Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     №………/…………..

 

  Гр. София, 21.02.2022г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря Ирена Александрова като разгледа т.д.№ 86 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

            Ищецът „Б.Е.“ ЕООД твърди, че като оператор е сключил с ответника – „М.а.у.“ ЕООД като подизпълнител договор МАУ №92/23.10.2018г. за възлагане на изпълнението на ограничени задачи по управление на поддържането на постоянна летателна годност на въздухоплавателно средство, изпълняващо търговски въздушен транспорт, който договор е одобрен от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Ищецът сочи, че подробно правата и задълженията са страните са описани в договора и конкретно в техническата част към него. В списъка на въздухоплавателните средства, за които се отнася, са включени девет самолета, описани на стр. 4 от исковата молба, като възнаграждението е с начална сума от 5 000 евро без ДДС и месечни суми от 1000 евро без ДДС за три от самолетите и 3100 евро без ДДС за останалите самолети. Твърди, че на 16.09.2019г. е одобрена замяна на двигателите на самолети с посочени инициали. На 24.09.2019г. ответникът е изплатил работни пакети за замяна на двигателите, която е следвало да бъде извършена от „П.К.С.“ АД, като замяната е извършена и фактически.  Твърди, че е платено възнаграждението по договора за техническо обслужване, но при приключване на работата е установено, че липсва сервизен бюлетин на производителя на самолети LZ-BOO с MSN №26852 на двигатели тип CFM 56-3С1 вместо тип CFM 56 -3В2, като след запитване до Боинг се установило, че това е възможно, но при заплащане на щета в размер на 115 -120 000 щатски долара и срок около 4 месеца. Твърди, че горното представлява пречка за сертифициране на извършената техническа замяна и в този смисъл ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 2.10.6 от Техническата част на договора, да разработва необходимата работна документация по приложимите сервизни бюлетини. С оглед горното въпросният самолет е останал на земя и не е могъл да изпълнява полетната програма на ищеца в периода от 03.10.2019г. до 31.01.2020г., в резултат на което молителят е претърпял вреди под формата както на загуби, така и на пропуснати ползи. Твърди, че загубите са сумата от 91924 лв., представляваща платена цена на „П.К.С.“ АД за замяна на двигателите; сумата от 51 507,71 лв., представляваща сума, платена за престой на двата самолета LZ-BOO и LZ-BOТ в Роуз Ер Хангар за период от двадесет дни, считано от 30.09.2019г., сумата от 13 299,64 лв., представляваща платените наемни вноски за инструменти и количка за двигател, а пропуснатите ползи са в размер на 1 018 300 щ.д., представляващи нереализиран приход за процесния самолет за периода от 03.10.2019г. до 31.01.2020г., общо 599 блок часа въз основа на договор за мокър лизинг от 01.10.2019г., сключен с „Б.Е.“ АД, по който ставката за час е в размер на 1 700щ.д. Предвид горното претендира осъждането на ответника да му заплати горепосочените суми за вреди и пропуснати ползи. В допълнителната искова молба от 15.04.2021г. ищецът поддържа първоначалните си твърдения. Сочи, че неправилно се поддържа, че ответникът МАУ не бил изготвил работни пакети относно самолет LZ-BOO в изпълнение на заявка на ищеца, като твърди че ответникът е одобрил това в имейл от управителя на ответното дружество - Т.И.от 16.09.2019г. Твърди, че не съществува друго правоотношение между двете дружества, засягащо поддържането на летателната годност на самолети LZ-BOT и LZ-BOO, поради което твърденията, че двата работни пакета били изготвени не на основание на този договор, а на някакво друго основание, е несъстоятелно. Ищецът оспорва като невярно твърдението в отговора на исковата молба, че изпратените от МАУ до Б.Е. работни пакети били със срок на валидност до 30.09.2019г., като сочи, че това не следва нито от текста на самите документи, нито кореспондира с практиката в подобни случаи, а в текста на самите работни пакети датата 30.09.2019г. е посочена като „deadline“, т.е краен срок на изпълнение, а не като срок на валидност на самите работни пакети. Твърди, че са неоснователни доводите на ответника, че не следва да носи отговорност за причинените вреди, тъй като му било известно обстоятелството, че липсва сервизен бюлетин на производителя на самолета, който да допуска монтирането на самолет LZ-BOO, е MSN № 26852 на двигатели тип CFM56-3C1, вместо тип CFM56-3B2, сочейки че ако съществуват пречки за изпълнение на възложената работа, в тежест на изпълнителя е да уведоми възложителя за това по аргумент от чл.260 от ЗЗД, а не обратното. Поддържа и че неправилно ответникът се опитва да се освободи от отговорност, позовавайки се на обстоятелството, че работните пакети са били одобрени от служител на ищеца, тъй като подобно одобрение не освобождава изпълнителя от отговорност за неизпълнение на задълженията му по чл.260 от ЗЗД, а и на ответника е бил осигурен достъп до базата данни, в която се съдържат всички сервизни бюлетини на Боинг и на производителя на двигателите CFMI, т.е. дружеството е знаело, че липсва сервизен бюлетин и без наличието на такъв не е възможно да се извърши исканата замяна на двигателите, но въпреки това е изготвило работните пакети за замяната. Следователно неизпълнението на задълженията му по договор МАУ № 92/23.10.2018г. е извършено умишлено или най-малкото при груба небрежност, поради което изпълнителят не може да бъде освободен от отговорност по арг. от чл.94 от ЗЗД. Твърди и че не е налице основание МАУ да бъде изцяло или частично освободено от отговорност поради това, че на 24.10.2019г. от него е предложено алтернативно решение, при което самолет LZ-BOO временно да бъде експлоатиран с два различни двигателя - един CFM56-3B2 и един CFM56-3C1, за което е наличен сервизен бюлетин, тъй като това техническо решение не е прието от „Б.Е.“, тъй като дружеството не разполага с двигател CFM56-3B2 с ресурс. Сочи и че неоснователно се поддържа, че замяната на двигателите не е следвало да бъде възлагана на „П.К.С.“ АД, което към 01.10.2019г. не е имало право да извършва работи по самолети Боинг 737, тъй като не било сертифицирано за това, като сочи, че договорът е сключен с посоченото дружество, тъй като същото разполагало е хангар и необходимото оборудване за извършване на замяната, а за самите работи е използван сертифициран технически персонал, а сертификацията на замяната е следвало да бъде изпълнена от организация за техническо обслужване, одобрена по част-145 на „Б.Е.“ АД, с което дружество има сключен договор за техническо обслужване. Поддържа, че противно на твърденията на ответника, договорът за замяна на двигателите не се нуждае от одобрение от страна на ГД „ГВА“ по М.А.708(В) от Приложение I към Регламент № 1321/2014г., тъй като става въпрос за изпълнение на индивидуална работна заявка за техническо обслужване и то отнасяща се до работите, които не изискват сертификация. Оспорва и доводите, че сключеният договор с „П.К.С.“ АД имал предвид не замяната на двигателите между горепосочените два самолета, а някакви други работи като опровергаващи се от самия му текст, тъй като предметът му изрично е описан като размяна на двигателите и допълнително техническо обслужване за самолети MSN 24655 и MSN 26852, а изпълнението на работите е удостоверено от трето лице, защото именно то отговаря за тяхната сертификация, а не „П.К.С.“ АД. Доводите относно неизвършен предварителен одит са ирелевантни. Поддържа, че неоснователно е и поддържаното от ответника възражение, че не следвало да носи отговорност за причинените вреди, тъй като самолет LZ-BOO не бил годен да лети и по други причини, а именно непредставяне на доказателства за изпълнение на директиви за летателна годност AD 2018-10-12, АД 2015-21-08 и 2003-14-06. Изискванията на тези директиви твърди да са изпълнени на 17.10.2019г., а съгласно чл.2.5.7 и чл.2.5.8 от сключения между страните договор МАУ № 92/23.10.2018г., задължение на ответното дружество е било да изготвя заявки или работни пакети за необходимото техническо обслужване, които да изпраща на Б.Е. поне 10 работни дни преди планираната дата на прегледа, което се отнася и до изпълнение на директивите за летателна годност, като съгласно чл.2.9.2.6 подизпълнителят извършва планиране на изпълнението на ДЛГ съгласно сроковете и условията и го предава на ОУППЛГ за одобрение, а също така предоставя работната документация и планирането за утвърждаване на ОУППЛГ, т.е неизпълнението на изискванията на посочените директиви преди 10.07.2019г. е следствие от неизпълнението в срок на задълженията на самия ответник, който не може да се позовава на това свое неизпълнение, за да се освободи от отговорност. В хода на производството поддържа исковете чрез процесуалния си представител – адв. В. и претендира уважаването им по съображения, подробно изложени в писмена защита от 09.02.2022г., ведно със законните последици и присъждане на разноски.

