№ 553
гр. Варна, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20233110204234 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по въззивна жалба от Й. С. С. ЕГН ********** чрез адвокат С. К.
С. от Адвокатска колегия Добрич, срещу наказателно постановление № 23-
0001710/19.06.2023 г., издадено от Б.Г.Г. – директор на Регионална дирекция
Автомобилна администрация/РДАА/ Варна. Със същото на С. за нарушаване
разпоредбите на:
чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл.101
ал.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства/наричана по-нататък
Наредба № Н-32/;
чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във връзка с чл.101 ал.4 от Наредба № Н-32;
чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7 ал.1 т.4 б.а от Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства/наричана по-нататък Наредба № 11/ и
чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7 ал.1 т.3 б.б от Наредба № 11
са наложени административни наказания:
глоба в размер на 500 лева за първото нарушение,
глоба в размер на 500 лева за второто нарушение,
глоба в размер на 1250 лева за третото нарушение и
глоба в размер на 1750 лева за четвъртото нарушение.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Като доводи в тази насока сочи необоснованост, незаконосъобразност
и нарушаване на административно-производствените правила.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично,
1
представлява се от процесуален представител адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия
Добрич, редовно упълномощен. По съществото на делото адв.С. пледира:
по отношение на пункт 1 и 2 от обжалваното наказателно постановление счита,
че не са налице доказателства за субективния елемент на така описаното и
вменено във вина на доверителя му деяние, тъй като пътното превозно средство е
било проверено от механикът към фирмата, който е отразил, че пътното превозно
средство е било технически изправно преди потеглянето от гаража и пътното
превозно средство е имало проведен годишен технически преглед;
по пункт 3 и пункт 4 поддържа изложените в жалбата;
счита, че в административно-наказателното производство са допуснати и други
съществени нарушения на процесуалните и материалните правила – електронната
везна е била с капацитет до 10 000 кг, а са извършени претегления над тази
граница и при извършеното измерването всички оси или колела не са били
разположени едновременно върху съответните части на устройствата за поемане
на товара.
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да им присъди
направените разноски по производството.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от процесуален представител, която моли съда да потвърди наказателното
постановление и да ѝ даде възможност за депозиране на писмени бележки.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 03.04.2023 г. в 10 часа по републикански път II-29 Добрич-Варна на около 1
км след разклона за с.Изворско в посока гр.Варна, при рутинна проверка, св. В. Ж. П.,
инспектор в РД АА Варна установил, че въззивникът Й. С. С. извършва превоз на
товари за собствена сметка/хлебна пшеница 53 240 кг/, видно от Пътно-
прехвърлителна разписка № 0026553 по маршрут гр.Добрич-гр.Варна, пристанище
ПЧМВ, с товарен автомобил влекач Волво ФХ 12 42 Т с рег.№ ТХ 5553 АР, от
категория N3 с прикачено към него полуремарке СТАС СА 339 К с рег.№ ТХ 0513 ЕЕ,
от категория О4, с напукани спирачни дискове и натоварване на осите над максимално
допустимото.
За горните констатации от св. В. Ж. П. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 000137/03.04.2023 г. В АУАН св.П. описал
като установени следните нарушения:
нарушение № 1: управлява МПС с рег.№ ТХ 5553 АР, което е технически
неизправно, на първа ос отдясно спирачния диск е напукан, като тази
неизправност се квалифицира като „опасна“ след извършена визуална проверка
по метод 2 на елемент 1.1.14, причина за неизправността буква „а“, изречение 2
от Приложение № 5 към чл.31 ал.1 от Наредба № Н-32;
нарушение № 2: управлява МПС с рег.№ ТХ 0513 ЕЕ, което е технически
неизправно, на първа ос отдясно спирачния диск е напукан, като тази
неизправност се квалифицира като „опасна“ след извършена визуална проверка
по метод 2 на елемент 1.1.14, причина за неизправността буква „а“, изречение 2
2
от Приложение № 5 към чл.31 ал.1 от Наредба № Н-32;
нарушение № 3: извършва превоз на товари хлебна пшеница с ППС с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, с натоварване на втора единична
задвижваща ос на влекача 13 760 кг, надвишаваща нормата от 11 500 кг,
установена от министъра на регионалното развитие и благоустройството с 2 260
кг, измерването е направено с електронна мобилна везна марка Dini Argeo, с
номера на плочите № ********** и № ********** с поставени стикери за годност
№ 01104/10.2023 г., към момента на проверката не е представена квитанция за
разрешено превозване от АПИ и
нарушение № 4: извършва превоз с полуремарке с рег.№ ТХ 0553 ЕЕ с 3 оси с
пневматично окачване и разстояние между осите над 1.3 м, като сумата от
натоварване на осите надвишава нормата от 24 000 кг, определена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване с 8 885 кг/първа ос – 10 625 кг, втора ос –
10 130 кг, трето ос – 12 130 кг/. Измерването е направено с електронна мобилна
везна марка Dini Argeo, с номера на плочите № ********** и № ********** с
поставени стикери за годност № 01104/10.2023 г. Към момента на проверката не е
представена квитанция за разрешено превозване от АПИ.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията:
нарушение № 1 - по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във връзка с чл.101 ал.4 и във връзка
с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ изр.2 от Наредба № Н-32;
нарушение № 2 – по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във връзка с чл.101 ал.4 и във връзка
с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ изр.2 от Наредба № Н-32;
нарушение № 3 - по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7 ал.1 т.4 б.“а“
от Наредба № 11 и
нарушение № 4 - по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7 ал.1 т.3 б.“б“
от Наредба № 11.
