Р Е Ш Е Н И Е
№ 520 / 1.9.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми август две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 766 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 16а, ал. 6 от Закона за митниците
(ЗМ).
Образувано е по жалбата на З.Й.Ж., ЕГН **********,***,
чрез процесуален представител адвокат А.Г., срещу Заповед за задържане на лице
№ 60/01.08.2023 г. на митнически орган – инспектор в ТД
Митница-Бургас, Д.Д.. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, като издадена при неспазване на установената форма, допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по
чл. 146 АПК, по които претендира отмяната й, ведно с присъждане на разноски по
приложен списък.
Ответникът – митнически орган – инспектор в ТД
Митница-Бургас, Д.Д., в представен писмен отговор изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено следното:
На 31.07.2023 г., около 22.00 часа на МП „Капитан
Андреево“, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ пристигнал лек
автомобил „Мерцедес Бенц“ с рег.№ ***, управляван от българската гражданка С.М.М.
и придружаващи я пътници: З.Й.Ж., М.М.Ф. и Е.А.Е., всички български граждани.
При извършената митническа проверка, обективирана в протокол № 23BG001015М028201/31.07.2023 г. и лични прегледи,
пътниците не са декларирали стоки и валутни ценности, като в джобовете им са
открити общо пет броя укрити и недекларирани полиетиленови плика с изделия от
жълт метал. В черна пътническа чанта са открити недекларирани полиетиленови
пакети с изделия от жълт метал, а у водача – три броя гривни и един синджир от
жълт метал, като същата е заявила, че чантата и предметите са на З.Ж..
Изготвена е експертиза от вещо лице – специалист
по сделки с благородни метали и скъпоценни камъни на 01.08.2023 г., което е
установило, че предметите са от злато на обща стойност 90 863,79 лв.
Издадена е процесната заповед № 60/01.08.2023 г.,
с която на посочено правно основание чл. 16а, ал. 1 ЗМ е задържано лицето З.Ж.
за срок от 24 часа при наличие на данни за извършено престъпление по чл. 242,
ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) и опасност лицето да се укрие. На Ж. са му
разяснени правата и същата му е връчена срещу подпис.
По делото са представени Резолюция № BG2023/1000-2548МР/02.08.2023 г. на и.д.
заместник-директор на ТД Митница-Бургас за прекратяване на
административнонаказателно производство по съставен АУАН на З.Ж. и
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
01.08.2023 г. на разследващ митнически инспектор при ТД Митница-Бургас за
извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК.
При така установеното от фактическа страна и
извършена цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по
чл. 168 АПК Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Обжалваната заповед е връчена на 01.08.2023 г., а
жалбата срещу нея е подадена на 07.08.2023 г., т.е. в законоустановения срок,
от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената
защита, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 ЗМ митническите органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление по чл. 234, 242,
242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по
отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи и съществува реална опасност да
се укрие или да извърши престъпление. Видно от представената заповед за
изменение на служебно правоотношение, Д.В.Д. е назначен на длъжност: инспектор
в териториална дирекция на Агенция „Митници“, длъжностно ниво: 11, експертно ниво
в Териториална дирекция „Митница“-Бургас, от което следва извод, че актът е
издаден от митнически орган.
Съгласно чл. 16а, ал. 2 ЗМ за всяко задържано лице
се издава заповед за задържане от митническия орган, ограничил правото на
свободно придвижване на лицето. Доколкото в Закона за митниците няма изрични
изисквания за формата на акта, то приложим е чл. 59 АПК, като съгласно неговата
т. 4 на ал. 2 актът трябва да съдържа фактическите и правните основания за
издаването му. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено,
че има данни за извършено престъпление по чл. 242, ал. 2 НК и опасност лицето
да се укрие. Съгласно цитираната разпоредба от Наказателния кодекс който без
надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества
и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване
от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди
лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до
петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. От събраните по
делото доказателства (протоколи за личен преглед, протокол за извършена
митническа проверка, АУАН и др.) безспорно се установява, че при преминаване на
държавната граница у З.Ж. са намерени предмети – златни бижута, като с оглед
количеството и стойността им същите не са били декларирани по надлежния ред.
Това фактическо основание обаче не е посочено в заповедта за задържане, което
съставлява нарушение от кръга на съществените и препятства правото на защита на
лицето и осъществяване на контрол за законосъобразност. Видно от последвалата
доклада записка и постановление на разследващ митнически инспектор при ТД
Митница-Бургас, З.Ж. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.
