МОТИВИ към Присъда от 15.04.2021г., постановена по НОХД № 6404/2020г. по описа на Пловдивски
районен съд, VІ н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия Х.С.Х. – роден на ***г***, към настоящият момент извън
пределите на страната, ******, български гражданин, със средно образование, неженен,
осъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 13.03.2020г. в с.Граф Игнатиево,
обл.Пловдив е управлявал моторно превозно средство – тип „АТВ“, с рама N ******без регистрационни
табели, след употреба на наркотични вещества – амфетамин /АМР/ – престъпление
по чл.343б ал.3 от НК.
Със същия обвинителен акт Районна прокуратура –
Пловдив е повдигнала обвинение срещу Х.С.Х. и за това, че на 13.03.2020г. в
с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив е управлявал моторно превозно средство – тип
„АТВ“, с рама N ******, негова
собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, приведен в Наредба I – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от Министерство на вътрешните работи на основание
чл.140 ал.2 от ЗДвП – престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимия обвинения,
като счита последните за доказани по несъмнен и категоричен начин. Прави кратък
анализ на събраните по делото доказателства, като счита, че от разпита на
свидетелите се установява, че подс.Х. е управлявал МПС – АТВ, което не е било
регистрирано по надлежния ред. След като бил забелязан от полицейските
служители, подс.Х. се опитал да избяга и да скрие каската си, но бил установен
от полицейските служители, които успели да го огледат докато управлявал МПС-то.
След извършване на проверка с дръгчек се установило, че подс.Х. е управлявал
МПС под въздействието на наркотични вещества – амфетамин. Всички тези
доказателства мотивират прокурора да приеме, че са налице достатъчно
категорични доказателства за това подс.Х. да е извършил престъпленията, за
които е предаден на съд. Ето защо прокурорът предлага на Съда да признае подс.Х.
за виновен и по двете повдигнати му обвинения, като Съдът да отчете наличието
на отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид предходните му осъждания. За
престъплението по чл. 343б ал.3 от НК предлага Съда да наложи наказание лишаване
от свобода в предвидения от закона среден размер, което да се изтърпи реално,
както и да наложи глоба в размер на 1000 лв. По отношение на престъплението по
чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК прокурорът предлага да бъде наложено наказание
лишаване от свобода около минималния предвиден в закона размер. Предлага да се
групират наказанията и да се определи едно общо най-тежко наказание, към което
да се присъедини и наказанието глоба, като наред с това се приспадне и срокът
на предварителното задържане. По отношение на веществените доказателства,
прокурорът предлага на Съда МПС – АТВ да се върне на собственика му, а
техническото средство – дръгчек да се унищожи след влизане на присъдата в
законна сила.
Защитникът на подс.Х.Х. – адв.Д. счита, че обвинението
не е доказано по несъмнен и категоричен начин и прави анализ на събраните по
делото доказателства. Счита, че полицейските служители не са обективни
свидетели и липсвали данни за това подс.Х. да е управлявал МПС – АТВ. Счита, че
полицейските служители са заинтересовани и моли Съда да не кредитира тези
гласни доказателства. Наред с това били разпитани и други свидетели, от които
се установява, че подс.Х. е бил в двора на училището и никой от тези свидетели
не видял подсъдимия да управлява АТВ-то. Един от тези свидетели твърди, че
подс.Х. само е запалил АТВ-то, след което го е загасил, без да го управлява.
Предвид на това защитникът моли Съда да признае подс.Х. за невинен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Наред с това
защитникът заявява, че признава, че подс.Х. е управлявал АТВ-то без последното
да е регистрирано по надлежния ред, като по-рано е пристигнал с него пред
училището. Подсъдимият е управлявал често това АТВ извън пътищата, като защитникът
счита, е с това му деяние не са застрашени във висока степен обществените
отношения, поради което моли Съда да наложи наказание само за престъплението по
чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК, което да бъде глоба в размер по преценка на Съда.
Подс.Х.Х. не се явява и не взема отношение по
повдигнатите му обвинения. Производството срещу него се води задочно, тъй като
е напуснал страната и местонахождението му в чужбина е неизвестно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Х.С.Х. е роден на ***г***, към настоящият
момент извън пределите на страната, ******, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.