В АУАН като иззети доказателства са посочени следните документи и вещи:
контролен талон 7192738, свидетелство за регистрация на МПС част 2 с № *********,
свидетелство за регистрация на МПС част 2 с № *********, квитанция за измерване от
мобилна везна 526/03.04.2023 г., ППР 0026553, кантарна бележка, снимков материал,
заповед от 03.04.2023 г., разпечатка от тахограф.
Й. С. се запознал със съдържанието на АУАН на 03.04.2023 г., записал е, че
няма възражения, подписал го е и е получил копие от него.
Въз основа на посочения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление. В него административно–наказващият орган е възприел изцяло
констатациите на актосъставителя, квалифицирал е нарушенията като:
3
нарушение № 1 - по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във връзка с чл.101 ал.4 и във връзка
с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ изр.2 от Наредба № Н-32, за което на
основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП наложил административно наказание глоба в
размер на 500 лева;
нарушение № 2 – по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във връзка с чл.101 ал.4 и във връзка
с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ изр.2 от Наредба № Н-32, за което на
основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП наложил административно наказание глоба в
размер на 500 лева;
нарушение № 3 - по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7 ал.1 т.4 б.“а“
от Наредба № 11, за което на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП наложил
административно наказание глоба в размер на 1250 лева и
нарушение № 4 - по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7 ал.1 т.3 б.“б“
от Наредба № 11, за което на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП наложил
административно наказание глоба в размер на 1750 лева.
Към административната преписка са приложени оригинали на:
разпечатка - билет № 526 от 03.04.2023 г. 11:01 часа от измервания с контролна
мобилна везна на натоварване на ос и общо тегло с показания: ос 1 -7850 кг, ос 2 -
13 760 кг, ос 3 - 10 625 кг, ос 4 - 10 130 кг, ос 5 - 12 130 кг, общо тегло 54 495 кг с
посочени регистрационни номера ТХ 5553 АЗ и ТХ 0513 ЕЕ, като част от
регистрационните номер са дописали ръкописно с химикал;
разпечатка от тахограф на автомобил Волво с рег.№ ТХ 5553 АР за 03.04.2023 г.;
кантарна бележка № 15401/03.04.2023 г. от Карима ЕООД Добрич за изнесен
товар пшеница с автомобил рег.№ ТХ 5553 АР с водач Й. С. от Добрич, склад 3-
ти март, нето 25 520 кг, бруто тегло 39 960 кг, тара 14 440 кг;
пътно-прехвърлителна разписка № 0026553/03.04.2023 г. от Карима ЕООД
Добрич за хлебна пшеница бруто 53 240 кг, тара 14 440 кг, нето 38 800 кг;
заповед от 03.04.2023 г. на управителя на Карима ЕООД Добрич водачът Й.С. да
извърши превоз на товар пшеница за собствена сметка с автомобил ТХ 5553 АЗ
ТХ 0513 ЕЕ от Добрич до ПЧМВ с час на тръгване 09:10 часа;
фактура № **********/04.04.2023 г. за закупени от Карима ЕООД болтове за
спирачни дискове, спирачни накладки, спирачни дискове/приложено заверено
копие/;
снимки 4 броя.
От съда бяха служебно изискани, представени и приети по делото:
справка за нарушител/водач за Й. С. С., от която е видно, че притежава
свидетелство за управление на МПС от 2013 година, до настоящия случай има
издадени 4 броя наказателни постановления и 28 броя фишове за извършени
нарушения по ЗДвП;
4
пътен лист № 004176 за автомобил Волво с рег.№ ТХ 5553 АР с водач Й.С.,
издаден от И.Г. от Карима ЕООД с отразени време на излизане от гаража 08:30
часа на 03.04.2023 г. и време на прибиране в гаража 14:30 часа на 04.04.2023 г., с
отбелязване, че автомобилът е технически изправен и подпис за механик от Г., че
автомобилът е приет технически изправен и подпис от С., проверен за алкохол,
вид обществен превоз товарен, документи за превоза – Товарителница 042425,
маршрут Рилци-Добрич, Добрич – ПЧМЗ, ПЧМЗ-Рилци;
свидетелство за регистрация част I за влекач Волво ФХ 13 42 Т с рег.№ ТХ 5553
АР, собственост на Карима ЕООД, с максимална маса 20000, с две оси, първа ос
7500 кг, втора ос 13000 кг, с пневматично окачване;
свидетелство за регистрация част II за влекач Волво ФХ 13 42 Т с рег.№ ТХ 5553
АР, собственост на Карима ЕООД, с максимална маса 20000, с две оси, първа ос
7500 кг, втора ос 13000 кг, с пневматично окачване;
свидетелство за регистрация част I за полуремарке Стас СА 339 К с рег.№ ТХ
0513 ЕЕ, собственост на Карима ЕООД, с максимална маса 39000, с три оси,
първа ос 9000 кг, втора ос 9000 кг, трета ос 9000, с пневматично окачване;
свидетелство за регистрация част II за полуремарке Стас СА 339 К с рег.№ ТХ
0513 ЕЕ, собственост на Карима ЕООД, с максимална маса 39000, с три оси,
първа ос 9000 кг, втора ос 9000 кг, трета ос 9000, с пневматично окачване;
справка за собственик от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Добрич, от която
е видно, че собственик на влекач с рег.№ ТХ 5553 АР и на полуремарке с рег.№
ТХ 0513 ЕЕ е Карима ЕООД;
фактура № **********/26.10.22 г. за платена на Български институт по
метрология сума за проверка на средство за измерване ел.везна до 10 t ф.№
**********; **********;
заявление за проверка № 000029-55691/26.10.22 г. от Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация до Български институт по метрология за
периодична проверка на средства за измерване – ел.везна идентификационен №
********** с обхват 10 t и ел.везна идентификационен № ********** с обхват 10
t;