242, ал. 1, б. „д“ НК, а именно за пренасяне през границата стоки и предмети в
големи размери без знанието и разрешението на митниците. Безспорно е, че
правомощията на митническите органи по чл. 16а, ал. 1 ЗМ обхващат всички деяния
по чл. 242 НК, независимо дали са по ал. 1 или ал. 2 от него, но за да е
законосъобразна заповедта за задържане следва да съдържа освен правното
основание и конкретните фактически основания. По преписката не се установява
жалбоподателят да е пренасял през границата наркотични вещества и/или техни
аналози, поради което посочената разпоредба за данни за извършено престъпление
не отговаря на конкретната фактическа обстановка. В заповедта липсва описание
на наличието на данни за извършеното престъпление, факти и обстоятелства
относно извършеното от Ж. деяние, което да може да бъде квалифицирано като
такова по чл. 242, ал. 2 НК, като липсата възпрепятства установяването им.
Задържането на лице на основание чл. 16а, ал. 1 ЗМ
за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на
разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 16а,
ал. 1 ЗМ предполага наличието на данни, от които може да се направи основателно
предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката не
е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да
се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго
престъпление, както и да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно
защо е задържан жалбоподателят, има ли достатъчно данни за негово участие в
извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2 НК, тъй като липсва посочване на
конкретно негово поведение. За всеки конкретен случай на задържане
установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това
не е сторено. Доводът, че до задържането на Ж. се е стигнало поради
недекларирани златни предмети у него при преминаване на границата, не
съответства на посоченото в обжалвания акт, нито, че с поведението си е
съпричастен към извършване на цитираното в заповедта престъпление, след като
такива данни не са отразени в оспорения акт и по преписката не са приобщени
съпровождащите издаването му документи, които да индицират фактически
обстоятелства в хипотезата на чл. 242, ал. 2 НК. Посоченото в заповедта като
данни за извършено престъпление (лица, пренасящи през границата на страната
наркотични вещества и/или техни аналози), не представлява фактическо основание
за издаване на оспореният акт, тъй като не става ясно въз основа на какви факти
и обстоятелства е направено обосновано предположение, че лицето е извършило
престъпление и респективно е съпричастно към извършване на конкретното
престъпление. Непосочването на фактическите основания за издаване за заповедта
и конкретно за задържането на лицето е тежък порок във формата на акта по
смисъла на чл. 146, ал. 2 АПК, представляващ самостоятелно и достатъчно
основание за неговата отмяна.
При посочената липса на доказателства, заповедта
се явява издадена при липсващо фактическо основание, което от своя страна
съставлява нарушение и на материалния закон. Не е изпълнено и изискването на
чл. 170, ал. 1 АПК, съгласно който административният орган трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. В случая това не е направено, вкл. до
приключване на съдебното производство пред настоящата инстанция.
Оспорената заповед за задържане е
незаконосъобразна и поради издаването й в противоречие с целта на закона -
основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. От доказателствата по
делото не се установява наличие на данни, че жалбоподателят може да се укрие
или да осуети митническото разследване, да укрие улики или лица и по този начин
да попречи на разкриване на конкретно престъпление, напротив, същият е съдействал,
дал е сведения и не е пречил по никакъв начин на провежданото мероприятие.
Следователно, задържането, при липсата на данни за евентуална възможност Ж. да
се укрие от митническите органи се явява несъразмерно с преследваната от закона
цел. Още повече, че от формална гледна точка обжалваната заповед не сочи
конкретна цел, наложила задържането на лицето. По разбиранията на състава
задържане по чл. 16а, ал. 1 ЗМ не може да се извършва винаги, а само когато има
данни, че едно лице е извършило престъпление или същото това лице е съпричастно
към извършеното такова, както и че съществува реална опасност да се укрие или
да извърши престъпление. Следователно наред с данните за престъпление като
основание за задържане за срок до 24 часа, административният орган винаги
трябва да следи за това дали задържането на вероятния извършител е оправдано от
гледна точка на наличието на общите предпоставки за прилагане на ПАМ,
включително дали се налага с оглед поведението на лицето, предмета на
престъплението и разследването и др. В конкретния случай се приема, че
административният орган е излязъл извън рамките на съразмерност при прилагане
на ПАМ, като е нарушил принципа на съразмерността и е засегнал правата на
адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на
целта, за която той се издава.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, но не е съобразен с
изискванията на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 АПК, поради което следва да бъде
отменен.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски,
следва Агенция „Митници“ да бъде осъдена да заплати на З.Ж. такива в общ размер
на 1 010 лв., представляващи 10 лв. заплатена държавна такса и 1 000 лв. адвокатско
възнаграждение по приложен списък и договор за правна защита и съдействие от 07.08.2023
г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на З.Й.Ж. Заповед за задържане на лице № 60/01.08.2023
г. на митнически орган – инспектор в ТД Митница-Бургас.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на З.Й.Ж., ЕГН **********,***,
сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
(П)