Ответникът „М.а.у.“ ЕООД в подадения на 15.03.2021г. отговор оспорва исковата молба, като твърди, че исковете са неоснователни. Поддържа, че дружеството е създадено през 2005г. и е авиационна консултантска компания с опитни инженери с описаните международни лицензии. Твърди, че доводите в исковата молба относно изготвяне от тях на работни пакети за процесния самолет не отговаряли на истината, като в изпълнение на задължението си по чл. 2.11.4 от Част 2 “Техническа част на договора“, а именно – текущо да следи статуса на ресурсните агрегати на въздухоплавателните средства по Приложение 1, е информирал Оператора още на 23.08.2019г., че двигателите на този самолет наближават първи лимит на ресурсните компоненти.  Сочи, че към момента на изпращане на писмото двигател 1 имал остатъчен ресурс от 85 цикъла, а двигател 2 – от 130 и са отбелязани прогнозни дати на достигане на лимита – 05.09.2019г. за първия и 10-14.09.2019г. за втория. Описва подробно проведените работни срещи и уведомления, като твърди, че на 04.09.2019г. е изпратил писмо до ищеца с описание на възможните опции за ремонтиране на двигателите. Не спори, че е изпратил на 24.09.2019г. работните пакети поради липса на обратна връзка с ищеца за замяна на двигателите, като е получил отговор едва на 01.10.2019г., към която дата вече индикативният работен пакет вече е бил с изтекла дата на валидност и не е следвало да се прилага и изпълнява. Твърди, че работният проект е от вида съкратени работни проекти, но е бил одобрен от ищеца на 03.10.2019г. съгласно описания имейл. Твърди, че липсата на сервизен бюлетин е установена от оператора още на 01.10.2019г., а не при приключване на дейностите, което е видно и от отговор на имейл от 04.10.2019г. Твърди, че операторът е бил наясно, че осигуряването на нужния сервизен бюлетин е негово задължение и то още преди стартирането на работите, което е на 13.10.2019г., позовавайки се на мейл от 08.10.2019г. Твърди, че на 24.10.2019г. е информирал ищеца, че можело да се извърши описаното смесено конфигуриране. Твърди, че договорът с „П.К.С.“ АД ищецът е сключил още на 01.10.2019г. при ясно знание, че не разполага с нужната техническа документация. Твърди по подробно описаните доводи, че задължението за снабдяване с необходимите сервизни бюлетини е изцяло на ищеца съгласно чл. 1.2.2.3 от Част 1 – Търговска, чл. 2.2.1 от част 2 Търговска, чл.2.8 от част 2 – Техническа, чл. 2.10 от част 2 и др. Предвид горното счита, че няма неизпълнение на договора от негова страна, за който да отговаря. Поддържа, че към датата на възлагане на ремонта, ищецът ясно е знаел, че няма необходимата техническа документация и дружеството „П.К.С.“ АД не е имало право да работи върху самолетите до 19.02.2020г. Наред с горното оспорва и възлагането на ремонтните дейности по така представения и описан договор от 01.10.2019г., като твърди, че той се отнася до самолет с различен регистрационен номер, а не процесния, като оспорва извършването на ремонтните дейности и фактурирането им. Твърди, че процесният самолет LZ-BOO не е бил годен да изпълнява полети в исковия период по други причини, като се позовава на писмо от 09.10.2019г. за констатация, че поради просрочване на директива, самолетът е бил спрян от полети още от 08.10.2019г., описвайки подробно одитните доклади. Твърди, че към датата на сключване на договора за мокър лизинг от ищеца, той е бил наясно с проблемите със самолета и всякакви евентуални вреди от неизпълнението на същия, следва да са само негова отговорност. В допълнителният отговор от 03.06.2021г. / стр.559 от делото и следващите, том 2/ ответникът поддържа, че изготвените от него два работни пакети №№ IAS-737-24665-1 и IAS-737-26852-7 категорично не са съставени и предоставени в изпълнение на съобразена с договора като предмет и начин на възлагане надлежна заявка. Твърди, че надлежно искане по смисъла на договора липсва, поради което процесните работни пакети са „индикативни“, доколкото не са изготвени в изпълнение на надлежна, изрична и съобразена с договора заявка, отправена до МАУ. Поддържа, че ищецът напълно необосновано навежда доводи относно дължимото между страните поведение по договора, реферирайки към последния като към класически договор за изработка по смисъла на чл. 260 и сл. ЗЗД. Според ответника видно от съдържанието на процесния договор, от изрично уговорените между страните множество техни взаимно обвързващи ги права и задължения, както и от приложимата към договора правна уредба, включително международни (наднационални) нормативни правила и регулации - основно и конкретно Регламент (ЕС) 1321/2014 г. на Европейската комисия, е че става въпрос за изключително сложен и специфичен ненаименован договор, към който разпоредбите на чл. 260 и сл. ЗЗД биха могли да намират само субсидиарно приложение. Като такъв, същият съдържа множество специфични задължения и на двете страни, при което Подизпълнителят има само и единствено „ограничени задачи“, които са изрично описани в договора. Твърди, че като оператор на въздухоплавателни средства за “commercial air transport” (“CAT”), регистрирани в страна-членка на ЕС, ищцовото дружество е длъжно да се съобразява с положенията на приложимия Регламент (ЕС) 1321/2014 г. на Европейската комисия. Твърди, че Регламентът (раздел М.А.201) ясно дефинирал отговорността за поддържане на летателната годност, вменявайки я на собственика на самолета (М.А.201 (а)) или съответно на Оператора - в случай на сключен договор за лизинг (М.А.201 (е)), което важи и относно задължението за одобрение на физическата поддръжка или за наличие на договор за поддръжка с дадена организация за техническо обслужване - и в двата случая следва да са в съответствие с Част 145 от Регламента. Излага подробни доводи за неспазени от ищеца задължения по Регламента. Твърди, че  видно от ангажираните от самия ищец писмени доказателства, както и от представените от ответника такива, снабдяването с процесния сервизен бюлетин е било напълно възможно, но субективните действия на Б.Е. (неплащане) са причината, поради която Операторът не го е получил от производителя на самолета Boeing. Поддържа, че буди недоумение твърдението на ищеца, че именно „П.К.С.“ АД „разполагало с хангар и необходимото оборудване“, тъй като същевременно ищецът претендира от МАУ възстановяването на заплатени от негова страна суми „за престой на два самолета с регистрационни номера LZ-BOO и LZ-BOT в „Роуз Ер Хангар за период от двадесет дни, считано от 30.09.2019 г “, фактурирани директно на Б.Е. от трето лице, различно от „П.К.С.“ АД, както и „платените наемни вноски за инструменти и количка за двигател“, фактурирани също направо на Б.Е. и също от трето лице, а не от „П.К.С.“ АД, т.е. ако това дружество действително е „разполагало с хангар и необходимото оборудване“, разходите за тяхното използване за целите на извършването на ремонтните работи не биха били предмет на отделно искане за възмездяване като платени от Б.Е. на трето лице, вън от дължимата на „П.К.С.“ АД комплексна цена за ремонта. Ответникът оспорва факта на извършване на претендираните под формата на обезщетение за претърпени загуби разходи, предмет на фактуриране директно към Б.Е. от третото лице „Р.Е.“ ООД, ЕИК ******, включително  връзката им с процесните ремонтни дейности върху самолет LZ- ВОО. Поддържа, че договорът от 01.10.2019 г., сключен между „П.К.С.АД и Б.Е., с оглед на противоречието му с положенията на Регламента и предвид липсата в релевантния период на сертификат за одобрение на „П.К.С.“ АД за работа върху самолети Boeing 737, следва да се преценява като нищожен. Ответникът твърди и че от представения с допълнителната искова молба друг договор между Б.Е. и „П.К.С.“ АД е видно, че между същите страни е налице договореност с предмет наемане на технически персонал на „П.К.С.“ АД за целите на обслужването на самолетите на Б.Е., като същият разкрива наличието на основания, различни от договора от 01.10.2019 г., на които между страните биха могли да са налице както възлагания, така и извършени разплащания. Поддържа, че остава недоказано твърдението на ищеца, че на 17.10.2019 г. е изпълнил изискванията на просрочените от Оператора три директиви за летателна годност AD 2018-10-12, AD 2015-21-08 и AD 2003-14-06, но той още на 22.08.2019 г. изпраща до Б.Е. работен пакет с предмет изпълнението на трите директиви за летателна годност на самолет LZ- BOO. Поддържа, че самолет LZ-BOO е летял до 02.09.2019 г., при което първата по време причина за спирането на машината от полети поради летателна непригодност е именно просрочването на директивите - и то в момент във времето, към който двигателите на самолета все още са имали ресурс, но мерки за удължаването му не са били предприети от страна на Оператора. Ответникът сочи, че отричането на представителните функции на С.Т.в отношенията между Б.Е. и МАУ, заявено за пръв път в допълнителната искова молба  и то в разрез с неколкократно обективираните от това лице като представител на Оператора писмени изявления, на които самият ищец се позовава, е несъстоятелно.

Едновременно с отговора ответникът „МАУ“ ЕООД е подал и насрещна искова молба от 15.03.2021г. В нея сочи, че е сключен между него и ищеца договор МАУ № 92/23.10.2018 г. за възлагане изпълнението на ограничени задачи по управление на поддържането на постоянна летателна годност на въздухоплавателно средство, изпълняващо търговски въздушен транспорт. Твърди, че с писмо изх.№749/26.11.2019г. ищецът го уведомил, че отправя 90дневно предизвестие за прекратяване на договора, т.е. същият следва да се счита прекратен от 25.02.2020г. Твърди, че в периода до прекратяването е предоставил редица услуги по договора, но не е получил плащане на същите, чиято стойност е в общ размер на сумата от 200 857,39 лв., дължима по описаните шест фактури, които са какво следва: данъчна фактура № ********** от 02.12.2019 г. на стойност 45343,97 лв. с кредитно известие към нея от 13.01.2020г. и общо търсена сума 41 823,47 лв. , фактура № ********** от 03.12.2019г., по която след кредитно известие остава дължима сума в размер на 1276,73 лв.; фактура № ********** от 03.01.2020г. за сумата от 48 817,52 лв.; фактура № ********** от 03.02.2020 г. за сумата от 48 817,52 лв.; фактура №********** от 06.02.2020 г. за сумата от 21 626,35 лв. Твърди, че сумите са дължими в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурите, поради което върху главниците се дължи и лихва за забава в размерите по таблицата на стр.4 и 5 от насрещната искова молба, за период общо от 01.01.2020г. до 11.03.2021г. включително, равняваща се на сума в общ размер на 21 657,53 лв. (двадесет и една хиляди шестстотин петдесет и седем лева и петдесет и три стотинки. Предвид горното претендира да бъде осъден ищеца „Б.Е.“ да му заплати сумата от 198 510,39 лв. (сто деветдесет и осем хиляди петстотин и десет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща сбора на дължимите суми за предоставени услуги в периода 01.11.2019 г. - 26.02.2020 г. в изпълнение на Договор МАУ № 92/23.10.2018 г. за възлагане изпълнението на ограничени задачи по управление на поддържането на постоянна летателна годност на въздухоплавателно средство, изпълняващо търговски въздушен транспорт, ведно с мораторна лихва и законната лихва за забава. На 03.06.2021г. е  подал допълнителна насрещна искова молба / стр.594 и следващите/, с която във връзка със заявеното оспорване от ищеца на фактическото предоставяне на услугите, представя допълнителна кореспондения по имейл между страните. В хода по същество поддържа оспорването на първоначалните искове по съображения, подробно изложени в писмена защита чрез процесуалния си представител – адв. Ш. и претендира отхвърлянето им, както и уважаване на неговите искове със законните последици.

