№ 6412
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110128108 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от П.И.Б. АД иск за признаване за
установено спрямо Р. И. К., че дължи сумата от 10 000 лв. на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК – невърната усвоена сума по Договор за издаване на кредитна карта от
05.07.2007г., сумата 4 804,98 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от
28.08.2017г. до 12.03.2020г., сумата 321,02лв. договорна лихва за периода 13.03.2020 до
13.05.2020г., сумата 502,24 лв. договорна лихва за периода 14.05.2020г. до 18.08.2020г.,
сумата от 22,22 лв. законна лихва за периода от 19.08.2020г. до 26.08.2020г., както и 60 лв.
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. Посочва, че претендира частта
от вземанията си, изискуемостта на които е настъпила в тригодишен период назад от датата
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.08.2020г.
Ответникът оспорва предявените искове, твърди настъпване на погасителна давност,
нищожност на кредита поради протИ.речие с чл. 10 ЗПК относно размера на шрифта на
договора, както и погасяване на вземането чрез плащане в размер на 15180 лв. Счита, че не
са представени доказателства за предаване на картата. Сочи, че тъй като валидността на
издадената кредитна карта е изтекла на 05.07.2009г. съгласно договора, няма данни за
предаване и на новоиздадена пластика. Посочва, че общите условия не са били подписани от
ответницата. Намира, че банката е подавала в три поредни години данни до ЦКР за липса на
задължения на ответницата.
По делото е конституирано като трето лице помагач „Ф.И.“ ЕАД, на което
процесното вземане е било прехвърлено чрез цесия в хода на процеса на 08.06.2021г.
Съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК ако в течение на производството спорното право бъде
1
прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за заем/ и в претендирания
размер, а именно – наличието на валиден сключен договор за паричен заем, който обвързва
страните, и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, включително
и чрез предаването на кредитната карта. Следва да докаже и конкретния размер на дълга,
който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора договорна
лихва, като и да докаже размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и
изпадането в забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, затова независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната
сума е завършен фактическия състав на съглашението.
На първо място следва да се посочи, че към Договор от 05.07.2007г. важат
изискванията на ЗПК (отм.) редакция в сила от 01.01.2007 г., действаща към датата на
сключването му.
Към този момент към договорите за потребителки кредит не е било въведено
изискване за размера на шрифта – предвидено в чл. 10, ал. 1 ЗПК /Нов- ДВ, бр. 35 от 2014 г.,
в сила от 23.07.2014 г./ и относно подписването на общите условия от длъжника при
сключване на договора – предвидено в чл. 11, ал. 2 ЗПК /Нов – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014 г./ Ето защо тези възражения на ответника за несъответствие на процесния
договор със законовите изисквания са неоснователени.
Неотносимо е и възражението относно невписване на процесния договор в ЦКР, тъй
като вземането е било вписано след датата, за която кредиторът е счел, че е настъпила
предсрочната изискуемост – 19.08.2020г. Още повече липсата на вписване на едно вземане в
ЦКР не е факт с правно значение, защото невписването на вземане не води до извода, че
такова не съществува или че кредиторът се е отказал от събирането на същото.
Основателно, обаче, е възражението на ответника относно предаването на кредитната
карта/и. Както се посочи по-горе фактическият състав, от който възниква заемното
правоотношение включва предаването на сумата на заемополучателя. В случая чрез
изготвената ССчЕ се установява усвояването на сумите от процесните кредитни карти. Това
което остана недоказано, обаче, е предаването на първоначално издадената кредитна карта,
както и на последващите такива на заемополучателя. За това обстоятелство съдът е
2
разпределил в доклада по чл. 146 ГПК тежест на доказване на ищеца. За да бъде приет за
завършен фактическият състав, следва да се докаже предаването на картата на конкретно
лице и усвояването на сумата след това. Предаването на картата е равнозначно на
предаването на сумата и липсата на проведено доказване относно това обстоятелство само
по себе си е достатъчно за отхвърляне на предявения иск. Съдът в първото по делото
заседание е предоставил на страната допълнителен срок за представяне на доказателства за
предаване на кредитната карта на ответницата Р. К.. Във второто по делото заседание,
проведено на 24.01.2023г., е определен срок за събиране на същите на осн. чл. 158, ал. 1
ГПК до следващото съдебно заседание. Въпреки това ищецът не се е явил и не е представил
доказателства в тази насока, поради което възможността му се е преклудирала.
Действително в последното по делото съдебно заседание вещото лице сочи, че е
получило информация от кредитора за издадени 3 на брой кредитни карти – първата с
валидност до м.3.2009г., предадена на 05.07.2007г., втората с валидност от м.03.2012г.,
предадена на 17.04.2009г. и третата с валидност до м.03.2015г., която не е била получена и е
унищожена. Тази информация, обаче, се основава единствено на твърдения на ищеца,
поради което не може да бъде кредитирана. Вещото лице разясни, че по отношение на
получаването на кредитните карти е получило електронно писмо, обяснение, от банката.