Подс.Х.Х. *** и към март 2020г. бил лишен по
административен ред от право да управлява МПС, тъй като по реда на чл.157 ал.4
от ЗДвП му били отнети всички контролни точки и подс.Х. не бил предприел
действия по чл.157 ал.5 от ЗДвП отново да придобие право да управлява МПС.
На неустановена дата, преди март 2020г., подс.Х.
закупил от неустановено по делото лице четириколесно МПС – тип „АТВ“ с номер на
рамата N ******, черно-бяло на цвят. Това МПС подлежало на
регистрация съгласно чл. 140 ал.1 от ЗДвП и Наредба I – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от Министерство на вътрешните работи, като подс.Х.
следвало да го регистрира след закупуването му. Въпреки това му задължение,
подс.Х. не регистрирал МПС-то по надлежния начин, като започнал да го
управлява, макар и това, че не бил правоспособен водач.
Същевременно подс.Х. употребявал наркотични вещества,
като на неустановено място и време, преди настоящото инкриминирано деяние, подс.Х. употребил наркотично вещество –
амфетамин.
На 13.03.2020г. около 17,00ч. в центъра на с.Граф
Игнатиево подс.Х. управлявал нерегистрираното АТВ по улиците на селото. Това
било забелязано от бдителни граждани, които подали сигнал в РУП – Труд за това,
че лице управлява нерегистрирано АТВ по улиците на с.Граф Игнатиево. От РУП –
Труд бил изпратен автопатрул в състав св.П.И. и св.Г.Г., като последният живеел
в с.Граф Игнатиево и познавал местните жители. Двамата полицейски служители
пристигнали около 17,50ч. в селото и влезли в първата пресечка, като се
насочили към училището в с.Граф Игнатиево, тъй като там се събирали младежи и
полицаите предполагали, че лицето, което управлява нерегистрираното АТВ може да
е там. Полицейският автомобил се движел по ул.“Иван Вазов“ в посока училището,
когато двамата свидетели И. и Г. видели АТВ-то, което било без регистрационни
табели, да се движи по улицата. То било управлявано от мъж с черна тениска с
къс ръкав, като на лявата ръка около лакътя се виждала татуировка. На главата
на водача била поставена черна предпазна каска. Водачът на АТВ-то забелязал
полицейския автомобил, след което се насочил към оградата на училището, спрял
до нея, слязъл от АТВ-то и през оградата влязъл в двора на училището, като
тръгнал да бяга. Полицейския автомобил спрял до АТВ-то, като св.И. излязъл и
останал до МПС-то, а св.Г. влязъл през вратата в двора на училището, като
вървял след водача на АТВ-то. Минавайки зад училището, където имало стари
постройки, св.Г. видял деца, като ги попитал дали е минало лице с каска. Тогава
от една от постройките излязъл подс.Х., който бил облечен с черна тениска с къс
ръкав, а на лявата ръка имал татуировка. Подсъдимият обяснил на полицейския
служител – св.Г., че лице с каска преминало през двора и отишло в неизвестна
посока, но св.Г. се усъмнил в думите на подсъдимия, защото последния отговарял
на водача на АТВ-то, но бил без каска. Затова св.Г. отвел подс.Х. до АТВ-то
където бил неговия колега – св.И., след което се върнал до постройките, от
които излязъл подсъдимия. Там св.Г. обходил постройките и в стара тоалетна
открил черната каска на водача на АТВ-то, както и борсета. Св.Г. взел каската и
борсетата и се върнал при колегата си св.И., където бил и подс.Х..
Подсъдимият първоначално отричал да е управлявал
АТВ-то, но след като св.Г. открил каската и борсетата на подс.Х., последният
отворил борсетата и в нея били неговите лични документи. Тогава подсъдимият
признал, че е управлявал АТВ-то. Полицейските служители направили справка в
дежурната част, от където били уведомени, че подс.Х. бил лишен по
административен ред от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, т.е. бил
неправоспособен водач, както и това, че имал осъждания. Тъй като подсъдимият
бил много неспокоен, св.И. и Г. поискали съдействие св.Г.В. – ****при РУП –
Труд, който пристигнал на място с полицейски автомобил, придружаван от св.Е.Д. ***.