Ищецът „Б.Е.“ ЕООД оспорва насрещните искове в отговор, подаден на 15.04.2021г. Твърди, че не дължи търсените суми, тъй като услугите не са били изпълнени изобщо, нито пък в съответствие с изискванията на договора. Твърди и че размерът на неплатените суми не кореспондирал с клаузите по договора. Заявил е и възражение за прихващане с вземанията си, които са за пропуснати ползи и вреди, предмет на първоначалните искове. В допълнителния отговор от 02.07.2021г. поддържа направените вече възражения.

            Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            С исковата молба е представен договор МАУ №92/23.10.2018г. за възлагане изпълнението на ограничени задачи на управление на поддържането на постоянна летателна готовност на въздухоплавателно средство, изпълняващо търговски въздушен транспорт, съгласно който ищецът „Б.Е.“ ООД като оператор е възложил на ответника „М.а.у.“ ЕООД като подизпълнител, в качеството му на одобрена организация за управление поддържането на летателната годност и изпълнението на отделни задачи, така както са описани в част 2 „Техническа част“ на договора и свързани с регистрациите на експлоатираното въздухоплавателно средство и прилежащото оборудване, както са описани в приложение №1. В чл.1.1 е уговорено, че подизпълнителя ще създаде електронна база данни в софтуер с информацията, необходима за поддържане на ЛГ на самолет В-737-300, включваща описаните елементи. Уговорено е периодично и при поискване подизпълнителят да прави препоръка за летателна годност и удължаването. Съгласно чл. 2 договорът има две части – търговска и техническа. В чл.3.1 е уговорено, че след подписване на договора подизпълнителят ще направи одит за проверка дали се удовлетворяват изискванията на Регламент 1321/2014г. В чл.3.3 е уговорено, че договорът ще влезе в сила при кумулативното наличие на приемане на резултатите от одита или след като подизпълнителя отстрани евентуални открити несъответствия и като бъде съгласуван с ГД ГВА, ако не бъдат открити съществени несъответствия при оценката на въздухоплавателното средство и документацията, операторът приеме извършването на преходно ТО за отстраняване на открити несъответствия. Приложена е част 1, съдържаща уговорките относно срока на договора и прекратяването, гаранциите по същия, както и раздел 1.5 – прекратяване поради неизпълнение на задължение. На стр. 15-24 от том първи на делото е представена и техническата част от договора. Съгласно чл. 2.2.1 от Част 2 „Техническа част“ на договора, задължение на ОУППЛГ (Оператора) е да набавя и предоставя на Подизпълнителя необходимата одобрена техническа документация от производителите, а съгласно чл. 2.2.3 от Част 2 „Техническа част“ на договора Операторът е длъжен да осигурява и предоставя валидни текущи одобрени данни (Ръководства за ТО, Ревизии на Регламенти (MPD amendments), сервизни бюлетини (СБ), писма (SIL), сервизна информация (АОТ) и други приложими за типа въздухоплавателно средства и оборудване. Съгласно чл. 2.8 от Част 2 „Техническа част“ на договора, Операторът (ОУППЛГ) е длъжен да осигурява, съхранява и поддържа одобрените данни за техническо обслужване на самолетите, които експлоатира, сред които изрично са посочени и приложимите сервизни бюлетини. Б.Е. не е изпълнило и задължението си по чл. 2.8.1.1 от Част 2 „Техническа част“ на договора, а именно: да осигури достъп на Подизпълнителя до съответните интернет сайтове на производителите, където се публикуват необходимите данни. Съгласно Раздел 2.10. „Сервизни бюлетини/модификации - Задължения на ОУППЛГ“ от Част 2 „Техническа част“ на договора и конкретно съобразно чл. 2.10.1 от Част 2 „Техническа част“ на договора, Операторът (ОУППЛГ) взима решение и определя кои сервизни бюлетини/модификации ще се изпълняват и информира Подизпълнителя писмено или с имейл. Възнаграждението за изпълняваните от подизпълнителя услуги е уредено в Приложение № 3 - „Цени и плащания“ (Appendix 3 — Charges and payments), като е уговорено заплащането на начална сума от 5 000 евро без ДДС, месечни възнаграждения в размер на 1 000 евро без ДДС на самолет за три от самолетите, вкл. LZ-BOT и в размер на 3 100 евро без ДДС на самолет за останалите самолети, предмет на договора и специфични възнаграждения за конкретни дейности.

            Представено е удостоверение за одобрение на организация за управление поддържането на постоянна летателна годност на името на „Б.Е.“ с дата на първо издаване -01.04.2016г. и дата на изменение – 02.07.2019г., както и одобрен обхват, в който са описани две въздухоплавателни средства, а именно Боинг 737-300 , като за единия като организация, работеща под контрола на собствената система за качество е Луфтханза Техник София, а втората – Межд. Авиационни услуги.

            На стр. 28 и следващите е представено подробно Описание на организацията за управление поддържането на постоянна летателна годност, издание 2.

            На стр. 132 и следващите е представен договор за предоставяне на въздухоплавателни средства под формата на сух лизинг от 21.03.2016г. и анекси към същия, съгласно който ищецът е лизингополучател на два употребявани Боинга, съответно единият със знак LZ-BOO и сериен номер на производителя 26852, а другият  - LZ-BOТ и сериен номер 24665/ВС/. По последния представен анекс от 15.03.2018г. срокът на договора е удължен с две години, считано от 01.04.2018г. Допълнително на стр. 212 и следващите е представен и договор за мокър лизинг от 01.10.2019г. между „Б.Е.“ АД като лизингополучател и „Б.Е.“ ЕООД като лизингодател, с предмет въпросния самолет Боинг В737-300, LZ-BOO и сериен номер на производителя 26852, за извършване на пътнически полети, както е описано в анекс 2. В приложения анекс 2 има график на полетите за периода от октомври 2019г. до януари 2020г.

            На стр.140 от делото е представена работна заявка за техническо обслужване от 24.09.2019г. , подписана за изготвил от Илиян Ибришимов и за одобрил от Г. Андонов, която е за самолет LZ-BOO и сериен номер на производителя 26852, а за самолет - LZ-BOТ и сериен номер 24665 е представена работна заявка от същата дата на стр.146 и следващите.

            На стр. 154 и следващите от том първи на делото е представено търговското споразумение между „Б.Е.“ и „П.К.С.“ АД от 01.10.2019г., по силата на което на „П.К.С.“ АД е възложено размяна на двигателите на двата описани самолета, плюс допълнително техническо обслужване, за срок от осем работни дни, с начална дата на проекта - 04.10.2019г. В т.5 и т.6 са уговорени съответните плащания като цена на човекочас и по дейности, като плащането е уговорено в чл. 7 – 50% от рутинната фиксирана цена при приемане на ВС, 50% при обратното предаване на ВС или последния работен ден преди същата дата. Представени са на стр. 176 и 177 от том първи, две фактури с получател ищеца и издател – ответника, като по първата фактура №163/14.10.2019г. сумата е 45962,01 лв., а по втората фактура с №169/21.10.2019г. – сумата също е 45962,01 лв. Представени са извлечения от онлайн банкиране за заплащането на сумите съответно от 01.11.2019г. и 20.11.2019г.

            На стр. 180 и следващите са представени разменени по електронна поща писма между страните, като с писмо от 04.10.2019г. ищецът е изпратил формуляр за заявка за промяна на двигателите както е описано. В последващите разменени имейли е посочено, че се очаква отговор от Боинг, както и че смяната на двигателите изисква заплащане на такса от около 115-120000 щ.д., и съответно отговорът в имейл от 22.10.2019г., че счита това за странно и че времето и цената са прекалени за самолети на тази възраст, при които няма разлика дали ще се ползва двигател 3В-2 или 3С-1 с 22К.

            От ответника с отговора на исковата молба е представен протокол за предаване на документация от 08.08.2019г., съдържащ списък от 24 документа. Приложен е имейл от 23.08.2019г., с която се представя дефиниция за предупреждение за двигатели 1 и 2 на самолет LZ-BOO, като е посочено, че датата на валидност за двигател 1 е приблизително 05.09.2019г., а за втория двигател – 10-14.09.2019г. Съгласно протокол от среща между страните от 26.08.2019г., съдържащ се в имейл от 27.08.2019г. / стр. 275 от том 1 на делото/, на „Б.Е.“ е изпратено предупреждение, че на самолет LZ-BOO остават само още 85 цикъла на двигател 2.

            На стр.278 е представено писмо от инж. В.до адресат в „Б.Е.“, относно предстоящия сервизен ремонт на самолет LZ-BOO, като са приложени и в табличен вид състояние на износващите се части за двигател 1 и двигател 2 на процесния самолет, от 05.09.2019г.

            На стр.193 е представен протокол за достъп №8/25.09.2019г., сключен между ищеца и „Р.Е.“ ООД за достъп до хангар, при уговорена цена от 1 150 евро на ден без ДДС, като е посочено, че е осигурен на дата 30.09.2019г., и е издадена фактура №690/30.09.2019г. с начислена сума от 16 194,25лв., като е издадено кредитно известие за приспадане на -8907,13лв., по фактура №702/04.10.2019г. е начислена сумата от 10 796,16 лв., по фактура №703/07.10.2019г. – сумата от16 194,31 лв., по фактура 0709/15.10.2019г. – 2879,74 лв., по фактура 0713/18.10.2019г.- 2744,22 лв., по фактура 0714/21.10.2019г. – 13495,20 лв., като е издадено и кредитно известие №719/21.10.2019г. като на стр. 202-204 са представени нареждания за превод от онлайн банкиране за заплащане съответно на суми от 14.10.2019г.,08.10.2019г. и 05.11.2019г.

            На стр. 205 и следващите са представени фактури с издател „Б.Е.Ч.“ ЕАД за технически услуги по протокол съответно под №375/14.10.2019г. на стойност 9387,98лв., фактура №391/23.10.2019г. за сумата от 3911,66 лв., като са представени и самите протоколи и две нареждания за превод съответно от 01.11.2019г. и 20.11.2019г.

