№ 20739
гр. София, 16.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110138285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на от ЗК „Лев Инс”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67 А,
представлявано от изпълнителните директори София Антонова и Павел В. Димитров,
чрез процесуалния представител юрк. Надя Гераскова, срещу Столична община, код по
БУЛСТАТ: *********, представлявана от кмета Й.ка А..... Фандъкова, с адрес: ул.
„Московска” № 33 гр. София, с която се иска да бъде осъден ответника, да заплати на
ищеца сумата в размер на 3,904.63лева (три хиляди деветстотин и четири лева и
шестдесет и три стотинки) - главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 5000-1261-20- 252604, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
сумата в размер на 902.25лева (деветстотин и два лева и двадесет и пет ст.) -
мораторна лихва за периода от 29.04.2021 г. до 07.07.2023 г. както и всички направени
съдебно - деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 28.09.2020г. около 14.50часа в гр. Нови Искър, лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А7” с per. No ..........., управляван от М. В. Г. се движи
по ул. Христо Ботев в кв. Гниляне с посока от Околовръстен път към ул. Околчица,
като пред № 52 преминава през необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на
пътното платно, като реализира ПТП с материални щети по автомобила, като за
настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен ПРОТОКОЛ за ПТП №
1816902/28.09.2020 г.Във вр. с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД е образувана щета № 5000-1261-20-252604 по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, полица № 93002010038561, със срок на валидност от 02.05.2020г. до
01.05.202021г.
Твърди се, че при извършения оглед на лек автомобил марка „Ауди”, модел
„А7” с per. № ........... са констатирани щети по предна дясна джанта и задна дясна
джанта. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис,
1
експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в
размер на 3884.63лева (три хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и
три стотинки), като сумата е изплатена на собственика на увреденото МПС, „СММ
ЛОГИСТИКА" ООД с банково бордеро № BORD09721144 на дата 30.12.2020 г.
Твърди се от ищеца ЗК “Лев Инс“ АД, че във връзка с изплатеното обезщетение
по застраховка “Каско на МПС“ и по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
застраховането във вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение е
придобил право на регрес срещу отговорното за настъпване на вредата лице -
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, за сумата от 3,904.63лева (три хиляди деветстотин и четири
лева и шестдесет и три стотинки) с включени 20.00лв ликвидационни разноски по
щета № 5000-1261 - 20- 252604.Твърди се, че с покана изх. № 4072/28.04.2021г.,
Столична Община е поканена да заплати дължимата сума. Поканата е получена на
28.04.2021г. с вх.№ СОА21-ТО26- 4072.Претендира се , на основание чл. 86, ал. 1 вр.
чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за ищеца възникналото право да
претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 902.25лева (деветстотин и два
лева и двадесет и пет ст.) за периода от 29.04.2021 г. до 07.07.2023 г.
Излага правни доводи за ангажиране отговорността на ответника във връзка с
реализираното пътнотранспортно произшествие на път, стопанисван от Столична
община, следва да се има предвид, че съгласно §1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на
Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на
пътя” е собственикът или администрацията, която управлява пътя. По аргумент от чл.
19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, управител на пътя е кметът на съответната
община, следователно той е и стопанин на пътя. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона
за пътищата управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране
и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е
„дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година...”. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях с
помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за
движение и крайпътните съоръжения.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът
оспорва иска като неоснователен и недоказан и изразява становище да се отхвърли
претенцията и да му се присъдят направените в производството съдебни и деловодни
разноски.
На първо място, ответникът се позовава на това, че застрахователното
обезщетение от страна на ищеца е изплатено без годно правно основание и в тази
връзка категорично не е изпълнено изискването на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
застраховането (КЗ), което да поражда право на регресен иск срещу ответника, като са
налице множество нарушения на Общите условия, от страна на застрахователя.Според
ответника не става ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП е
„необезопасена дупка на пътното платно", вследствие на което са настъпили
материални щети за моторното превозно, като съгласно фактическата обстановка,
описана в исковата молба е посочено, че на 28.09.2020г. при движение по ул. „Христо
Ботев" в гр. Нови Искър, водачът на автомобила е реализирал ПТП, като автомобила
попада в необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва се, механизма на ПТП,
2
отразен в съставения Протокол за ПТП № 1816902/28.09.2020г. и Уведомлението за
настъпило застрахователно събитие от 28.09.2020 г., за които се твърди ,че не се
потвърждават с други преки доказателства, респективно е спорно дали именно от
твърдяната необезопасена дупка на пътното платно, като пряка и непосредствена
последица са настъпили твърдените щети. Липсват доказателства и за скоростта на
движение на автомобила към момента на ПТП, както и дали тази скорост е била
съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, с интензивността на
движението и видимостта.