протокол от проверка на електронна везна № И-К-461-М/26.10.2022 г. за
периодична проверка на електронна везна 10 t ф.№ **********, с максимално
10 000 kg със заявител Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с
грешка на измерване 10 kg при товар 10 000 kg и заключение, че отговаря на
изискванията;
протокол от проверка на електронна везна № И-К-462-М/26.10.2022 г. за
периодична проверка на електронна везна 10 t ф.№ **********, с максимално
10 000 kg със заявител Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с
грешка на измерване 10 kg при товар 10 000 kg и заключение, че отговаря на
5
изискванията;
фотоснимки на стикер и везна с номер ********** и везна с номер **********;
заповед № 84/28.02.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация, с която Б.Г.Г. е преназначен на длъжност директор
на регионална дирекция Варна, считано от 01.03.2023 г. за срок до една година;
гаранционна карта за електронна везна със сериен номер **********, тази
електронна везна е с 2 броя платформи – S№ 0100186489В1 и S№ 0100187154В1,
закупена на 18.12.2012 г. и гаранционен срок 18 месеца;
заявление за периодична проверка № 000029-35114/24.07.2020 г. на електронна
везна тип DF WL и извършена проверка на 24.07.2020 г. на електронна везна с
идентификационен № ********** и електронна везна с идентификационен №
**********
заявление за периодична проверка № 000029-8886/23.07.2021 г. на електронна
везна тип DF WL и извършена проверка на 23.07.2021 г. на електронна везна с
идентификационен № ********** и електронна везна с идентификационен №
********** със заключение, че отговарят на изискванията;
разпечатка от картата на водача за 03.04.2023 г.;
трудов договор от 28.01.2013 г. между Карима ЕООД и И.В. Г. за длъжността
автомеханик;
свидетелство за професионална квалификация „автомобилен монтьор“ за И.В. Г. ;
диплома за средно образование за И.В. Г..
сертификат за ЕС изследване на типа неавтоматично везна Dini Argeo.
От въззивника бяха представени оригиналите на пътните листи с номера
близки до № 004176/03-04.04.2023 г., от които се установи, че номерата на пътните
листи вървят хронологично по дати, бяха изготвени и приложени към делото копия от
пътните листи, а оригиналите бяха върнати на въззивника.
От въззиваемата страна бе представен и приет компакт-диск CD-R My MEDIA
с направените по време на проверката снимки на спирачните дискове.
От заключението на назначената в съдебното производство съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице А. Х. В., е видно, че:
констатираните неизправности /напукване на спирачните дискове/ отговарят на
определението за „опасни неизправности“, дадено в Допълнителните разпоредби
на Закона за движението по пътищата, точка 73;
увреждането на спирачен диск налага незабавното спиране на превозното
средство до отстраняване на неизправностите;
установените технически неизправности – напукан спирачен диск, придружено
със сцепване и разделяне на повърхностите, не възниква внезапно, а в следствие
на системно прегряване на спирачния диск при употреба на спирачната система.
Според експерта установените увреждания в тази степен не е възможно се
получат при еднократно пътуване от г.Добрич до разклона за с.Изворско;
6
причината за възникване на напукването на спирачния диск, придружено със
сцепване и разделяне на повърхностите е системно прегряване на спирачния диск
при употреба на спирачната система. Това увреждане не е възможно да бъде
установено от водача на превозното средство при движението му. До момента на
счупване на спирачния диск е възможно да няма промяна в ефективността на
спирачната система;
след извършване на натоварване на влекача и ремаркето/полуремаркето/ с товар,
водачът няма възможност да установи колко е натоварването на всяка ос на
пътното превозно средство при движението му.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя В.
Ж. П., който потвърди отразените в АУАН констатации.
По искане на въззивника в съдебно заседание бе разпитан като свидетел и
служителя на Карима ЕООД И.В. Г..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите В. Ж. П. и И.В. Г., писмените доказателствени средства,
подробно изброени по-горе и приобщени към делото на основание чл.283 от НПК и
вещественото доказателствено средство – компакт-диск.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на В. Ж. П., че при проверката
установил, че на влекача първата ос от дясната страна спирачния диск е била напукана,
също така и на ремаркето на първа ос от дясната страна спирачния диск бил напукан.
По време на проверката било измерено натоварване на осите в състава от ППС, като
при измерването се установило, че на втора задвижваща ос на влекача натоварването е
13760 килограма при норма 11500 килограма или надвишаване с 2 260 килограма.
Измерено е натоварването на трите оси на ремаркето, общо сумарно 32 885 килограма,
като надвишаването е с 8 885 килограма. Измерването било направено с електронни
везни марка Дини Аргео, с номера на плочите, описани в акта, стикери за годност от
метрология имали до месец 10.2023 година. Визуално установил, че дисковете са
напукани, изготвил и снимков материал. Квалифицирал напукването на дисковете като
опасна техническа неизправност по методиката на Наредба № Н-32, която е за
техническите прегледи и техническите неизправности. Били извършени измервания за
натоварване на отделните оси, а не на за обща маса на превозна композиция.