            На стр. 507 и следващите от делото са представени фактури с издател ответника и получател ищеца с начислени месечни такси за поддръжка на летателна готовност, достъп до системата  и допълнителни инж.услуги, които са както следва: фактура № ********** от 02.12.2019г.; фактура № ********** от 03.12.2019г. ; фактура № № ********** от 03.01.2020г.; фактура № ********** от 06.02.2020г.; фактура № ********** от 26.02.2020г. и фактура № ********** от 03.02.2020г. 

            С писмо от 29.07.2021г. ГД „ГДА“ е представила изискани документи на СД, като впоследствие е представила същите и на хартия, приложени в десет тома, класьори, приложение към делото, като същите са подробно обсъдени от вещото лице.

            Съгласно представеното писмо с рег.№10-00-64/27.07.2021г., адресирано до ответника във връзка с издадено му съдебно удостоверение, Главния Директор на ГД ГВА е посочил, ч в периода 08.01.2019г.-18.02.2020г. „П.К.С.“ АД не  е притежавало одобрение за работа върху самолети тип Боинг, като е получило такова на 19.02.2020г. Първоначалното разрешение на дружеството за организация на техническо обслужване е издадено на 15.10.2018г., като са включени в обхвата на одобрени дейности права за „D“ rating / извършване на дейности по безразрушителен контрол, но без отношение към конкретно въздухоплавателно средство.

            По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Л.Т., чието заключение съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Експертът сочи, че за изпълнение на задачите е извършил проверка в счетоводствата на „М.а.у.“ ЕООД и на „Б.Е.“ ЕООД, както и проверка в ТД на НАП София град, офис Изток, по отношение на подадени от двете страни справки-декларации по ЗДДС, придружени от дневници за продажби, съответно за покупки.  С писмо изх.№ 1470-00-1135#5/01.10.2021г. са предоставени СД по ЗДДС и дневници за продажби на  „М.а.у.“ ЕООД за периода от м.декември 2019г. до м.февруари 2020г. вкл., а с  писмо изх.№ 1470-00-1135#2/28.09.2021г. са предоставени СД по ЗДДС и дневници за покупки на  „Б.Е.“ ЕООД за периода от м. декември 2019г. до м.април 2021г. вкл., като от „М.а.у.“ ЕООД са му предоставени и Договор за поддръжка на летателна годност № 92 от 23.10.2018г. и Договор за услуги от 19.03.2018г. Вещото лице въз основа на проверената документация е установило, че в счетоводството на „М.а.у.“ ЕООД,  по с/ка 411 Клиенти, Партида „Б.  Е.“ ЕООД  са осчетоводени всички процесни фактури, а именно:  № ********** от 02.12.2019г., № ********** от 03.12.2019г., № ********** от 03.01.2020г., № ********** от 03.02.2020г., № ********** от 06.02.2020г. и  № ********** от 26.02.2020г. Според експерта в счетоводството на „Б.  Е.“ ЕООД  по с/ка 401 Доставчици, Партида „М.а.у.“ ЕООД,  са осчетоводени всички процесни фактури, а именно:  № ********** от 02.12.2019г., № ********** от 03.12.2019г., № ********** от 03.01.2020г., № ********** от 03.02.2020г., № ********** от 06.02.2020г. и  № ********** от 26.02.2020г. Вещото лице е установило, въз основа на предоставените му от „М.а.у.“ ЕООД дневници за продажби по ЗДДС и СД по ЗДДС за периодите: м.12.2019г., м.01.2020г. и  м.02.2020г., че в дневника за продажби, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.12.2019 г. са  включени фактури № ********** от 02.12.2019г.и  № ********** от 03.12.2019г. В дневника за продажби, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.01.2020 г. е  включена фактура № ********** от 03.01.2020г. В дневника за продажби, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.02.2020 г. са  включени фактури № ********** от 03.02.2020г., № ********** от 06.02.2020г. и  № ********** от 26.02.2020г., като горното се потвърждава и от получената от ТД на НАП София град информация. От „Б.  Е.“ ЕООД  са му предоставени Дневници за покупки по ЗДДС и СД по ЗДДС за периода от м.12.2019г. до м.03.2020г. вкл., като в дневника за покупки, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.12.2019г. са  включени фактури № ********** от 02.12.2019г. и  № ********** от 03.12.2019г.В дневника за покупки, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.01.2020г. е  включена фактура № ********** от 03.01.2020г. В дневника за покупки, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.02.2020г. са  включени фактури № ********** от 06.02.2020г. и  № ********** от 26.02.2020г. В дневника за покупки, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.03.2020г. е  включена фактура  № ********** от 03.02.2020г., което се потвърждава и в получената от ТД на НАП София град информация. В отговор на задача 3 в заключението на основната експертиза, вещото лице сочи, че видно от предоставената от „М.а.у.“ ЕООД хронология по дебита на сметка 4539 Разчети за ДДС за внасяне за периода от 01.01.2020г. до 31.03.2020г., ДДС за съответния период е внесен, както следва: съгласно подадената СД по ЗДДС за м.12.2019г. резултатът е ДДС за внасяне в размер на 16 546,25лв., като сумата е платена на 14.01.2020г. Съгласно подадената СД по ЗДДС за м.01.2020г. резултатът е ДДС за внасяне в размер на 7 984,32 лв. и сумата е платена на 14.02.2020г. Съгласно подадената СД по ЗДДС за м.02.2020г. резултатът е ДДС за внасяне в размер на 18 479,07 лв., която сума е платена на 16.03.2020г., като това се потвърждава и в получената от ТД на НАП София град информация. Според вещото лице „Б.Е.“ ЕООД е ползвал данъчен кредит по процесните фактури както следва: За м.12.2019г. по  фактура № ********** от 02.12.2019г. в размер на 7 557,33лв. и по фактура № ********** от 03.12.2019г.  в размер на 2 127,94лв. За м.01.2020г. фактура № № ********** от 03.01.2020г. в размер на 8 136,25лв.  За м.02.2020г. по  фактура № ********** от 06.02.2020г. в размер на 3 604,39лв. и по  фактура № ********** от 26.02.2020г. в размер на 4 618,16лв. За м.03.2020г. по фактура № ********** от 03.02.2020г.  в размер на 8 136,25лв. Според основното заключение на експертизата общият размер на дължимия остатък по фактурите, изброени в задача № 1 e 198 510.39лв., така както е отразено в Таблица 1, колона 7. Стойността на фактура № ********** е 45 343,97лв., като към тази фактура е издадено КИ № ********** на стойност -3 520,50лв. Дължимата сума по  фактура № ********** е 41 823,47лв. Издадено е КИ № ********** на стойност -2 347,00лв. към ф. № ********** от 01.11.2019г. на стойност 52 150,26лв., която е изцяло платена. В счетоводните регистри на „Б.Е.“ ЕООД със  сумата от 2 347,00лв. е намалено задължението по фактура № ********** и остават дължими 39 476,47лв.  В счетоводството на „М.а.у.“ ЕООД  КИ № ********** на стойност -2 347,00лв. е в отделна позиция и не е намалена дължимата сума по конкретна фактура от процесните. Стойността на фактура № ********** е 12 767,65лв. Към тази фактура е издадено КИ № ********** на стойност -704,10лв. Дължимата сума по  фактура № ********** е 12 063,55лв. И в двете дружества дължимата стойност по тази фактура съвпада. Стойността на фактура № ********** е 48 817,52лв. Дължимата сума по  фактура № ********** е 48 817,52лв. в счетоводните регистри на двете дружества. Стойността на фактура № ********** е 48 817,52лв. Дължимата сума по  фактура № ********** е 48 817,52лв. в счетоводните регистри на двете дружества. Стойността на фактура № ********** е 21 626,35лв. Дължимата сума по  фактура № ********** е 21 626,35лв. в счетоводните регистри на двете дружества. Стойността на фактура № ********** е 27 708,98лв. Дължимата сума по  фактура № ********** е 27 708,98лв. в счетоводните регистри на двете дружества. Според експертизата съгласно Договор за поддръжка на летателна годност № 92 от 23.10.2018г. – Приложение 3 „Такси и плащания“ падежът на всяка фактура е до 30 дни след датата на издаване на фактурата. Лихвата при забавени или просрочени плащания на услугите е 0,10% за всеки ден забава, но не повече от 12% от съответното забавено плащане. Тази клауза касае фактури № **********,  № **********, № ********** и  № **********. Съгласно Договор за услуги от 19.03.2018г. – чл.5 „Такси и разноски“ всяка фактура се плаща авансово при издаването й, т. е датата на падеж е датата на издаване на фактурата. Лихвата при забавени или просрочени плащания на услугите е 0,10% за всеки ден забава. Тази клауза касае фактури № ********** и  № **********. Неустойката за забавено плащане е общо в размер на  36 982,29 лв. За фактури № **********,  № **********, № ********** и  № ********** неустойката е ограничена до 12% от дължимата сума или 17 901,01лв. (Таблица 1, колона10). За фактури № ********** и  № ********** дължимата лихва за забава е 19 081,28лв. (Таблица 1, колона 9) според брой дни за забава до 11.03.2021г. вкл., като неустойката за забавено плащане за всеки документ е посочена в Таблица № 1, колона 9 или 10. В резултат на извършената експертиза вещото лице сочи, че в дневниците за продажби на „М.а.у.“ ЕООД е включена всяка една от процесните фактури за съответния период. В дневниците за покупки на „Б.  Е.“ ЕООД  са  включени всички процесни фактури за съответния период, с изключение на фактура № ********** от 03.02.2020г., която е включена в дневника за покупки за м.03.2020г. Общият размер на дължимия остатък по фактурите, изброени в задача № 1 e 198 510,39лв. съгласно счетоводните регистри на „Б.Е.“ ЕООД, като за всяка фактура дължимата сума е посочена в Таблица 1, колона 7, а в счетоводството на „М.а.у.“ ЕООД  КИ № ********** на стойност -2 347,00лв. е в отделна позиция и не е намалена дължимата сума по конкретна фактура от процесните.