Представения протокол за ПТП е в противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК, във
връзка с чл. 183 ГПК. Същия следва да бъде изключен от доказателствата по
делото.Позовава се на възприетото от съдебната практика , че протокола за ПТП, на
основание чл. 179, ал. 1 ГПК, има обвързваща материална доказателствена сила само
относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно
лице, като същите би следвало да са възприети лично. В настоящия случай отразеното
събитие в процесния протокол няма обвързваща доказателствена сила относно самия
механизъм на настъпване на ПТП. Произшествието не е настъпило в присъствието на
актосъставителя, който и няма вменена удостоверителна функция по ЗМВР, досежно
обстоятелства, при които е настъпило произшествието.Процесния протокол не е
подписан от представител на Столична община, за да се ползва с материална
доказателствена сила за неизгодни факти, чието настъпване да е удостоверено с
подписа на една от страните в процеса, съгласила се с констатациите. Доколкото
произшествието не е настъпило пред съответния полицейски служител, съставяният
протокол за ПТП, съдържа единствено субективните твърдения на водача на
автомобила и съдържа само субективни твърдения на лицето, заинтересовано от
изплащане на обезщетение по сключена застраховка.
Прави възражение, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за документите и реда
за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за
финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, когато органите
на МВР „Пътна полиция“ посетят ПТП, трябва да съставят снимков материал на
мястото на ПТП, както и на причинените щети по автомобила. И с неизготвянето на
снимков материал не е спазена разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I -
167/24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на
МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен контрол при
настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства.
Предвид, това че протокола за ПТП е съставен без органите на МВР да посетят
мястото на ПТП и се базира единствено върху субективните твърдения на
заинтересованото от изплащане на застрахователно обезщетение лице и липсата на
снимков материал към съставения протокол за ПТП, се оспорва наличието на
„необезопасена дупка" на пътното платно, както и твърдения механизъм на ПТП.
Актосъставителят не е възприел непосредствено механизма на ПТП, а само е
удостоверил направени пред него свидетелстващи изявления на участника в него, и
следователно материалната доказателствена сила на така съставения протокол се
ограничава до факта на извършеното изявление и неговото съдържание, без обаче да
обхваща верността на това изявление. В този случай протоколът е, съставен не въз
основа на непосредствени сетивни възприятия на актосъставителя, а на база изявления
на участник в произшествието, адресирани до длъжностното лице, като такъв не се
ползва с материална доказателствена сила за механизма на осъществяване на
ПТП.Оспорва се и представеното Уведомление за настъпило застрахователно събитие
3
от 28.09.2020 г. по отношение на отразените в него факти и обстоятелства относно
реализирането на твърдяното събитие свързани с времето, мястото и начина на
настъпването. Същият е от категорията на частните свидетелстващи документи,
поради което не следва да се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно съдържащите се в него данни за обстоятелствата но реализиране на
ПТП. /В този смисъл и решение № 1826/04.01.2019г. на СРС, ГО, 44-ти състав, по гр.
д. № 35610/2015г./.
Като се твърди, че уведомлението за настъпване застрахователно събитие е
съставено само и единствено въз основа на твърденията на водача на лекия автомобил,
предвид което същото е израз на субективното възприятие на заинтересованото лице
относно настъпилото ПТП. Тези твърдения са предявени пред ищцовото
застрахователно дружество след реализиране на твърдяното ПТП и не са потвърдени
от обективни доказателства, от същото не може да бъде установено по безспорен
начин, че автомобилът е бил участник в ПТП по време, място и начин, така както е
отразено в него, както и състоянието на процесния лек автомобил преди
преминаването през процесното препятствие. Предвид изложеното, не може да бъде
безспорно обоснован механизмът на ПТП, мястото на ПТП и на твърдяната
необезопасена дупка, както и наличието на причинна връзка между увреждането и
твърдяната неравност на пътното платно.