Съдът кредитира свидетелските показания на И.В. Г. в частта им, че работи
като механик в Карима ЕООД на трудов договор със задължения за преглед на
автомобилите преди напускането им от гаража с оглед тяхната техническата
изправност. Сутрин правел общ преглед на товарните автомобили. След оглед на
автомобила се подписвал в пътния лист, слагал и печат. Съдът не кредитира
показанията на св. Г. в частта им, че преди всяко излизане на товарен автомобил от
гаража проверява основно и спирачната система - дискове, накладки, главини, че е бил
технически изправен конкретния автомобил при напускането му от гаража и че
неизправностите са възникнали в резултат на неадекватни действия на водача, тъй като
в тази им част показанията противоречат на констатациите при проверката, изготвения
снимков материал и заключението на експертизата, че констатираните неизправности
не са възникнали внезапно по време на движението на автомобила през същия ден.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице А. Х. В. като обективно, компетентно и обосноваващо се на
7
събрания по делото доказателствен материал. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението, отговори на поставените му въпроси.
Съдът кредитира приложения компакт диск като годно веществено
доказателствено средство за отразяване на намиращите се в него фактически данни за
обстоятелствата по делото.
Съдът кредитира така посочените и така посочените писмени доказателствени
средства като непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към
предмета на доказване по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на Й. С. на 15.08.2023 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е подадена по пощата на 21.08.2023 г., видно
от печата върху приложения пощенски плик.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.1 от Закона за движението по пътищата
актовете се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този
закон. Според чл. 166 ал.1 т.1 от същия закон министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички
документи, свързани с извършването на превоза. Като служител на Регионална
дирекция Автомобилна администрация Варна актосъставителят В. Ж. П. има
правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по
Закона за движението по пътищата. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в
чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Посочването в
него на един свидетел не е от категорията на абсолютните процесуални нарушения,
даващи основание за отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.12 от ЗДвП наказателните постановления
се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
8
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация
Варна е упълномощен да издава наказателни постановления за установени нарушения
на Закона за движението по пътищата със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Със заповед
№ 84/28.02.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация Б.Г.Г. е преназначен на длъжност директор на регионална дирекция
Варна, считано от 01.03.2023 г. за срок до една година. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание. Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са
спазени, доколкото АУАН е съставен в присъствието на свидетел-очевидец при
установяване на нарушението, в присъствие на нарушителя, като препис от АУАН е
връчен по законоустановения ред.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във
вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените
законови норми.
Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за
издаването на наказателното постановление. Наказателното постановление е надлежно
връчено на жалбоподателя.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което
го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл. 57 от
ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
При възприетата фактология съдът след обстоен анализ на целия
доказателствен материал достигна до следните правни изводи относно всяко от
нарушенията:
За първите две нарушения:
Първото нарушение е формулирано като:
управлява МПС с рег.№ ТХ 5553 АР, което е технически неизправно, на първа ос
отдясно спирачния диск е напукан, като тази неизправност се квалифицира като
9
„опасна“ след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 1.1.14,
причина за неизправността буква „а“, изречение 2 от Приложение № 5 към чл.31
ал.1 от Наредба № Н-32. Квалифицирано е като нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от
ЗДвП във връзка с чл.101 ал.4 и във връзка с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква
„а“ изр.2 от Наредба № Н-32, за което на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Второ нарушение е формулирано като:
управлява МПС с рег.№ ТХ 0513 ЕЕ, което е технически неизправно, на първа ос
отдясно спирачния диск е напукан, като тази неизправност се квалифицира като
„опасна“ след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 1.1.14,
причина за неизправността буква „а“, изречение 2 от Приложение № 5 към чл.31
ал.1 от Наредба № Н-32. Квалифицирано е като нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от
ЗДвП във връзка с чл.101 ал.4 и във връзка с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква
„а“ изр.2 от Наредба № Н-32, за което на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Тъй като се касае за две еднакви нарушения като разликата е само в
местоположението на спирачните дискове, съдът ще направи своя правен анализ и
изводи едновременно за двете нарушения.
Разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя
превозни средства трябва да бъдат технически изправни, т. е., макар и не директно
адресирана до него, нормата предписва правило за поведение на водача, като
предвижда, че същият следва да управлява само технически изправно МПС. Такова
правило се съдържа и в разпоредбата на чл.9 от Правилник за прилагане на Закона за
движението по пътищата/ППЗДвП/, постановяваща, че се разрешава движението на
ППС по пътищата, ако то отговаря на изискванията на правилника и на ЗДвП (въпреки
че и тук буквално не е предписано правило до водача).
В чл.10 от ППЗДвП са изчерпателно уредени хипотезите, при които моторното
превозно средство се определя като технически неизправно. В чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП е
предвидено наказанието за управление на техническо неизправно моторно превозно
средство.
В точки 71,72 и 73 на параграф 6 от Допълнителни разпоредби на ЗДвП са
дадени легални определения на понятията "Незначителни неизправности",
"Значителни неизправности" и "Опасни неизправности".
Следователно след като от чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП се извежда задължението на
водачите да управляват само технически изправни пътни превозни средства и след като
чл.10 от ППЗДвП са изчерпателно изброени повредите или неизправностите, при които
едно моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически
неизправно, за повдигане на едно коректно обвинение е достатъчно да се посочи чл.139
10
ал.1 т.1 от ЗДвП и свързаната разпоредба на чл.10 от ЗДвП, касаеща конкретната
неизправност, а като основание за налагане на наказващата норма – да се направи
връзка с една от възможностите на допълнителните разпоредби според вида на
неизправността.
Не е необходимо да се прави връзка с други разпоредби, наредби, приложения
и др., след като всички необходими норми за квалифициране и наказване на деянието
се съдържат в основния в случая закон – Закона за движението по пътищата и в
правилника за неговото прилагане.