            По делото е изслушано основно и допълнително заключение на СТЕ, изготвена от вещо лице Г.Г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. В основното заключение от 29.09.2021г., представено на стр. 1558 и следващите от том трети на делото, вещото лице е посочило, че въз основа на проверените данни, в посочения период – 08.01.2019г.-18.02.2020г. „П.К.С.“ АД има издадено удостоверение за одобрение на организация за техническо обслужване №БГ.145.4029 само за линейно техническо обслужване на самолет от описания тип Боинг 737-300/400/500, което е ограничено до компоненти, различни от цели двигатели, а именно за С6 – оборудване, С15 – кислород и С18 – защита лед/дъжд, пожар, но не разполага с одобрение за ремонт на двигатели и спомагателна установка за ел.енергия. Според вещото лице подписването на договор за техническо обслужване с организация, която не притежава одобрение за ремонт на съответния компонент съгласно Приложение 2, част -145 на Регламент /ЕС/ 1312/2014г. е недопустимо. За подкрепа на доводите по заключението вещото лице е сканирало и интегрирало в заключението си процесните документи, на които се позовава. В заключението вещото лице сочи, че въпреки че няма право да сертифицира такъв тип ТО, удостоверението за допускане в експлоатация съгласно Приложение 2, част -145 на Регламент /ЕС/ 1312/2014г. т.145.А.50 се подписва от оторизиран представител на организацията за ТО и следва да е подписано. Според експерта организацията на авиационния оператор / ОУППЛГ на ищеца е одобрена в съответствие с Приложение 2, част -145 на Регламент /ЕС/ 1312/2014г. от ГД ГВА, като трябва в описанието да фигурират всички договори за Техническо обслужване или при сключване на нов, да се извършва изменение, което да се одобрява от ГД ГВА, като в конкретния случая от описанието на ищеца, одобрено на 12.08.2019г., е видно, че в т.5.7 не фигурира договор за ТО с „П.К.С.“ АД. В отговор на въпрос 5, вещото лице е посочило, че въздухоплавателно средство не може да бъде допуснато до експлоатация с просрочена директива за ЛГ, като в случая ГД ГВА е издала одобрение под описания номер BG.MG.2025 на ищеца. Посочило е, че при извършване на извънредна инспекция на 09.10.2019г. е констатирано несъответствие от ниво -1, а именно неизпълнение на описаните директиви, като въпреки това са изпълнени 14 полета. Експертът сочи, че ВС Боинг с регистрационен знак LZ-BOO и сериен номер 26852 е спрян от полети, като са иззети от компетентния орган описаните документи, включително удостоверението за летателна годност. Вещото лице сочи, че самолетът не е извършвал полети след 08.09.2019г. съгласно бордовия дневник. На стр.1582 от делото и в отговор на въпроса какво трябва да се удостовери документно за пълен документиран преглед на записите, вещото лице ги е посочило в десет точки. В отговор на въпрос 7 експертът сочи, че директиви AD 2003-14-06, AD 2015-21-08 и AD 2018-10-12 са били с краен срок за изпълнение при наработка на планера 42937 полета и тя е достигната на 04.09.2019г. Въпреки просрочването на директивите, ВС е изпълнявало полети до 08.09.2019г., когато е спряно след извънредна инспекция. Според експерта, полетите са общо 14 с времетраене 20,58 часа, като директивата е просрочена с полет още на 04.09.2019г. В отговор на въпрос девет експертът сочи, че съгласно планът за коригиращи действия след откритото несъответствие при извънредната инспекция, са изискани пълен комплект документи /статуси/, доказващи летателната годност на въздухоплавателните средства, като документите за въпросния самолет са представени на 24.10.2019г., а ГД ГВА дава одобрение за връщане на ЛГ на самолета на 31.10.2019г. При изслушването си в съдебно заседание експертът сочи, че не знае кой е сертифицирал замяната на двигателите, но е факт, че накрая всъщност са заменени, като самолетът е допуснат с тези двигатели и с тези серийни номера. Сочи, че не знае дали е имало друг ремонт.

            В допълнителното заключение от 17.01.2022г. вещото лице Г. в таблица 1 на стр. 3-11 от същото е дало действително изпълнените полети, датите, на които са изпълнени, полетния номер, началната и крайна дестинация, както и ВС, с които същите са изпълнени, като всички полети са от оператор „Б.Е.“ АД. Продължителността на полетите съгласно анекс 2 към договора за мокър лизинг, които са изпълнени, са маркирани в жълт част, като общият сбор от блок-часовете на извършените полети е 224 часа и 11 минути. Вещото лице в отговор на въпросите е посочило, че в полето, предназначено за подписи и печати на сертифициращата организация при процедурата по замяна на двигателите на самолет с рег.№ LZ-BOO със сериен номер 26852 са положени подписи на неизвестно лице и печати само на „Б.Е.“ АД. Експертът сочи, че съгласно нормативните изисквания се допуска дейността по техническо обслужване на въздухоплавателните средства да се изпълнява от една организация, а сертификацията да се осъществява от друга, само когато и двете са одобрени по Приложение II, част – 145 на Регламент 1321/2004 и едновременно с това всяка от двете организации притежава правото да работи върху съответния тип ВС, като такъв тип възлагане е възможно единствено в хипотезата, при която договорът за извършване на конкретното техническо обслужване е сключен между оператора и организацията, сертифицираща ремонта и тази организация следва да фигурира в ООУППЛГ на оператора и да бъде одобрена от ГД ГВА. В отговор на задача 3, вещото лице е посочило, че ВС тип Боинг В 737-300 с регистрационен знак LZ-BOТ и сериен номер 24665 е разполагал с двигатели CFM56-3-C1 със серийни №856443 и 858947, а ВС тип Боинг В 737-300 с регистрационен знак LZ-BOO и сериен номер на производителя 26852 е допуснат до експлоатация с двигатели CFM56-3-В2 със серийни номера 856443 и 858947, прехвърлени от самолет LZ-BOТ на самолет LZ-BOO при процесния ремонт, като двигателите впоследствие са преконфигурирани от CFM56-3-C1 в модификация CFM56-3-В2, за което не е необходим повторен демонтаж. Експертът сочи, че в изпратените на 24.09.2019г. от ответника работни пакети няма указания за промяна на модификацията на двигателите, но ищецът е поискал това с писмо от 01.10.2019г.

            По делото са събрани и гласни доказателства, а именно изслушан е свидетеля Карим Хамдан Мерхеш, който сочи, че работи в „Б.Е.“ от март 2019 година като техник. Сочи, че сменили двигателите на самолетите LZ „Оскар“ и „Танго“ през месец ноември 2019 година в хангара на „П.К.“. Работели те, но използвали инструментите, количките и инвентара на „П.К.“, но всички печати били сложени от „Б.Е.“. Работниците били повече от „Б.Е.“, имали контрактори от Сърбия, като им помогнали, хора от „П.К.“, да сменят двигателите. Свидетелят сочи, че бил като стажант по това време и помагал на колегите.