Посочва се, че съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП./
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Задължение за водача е било да се движи със скорост, която да му позволява спиране,
при наличие на такова, както и позволяваща му да наблюдава непрекъснато пътното
платно. Като се прави възражение , че в случая деянието не може да се третира като
невиновно, тъй като деецът, ако се е движел със съобразена спрямо пътните условия
скорост не биха настъпили твърдените последици.
Позовавайки се на използваното понятие „предвидимо препятствие“, което
съгласно горепосочената норма, следва да се разбира, като такова или е несъмнено
очевидно от далечно разстояние или е обозначено, и ако се приеме, че посочената
„необезопасена дупка на пътното платно“ в Уведомлението за настъпило
застрахователно събитие от 28.09.2020 г. отговаря на „предвидимо препятствие“, то не
става ясно, как същото е повлияло в посока реализация на ПТП, а не обратното и как
ако се е движил със съобразена скорост, водача на автомобила не е забелязал
„необозначено препятствие“ навреме.В тази връзка се твърди, че водачът е допринесъл
за настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението си с пътната
обстановка. Позовава се на разписаното в т. 7 на ППВС № 17/63 г., че обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.И в
условията на алтернативност, се иска намаляване размера на обезщетението, като
4
вземе под внимание съпричиняването на вредите от страна на водача. Счита, че с
поведението на последния е несъобразено с условията и а пътното платно и няма
доказателства, навеждащи на противното, поради което е налице съпричиняване от
страна на водача.
По отношение ангажираността на отговорността на Столична община, не е
достатъчно единствено да се твърди, че същата, чрез своите служители, отговарящи за
движението при безопасни условия, е бездействала в процесния случай. Поради което,
се оспорва наличието на „необезопасена дупка“, поради факта, че Столична община
има сключен Договор С019-ДГ- 55-402/17.06.2019г. с "ВИА Конструкт Груп" ВООД за
дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения за
процесния пътен участък.Сочи се, че въз основа на този договор изпълнителят е
задължен да извършва превантивно и текущо поддържане по смисъла на Закона за
пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени по изпълнението му. Към дата
на ПТП, ремонта на процесния пътен участък е бил възложен на "ВЙА Конструкт
Груп" ЕООД с възлагателно писмо с per. № СОА20-ТД26-4118/22.04.2020 г., поради
което, обезопасяването на пътя и на ремонтните дейности е задължение на
изпълнителя.Така се твърди , че видно от представените документи, цялата ул.
„Христо Ботев“ е била ремонтирана, като не са останали не ремонтирани участъци,
поради което и Столична община, редовно и постоянно е изпълнявала задължението
си да поддържа процесния пътен участък, като текущо е възлагала ремонти и
извършването на същите е било вменено на "ВИА Конструкт Груп" ЕООД, по силата
на Договор № С019- ДГ~55-402/17.06.2019г. , както и надлежно документирано. При
изложените твърдения моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски по
производството.
Третото лице – помагач изразява становище за неоснователност на предявените
искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
От представената по делото застрахователна полица № 93002010038561 от
30.04.2020 год., съдът приема за установено, че ищецът ЗК „Лев Инс” и „СММ
Логистика“ ООД, собственик на т.а „Ауди”, модел „А7” с peг. № ..........., са сключили
договор за имуществена застраховка “Каско”, съобразно общите правила на
застрахователя, приложени по делото. Застраховката била сключена за т.а „Ауди”,
модел „А7” с peг. № ..........., с период на покритие от 02.05.2020 г. до 01.05.2021 г.
Застрахователна полица е форма за действителност на застрахователния
договор, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за
неговата неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него
волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Следователно по делото безспорно е установено наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“.
От Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 28.09.2020 г.,
подадено до ЗК „Лев Инс”от водача М. В. Г., се установява, че в срока на
застрахователното покритие, а именно на 28.09.2020 г. около 14:30 часа, в кв.
„Гниляне“, по ул. Христо Ботев № 54, застрахованото МПС е претърпяло вреда –
дясна джанта и други, след като водача е посочил, че при движение по пътя е
преминал през необезопасена дупка, намираща се на платното.