С оглед изложеното съдът счита, че в случая наказващият орган неправилно е
квалифицирал пътните превозни средства като „технически неизправни“, като се е
позовал на връзка с чл.101 ал.4 от ЗДвП и с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“
изр.2 от Наредба № Н-32.
В чл.101 от ЗДвП са уредени случаите, когато повредата или неизправността в
пътното превозно средство възникне по време на движение.
От съдържанието на чл.101 от ЗДвП и чл. 11 от ППЗДвП се установява, че
законът провежда разграничение между хипотезите, в които техническата
неизправност е възникнала по време на движението и когато не е. От сравнителното и
логическото тълкуване на цитираните разпоредби се установява, че когато
техническата неизправност не е възникнала по време на движението (т. е. водачът
управлява автомобил, който е технически неизправен от момент, предхождащ
конкретното придвижване), придвижването му е забранено винаги, без изключение.
Когато обаче повредата е възникнала по време на движение, в зависимост от нейното
естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и това не
представлява нарушение на закона. Разпоредбите на чл.101 от ЗДвП и чл.11 от
ППЗДвП третират случаите, в които неизправността е възникнала по време на
движение, респективно кога придвижването на МПС е позволено въпреки
техническата неизправност и кога не. Следователно принципно движението на МПС,
което е технически неизправно, е забранено, освен в изчерпателно определените от
закона случаи, когато техническата неизправност е възникнала по време на движение и
повредата е от такова естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила.
Разпоредбата на ал.3 от чл.101 от ЗДвП изрично предвижда забрана за движението на
МПС при констатиране на опасни неизправности, като ал.4 на същия член установява,
че неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147 ал.1.
В чл. 147 ал.1 от ЗДвП е посочено, че условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи.
Това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
11
на техническата изправност на пътните превозни средства, в Преходни и заключителни
разпоредби на която в § 3 е посочено, че се издава на основание чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Според цитираната разпоредба в наказателното постановление на Приложение
5 към чл.31 ал.1, Част I, т.1 Оборудване на спирачната система, т.1.1.14 Спирачни
барабани, спирачни дискове, при посочен метод на проверка: Визуална проверка,
буква „а“ изр.2 - Барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан,
напукан, несигурно закрепен или счупен. Насоки за оценка на неизправностите:
значителни или опасни. Посочени са с „х“ и двете възможности. Това означава, че за
всеки отделен случай компетентният орган следва да прецени характера на
неизправностите и да мотивира своето заключение. В случая актосъставителят и
наказващият орган не са изпълнили това свое задължение, като единствено са се
задоволили да цитират горепосочената разпоредба на Наредба № Н-32 и да отбележат,
че напукването на спирачния диск се квалифицира като „опасна“ неизправност, което
не е вярно без съответната аргументация. След като няма мотиви защо тази
неизправност е приета като „опасна“, а не като „значителна“, каквато възможност дава
наредбата, съдът приема, че квалификацията на първите две нарушения е неправилна и
необоснована.
Техническите неизправност, възникнали по време на движение, при които
водачът е длъжен да спре моторното превозно средство до отстраняване на
неизправността са изчерпателно посочени в чл.11 вр.чл.10 от ППДвП, единствено
които го правят технически неизправно.
Обстоятелството, че спирачните дискове на две от осите са били напукани, ако
тези неизправности са възникнали по време на движение на автомобила, не е
техническа неизправност, представляваща пречка, съгласно чл. 11 ал.2 от ППЗДвП, за
придвижването му до гараж или сервиз. Но в случая наказващият орган не е приел и
обосновал, че неизправностите са възникнали по време на движение, за да
квалифицира нарушението във връзка с чл.101 ал.4 и във връзка с Приложение 5, Част
I, т.1.1.14, буква „а“ изр.2 от Наредба № Н-32.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът прие и
кредитира се установи, че тези две неизправности не са възникнали внезапно в процеса
на движение на моторното превозно средство на посочената дата, а са се получили в
следствие на системно прегряване на спирачния диск при употреба на спирачната
система, поради което съдът приема, че в случая не са налице неизправности,
възникнали по време на движение на пътното превозно средство на инкриминираната
дата. Ето защо съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно при
квалифициране на първите две нарушения.
В чл.10 ал.1 от ППЗДвП, в т.1 са посочени неизправностите по основаната
спирачна система, в т.2 по хидравличната спирачна уредба, освен посочените в т.1
12
неизправности и в т.3 по пневматичната спирачна уредба, освен посочените в т.1
неизправности, които водят до неговата техническа неизправност. Но и в трите точки
няма посочена неизправност, свързана със спирачните дискове, която да води до
техническа неизправност на пътното превозно средство. Ако наказващият орган е
преценил, че въззивникът следва да носи отговорност за управление на технически
неизправно пътно превозно средство следва да се направи връзка на основния състав
на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП с посочване на конкретната неизправност по чл.10 от
ППЗДвП, категоризиране на тази неизправност по някоя от точки 71,72 и 73 на
параграф 6 от Допълнителни разпоредби на ЗДвП "Незначителни неизправности",
"Значителни неизправности" и "Опасни неизправности" за да се определи
санкционната норма по чл.179 ал.6 от ЗДвП.