            По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза от вещо лице компютърен специалист - експерта П.К.П., чието заключение съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице сочи, че за изпълнение на задачите на експертизата от съответните служители са му предоставени данни, съдържащи електронна кореспонденция между кореспонденти на ищеца „Б.Е.“ ЕООД с домейн „air.bg“ и ответника “М.а.у.“ ЕООД с домейн „ias-eu.com“, обхващаща периода от 23.08.2019 г. до 05.11.2019 г., както и регистрационни данни от профили на електронните пощенски кутии на участниците в кореспонденцията от „Б.Е.“ ЕООД (кореспонденти от домейна „air.bg“), както и от страна на „МАУ“ ЕООД (кореспонденти от домейна ias-eu.com). Вещото лице сочи, че е установена електронна кореспонденция между кореспондентите „i.****@ias-eu.com“; „****@bul.air.bg“; „s.****@ bul.air.bg“; „****@****.bg“;   „****@ias-eu.com“; „****@ ias-eu.com“; „k.****@ias-eu.com“; „i.****@ias-eu.com“; „v.****@bul.air.bg“; „c.****@me.air.bg“; „****@bul.air.bg“; „****@bul.air.bg“; „****@bul.air.bg“ и „d.****@bul.air.bg“ за периода от 23.08.2019 г. до 05.11.2019 г., като прилага разпечатка и анализ на съдържанието на електронните писма в едно с прикачените към тях файлове в оригинален вид, хронологично (подредени в последователност на стр. 6 и следващите от експертизата. Всички разменени електронни писма са представени от вещото лице в екранна снимка (screenshot), която съставлява цялото писмо и са част от подробното експертно заключение. Експертът е изследвал и домейните, като сочи, че е установена активна регистрация на името на „Б.Е.“ АД, с адрес: гр.София, бул. „****с начална регистрация от 25 април 2003 г. и крайна дата на която тя изтича 25 април 2022 г.  На база предоставени данни е установена активна регистрация на домейн „ias-eu.com“ на името на „М.а.у.“ ЕООД, с адрес: гр.София, Летище София, блок 3, етаж 3, с крайна дата на която тя изтича 28 март 2022 г, хостинг компания “СуперХостинг.БГ” ООД, които предоставят и поддържат услугата “електронна поща”. Експертът сочи, че са изследвани предоставени регистрационни данни от профили на електронните пощенски кутии на участниците в кореспонденцията от страна на „Б.Е.“ ЕООД (кореспонденти от домейна „air.bg“), както и от страна на „МАУ“ ЕООД (кореспонденти от домейна ias-eu.com), от които е видна обвързаност на пощенски кутии с конкретни лица, които са служители на дружествата. Същите съдържат екранни снимки от пощенски профили, в който са видни данни на служителя (имейл адрес, имена, пол, възраст, телефонен номер, дата на регистрация и други регистрационни данни, които са първоначално или допълнително въведени при регистрация. След анализ и съпоставка на всички предоставени регистрационни данни и като се убедил в автентичността им, експертът е изготвил списък на съответствието:  „****@bul.air.bg“;            Групов адрес, „s.****@ bul.air.bg“;Stefan ****, „v.****@bul.air.bg“;  ********, **** Manager,„c.****@me.air.bg“;          C ****,„****@bul.air.bg“;   ****,„****@bul.air.bg“;            ****,„****@bul.air.bg“        ****,„d.****@bul.air.bg“     ******** Пощенски адрес ****@bul.air.bg е т.н. distribution list, т.е. групов адрес с определени отделни адреси на участници. През август- септември 2019 е бил достъпван от „d.****@bul.air.bg“, ****@bul.air.bg и v.****@bul.air.bg. „****@ias-eu.com“;            Групов адрес „k.****@ias-eu.com“; **** ****; „i.****@ias-eu.com“;  Ilker **** „i.****@ias-eu.com“            Ilian ****, „****@ias-eu.com“;       Todor ****, CEO, ****@****.bg. Според експертът неустановен Пощенски адрес ****@ias-eu.com е групов адрес с определени отделни адреси на участници. През процесния период е бил достъпван от  „k.****@ias-eu.com“; „i.****@ias-eu.com“; „i.****@ias-eu.com“, и „****@ias-eu.com“. Процесните електронни пощенски кутии на участниците в кореспонденцията от страна на „Б.Е.“ ЕООД (кореспонденти от домейна „air.bg“), както и от страна на „МАУ“ ЕООД (кореспонденти от домейна ias-eu.com), са обективирани в раздел Анализ на проблемите, като вещото лице сочи, че към периода на кореспонденция същите са били регистрирани, активни и е видна обвързаност на пощенските кутии с конкретни лица от дружествата. Експертът сочи, че след извършеното обследване на описаните подробно имейли, както следва имейл от МАУ до Б.Е. от 23.08.2019 г., 12:27 ч., изпратен от електронен адрес i.****@ias-eu.com до електронни адреси ****@bul.air.bg, ****@ias-eu.com, k.****@ias-eu.com, ****@ias-eu.com и s.****@bul.air.bg, съдържащ 2 бр. електронни файлове с имена ENG 726493 ENG 2.pdf и ENG 1721999.pdf; Имейл от МАУ до Б.Е. от 27.08.2019 г., 14:18 ч., изпратен от електронен адрес i.****@ias-eu.com до електронен адрес ****@bul.air.bg, с копие до електронни адреси s.****@bul.air.bg, ****@bul.air.bg, ****@****.bg, ****@ias-eu.com, ****@ias-eu.com, k.****@ias-eu.com и k.****@ias-eu.com ; Имейл от МАУ до Б.Е. от 04.09.2019 г., 9:50 ч., изпратен от електронен адрес k.****@ias-eu.com до електронни адреси ****@bul.air.bg и s.****@bul.air.bg, с копие до електронни адреси ****@ias-eu.com, i.****@ias-eu.com, i.****@ias-eu.com, ****@ias-eu.com, с приложен към същия електронен файл с наименование LZ-BOO_ENG.XLSX; Имейл от МАУ до Б.Е. от 05.09.2019 г., 13:35 ч., изпратен от електронен адрес k.****@ias-eu.com до електронен адрес s.****@bul.air.bg, с копие до електронни адреси ****@ias-eu.com и ****@bul.air.bg, ведно с приложени към същия електронни файлове с имена ESN 726493 LLP Disk Sheet.pdf и ESN 721999 LLP Disk Sheet.pdf; ) Имейл от “****“-мениджъра на Б.Е. г-жа В.А.до МАУ от 09.09.2019 г., 17:35 ч. (5:35 p.m.),  и отговор от МАУ на имейла на г-жа В.А.(Б.Е.) от 09.09.2019 г., 18:17 ч. – изпратени  от електронен адрес v.****@bul.air.bg до електронен адрес ****@ias-eu.com, с копие до електронни адреси ****@bul.air.bg и ****@ias-eu.com, съответно от електронен адрес ****@ias-eu.com до електронен адрес  v.****@bul.air.bg , с копие до електронни адреси ****@bul.air.bg и ****@ias-eu.com; Имейл от г-н С.Т.(Б.Е.) до МАУ от 01.10.2019 г., 19:49 ч.,  с искане за предоставяне на работни пакети за: (1) сваляне и инсталиране на двигатели на LZ-BOO, (2) сваляне и инсталиране на двигатели на LZ-BOT, (3) прехвърляне на системите за засичане на пожар между двигателите на LZ-BOO и LZ-BOT, както и (4) сервизен бюлетин за замяна на двигателите на LZ-BOO от модел CFM56-3B2 към модел CFM56-3C1, както и обратното за самолет LZ-BOT – изпратен от електронен адрес s.****@bul.air.bg до електронен адрес ****@ias.eu.com, с копие до електронни адреси ****@bul.air.bg, v.****@bul.air.bg, c.****@me.air.bg; ****@ias-eu.com, i.****@ias-eu.com, ****@bul.air.bgl ****@bul.air.bg; Имейл от Б.Е. до МАУ от 23.10.2019 г., 20:04 ч. с молба за продължаване на кореспонденцията с Boeing поради липса на опит и нужда от помощ от страна на „опитен специалист от МАУ“, изпратен от електронен адрес s.****@bul.air.bg до електронен адрес ****@ias-eu.com, с копие до електронни адреси ****@bul.air.bg, ****@bul.air.bg, ****@bul.air.bg; Имейл от С.Т.(Б.Е.) до Т.И.(МАУ) от 23.10.2019 г., 19:44 ч.(7:44, p.m.) – относно факта на наличие на изходящо от ищцовата страна изявление, че самолет LZ-BOO е бил определен да изпълнява програмата на „Б.Е.“ АД не от 03.10.2019 г., а от 01.11.2019 г. – изпратен от електронен адрес s.****@bul.air.bg до електронен адрес  ****@ias-eu.com, с копие до електронни адреси ****@bul.air.bg, ****@bul.air.bg и ****@bul.air.bg ; Имейл от С.Т.(Б.Е.) от 05.11.2019 г., 17:28 ч., от който и от приложението към който е видно, че самолет LZ-BOO е имал планирани само по 5 полета месечно - изпратен от електронен адрес s.****@bul.air.bg до електронен адрес k.****@ias-eu.com, с копие до електронни адреси ****@ias-eu.com, ****@ias-eu.com, i.****@ias-eu.com, d.****@bul.air.bg , установил от сравнението на изследваните и подробно обективирани електронни писма в едно с прикачените файлове, че са идентични с приложените по делото  разпечатки на електронни писма, описани под т. 2-6, т. 8, т. 16, т. 21 и т. 22 от ответника с отговора на исковата молба.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            Съдът намира, че от становището на страните и събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е сключен процесния договор МАУ №92/23.10.2018г. за възлагане изпълнението на ограничени задачи на управление на поддържането на постоянна летателна готовност на въздухоплавателно средство, изпълняващо търговски въздушен транспорт, съгласно който ищецът „Б.Е.“ ООД като оператор е възложил на ответника „М.а.у.“ ЕООД като подизпълнител, в качеството му на одобрена организация за управление поддържането на летателната годност и изпълнението на отделни задачи, така както са описани в част 2 „Техническа част“ на договора и свързани с регистрациите на експлоатираното въздухоплавателно средство и прилежащото оборудване, както са описани в приложение №1. Не се спори и че договорът е бил прекратен с писмо изх.№749/26.11.2019г. след отправено от ищеца 90дневно предизвестие за прекратяване на договора, т.е. същият следва се счита прекратен от 25.02.2020г. Безспорно се установи и от гласните, и от писмените доказателства, че за периода декември-февруари са издадени от ответника, осчетоводени при ищеца надлежно следните фактури: фактура № ********** от 02.12.2019г. и фактура № ********** от 03.12.2019г.  За м.01.2020г. фактура № № ********** от 03.01.2020г.  За м.02.2020г. по  фактура № ********** от 06.02.2020г. и фактура № ********** от 26.02.2020г. За м.03.2020г. по фактура № ********** от 03.02.2020г. Тези фактури, ведно със съответните кредитни известия са осчетоводени надлежно и при двете страни по подробно описания от вещото лице по ССЕ начин, а ищецът – получател по тях „Б.Е.“ ЕООД е ползвал и данъчен кредит по процесните фактури.

            Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължения на ответника по сключения договор е претърпял вреди под формата на загуби и пропуснати ползи, като твърдяното неизпълнение е по чл.2.10.6 от Техническата част на Договора -да разработва необходимата работна документация по приложимите сервизни бюлетини. Доводите за горното са посоченото, че по заявка от Б.Е. от 16.09.2019г. МАУ е одобрило замяна на двигателите на самолет LZ-BOT и LZ-BOO и е изготвило два работни пакета за извършване на замяна на двигателите на самолет LZ-BOT и LZ-BOO, като двигателите на първият самолет са тип CFM56-3C1, а на втория — тип CFM56- ЗВ2, като на 24.09.2019г. МАУ е изпратило на Б.Е. по електронна поща работни пакети (Work orders) за замяна на двигателите. Замяната на двигателите е извършена от „П.К.С.“ АД, но след приключване на работите е установено, че липсва сервизен бюлетин на производителя на самолета, който да допуска монтирането на самолет LZ-BOO, с MSN № 26852 на двигатели тип CFM56-3C1, вместо тип CFM56-3B2, за която липса МАУ не е уведомило Б.Е. преди изготвяне на работните пакети, а след отправено запитване до производителя на самолета - Боинг, се установило, че издаването на подобен бюлетин е възможно, но за горното е необходимо заплащане на цена в размер на 115 000 — 120 000 щатски долара и срок около 4 месеца. От представената разменена електронна кореспонденция се установява, че действително са изпратени два работни проекта от 24.09.2019г. Същевременно липсва надлежно отправена заявка – искане за това от ищеца, като в електронната кореспонденция, която подробно е анализирана от СТЕ с имейл от „Б.Е.“ от 04.10.2019г., 3,26 р.м. са изпратили работните заявки е и същият е адресиран до производителя Боинг, а самият имейл до ответника съставлява  имейл от г-н С.Т.(Б.Е.) до МАУ от 01.10.2019 г., 19:49 ч.,  с искане за предоставяне на работни пакети за: (1) сваляне и инсталиране на двигатели на LZ-BOO, (2) сваляне и инсталиране на двигатели на LZ-BOT, (3) прехвърляне на системите за засичане на пожар между двигателите на LZ-BOO и LZ-BOT, както и (4) сервизен бюлетин за замяна на двигателите на LZ-BOO от модел CFM56-3B2 към модел CFM56-3C1, както и обратното за самолет LZ-BOT – изпратен от електронен адрес s.****@bul.air.bg до електронен адрес ****@ias.eu.com, с копия, както се сочи от заключението на вещото лице. Преди тази дата – 01.10.2019г. няма данни, въпреки разменената преди това кореспонденция да е постъпило искане – заявка до ответника преди горепосочената дата. Същевременно както се установи и от писмените доказателства и от експертизата на вещото лице –компютърен специалист още с имейл от МАУ до Б.Е. от 23.08.2019 г., 12:27 ч., изпратен от електронен адрес i.****@ias-eu.com до посочените адреси, включително и ищеца, последният е уведомен за това, че за двигатели 1 и 2 на самолет LZ-BOO, датата на валидност за двигател 1 е приблизително 05.09.2019г., а за втория двигател – 10-14.09.2019г. Същевременно се установи от събраните доказателства, включително и от третото неучастващо лице ГД „ГВА“, че след извършване на извънредна инспекция е констатирано несъответствие от ниво -1, а именно неизпълнение на директиви, като въпреки това са изпълнени 14 полета, поради което ВС Боинг с регистрационен знак LZ-BOO и сериен номер 26852 е спряно от полети, като е иззето от компетентния орган удостоверението му за летателна годност. От заключението на техническата експертиза на Г. и приложените документи от третото неучастващо лице се установи, че директиви AD 2003-14-06, AD 2015-21-08 и AD 2018-10-12 са били с краен срок за изпълнение при наработка на планера 42937 полета и тя е достигната на 04.09.2019г. за процесния самолет, но въпреки просрочването на директивите, ВС е изпълнявало полети до 08.09.2019г., а след представяне на описаните документи ГД „ГВА“ дава одобрение за връщане на ЛГ на самолета на 31.10.2019г. Следователно по делото обективно се установи, че в периода до 31.10.2019г. процесният самолет Боинг с регистрационен знак LZ-BOO и сериен номер 26852 е спрян от полети и не е извършвал такива, но не по причина размяната на двигателите и нужния за това сертификат, а поради това, че не са били изпълнени директивите за летателна готовност и в резултат на акт на регулиращия орган, а именно ГД „ГВА“. Предвид горното съдът намира, че по делото не се установи да е налице надлежно отправено от ишеца „Б.Е.“ до „МАУ“, по уговорения съгласно договора ред, писмено искане / заявка/ с предмет изготвяне на работни пакети относно размяна двигателите на самолет LZ-BOO („Самолетът“), преди дата 01.10.2019г., на която дата вече ищецът е сключил договор с третото лице – „П.К.С.“ АД за замяна на двигателите. Безспорно се установи и от писмените доказателства и заключението на вещото лице, че това лице, с което ищецът е сключил процесния договор и по който е заплатил суми, претендирани като обезщетение за загуби, в посочения период – 08.01.2019г.-18.02.2020г. има издадено удостоверение за одобрение на организация за техническо обслужване №БГ.145.4029 само за линейно техническо обслужване на самолет от описания тип Боинг 737-300/400/500, което е ограничено до компоненти, различни от цели двигатели, но не е имало право да извърши подобен ремонт – замяна на двигателите и подписването на договор за техническо обслужване с организация, която не притежава одобрение за ремонт на съответния компонент съгласно Приложение 2, част -145 на Регламент /ЕС/ 1312/2014г. е недопустимо. Същевременно ищецът не само, че е сключил договора с това лице, но и е бил наясно още към онзи момент, че му е необходим сертификат от Боинг, което е видно от съдържанието на искането от 01.10.2019г., т.4 и последващия директен имейл до производителя на самолета от 04.10.2019г. Следва да се отбележи, че това е датата, която е заложена за начало на ремонта, т.е. преди започването му, той противно на твърденията си по исковата молба, е бил наясно от нуждата на сервизен бюлетин за замяната. Следователно няма виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, което да е довело до вреди, изразяващи се в заплащане на процесния ремонт, който ищецът е осъществил по договор, сключен с лице, което не е имало необходимото одобрение за ремонт на съответния компонент, въпреки че е знаел за горното. Твърденията на ищеца, че бил сключил договора с „П.К.С.“ АД само за да ползва базата и хангара му за ремонт, а ремонтът бил осъществен от негови работници, са ирелевантни, тъй като той претендира като вреди заплатено възнаграждение именно за ремонт на това трето лице. Сключвайки договор с лице, което не е оторизирано съгласно специалните нормативни изисквания, а именно Приложение 2, част -145 на Регламент /ЕС/ 1312/2014г., ищецът сам се е поставил в положение да заплати за нещо, което не е позволено да бъде надлежно извършено от нормативната уредба в областта, която е стриктна. Предвид горното не може да се приеме, че има връзка и основание за обезвъзмездяване на твърдяните като вреди под формата на загуби, а именно заплатени суми за изпълнение на договор от 01.10.2019г., сключен с „П.К.С.“ АД в общ размер на 91 924 лв., от страна на ответника. Наред с горното съдът намира, че не може да се приеме, че неснабдяването със сервизен бюлетин е по вина на ответника. Видно от сключения договор и специално чл. 1.2.2.3 от Част 1 „Търговска част“ на договора, Операторът, т..е ищецът е отговорен за предоставянето на Подизпълнителя на валидна документация и ръководства, включително техните ревизии, за самолети Boeing 737 и CFM56-3 двигатели, както и на документи за други компоненти, инсталирани на самолета, от което следва, че  задължението за снабдяване с необходимите сервизни бюлетини е изцяло на „Б.Е.“, в качеството му на Оператор и на ОУППЛГ, а не на ответника. И ищецът е бил наясно с това си задължение, само че не е искал да заплати търсената от производителя Боинг сума за сертификата за замяната, което е видно от съдържанието на имейлите. Съгласно чл. 2.2.1 от Част 2 „Техническа част“ на договора, задължение на ОУППЛГ (Оператора) е да набавя и предоставя на Подизпълнителя необходимата одобрена техническа документация от производителите, а съгласно чл. 2.2.3 от Част 2 „Техническа част“ на договора отново Операторът, а именно ищецът, е този, който е длъжен да осигурява и предоставя валидни текущи одобрени данни (Ръководства за ТО, Ревизии на Регламенти (MPD amendments), сервизни бюлетини (СБ), писма (SIL), сервизна информация (АОТ) и други приложими за типа въздухоплавателно средство и оборудване. Съгласно чл. 2.8 от Част 2 „Техническа част“ на договора, Операторът (ОУППЛГ) е длъжен да осигурява, съхранява и поддържа одобрените данни за техническо обслужване на самолетите, които експлоатира, сред които изрично са посочени и приложимите сервизни бюлетини. Отново за ищеца е и задължението по чл. 2.8.1.1 от Част 2 „Техническа част“ на договора, а именно: да осигури достъп на Подизпълнителя до съответните интернет сайтове на производителите (включително на Boeing и на производителя на двигателите CFM), където се публикуват необходимите данни. Ето защо твърденията на ищеца, че обстоятелството, че при изготвянето на работните проекти за замяна на двигатели липсвал сервизен бюлетин на производителя не е и не може да се вмени във вина на ответника по делото, тъй като от уговорките по процесния договор съдът установява, че това задължение е вменено на ищцовата страна. Предвид горното не може да се приеме, че по делото има надлежно установено и доказано виновно неизпълнение от страна на ответника на негово задължение, което да е довело до сочените вреди, още повече пък горното да е при твърдяната от ищеца форма на вина – умишлено или при груба небрежност. Макар да са изготвени работни проекти от ответника, то изцяло съгласно уговореното в тежест на ищеца е да осигури необходимата за ремонта работна документация, включително сервизния бюлетин от производителя и в случая той е в неизпълнение, а не ответника, тъй като не негово е задължението за горното. Не може да се приеме, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника за неизпълнение на задължение по чл. 2.10.6 от Техническата част на договора, да разработва необходимата работна документация по приложимите сервизни бюлетини, тъй като в случая се касае за липса на такъв сервизен бюлетин, а този бюлетин следва с оглед цитираните по горе уговорки по договора да се осигури от ищеца и предостави на ответника. Независимо от липсата на такъв сервизен бюлетин, осигуряването на който е негова отговорност, и съзнавайки че такъв липса, ищецът е предал самолета за ремонт и то на ненадлежен изпълнител, т.е. неоторизиран съгласно изискванията на Регламента, поради което по никакъв начин сумите, които е заплатил като възнаграждение по процесния договор с „П.К.С.“ АД не могат да се приемат като преки и непосредствени вреди от неизпълнение на задължение на ответника по договора и не подлежат на репариране според настоящия съд. Горното важи и за сумите, които се претендират като вреди, като заплатени на трето лице – „Р.Е.“ ООД, още повече, че се твърди от ищеца, че от една страна за ремонта са ползвани базата и хангара на „П.К.С.“ АД, но същевременно за същия период се фактурират суми за ползване на хангар и на друго лице, т.е. налице е дублиране. Независимо от горното, основание за отхвърляне на претенцията е главно липсата на причина за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като не той е предприел и инициирал процесния ремонт, а липсата на сертифициране поради неосигуряване на сервизен бюлетин, не е от кръга ангажименти на ответника съгласно сключения договор, а е задължение на ищеца. Изцяло от ищеца и осигуряването от него на сервизен бюлетин е зависело дали и кога замяната на двигателите на самолета би била сертифицирана и поради това всички претенции, свързани с вреди от горното не може да се приеме, че следва да бъдат в тежест на ответната страна. Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът споделя и доводите на ответника, че е недоказано настъпване на вреда за Б.Е. под формата на претърпяна загуба в размер на заплатената стойност на услугите, от страна на „П.К.С.“ АД, защото не е спорно, че ремонт е извършен, последващ демонтаж и монтаж на двигателите не  е правен и видно от заключението на допълнителната СТЕ по делото на вещото лице Г., самолет LZ-BOO е бил допуснат до експлоатация именно с двигателите, прехвърлени на него от самолет LZ-BOT при процесния ремонт, поради което последният не може да се третира като безполезен за ищеца и следователно разходите за същия не може да се приемат за вреди, още повече такива, подлежащи на репариране по договорна отговорност на ответника. Също така следва да се отбележи, че по делото се доказа и възражението на ответника, че в периода, за който се търси обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи, процесният самолет не е можел да изпълнява полети и на друго основание, а именно поради летателна непригодност заради просрочване на директиви за летателна годност AD 2018-10-12, AD 2015-21-08 и AD 2003-14-06, като мерки за удължаването й не са били предприети от страна на оператора – ищеца и за периода е имало административен акт на ГД ГВА, препятстващ ползването на самолета. Предвид горното няма как твърдяните от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи, а именно нереализирана печалба за този период да бъдат възлагани на ответника. Процесният самолет е бил летателно негоден според експертното заключение още от 04.09.2019г., до 31.10.2019г., но не по причини, свързани с твърдяното неизпълнение на договора от ответника, а поради просрочване на директивите и непредприемане на мерки от ищеца за това. Горното не се опровергава от насрещния довод на ищеца по писмените бележки на процесуалния му представител, че нямало смисъл от по-ранно изпълнение на изискванията на директивите, тъй като така или иначе самолетът не би могъл да лети без двигател, тъй като горното е самостоятелно основание за спиране от полети и летателната негодност поради просрочване на директивите е настъпила първо. По претенцията за пропуснати ползи следва да се посочи, че макар на ищеца да е бил известен факта, че именно процесния самолет е негоден да изпълнява полети поради просрочване на директивите още от 04.09.2019г., така и поради липсата на сертифициран двигател, на дата 01.10.2019г., той тепърва възлага ремонта на самолета на трето лице, сключва и договорът за мокър лизинг, а на 03.10.2019 г. подписва анекс № 4 към договора за мокър лизинг, съгласно който, „поради възникнала ситуация на невъзможност на останалите въздухоплавателни средства, обект на договора, да извършват полети“ , полетната програма от 01.10.2019 г. до 31.01.2020 г. е следвало да се изпълни изцяло от въздухоплавателно средство LZ-BOO, който самолет LZ-BOO именно е бил летателно негоден в посочения период от време. Също така следва да се посочи, че от допълнителното заключение на вещото лице се установи, че въпреки горното, полети, като част от полетната програма на авиокомпания „Б.Е.“ всъщност са изпълнени от ищеца, продължителността им, е общо 224 часа и 11 минути, т.е. не може да се приеме, че са налице пропуснати ползи, изразяващи се в загуба на приходи от неизвършени от Б.Е. полети в посочените размери. Предвид гореизложеното съдът намира, че всички предявени от ищеца искове са неоснователни и недоказани, включително и акцесорните претенции за лихва, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Независимо от отхвърляне на исковете, доколкото не е налице евентуалност на възражение за прихващане от ответника, а са предявени по надлежния ред насрещни искове, с които съдът е сезиран, същите следва да бъдат разгледани.