Вредите по застрахованият автомобил от реализираното ПТП – предна и задна
5
десни джанти, се установяват и от протокол за ПТП № 1816902/28.09.2020 г.,
преписката по образуваната при ищеца щета – опис – заключение по щета № 5000-
1201-20-252604/06.10.2020 г., доклад по щета № 5000-1201-20-252604/1/07.12.2020 г.,
експертиза по щета № 5000-1201-20-252604 от 07.12.2020 г. и сравнителна експертиза
по щета № 5000-1201-20-252604 от 07.12.2020 г., с които е определено обезщетение в
размер на 3 884,63 лв., като от представеното преводно нареждане от 30.12.2020 г. се
установява, че сумата е изплатена по банкова сметка на „Порше Интер Ауто БГ“.
На ответника Столична Община е изпратена регресна покана, получена на
28.04.2021 г., с която се претендира сумата от 3884,63 лв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
М. В. Г..
От показанията на свидетеля Г. се установява, че през 2020 г. е управлявал т.а.
„Ауди А7“. Посочва, че не си спомня за процесния случай, като при предявяване на
протокола от настъпилото ПТП № 1816902 от 28.09.2020 г. свидетелят посочва, че той
е отразил схемата за настъпилото ПТП. Свидетелят сочи, че уведомлението, находящо
се на л. 7 от делото, е с негов почерк. Излага, че става въпрос за ПТП, когато си
повредил двете джанти на автомобила. Заявява, че управлявал автомобила си в посока
кв. „Гниляне“ и имало дупки на платното за движение, които били в банкетната част
на платното, близо до тротоара. Не можел да заобиколи дупките и с дясната част на
автомобила влязъл в тях. Джантите не можело да бъдат отремонтирани и трябвало да
бъдат подменени, консултирал се с оторизиран сервиз на „Фолксваген“ и те казали, че
не могат да бъдат изправени и затова трябвало да бъдат подменени. Сочи още, че
пътят е двупосочен, еднолентов път и нямало банкет, затова визира дясната част на
платното. Щетата се получила от неравности и дупки от дясната страна на пътното
платно, от страната на банкета. Не си спомня за размера на дупката, но била дълбока,
сочи, че възприел дупката, когато чул, че автомобилът му попаднал в нея,
респективно нямал възможност да я избегне, защото трябвало да се качи на тротоара, а
и в този момент се разминавал с друг автомобил. Не си спомня с каква скорост се е
движел.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. М. В. Г. за
достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни,
житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода
на правния спор, предмет на делото.
Прието е заключението на САТЕ от което се установява, че механизмът на ПТП
е следният: на 28.09.2020 г. около 14:30 часа, товарен автомобил „Ауди А7 Спортбек“,
с рег.№ .........., се е движел в кв. „Гниляне“, по ул. „Христо Ботев“, с посока от
Околовръстен път към ул. „Околчица“ и срещу № 52 превозното средство е преминало
през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Посоченият
механизъм се подкрепя и от приетия по делото протокол за ПТП №
1816902/28.09.2020 г.
Вещото лице е посочило, че вредите, причинени в следствие на ПТП-то са в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. Изяснено е, че стойността необходима за
възстановяване на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на
3867,34 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода
на правния спор или е недобросъвестен.
6
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За
възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чийто възложител е ответника, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер
на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни
факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него
поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
От анализа на представите по делото писмени доказателства съдът приема, че
между ищеца в качеството му на застраховател и собственикът на товарен автомобил
„Ауди А7 Спортбек“, с рег.№ .......... е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор "Каско" на МПС с период на покритие от 02.05.2020 г. до
01.05.2021 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, а и
съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по САТЕ, безспорно се
установява, че на 28.09.2020 г. около 14:30 часа, товарен автомобил „Ауди А7
Спортбек“, с рег.№ .........., се е движел в кв. „Гниляне“, по ул. „Христо Ботев“, с посока
от Околовръстен път към ул. „Околчица“ и срещу № 52 превозното средство попада в
дупка на платното за движение, при което са увредени предна и задна десни джанти на
автомобила.
Според заключението на вещото лице, изложено в с.з. и неоспорено от страните,
констатираното увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото
ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване.