За пълнота на правния анализ на тези две твърдени нарушения съдът счита, че
следва да добави, че дори хипотетично да се приеме, че са осъществени нарушенията
от обективна страна, съдът намира нарушението за недоказано от субективна страна. В
нито една разпоредба на ЗДвП или на актовете по неговото прилагане, в частност
ППЗДвП или Наредба № Н-32 не е предвидено задължение за водача да се убеди,
преди да приведе в движение управляваното от него моторно превозно средство, че
същото е технически изправно, т. е. той сам да извърши щателна проверка за
изправността на превозното средство. Това съвсем не означава, че ако водачът
случайно беше констатирал съответната неизправност и същата е била сведена до
знанието му или би могла да бъде установена и по време на нормалното управление на
превозното средство, не следва да бъде ангажирана административно-наказателната му
отговорност, но в тази хипотеза субектът на нарушението действа умишлено, тъй като
съзнава общественоопасните последици, защото в съзнанието му са се отразили
елементи от състава на нарушението, а именно наличието на техническа неизправност.
В хипотезата на констатираните две първи нарушения, за които е издадено процесното
наказателно постановление, обаче липсва субективният елемент, дори и под формата
на непредпазливост, защото, макар и да е могъл да установи техническата
неизправност, доколкото за констатирането не са необходими специални средства,
жалбоподателят не е бил длъжен да го направи. Съгласно чл.7 ал. 1 ЗАНН наказуеми са
и административните нарушения, извършени при непредпазливост, но в случая не е
налице и тази форма на вината, доколкото за да бъде налице последната е необходимо
в кумулативна даденост деецът не само да е могъл, но и да е бил длъжен да предвиди
общественоопасните последици. Не се спори, че процесният автомобил е бил преминал
технически преглед, за което водачът е представил и съответния документ. С оглед
спазването на изискването на чл. 139 ал.1 т.1 ат ЗДвП, а именно по пътищата да се
движат само технически изправни ППС, законодателят е предвидил конкретни ППС да
преминават задължителни технически прегледи съгласно разпоредбата на чл.147 ал.3
вр. ал. 13 от ЗДвП. Периодичността на техническите прегледи за ППС от категориите,
13
към които спадат процесните пътни превозни средства, е всяка година. От това следва
изводът, че законодателят е възложил на други лица задължения във връзка с
извършването на обстойни проверки за техническата изправност на превозните
средства. Представените доказателства, че автомобилът, за който са констатирани
неизправностите, е преминал технически преглед, фактът, че същият е бил проверен от
техническо лице към дружеството, отговарящо за изправността на превозните
средства, непосредствено преди излизането на автомобила от гаража и липсата на
доказателства, които да сочат, че жалбоподателят С. действително е бил наясно със
съществуващите неизправности, правят деянието, извършено от него несъставомерно
поради липса на субективна страна. Следва да се има предвид че напукването на
спирачните дискове не може да се установи от водача му по време на движение. Това
може да стане единствено и само при нарочна проверка на тези дискове.
Третото нарушение е описано и квалифицирано като:
извършва превоз на товари хлебна пшеница с ППС с пневматично или признато
за еквивалентно на него окачване за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, с натоварване на втора единична задвижваща ос на влекача
13 760 кг, надвишаваща нормата от 11 500 кг, установена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството с 2 260 кг
квалифицирано е като нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във връзка с
чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба № 11, за което на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1250 лева.
Съгласно чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тези норми
са определени в наредба № 11 от 03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
В чл.7 ал.1 т.4 б.а от Наредба № 11 е определено допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6 ал. 1 с пневматично
или признато за еквивалентно на него окачване, за единична ос - зaдвижвaщa на ППС
при условията на чл. 6, ал.1 т.2 и 3 - 11,5 t.
От кантарна бележка № 15401/03.04.2023 г. от Карима ЕООД Добрич за
изнесен товар пшеница от Добрич склад 3-ти март е видно, че на автомобил рег.№ ТХ
5553 АР/в случая влекача/ с тара тегло 14 440 кг са натоварени нето 25 520 кг и е с
бруто тегло 39 960 кг.
В пътно-прехвърлителна разписка № 0026553/03.04.2023 г. от Карима ЕООД
Добрич като продавач за хлебна пшеница е отразено за рег.№ ТХ 5553 АР/влекач/ и
ремарке рег.№ ТХ 0513 ЕЕ бруто 53 240 кг, тара 14 440 кг, нето 38 800 кг.
В разпечатката от електронната везна при извършване на замерването при
14
извършената проверка е отбелязано, че натоварването на ос 2 е 13 760 кг.
Съдът счита, че това нарушение не е доказано. В билета от извършената
проверка за натоварването на отделните оси е посочено, че измерването е извършено с
електронни мобилни везни с номера № ********** и № **********. В АУАН е
посочено, че измерването е направено с електронна мобилна везна марка Dini Argeo, с
номера на плочите № ********** и № ********** с поставени стикери за годност №
01104/10.2023 г., това е отразено и в наказателното постановление. Но в представени от
наказващия орган писмени доказателства относно годността на използваните везни
категорично е посочено, че всяка една от тях извършва теглене максимално 10 000 kg.
Не е посочено точно какъв тип е везната, дали е кабелна или безжична версия, дали са
използвани единични или двойни подложки и дали са използвани и двете везни при
измерванията на натоварванията на някоя от осите. След като това не е уточнено,
съдът приема, че измерването е осъществено с една от двете плочи на електронната
везна с максимално капацитет до 10 000 кг и установените стойности над това ниво,
както е в случая, не могат да се приемат като установени с годно техническо средство.
Дори да се приеме, че от обективна страна Й. С. действително е осъществил
състава на административно нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във връзка с
чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба № 11 във връзка с чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП, тъй като
като водач е управлявал пътно превозно средство с натоварване на ос, което надвишава
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
съдът счита, че нарушението не е осъществено от субективна страна.