            Безспорно се установи по делото, че през процесния период, за който се претендират сумите по издадените фактури е бил сключен и действащ договора между страните, по силата на който ищецът е възложител, а ответникът изпълнител на описаните задачи. За процесния период са издадени и надлежно осчетоводени от двете страни следните фактури, които са предмет на насрещната искова молба, с посочено основание - начислени месечни такси за поддръжка на летателна готовност, достъп до системата  и допълнителни инж.услуги, които са както следва: фактура № ********** от 02.12.2019г., фактура № ********** от 03.12.2019г., фактура № № ********** от 03.01.2020г., фактура № ********** от 06.02.2020г., фактура № ********** от 26.02.2020г., фактура № ********** от 03.02.2020г. Ищецът е възразил за дължимостта на сумите по фактурите с твърдения, че услугите не са били изпълнени изобщо, нито пък в съответствие с изискванията на договора. Част от услугите са уговорена месечна такса, която е дължима за периода на действие на договора, като условията и дължимостта на същите са в приложение 3 на договора. Независимо от възражението, съдът намира, че безспорно се установи от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че всички процесни фактури са получени при ищеца, който ги е осчетоводил надлежно по описания начин, и е ползвал данъчен кредит по тях за посочените периоди. Съгласно константна практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество и включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС, както и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, а именно решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 42/ 19.04.2010г. по т.д.№593/2009г., ІІ т.о., решение № 109/ 07.09.2011г. по т.д.№ 465/2010г., ІІ т.о. и др., които са постановени по новия процесуален ред на чл. 290 от ГПК и имат задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСТГК от 19.02.2010г. Съдът намира, че по делото с оглед осчетоводяването на фактурите е безспорно, че ответникът е приел извършените по тях услуги и че дължи заплащането на тяхната стойност в горепосочения размер. Не е налице своевременно противопоставяне на извършеното осчетоводяване, като дори вещото лице констатира, че в счетоводството на ищеца има неплатено задължение към ответника по процесните фактури. Общият размер на дължимия остатък по фактурите, изброени e 198 510,39лв. съгласно заключението на неоспорената ССЕ, като за всяка фактура дължимата сума е посочена в Таблица 1, колона 7, на заключението. Предвид горното съдът намира, че исковите претенции на ответника следва да бъдат уважени за горепосочената сума като главница, представляваща сбора на дължимите суми за предоставени услуги в периода 01.11.2019 г. - 26.02.2020 г. По отношение на претенцията за лихви, в самия договор, Приложение 3 е уговорено, че възнаграждението е дължимо в срок в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурите, поради което върху главниците се дължи и лихва за забава в размерите за период общо от 01.01.2020г. до 11.03.2021г. включително, равняваща се на сума в общ размер на 21 657,53 лв. Искът за лихва следва да бъде уважен за този размер, като е ирелевантно, че по заключението на вещото лице изчислените суми надхвърлят горния, тъй като не е заявено надлежно изменение на иска.

            С оглед изхода на спора и като отчита претенциите за разноски на двете страни, съдът намира, че такива се следват само на ответника. Същите по списъка включват сумата от 1500 лв.  –депозити за експертизи, за което е представен вносен документ на стр. 1494 в том три от делото, 8 911,11 лв. – държавна такса по насрещната искова молба,  за която е представен вносен документ на стр. 524 от първи том на делото, както и сумата от 69 420 лв. – адвокатско възнаграждение. За плащането е представен договор за правна защита, от 18.01.2021г., фактура и извлечение от банка по сметка на стр. 590 от том втори от делото. Заявено е възражение от насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съдът намира, че макар делото да е в 16 тома, то това е поради искането на страните, освен на диск, третото лице ГД „ГВА“ да представи и на хартия документите, за които е задължено. Фактически спорът се свежда до разрешаване на облигационен казус и не е с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде уважено искането, без горното да се отразява на отношенията между клиент и доверител. В случая с оглед цената на обективно съединените искове / последващи и първоначални/ съдът намира, че следващото се минимално адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.2 от Наредбата е твърда сума от 21 530 лв. и процент за горницата над 1 000 000лв., и възлиза на 31 965,65 лв., която сума е без ДДС, а с ДДС върху нея, за начисляване на което има данни, сумата възлиза на 38 358,78 лв. Предвид горното адвокатското възнаграждение на ответника с оглед заявеното искане за намаляването му поради прекомерност от насрещната страна следва да бъде редуцирано в размера на присъжданите разноски до горепосочената сума. С оглед горното на ответника се следват разноски общо в размер на 48 769,89 лв.

Воден от горното съдът

 

                                              Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите М.И.С.и А.С.В., и със съдебен адрес *** - адвокат А.В., срещу „М.а.у.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***Летище ******, представлявано от управителя Т.И.И., и със съдебен адрес *** Кънчев 18А, ет. 1, aп. 1, Адвокатско дружество „М., Ш., П.“ - адв. М.А.Ш., искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД за присъждане на общо на сумата от 1 820 787,58 лв., включваща следните суми като обезщетение за причинени на Б.Е. вреди от твърдяно от ищеца неизпълнение от ответната страна на задълженията по Договор МАУ № 92/23.10.2018 г., сумата от 91 924 лв. /деветдесет и една хиляди деветстотин двадесет и четири лева/, представляваща обезщетение за претърпени загуби, съставляваща платената цена на услугите на организацията за техническо обслужване „П.К.С.“ АД, извършени в изпълнение на работни пакети на МАУ за замяна на двигателите на самолет “LZ-BOO”; сумата от 51 507,71 лв. / петдесет и една хиляди петстотин и седем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени загуби, а именно: сумата, платена за престой на два самолета с регистрационни номера “LZ-BOO” и “LZ-BOT” в „Р.Е. Хангар“ за период от двадесет дни, считано от 30.09.2019 г.; сумата от 13 299,64 лв. / тринадесет хиляди двеста деветдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени загуби, а именно: платените наемни вноски за инструменти и количка за двигател за замяна на двигателите на самолет “LZ-BOO” и сумата от 1 018 300 щатски долара, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задълженията на ответника по договор за мокър лизинг с „Б.Е.“, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА по предявените с насрещна искова молба с вх.№ 291993/15.03.2021г. искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите М.И.С.и А.С.В., и със съдебен адрес *** - адвокат А.В., да заплати на „М.а.у.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***Летище ******, представлявано от управителя Т.И.И., и със съдебен адрес *** Кънчев 18А, ет. 1, aп. 1, Адвокатско дружество „М., Ш., П.“, чрез адв. М.А.Ш., сумата от 198 510,39 лв. (сто деветдесет и осем хиляди петстотин и десет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща сбора на дължимите суми за предоставени услуги в периода 01.11.2019 г. - 26.02.2020 г. в изпълнение на Договор МАУ № 92/23.10.2018 г. за възлагане изпълнението на ограничени задачи по управление на поддържането на постоянна летателна годност на въздухоплавателно средство, дължима по следните фактури: № ********** от 02.12.2019г., № ********** от 03.12.2019г., № ********** от 03.01.2020г., № ********** от 03.02.2020г., № ********** от 06.02.2020г. и  № ********** от 26.02.2020г.; както и на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата от 21 657,53 лв. (двадесет и една хиляди шестстотин петдесет и седем лева и петдесет и три стотинки, представляваща  лихва за забава в размерите по таблицата на стр.4 и 5 от насрещната искова молба, за период общо от 01.01.2020г. до 11.03.2021г. включително.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите М.И.С.и А.С.В., и със съдебен адрес *** - адвокат А.В., да заплати на „М.а.у.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***Летище ******, представлявано от управителя Т.И.И., и със съдебен адрес *** *****, Адвокатско дружество „М., Ш., П.“, чрез адв. М.А.Ш., сумата от  48 769,89 лв. / четиридесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          СЪДИЯ: