Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 23.07.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1037 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.В.Г., ЕГН **********, срещу Решение №190/22.12.2017г., постановено по гр. дело № 627/16год. по
описа на РС –Девня, ХХХІV-ти състав, с което е прието за установено, че въззивницата
дължи на Д.И.М., ЕГН **********, сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.06.2016 г. до окончателното плащане,
представляваща получена на отпаднало основание стойност като цена по несключен
договор за продажба на недвижим имот, за което вземане е издадена Заповед №220
от 10.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч. гр. дело №388/2016 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124,
ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и с което е уважен предявения от
въззивницата обратен иск, като е осъден В.И.М., ЕГН **********, да заплати на Д.В.Г.,
ЕГН **********, сумата 8 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща получена без
основание стойност, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В жалбата се излага, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилен е изводът, че
съдът неправилно е интерпретирал стойността на представената декларация, като
не е съобразил, че няма доказателства, че именно Д.М. е дала сумата от
8 000 лв., а само че е поето задължение от въззивницата за връщане на
сумата. Излагат, че следва да се търси каква е била общата воля на страните по
договора. Моли се за отмяна на решението изцяло.
В срока по чл.263 ГПК не е
депозиран отговор от въззиваемата страна Д.И.М.. В открито съдебно заседание
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че същата е недопустима срещу
решението в частта, с която е уважен обратния иск на въззивницата.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, се
излагат следните твърдения от страните:
Ищцата М. твърди, че между нея и ответницата Г. през 2015г. Е сключен неформален
договор, по силата на който последната е следвало да продаде на М. ап.№3,
находящ се в гр. Девня, кв. «Химик» №12, вх.А, ет.2 за сумата от 8 000 лв.
Поради отказ на ответницата да продаде имота и отказ да върне сумата, същата се
е задължила с декларация с нотариална заверка на подписа да стори това до
30.11.2015г. Задължението не е изпълнено. Въз основа на подадено от ищцата
заявление е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Депозирано е в срок възражение от ответницата, което обуславя и правния интерес
на ищцата да предяви настоящия иск за установяване на вземането си. Моли да
бъде прието за установено, че ответницата й дължи сумата от 8 000 лв.,
получени на отпаднало основание, което задължение е обективирано в приложената
декларация от 27.08.2015г.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата Д.Г. оспорва иска. Твърди, че в действителност
е налице сключен неформален договор за продажба на цитирания имот през м. май
2015 г., но той е бил сключен между ответницата като продавач и ищцата и мъжът,
с когото ищцата трайно съжителствала на съпружески начала - В.И.М., като
купувачи. Уговорената цена по договора е била 10 000 лв. Именно по повод
на този неформален договор В.М. е заплатил на ответницата сумата от 8000 лв. –
част от цялата продажна цена, а останалата част от 2 000 лв. е следвало да
бъде заплатена при окончателното изповядване на сделката. Сочи, че поради отказ
от договора, ответницата е върнала на М. цялата сума от 8 000 лв., дадена
като капаро поради отпадане на договора. За връщането на сумата е издадена
разписка от 15.10.2015г. Моли искът да бъде отхвърлен. Моли, като трето лице –
помагач на ответника, да бъде конституиран В.И.М., ЕГН **********, и предявява
срещу това трето лице обратен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, при
евентуално уважаване на предявения главен иск, да бъде осъдено третото лице –
помагач В. М. да заплати на ответницата по главния иск сумата 8 000 лв,
представляваща получена без основание стойност.
Конституираният
като трето лице – помагач на ответницата В.И.М. е депозирал отговор на предявения срещу
него обратен иск и становище по главния иск на 29.05.2017г. Настоящият състав
намира, че отговор е депозиран в срока по чл.131 ГПК, поради следното:
Първоначално М. е бил уведомен на адрес ***«Украйна», от където съобщението се
е върнало с отбелязване, че адресът е напуснат от М.. Съобщение е изпратено на адрес
в с. Бързица, където е получено от М. И. М.- сестра на третото лице. Отбелязано
е от кмета на с. Бързица, изпълняващ функцията и на длъжностно лице по
призоваването, че В.М. ***, но дал съгласие сестра му да получава съобщения
вместо него. В кориците на делото липсват доказателства за декларирания от М.
към момента на уведомяването настоящ и постоянен адрес. Ако и ДРС да е извършил
такава справка, то същата не е приложена по делото. Не може да бъде установено по
категоричен начин, че може да бъде приложена нормата на чл. 40 ал.2 или чл.46
ал.2 ГПК. Нито се установява, че кой да е от двата адреса са настоящи или
постоянни адреси, за да може да бъде направен извод, че третото лице е
напуснало настоящия си адрес без да
заяви това, нито че приелото съобщението лице- сестра на ответника, е лице от
домашните. Затова и съдът приема, че едва със съобщението от 11.05.2017г. В.М.
е бил редовно уведомен. Депозираният на 29.05.2017г. отговор е в срока по
чл.131 ГПК. Със същия М. оспорва както главния иск, така и обратния такъв.
Сочи, че с ищцата са живели на съпружески начала и са решили да закупят
съвместно с нея имот в България. Твърди, че ответницата е тяхна братовчедка,
поради което и са се договорили да им продаде апартамента. Уговорената цена е
била 10 000 лв.- капаро 8 000 лв. и 2 000 лв. при окончателната
продажба. В брой лично третото лице е платило на ответницата Г. сумата от
6 000 лв., а останалите 2 000 лв. за капарото е изпратил чрез
«Мъниграм» от Германия на мъжа, с който живее ответницата. Твърди, че разписка
за това е издадена от Д.Г. на майката и сестрата на третото лице. Сочи, че пари
за покупката Д. не е давала. След връщането лятото 2015г. разбрал, че ищцата е
заявила, че не желае да закупи апартамента и иска да разваля договора.
Ответницата помолила М. да й даде срок два-три месеца за връщане на капарото и
той се е съгласил. Октомври 2015г. ответницата и мъжа, с който живее на
съпружески начала Кремен, са върнали парите на третото лице, за което се е
издала разписка. Сочи, че пари на Д. не се дължат, тъй като не тя е заплатила
капарото.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представената заповед № 220 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 10.06.2016г., ДРС, по ч.гр.д. № 388/2016г., е
разпоредил длъжникът Д.В.Г. да заплати на Д.И.М. сумата от 8 000,00 лева,
представляваща предоставена цена по отпаднала сделка за продажба на недвижим
имот, представляващ ап.№3,
находящ се в гр. Девня, кв. «Химик» №12, вх.А, ет.2, което задължение е
обективирано в декларация от 27.08.2015г. с нотариална заверка на подписа,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2016г., както и
разноски. Издаден е изпълнителен лист.
Образувано е изпълнително дело №20167160400589 по
описа на ЧСИ, рег.№ 716, като ПДИ на длъжника Г. е връчена на 07.07.2016г. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът Г. е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение.
На
взискателя Д.М. е указано, че в едномесечен срок следва да предяви иск за
установяване на вземането си, като срокът е спазен. Искът по чл. 422 ГПК е
допустим.
По
делото е представена декларация с нотариална заверка на подписите, рег.
№1832/27.08.2015г., от която се установява, че Г. в качеството си на собственик
на недвижим имот, а именно апартамент №3, находящ се в гр. Девня, кв. „Химик“,
бл.12, вх.А, ет.2, е декларирала, че е получила от ищцата Марчева сумата от
8 000 лв. за продажба на гореописания имот, които поради отпадане на
сделката Г. се е задължила да върне на Д.М. пред нотариус в срок до 30.11.2015г.
Видно
от представената по делото разписка от 12.05.2015 г., на същата дата
ответницата Г. удостоверила, че е получила от третото лице – помагач В. М.
сумата 8 000,00 лв като част от продажната цена 10 000,00 лв за апартамент
№3, находящ се в гр. Девня, кв. „Химик“, бл.12, вх.А, ет.2. Разписката е
подписана от Г..
