са прекратни по молба на
жалбоподателката. До този момент тя е била титуляр на партидата. Фактът,че същата е
2
отчуждила имота преди това не води автоматично както счита жалбоподатебката до загуба
на качеството потребител на услугата, защото съгласно закона такъв може да бъде не само
собственика на имота. Промяната титуляра на партидата следва да бъде заявена изрично от
страните по продажбата пред въззиваемия. Като не са сторили своевременно това, страните
по сделката мълчаливо са приели фактическото положение. Следователно отношенията
отношенията между страните имат договорен, а не извъндоговорен характер. На следващо
място въззиваемият е бил добросъвестен и е доставял ел.енергия, която е била потребявана в
имота, предвид на което е невъзможно да има обогатяване от негова страна. Единствената
разлика в правните изводи между първоинстанционният и въззивният съд касае авторството
на плащането. Районният съд е приел,че жалбоподателката не е доказала,че е платила
потребената енергия,тъй като фискалните бонове не установяват авторството на платеца.
Касовата Бележка (Фискалният Бон) е първичен счетоводен документ, който се издава
задължително за всяко отделно плащане в брой по доставка на стока или услуга, независимо
дали за тази доставка е издадена Фактура и служи за доказване на плащането. Фискалният
бон не е поименен и следователно неговият приносител следва да се счита за автор на
плащането. Предвид на това съдът намира за установено,че жалбоподателката Д. Л. Б.
действително е платила исковата сума. Този факт обаче не променя крайния извод за
неоснователност на исковата претенция.
Предвид изхода от спора, разноски се следват единствено на въззиваемия. Представен е
списък по чл.80 ГПК за сумата от 100лв. юк.възнаграждение, което се претендира за
определяне. Претендираните разноски за юк.възнаграждение са в минимален размер и
следва да бъдат уважени.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №270/08.05.2024г. постановено по гр.д.№110/2024г. по описа на
РС-Разград.
ОСЪЖДА Д. Л. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Енерго-Про Продажби АД сумата от 100лв./сто лева/
съдебни разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3