№ 3356
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100510197 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20125851 от 08.07.2024 г. по гр.д. № 53448/2020 г.
Софийски районен съд, 47 състав отхвърлил като неоснователни предявените
от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД (преди „ЧЕЗ Електро България“ АД),
ЕИК *********, срещу Т. А. И., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 534.28 лева, представляваща
стойността на електрическа енергия, начислена по констативен протокол №
6010158 от 25.01.2016 г., съгласно фактура № **********/11.02.2016 г., за
периода от 28.10.2015 г. до 25.01.2016 г., за обект, находящ се в гр. Перник, ул.
****, с кл. № 310190747146, както и сумата от 234.23 лева, представляваща
лихва за забава, начислена върху главницата в периода от 23.02.2016 г. до
18.06.2020 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания
за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да отхвърли
1
предявените искове районният съд приел, че ищецът не е доказал наличие на
облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на
електрическа енергия за периода 28.10.2015 г. – 25.01.2016 г. за обект в гр.
Перник, ул. ****, с кл. № 310190747146. Наличието на облигационно
правоотношение между страните обаче било установено с влязлото в сила на
22.07.2022 г. решение по гр.д. № 11854/2020 г. на СРС, 47 състав, с което бил
отхвърлен предявеният от Т. А. И. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищцата не дължи на
ответника сумата в размер на 534.28 лв. по фактура № **********/11.02.2016
г. Предвид силата на пресъдено нещо на решението по отрицателен
установителен иск, с влязлото в сила решение било установено по
непререшаем начин, че Т. А. И., като битов клиент, е титуляр по партида с кл.
№ 310190747146, както и че „Чез Електро България“ е имало право на
корекция през процесния период и че регламентираната в чл. 83, ал. 1, т. 6 и
чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ и Глава девета от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) процедура е била точно и пълно
изпълнена. С решението по гр.д. № 11854/2020 г. на СРС, 47 състав бил решен
окончателно въпросът относно дължимостта на претендираното в настоящото
производство вземане. Първоинстанционният съд неправилно не зачел силата
на пресъдено нещо на постановеното вече решение между същите страни и за
същото правоотношение във връзка с отхвърления отрицателен установителен
иск. Позовава се на съдебна практика относно СПН на решение, с което е
отхвърлен отрицателен установителен иск, съгласно която да се отхвърли
отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи
положителен установителен иск относно същото право, предявен от
ответника по отрицателния установителен иск; Това разрешение следвало да
се приложи и за случаите, когато с отрицателния установителен иск се
оспорват не всички претендирани от ответника права, а само част от тях. В
този случай отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно
посочени права формирало сила на пресъдено нещо, че именно ответникът по
този иск е носител на тези права. Моли съда да отмени атакуваното решение и
вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски за двете инстанции съгласно списъци по чл. 80 ГПК
Въззиваемата страна Т. А. И., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител адв. К.Б. от САК е депозирала отговор по реда на
2
чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата. Районният съд правилно приел,
че по делото не е доказано ответницата да е битов потребител, въпреки
дадените указания. Влязлото в сила решение по гр.д. № 11854/2020 г. на СРС,
47 състав не било задължително за приложение по настоящото дело, тъй като
основанията на исковете били различни – по първото дело въззиваемата
оспорвала сумата като твърдяла, че не се е обогатила неоснователно, че не е
консумирала ел. енергия на договорно основание, а в настоящото сумата й се
търсела в качеството на абонат, на договорно основание. Въззивникът
обосновавал доводите си на мотивите на влязлото в сила решение, които обаче
не се ползвали със СПН съгласно т. 18 на задължителното за приложение
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на
ВКС. Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го
намира за частично неправилно по следните съображения:
С насрещна искова молба, подадена на 18.06.2020 г. (по пощата) по гр.д.
№ 11854/2020 г. на СРС, 47 състав, и след отделяне по реда на чл. 211, ал. 2,
изр. 2 ГПК, по настоящото дело съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 48,
ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.) за сумата 534.28 лв. - главница,
представляваща начислена по фактура № **********/11.02.2016 г. на
основание констативен протокол № 6010158 от 25.01.2016 г. стойност на
консумирана електрическа енергия за минал период - от 28.10.2015 г. до
25.01.2016 г., за имот на адрес: гр. Перник, ул. „Бучински път“, бл. ****, с
клиентски № 310190747146, и
3
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 234.23 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от
23.02.2016 г. до 18.06.2020 г.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на насрещната искова молба в съда на 23.06.2020 г. до
окончателното плащане.