Ето защо, съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка
между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението
му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по автомобила при ищеца е била
заведена щета, по която след направена оценка на щетите е определено
застрахователното обезщетение в размер на 3884,63 лева.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява механизма
на настъпване на ПТП са неоснователни. Съгласно чл.125 от ЗДвП посещението на
7
местопроизшествието от службите на контрол на МВР не е било задължително,
въпреки това от представения по делото протокол за ПТП № 1816902/28.09.2020 г. се
установява, че процесното ПТП е било посетено от орган на МВР, който е съставил
протокола.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по
застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
3867,34 лв. Видно от представеното по делото преводно нареждане по процесната
щета застрахователят-ищец заплатил застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка „Каско“ в размер на 3 884,63 лева.
От описаните по-горе и приети по делото доказателства, съдът приема за
установено, че между ищеца и собственика на застрахованото МПС за процесния
период съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка “Каско”. По
силата на договора за застраховка, ищецът е приел да покрива риска от вреди на
посоченото МПС. В периода на покритие на застраховката застрахованото имущество
претърпяло ПТП, с което се реализирал покритият по застраховката риск от
увреждане. По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че
причина за процесното ПТП и щети на застрахования лек автомобил е било
необезопасено препятствие на пътното платно – дупка на платното.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило
произшествието е част от общинската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и
поддържа от Столична община. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на
правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществява от общините. Следователно Столична община като собственик на
общински пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно
легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната
настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответника не са
положили дължимата грижа да обезопасят препятствието на пътното платно, каквото
се явява дупката на пътното платно като по този начин са предпоставили и
настъпването на вредоносни последици от нея. Посочената дупка на пътното платно
представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй
като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението.
Доколкото не се твърди, а и не се установи, че същата е била обезопасена с нарочен
пътен знак, който да указва на водачите за същия, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника, натоварени
със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което
да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача, управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи
тежестта не е представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение
на водача на процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата
и това да е довело до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необезопасената и
необозначена дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал.
2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
8
спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования, поради това
съдът намира претенцията на ищеца – застраховател за частично основателна за
размера от 3 887,34 лева, с вкл. ликвидационни разходи в размер на 20 лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 10.07.2023 г. до
окончателното й заплащане, като за разликата до пълния размер на иска от 3 904,63 лв.
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани
доказателства последният да е погасил вземането на ищеца.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска
отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане
на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата,
удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане.
От представената по делото регресна покана по щета №5000-1201-20-252604, е
видно, че такава покана е получена от ответника на 28.04.2021г. При това ответникът е
изпаднал в забава за плащане на главното вземане в размер на 3 887,34 лева на
28.05.2021г., поради което за периода от 28.05.2021 г. до 07.07.2023 г. ответникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Размерът на вземането по
чл.86, ал.1 ЗЗД възлиза на сумата от 862,66 лева, определен от съда основание чл.162
ГПК и съгласно чл.86, ал.2, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения. При това искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
следва да се уважи до посочения размер и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 902,25 лв. и за периода от 29.04.2021 г. до 27.05.2021 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ето защо на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 628,67 лв., представляваща разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 1,18 лв. – разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, да
заплати на ЗК „Лев Инс”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67 А, сумата в размер на 3 887,34 лева,
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски от 20 лева, за имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 28.09.2020 г. в град Нови Искър, при движение по общински път – на
9
улица „Христо Ботев“, с посока от Околовръстен път към ул. „Околчица“ и срещу №
52, претърпени от попадане на т.а. „Ауди А7 Спортбек“, с рег.№ .......... в необезопасена
и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законна лихва за период от
10.07.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 3 904,63 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Столична община с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, да
заплати на ЗК „Лев Инс”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67 А, сумата в размер на 862,66 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от от 28.05.2021 г. до 07.07.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 902,25 лв. и за
периода от 29.04.2021 г. до 27.05.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Столична община с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, да
заплати на ЗК „Лев Инс”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67 А, сумата в размер на 628,67 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67 А, да заплати на Столична община с адрес –
гр. София, ул. “Московска” № 33, сумата в размер на 1,18 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Виа
Конструкт Груп“ ЕООД, на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10