Св.В. извършил проба за употреба на наркотични вещества на подс.Х. с техническо средство – полеви
тест „Drug Chek
3000 STK6” с фабр. N ARMN – 0751, като пробата
отчела положителен резултат за наличие на амфетамин /АМР/ в организма на подс.Х..
След извършване на пробата подс.Х. бил отведен в РУП – Труд, където му били
съставени АУАН N 148880/13.03.2020г., като актът бил подписан
от подс.Х. с възражения. След това бил издаден талон за изследване N 0055193/13.03.2020г., в който подс.Х. собственоръчно
написал, че е съгласен с показанията на теста. Въпреки това подс.Х. ***, където
пред медицинско лице отказал да даде кръв за химическо изследване , което било
отразено в листа за преглед на пациент. След това подс.Х. бил задържан за 24
часа по реда на ЗМВР.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
показанията на свидетелите П.А.И., Г.Д.Г.,
Г.Н.В., Е.П.Д., С.Г.М., Е.Т.М., Н.С.П., М.Г.Д., Н.С.И. и С.Христов Х.. Съдът кредитира показанията на свидетелите
като обективни, последователни, подробни, непротиворечиви и кореспондиращи както
помежду си, така и с приобщените по делото писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.П.И., от
които се установява, че работи като полицейски служител в РУП – Труд и на
13.03.2020г. бил изпратен заедно с колегата си св.Г.Г. в с.Граф Игнатиево, тъй
като имало сигнал за лице, което управлявало нерегистрирано АТВ. Когато
пристигнали в селото, двамата полицейски служители се насочили към училището,
защото там се събирали младежи. От показанията на св.И. се установява, че близо
до училището видели бяло АТВ, което било управлявано от мъж, който носел черна
каска и бил облечен с черна тениска с къс ръкав. Така св.И. забелязал, че до
лакътя, на лявата ръка на водача, имало
татуировка. Водачът на АТВ-то забелязал полицейския автомобил, след което се
насочил към оградата на училището, спрял и слязъл от АТВ-то, влязъл в двора на
училището и бягайки се насочил към задната част на двора. От показанията на св.И.
се установява, че той спрял полицейския автомобил до АТВ-то и останал до него,
а св.Г. влязъл в двора на училището и последвал бягащия водач на АТВ-то. След
няколко минути св.Г. се върнал и довел при св.И. водачът на АТВ-то, който бил
млад мъж с черна тениска с къс ръкав и татуировка на лявата ръка около лакътя. Мъжът
обяснил как се казва, като отрекъл АТВ-то да е негово и да го е управлявал, при
което св.Г. се върнал да търси каската, защото при установяването на водача,
последния бил без каска. Малко след това св.Г. се върнал с черната каска и борсета,
които открил в стара тоалетна зад училището. В борсетата били личните документи
на мъжа, който се казвал Х.. Тогава мъжът обяснил, че АТВ-то е негово, закупил
го без регистрация и така го карал. Бил много неспокоен, а след справка в
дежурната част св.И. установил, че мъжът бил криминално проявен и
свидетелството му за управление на МПС било отнето. Тогава св.И. поискал
съдействие от колегата си Г.В., който пристигнал на място заедно с колегата им
– св.Е.Д.. В. изпробвал водачът на АТВ-то Х. за употреба на наркотични
вещества, като уредът отчел употреба на амфетамини. За св.И. нямало съмнение,
че установеното от тях лице е бил водачът н АТВ-то, защото го разпознал по
тениската, по татуировката, след което и самият водач признал, че това е
неговото АТВ. Съдът кредитира изцяло показанията на св.П.И. като обективни,
пълни, хронологични и кореспондиращи с останалите гласни, писмени и веществени
доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Г.Г., от
които се установява, че работи в РУП – Труд и живее в с.Граф Игнатиево. На
13.03.2020г. бил изпратен с колегата му св.И. в с.Граф Игнатиево по сигнал, че
лице управлява нерегистрирано АТВ. Той би изпратен от началника му, тъй като
познавал хората в селото и така по-бързо щели да установят кое е лицето с
нерегистрираното АТВ. След влизане в селото се движели по ул.“Иван Вазов“ в
посока към училището. На тази улица забелязали срещу полицейския автомобил да
се движи АТВ-то, управлявано от водач с каска. Водачът забелязал полицейския
автомобил, приближил се до оградата на училището, спрял и я прескочил, като
тръгнал да бяга в двора на училището. Св.Г. слязъл от полицейския автомобил и
влязъл в двора на училището след водача. Там видял деца и ги питал дали е минал
човек с каска, но те мълчали. Тогава от стара външна тоалетна излязъл млад мъж,
който без да бъде питан от св.Г. му обяснил, че човек с каска бил минал през
двора на училището. Св.Г. се усъмнил, защото мъжът бил облечен с черна тениска
и имал татуировка на лявата ръка около лакътя, каквито белези бил забелязал и у
водача на АТВ-то. Така св.Г. задържал този мъж, и го отвел при колегата си И..