Не е било спорно и се установява, че с влязло в сила на 22.07.2022 г.
решение от 16.02.2021 г., постановено по гр.д. № 11854/2020 г. на СРС, 47
състав, е отхвърлен предявеният от Т. А. И., ЕГН **********, срещу
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД (преди „ЧЕЗ Електро България“ АД),
ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата от 534.28
лв. по фактура № **********/11.02.2016 г., издадена въз основа на
констативен протокол № 6010158 от 25.01.2016 г.
При отрицателните установителни искове основанието на иска не е
индивидуализиращ белег на спорното право. Самото естество на иска
освобождава ищеца от задължението да посочи в исковата молба
„обстоятелствата, на които се основава искът“ (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). При
този иск ищецът отрича съществуването на спорното право, а ответникът е
този, който следва да докаже съществуването на претендираното от него
право. Тъй като ищецът изобщо отрича претендираното от ответника право,
ответникът трябва да изчерпи в заведения процес всички основания, въз
основа на които то е могло да се породи до приключване на устните
състезания по делото. Поради това силата на пресъдено нещо при
отрицателния установителен иск има по-широки обективни предели от силата
на пресъдено нещо по положителен установителен иск. Когато е
уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет
се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо го
основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните
състезания негови основания. Като последица от това, докато отхвърленият
положителен установителен, осъдителен или конститутивен иск може да бъде
предявен със същия петитум въз основа на едно ново основание, без да има
значение кога то е възникнало, ответникът по уважен отрицателен
установителен иск може да предяви нов иск за правото, което е било съдебно
4
отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на устните
състезания, въз основа на които е било постановено влязлото в сила решение.
Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено
нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с
индивидуализиращите това право белези (правопораждащ факт и
съдържание). Тя съвпада по предмет със силата на пресъдено нещо по
положителен установителен иск. Да се отхвърли отрицателен установителен
иск е равнозначно на това да се уважи положителен
установителен иск относно същото право, предявен от ответника
по отрицателния установителен иск (в този смисъл решение № 60215 от
15.07.2022 г. по гр.д. № 3616/2020 г., ІV ГО на ВКС, решение № 85 от
22.06.2015 г. по гр. д. № 2/2015 г., І ГО на ВКС, определение № 160 от
30.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2488/2020 г., І ГО на ВКС и др.).
Поради това при предявен осъдителен иск за същото вземане между
същите страни при разменено процесуално качество ищец – ответник, ищецът
по осъдителния иск не следва да доказва отново в процеса съществуването на
правото му – то е установено със сила на пресъдено нещо с влизане в сила на
решението по отрицателния установителен иск.
По тези съображения неоснователен е поддържаният в отговора на
въззивната жалба довод, че в случая отрицателният установителен иск за
вземането по фактурата и осъдителният иск имали различни основания.
Противно на поддържаното от особения представител, в производството по
гр.д. № 11854/2020 г. на СРС, 47 състав ищцата Т. И. не е твърдяла да не се е
обогатила неоснователно, нито че не е консумирала ел. енергия на договорно
основание, а погасяване по давност на вземането по фактура №
**********/11.02.2016 г. Фактът, че е потребител за посочения във фактурата
обект изобщо не е оспорван, а преценката дали едно вземане е погасено по
давност може да се извърши само след като първо се установи, че вземането
съществува.
Ето защо неправилно и в нарушение на чл. 297 ГПК районният съд не е
зачел влязлото в сила решение по гр.д. № 11854/2020 г. на СРС, 47 състав, с
което със сила на пресъдено нещо е установено, че към приключване на
устните състезания по това дело съществува вземане на „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ ЕАД (преди „ЧЕЗ Електро България“ АД) срещу Т. А. И. по
5
фактура № **********/11.02.2016 г.
Ответницата не твърди да е заплатила сумата по фактурата, нито
ангажира доказателства за това, поради което предявеният главен иск за
сумата 534.28 лв. е основателен и следва да бъде уважен. Пак предвид силата
на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск,
заявеното от особения представител на ответницата възражение за погасяване
по давност на вземането по фактурата е недопустимо и не следва да се
обсъжда.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По делото се установява, че ответницата е уведомена за начислената
сума по фактурата на 17.02.2016 г., като съгласно посочения във фактурата
срок за плащане – до 22.02.2016 г., е изпаднала в забава за плащане от
23.02.2016 г.