След
подписа на последната следва втората част на нов документ, от който се
установява, че на 15.10.2015г. В.М. е получил сума от 8 000 лв.,
представляваща част от договорената продажна цена за ап.3, поради разваляне на
сделката за покупко-продажба. Следва подпис на третото лице М..
Видно показанията
на двамата свидетели Кремен И. (съжителстващ на съпружески начала с отв. Д. Г.)
и М. М. (сестра на третото лице – помагач В. М.), които съдът кредитира само в
частта, в която се установяват обстоятелствата по отношенията им преди сключване
на договора, ищцата Д. М. и третото лице – помагач В. М., живеели от дълги
години на съпружески начала и към м. май 2015 г. двамата съвместно пребивавали
трайно в Република Германия. В началото на м. май 2015 г. третото лице –
помагач В. М. дошъл за кратко в България и докато бил в дома на своите родители
в с. Бързица, обл. Варна, му гостували живущите на съпружески начала негови
родственици - отв. Д. Г. и свид. К. И., които му споделили, че са решили да
продадат собствения на ответницата апартамент в гр. Девня, при което третото
лице – помагач В. М., които познавал добре имота, провел в тяхно присъствие
телефонен разговор с ищцата, обяснил й, че ответницата продава апартамента си в
гр. Девня като предложил двамата с ищцата да го купят, след което им казал, че
ищцата е съгласна и се договорил с тях, отв. Д. Г. да им продаде жилището си. В
останалата част за установяване на факта кой е заплатил капарото, каква е била
договорената цена и условията по договора, показанията са недопустими и не
следва да бъдат кредитирани на осн. чл.164 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За да се приеме, че предявеният
иск с правно основание чл. 422 ГПК е основателен, в тежест на ищеца – въззивник
в настоящото производство, е да установи главно и пълно, че цитираните суми,
предмет на заповедта по чл.410 ГПК, се дължат на посоченото в заявлението
основание, а именно - декларация, установяваща наличие на отпаднало основание
за плащане на част от продажната цена поради разваляне на договора за продажба.
Цитираната декларация от 27.08.2015г. има характера на разписка в частта, с
която е посочено, че Г. в качеството си на собственик на имота е получила от М.
сумата от 8 000 лв. за продажба на собствения на първата имот, както и
установителен характер за наличие на договорни отношения между страните във
връзка с продажбата на недвижим имот, която сделка е отпаднала. Следователно и
безспорно от представеното писмено доказателство може да бъде направен извод,
че сумата е дадена от ищцата на ответницата и основанието за това е договор за
покупко-продажба на недвижим имот, който впоследствие е развален. И доколкото в
тежест на ищцата е да установи наличието на твърдяното основание за дължимостта
на процесната сума, то и в нейна тежест е да установи визираната в декларацията
каузална сделка- сключен между страните договор за покупко-продажба. Безспорно
е, че нотариално изповядване на сделката не е налице, както и че сумата е
дадена по сключен между тях неформален договор, в който са уговорили начини на
плащане, срокове, предмет на продажбата, страните, т.е. основните клаузи на
окончателния договор. Предварителен договор по смисъла на чл. 19 ал.2 ЗЗД обаче
не е налице. Предвид нормата на ал.1 на цитираната разпоредба и предмета на
договора, а именно продажба на недвижим имот, която се осъществява в нотариална
форма, то и изискуемата на предварителния договор форма е писмена такава.