Според чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съгласно чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Според съда в случаят деецът не е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и не е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съгласно свидетелствата за регистрация на влекача и полуремаркето,
управлявани от С., допустимата им максималната маса сумарно възлиза на 57 000 кг. В
случая е установено при проверката тегло на стоката е превозното средство бруто
53 240 кг, т.е. не е надвишена допустимата максимална маса, определена от
компетентните органи. Касае се за насипна стока – зърно, натоварването не е
осъществено в присъствието и под ръководството на водача, затова той не е знаел и не
могъл да предполага как е била разпределена тежестта на товара спрямо отделните оси
на влекача и полуремаркето. В тази насока е и заключение но съдебно-техническата
експертиза, според която след извършване на натоварване на влекача и
15
ремаркето/полуремаркето/ с товар, водачът няма възможност да установи колко е
натоварването на всяка ос на пътното превозно средство при движението му.
Четвърто нарушение е описано и квалифицирано като:
извършва превоз с полуремарке с рег.№ ТХ 0553 ЕЕ с 3 оси с пневматично
окачване и разстояние между осите над 1.3 м, като сумата от натоварване на
осите надвишава нормата от 24 000 кг, определена от от министъра на
регионалното развитие и благоустройството за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване с 8 885 кг/първа ос – 10 625 кг, втора ос – 10 130 кг, трето
ос – 12 130 кг/.
квалифицирано е като нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във връзка с
чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба № 11, за което на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от
ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер на 1750 лева;.
В приложения към преписката оригинал разпечатка от билет № 526 от
03.04.2023 г. от измервания с контролна мобилна везна на натоварване на ос е
посочено, че са извършени замервания на осите на превозни средства с
регистрационни номера ТХ 5553 АР и ТХ 0513 ЕЕ и общо тегло с показания: ос 1 -7850
кг, ос 2 - 13 760 кг, ос 3 - 10 625 кг, ос 4 - 10 130 кг, ос 5 - 12 130 кг, общо тегло 54 495
кг.
В последствие в АУАН и в наказателното постановление е посочено, че
въззивникът С. извършва превоз с полуремарке с рег.№ ТХ 0553 ЕЕ.
Налице е разлика между регистрационния номер на посоченото в билета като
проверено полуремарке ТХ 0513 ЕЕ и посоченото като управлявано от въззивника
полуремарке в АУАН и в наказателното постановление ТХ 0553 ЕЕ. От останалите
писмени доказателства се установява, че въззивника действително е управлявал
полуремарке с рег.№ ТХ 0513 ЕЕ, а не е управлявал ремарке с посочения в АУАН и
наказателното производство рег.№ ТХ 0553 ЕЕ, т.е. въззивникът е наказан за деяние,
което не е извършил.
Актът за установяване на административно нарушение е документът, който
поставя началото на административно-наказателното производство и има сезираща,
установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и
обстоятелства, съставляващи елементи на посочения от закона състав на нарушение,
следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че привлеченото към
отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира
доказателства в своя защита.
Регистрационният номер на управляваното от въззивника пътно превозно
средство освен, че е елемент от обективната страна на нарушението, очертава и
предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които
наказаният следва да се защитава. Актът за установяване на административното
16
нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации
очертават рамките, в които се развива административно-наказателното производство,
респективно се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е
нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е
виновно. В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между провереното от
контролните органи пътно превозно средство и посоченото такова в АУАН и
наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на защита на
наказаното лице. Посочвайки в АУАН и в наказателното постановление
регистрационен номер на пътното превозно средство, различен от фигуриращия в
билета като проверено такова, наказващият орган на практика е предявил на
жалбоподателя обвинение и го е санкционирал за деяние, което не е извършено от
него. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за
какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си.
Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от
правилата, въведени от законодателят в нормите на ЗАНН, са императивни, особено
тези на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира
като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита
на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се
ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи
адекватна преценка относно законосъобразността на акта по същество на спора.
Посочването на точния регистрационен номер на управляваното от водача пътно
превозно средство е факт от обективната страна на административното нарушение и е
от значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право
да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира
защитата си, така и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който
е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите
/обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение.
Причината за допуснатите разлики по отношение на регистрационния номер на
пътното превозно средство в съставения АУАН и оспореното наказателно
постановление и в документите от извършената проверка е без правно значение за
настоящия спор. Това е така, тъй като в административно-наказателното производство
не е познат института на очевидната фактическа грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава грешка, когато се касае за един от важните факти,
очертаващи деянието, обективиращо административното нарушение.
Посочената нередовност обуславя нередовност от формална страна на
атакуваното наказателно постановление в тази му част, явява се абсолютно и
достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото е от категорията на съществените
17
такива, предвид нарушаване правото на защита, поради което не се налага изследване
на спора по същество, защото въпросите свързани с извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане при редовно
проведено производство, а в случая е неприложима хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН.
По аргументите на страните:
Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
по отношение на пункт първи и втори от наказателното постановление не е налице
субективен елемент на нарушенията, като своите аргументи за това съдът изложи по-
горе.
Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
в наказателното постановление не са изложени мотиви, че констатираните
неизправности са приети като опасни, като своите аргументи и за това съдът изложи
по-горе.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че не са посочени факти в наказателното постановление за прекомерна износеност на
дисковете. С наказателното постановление е ангажирана административната
отговорност на въззивника за управление на МПС с напукани спирачни дискове, а не
че спирачните дискове са били прекомерно износени.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради непълно
описание на нарушението по пункт трети, тъй като в наказателното постановление
липсвала индивидуализация на процесното МПС досежно броя на осите на товарния
автомобили и прикаченото към него полуремарке. Деянието е квалифицирано във
връзка с чл.7 ал.1 т.4 б.а от Наредба № 11 и е ясно посочено, че се касае за допустимо
максимално натоварване на единична задвижваща ос на влекача като част от състав от
ППС с пет, шест и повече оси, а от свидетелството за регистрация на пътните превозни
средства всеки може да види колко са осите на влекача и полуремаркето.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че е налице нарушение на чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП и счита последвалия коментар за
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства като ирелевантен за
конкретния случай, тъй като се касае за управление на пътно превозно средство с
натоварване на ос, което надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, а не за управление на пътно превозно
средство с размери или маса, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Съдът приема възражението на въззивника, направено в съдебно заседание, че
в административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните и материалните правила, тъй като електронната везна е била с
капацитет до 10 000 кг, а са извършени претегления над тази граница и при
извършеното измерването всички оси или колела не са били разположени
едновременно върху съответните части на устройствата за поемане на товара. Своите
аргументи за капацитета на използваната електронна везна съдът изложи по-горе.
Съдът не приема становището на въззиваемата страна, изразено по същество,
че за третото нарушение при измерването на натоварването на отделните оси са били
използвани две плочи на електронната везна, всяка една с капацитет за измерване до
10 000 кг или с общ капацитет 20 000 кг и че направените измервания са коректни.
18
Действително използваната мобилна електронна везна е била с две плочи, но няма
представени доказателства, че при измерването на натоварването на отделните оси са
използвани едновременно двете плочи за установяване на натоварването за всяка
отделна ос.
Съдът не приема становището на въззиваемата страна, направено в писмените
бележки, че първите две нарушения са извършени умишлено, като аргументи за това са
изведени от това, че водачът не е направил възражения при съставянето на акта и че е
следвало да констатира нередността. Допуска се възможността вината да е под форма
на непредпазливост, като аргументи се сочат, че водачът е положил подпис в графата
„Приех автомобила технически изправен“ на пътния лист и че е следвало да извърши
визуална проверка за техническа изправност преди управлението на автомобила.
Своите аргументи относно субективната страна на тези нарушения съдът изложи по-
горе.
По разноските:
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на Регионална дирекция Автомобилна инспекция
гр.Варна в съдебно заседание бе направено искане за присъждане на разноски за
процесуално представителство. Едновременно с това е направено възражение за
прекомерност на поисканите от въззивника разноски.
Идентично искане за присъждане на разноски бе направено в съдебно
заседание и от процесуалния представител на въззивника, като са ангажирани и
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева –
представени са пълномощно от 21.08.2023 г./л.11 от АНД/ от Й. С. С. за адвокат С. К.
С. да го представлява пред съдебните органи и договор за правна помощ от 21.08.2023
г./л.10 от АНД/ между Й. С. С. и адвокат С. К. С. за оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в обжалване на НП 23-0001710/19.06.2023 г. на директора на
РД АА-Варна и водене на дело пред Районен съд Варна с договорено възнаграждение
800 лева, внесено в брой при подписване на договора на 21.08.2023 г.
Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на Регионална дирекция Автомобилна инспекция гр.Варна
е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /наказателното
постановление следва да бъде отменено/, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 от
ГПК вр чл.144 от АПК, е неоснователно и следва да се остави без уважение от съда.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива
предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателно постановление и с
оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143
от Административно-процесуалния кодекс. От съдържанието на приложените договор
за правна помощ и пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат С. К. да го представлява пред Районен съд Варна. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 800 лева и е заплатено в брой при подписване на
договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Съгласно
19
чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за възнаграждение за
адвокат, но само по искане на насрещната страна. От процесуалния представител на
Регионална дирекция Автомобилна инспекция гр.Варна бе направено накова искане.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна.
В чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор между адвоката
и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията от 04.11.2022 г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лева е 400 лева плюс 10 % за
горницата над 1000 лева. В случая са наложени административни наказания четири
глоби в общ размер на 4000 лева и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е 400 лева + 10% за горницата над 1000
лева – 300 лева или минималното възнаграждение е в размер на 700 лева.
Според спецификата на настоящия случай – отмяна на наказателното
постановление, участието на адвокат в три съдебни заседания с разпит на двама
свидетели и вещо лице, пътуването на адвокат за всяко съдебно заседание от гр.Балчик
до гр.Варна, специфичната материя, изискваща време и усилия за преглед и усвояване
на нормативната база и практиката по нея и ръководейки се от принципа за разумно
остойностяване на положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа
сложност на случая съдът счита, че в случая справедливо адвокатско възнаграждение
за въззивника е в размер на 800 лева, колкото е и платено в случая.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 23-0001710/19.06.2023 г., издадено от
Б.Г.Г. – директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна, с което
на Й. С. С. ЕГН **********, гр.Силистра, ул.Й. В. № 58 вх.А ет.1 ап.1, за:
20
- нарушение № 1 - по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във връзка с чл.101 ал.4 и във
връзка с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ изр.2 от Наредба № Н-32, за което на
основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева;
- нарушение № 2 – по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във връзка с чл.101 ал.4 и във
връзка с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ изр.2 от Наредба № Н-32, за което на
основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева;
- нарушение № 3 - по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7 ал.1 т.4
б.“а“ от Наредба № 11, за което на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1250 лева и
- нарушение № 4 - по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7 ал.1 т.3
б.“б“ от Наредба № 11, за което на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1750 лева.
Осъжда Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна да заплати
на Й. С. С. ЕГН **********, сума в размер на 800 лева (осемстотин лева),
представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Оставя без уважение искането на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна и на Й. С. С. чрез адв.С. К. С..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията, че решението е
изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
21