Своевременно заявеното от ответницата възражение за погасяване по
давност на част от вземането за лихви за забава е основателно.
Приложима за вземанията за лихви е кратката тригодишна давност по
чл. 111, б. „в” ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б” ЗЗД,
давността се прекъсва с предявяване на иск.
В случая насрещната искова молба е подадена по пощата на 18.06.2020
г., от който момент давността е прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, б. „ж“
ЗЗД. При това положение непогасени по давност следва да са вземанията за
лихви за период три години преди 18.06.2020 г. Следва обаче да се съобрази, че
давност не е текла в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. вкл., или за период от
69 дни, по силата на разпоредбата чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ бр.
28/24.03.2020 г.) и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр. 44/13.05.2020
г.). При отчитане на периода, в който давност не е текла, към подаване на
исковата молба в съда не са били погасени по давност вземанията за лихви за
периода 25.08.2017 г. – 18.06.2020 г. Изчислени по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на електронен калкулатор, лихвите за забава върху главницата от
534.28 лв. за посочения период са в размер на 152.72 лв. До този размер
акцесорният иск е основателен, а за разликата до пълния претендиран размер
6
от 234.23 лв. (равняваща се на 81.51 лв.) и за периода 23.02.2016 г. – 24.08.2017
г. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен главният иск, както и в частта, с която е отхвърлен
акцесорният иск до размер от 152.72 лв. и за периода 25.08.2017 г. – 18.06.2020
г. и вместо това въззивният съд уважи исковете в посочените размери. Следва
да се присъди и претендираната законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба в съда на 23.06.2020 г. до окончателното
плащане. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца своевременно претендираните разноски за
първата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете. Направените
разноски от ищеца са в размер на 860 лв. – за държавна такса, депозит за
възнаграждение на особения представител и възнаграждение на вещо лице.
По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт
на въззивника дейност в първата инстанция, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Или общо разноските за първата
инстанция са в размер на 960 лв., като съразмерно с уважената част от
исковете ответницата дължи разноски в размер на 858.18 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да
заплати на въззивника и разноските за въззивното производство, които
възлизат на 50 лв. – държавна такса, и 250 лв. – депозит за възнаграждение на
особения представител. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Или общо разноските на
въззивника за настоящото производство са в размер на 400 лв., от които
съразмерно с уважената част въззиваемата му дължи 357.57 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20125851 от 08.07.2024 г., постановено по гр.д.
7
№ 53448/2020 г. на Софийски районен съд, 47 състав в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД (преди „ЧЕЗ
Електро България“ АД), ЕИК *********, срещу Т. А. И., ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр чл. 98а, ал. 1 ЗЕ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 534.28 лева,
представляваща стойността на електрическа енергия, начислена по
констативен протокол № 6010158 от 25.01.2016 г., съгласно фактура №
**********/11.02.2016 г., за периода от 28.10.2015 г. до 25.01.2016 г., за обект,
находящ се в гр. Перник, ул. ****, с кл. № 310190747146, както и в частта, с
която предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен до
размер от 152.72 лв. и за периода 25.08.2017 г. – 18.06.2020 г., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв.
Суходол, ул. ****, да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД (преди
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 28, бл. Изток Плаза, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“
ПИКЕЕ (отм.) сумата 534.28 лв. - главница, представляваща начислена по
фактура № **********/11.02.2016 г. на основание констативен протокол №
6010158 от 25.01.2016 г. стойност на консумирана електрическа енергия за
минал период - от 28.10.2015 г. до 25.01.2016 г., за имот на адрес: гр. Перник,
ул. „Бучински път“, бл. ****, с клиентски № 310190747146, заедно със
законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба в съда на
23.06.2020 г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 152.72 лв., представляваща лихва за забава в плащането
на главницата за периода 25.08.2017 г. – 18.06.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20125851 от 08.07.2024 г., постановено
по гр.д. № 53448/2020 г. на Софийски районен съд, 47 състав в частта, с която
предявеният от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД (преди „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК *********, срещу Т. А. И., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 152.72 лв. до
234.23 лв. и за периода 23.02.2016 г. – 24.08.2017 г.
ОСЪЖДА Т. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв.
Суходол, ул. ****, да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК
8
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе” № 28, бл. Изток Плаза, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 858.18
лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, и
сумата 357.57 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9