Писмен предварителен договор обаче не е сключван между страните и това е
безспорно. Представената декларация не може да се приеме, че има характера на
предварителен договор, тъй като в същата не се съдържат съществените условия на
окончателния договор, а само констатация, че част от цената е била заплатена и
договорът е развален, като е поето задължение за връщането й. Предвид това и
доколкото не става ясно между кои точно страни, кога, за каква цена в какви
срокове е договорено да бъде реализирана продажба на имота, то и съставът
приема, че подписаната постфактум от ответницата декларация не може да бъде
кредитирана като предварителен договор. Освен това и същата има едностранен
характер, без да е подписана от насрещна страна. Изложеното води до извод, че
макар и самата декларация да препраща към наличието на договор между страните,
по силата на който е заплатена цена, то такъв договор по делото не се
установява да е сключен. И доколкото изискуемата по чл.19 ал.1 ЗЗД форма е
такава за действителност, а не за доказване, то и следва да бъде направен
извод, че основание за плащане на сумата от 8 000 лв. изначално не е било
налице. Липсата на основание още към момента на даването изключва възможността
за отпадане впоследствие на това основание. Основанието следва да е
съществувало, за да отпадне. Затова и наведените твърдения, че поради разваляне
на договора, сумата се дължи на отпаднало основание, са несъстоятелни. В
производството не се установи наличие на годно правно основание за даване на
сумата, а именно действителен предварителен договор. Затова и искът за установяване,
че дадената на отпаднало основание сума се дължи на ищцата, е неоснователен.
Решението на ПРС в тази част следва да бъде отменено.
По жалбата в частта срещу решението по обратния иск срещу третото лице В.М.:
Възраженията, че жалбата е недопустима
в тази част, съдът намира за неоснователни. Вярно е, че ответницата е тази, в
чиято полза е присъдена за заплащане сума. Но доколкото произнасянето по
обратния иск е обусловено от негативно решение по отношение на ответницата,
което същата има интерес да обжалва, то и обжалването на решението по главния
иск поставя в състояние на висящност и решението по обратния иск. Жалбата е
допустима. Предвид отхвърлянето на претенцията по отношение на ответницата, то
и не е налице процесуалната предпоставка за разглеждане на обратния иск. Затова
и решението по същия се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.
Предвид
направеното искане с правно основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемата страна следва
да бъде осъдена да заплати на въззивницата сума в размер на 667,20 лв.-
направени пред настоящата инстанция разноски. Пред ПРС ответницата е
претендирала разноски в размер на 1 844,24 лв., от които 1 500 лв. за
адвокатско възнаграждение и 344,24 лв. държавна такса по обратния иск и депозит
за свидетел. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
което съдът намира за основателно предвид нормата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и в полза на Г.
пред ПРС следва да бъдат признати разноски в размер на 1 074,24 лв. Или
общо М. следва да бъде осъдена да заплати на Г. сума в размер на 1 741,44
лв.- разноски за двете инстанции.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №190/22.12.2017г., постановено по гр. дело № 627/16год. по
описа на РС –Девня, ХХХІV-ти състав, в частта, с която е прието за установено,
че Д.В.Г., ЕГН **********, дължи на Д.И.М., ЕГН **********, сумата от 8 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2016 г. до окончателното
плащане, представляваща получена на отпаднало основание стойност като цена по
несключен договор за продажба на недвижим имот, за което вземане е издадена
Заповед №220 от 10.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч. гр. дело №388/2016 г. на РС Девня, на основание
чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и в частта за
разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.М., ЕГН **********, да бъде
прието за установено, че Д.В.Г.,
ЕГН **********, дължи на Д.И.М., ЕГН **********,
сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща получена на отпаднало
основание стойност като цена по договор за продажба на недвижим имот, за което
вземане е издадена Заповед №220 от 10.06.2016 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. дело №388/2016 г. на
РС Девня.
ОБЕЗСИЛВА Решение №190/22.12.2017г., постановено по гр. дело № 627/16год. по
описа на РС –Девня, ХХХІV-ти състав, в частта, с която е осъден В.И.М., ЕГН **********, да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********, сумата 8 000,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща получена без
основание стойност,
на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********, да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********, сума в размер на 1 741,44 /хиляда седемстотин четиридесет и един
лева и четиридесет и четири ст./, представляваща направени пред двете
инстанции разноски, от които 1 230 лв. за адвокатски възнаграждения /500
лв.- пред ВОС и 730 лв.- пред ПРС/ и 511,44 лв.- държавни такси и депозити за
свидетел, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, който тече от връчването му на
страните, но не по-рано от 01.09.2018г., предвид нормата на чл. 61 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.