Съдът се запозна с въпросното писмо в съдебно заседание и установи, че същото съставлява
единствено изявление на банката, което не съдържа документи подписани от
заемополучателя. По тази причина не може да се приеме за доказан факта на предаване на
нито една от изброените 3 на брой кредитни карти. Чрез предоставяне на вещото лице на
инфорамция, която не е базирана на доказателства по делото и на други документи, страната
е направила опит да легализира твърденията си чрез заключението на допуснатата ССчЕ,
което е недопустимо. По тези съображения съдът намира, че ищецът не е доказал елемент от
фактическия състав на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а именно предаване на сумата на заемополучателя,
или по-конкретно на кредитните карти, по които са усвоявани сумите. Ето защо счита, че
искът следва да бъде отхвърлен само на това основание.
Следва да се допълни също, че вземането е погасено по давност, както сочи
ответникът. Съгласно чл. 36.1 от общите условия към договора – Срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие че
титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договорът най–малко 60 дни преди
изтичане на текущия срок, респективно при условие, че банката не е уведомила титуляра за
прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. Тази клауза е
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП /редакция от 22.05.2007 г./, тъй като е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Вредата за заемателя от посочената уговорка е видна не само от невъзможността да тече
давност за задължението му, поради безсрочното автоматично подновяване на договора
между страните, но и още от начисляването на лихви и неустойки по договора за
неограничен период от време, каквато е целта на въпросната клауза. Несъответстват и
3
правата и задълженията на страните, тъй като от заемополучателя неоправдано се изисква
два пъти по-дълъг срок за предизвестие при прекратяване на договора. Същата не отговаря и
на критериите за добросъвестност, тъй като по този начин се налага едностранно от по-
силата икономически страна сключването на редица нови договори, за което потребителя не
е изразил воля, т.е. предоставя му се непоискана услуга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. По тази причина съдът намира, че
договорът е прекратен с изтичане на срока му на 05.07.2009г., от която дата предоставените
суми са станали изискуеми. От този момент и на осн. чл. 110 ЗЗД, започва да тече
погасителна давност за същите. Действително с плащането, осъществено на 04.09.2012г.
може да се приеме, че е прекъсната давността на осн. чл. 116, ал. 1, а) от ЗЗД поради
признаване на вземането. Въпреки това от тази дата до 04.09.2017г. отново е изтекла
петгодишната погасителна давност за вземането. Целта на института на погасителната
давност е да се освободи длъжникът от задължения, които кредитора не е потърсил в един
сравнително продължителен период от време, в случая 5 години. Не следва да се приеме, че
чрез въвеждане на неравноправни по своя характер клаузи, кредиторът може да удължи този
срок до безкрайност и да избере кога да започне принудително събирането на вземанията си,
било то и след този законоустановен срок. Видно е, че по този начин се цели заобикаляне на
закона, което не следва да бъде толерирано от съда и за което съдът следи служебно. По
тези причини искът следва да бъде отхвърлен.
Останалите претендирани вземания за лихви и разноски са акцесорни към главното,
ето защо с оглед изхода на делото тези искове също следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските
Предвид направеното своевременно искане от страна на ответника и разпоредбата на
чл.78 ал.3 от ГПК съдът счита, че следва да бъде ангажирана и гражданската отговорност на
ищеца за заплащане на направените от ответника разноски в размер на 300 лв. депозит за
СТЕ. Не следва да се присъжда възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.
38, ал. 2 ЗА, тъй като по делото не е представен договор за правна помощ нито за исковото,
нито за заповедното производство.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.И.Б.“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ... установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че Р. И. К. с ЕГН:
********** и с адрес: гр. .... 4, дължи заплащането съобразно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК от 14.09.2020г. по ч.гр.д. № 40862/2020г. на СРС, ІІ
г.о., 57- ми състав, както следва:
4
-на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща невърната
усвоена сума по Договор за издаване на кредитна карта от 05.07.2007г., ведно със законната
лихва върху главницата от 10 000 лв. считано от 27.08.2020г. до окончателното й
изплащане.;
-на основание чл.240 ал.2 от ЗЗД сумата от 4 804,98 лв., представляваща невърната
договорна лихва върху главницата по Договор за издаване на кредитна карта от 05.07.2007г.
за периода от 28.08.2017г. до 12.03.2020г.;
-на основание чл.240 ал.2 от ЗЗД сумата от 321,02лв., представляваща невърната
договорна лихва върху главницата по Договор за издаване на кредитна карта от 05.07.2007г.
за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.;
-на основание чл.240 ал.2 от ЗЗД сумата от 502,24лв., представляваща невърната
договорна лихва върху главницата по Договор за издаване на кредитна карта от 05.07.2007г.
за периода от 14.05.2020г. до 18.08.2020г.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 22,22 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главниците в общ размер от 10 000 лв. за периода 19.08.2020г.
до 26.08.2020г.
-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 60,00 лв., представляваща разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ... ДА
ЗАПЛАТИ на Р. И. К. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. .... 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 300 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„П.И.Б.“ АД с ЕИК: ... - „Ф.И.” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6