След като оставил мъжа при колегата си, св.Г. се върнал до тази стара тоалетна,
като при огледа намерил каската и борсета. В последствие в борсетата
установили, че се намират личните документи на мъжа, който задържали. Тогава
мъжът признал, че той е управлявал АТВ-то и то е негово. След това били
извикани и други полицейски служители, които взели отношение към задържания
мъж. Св.Г. е категоричен, че водачът на АТВ-то и задържаният мъж са едно и също
лице, защото успял да огледа водача, който имал черна тениска с къс ръкав и се
виждала татуировка на лявата му ръка около лакътя. Наред с това задържаният мъж
сам признал, че АТВ-то е негово, а в откритата борсета били неговите лични
документи. Съдът изцяло кредитира показанията на св.Г.Г. като пълни, обективни,
кореспондиращи с останалите гласни, писмени и веществени доказателства,
приобщени по делото.
От показанията на св.Г.В., които Съдът кредитира
изцяло, се установява, че работи като полицейски служител в РУП – Труд като
младши автоконтрольор. Бил извикан от колегите си И. и Г. за съдействие и
следвало да изпробва водач за употреба на алкохол и наркотични вещества. Изпробвал на място лицето, като пробата за
алкохол била отрицателна, а за наркотици отчела положителен резултат за
употреба на амфетамин. Установил също така, че лицето било лишено от право да
управлява МПС, а АТВ-то било без регистрация. Съставил АУАН и издал талон за
кръвна проба, след което колеги закарали лицето в болнично заведение. Съдът
кредитира изцяло показанията на св.В. като обективни, хронологични и
кореспондиращи както с останалите гласни доказателства, така и с приобщените по
делото писмени и веществени доказателства.
Изцяло се кредитират от Съда и показанията на св.Е.Д.,
от които се установя, че заедно с колегата си – св.В. били извикани от колегите
им И. и Г. с в.Граф Игнатиево за да изпробват водач за употреба на наркотични
вещества. Водачът първо бил изпробван за алкохол и след това за наркотици, като
тестът отчел наличие на амфетамин в организма на водача. След това бил съставен
АУАН, като св.Д. била вписана като свидетел в акта. Съдът кредитира изцяло
показанията на св.Е.Д. като пълни, обективни, хронологично изложени и
кореспондиращи с останалите гласни, писмени и веществени доказателства,
приобщени по делото.
От показанията на св.С.М., които Съдът кредитира
изцяло, се установява, че работи като младши автоконрольор в РУП – Труд, като в
дена на инцидента бил нощна смяна. Разбрал, че колегата му В. е отработил
случай в с.Граф Игнатиево. Там било установено, че лице е управлявало след
употреба на наркотични вещества. По спомени на св.М., той закарал водача до
болничното заведение за да даде кръвна проба, но няма спомени дали е дадена и
какви са резултатите, като счита, че те са отразени в протоколите. Съдът
кредитира показанията на св.М. като обективни и кореспондиращи с останалите
гласни и писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Е.М., от
които се установява, че познава подс.Х.Х. от два месеца преди инцидента. В този
ден св.М. била в двора на училището в с.Граф Игнатиево, където били подсъдимия,
Н., Николай и М.. По някое време подс.Х.Х. станал и отишъл някъде отпред,
забавил се известно време, след което се върнал бягайки. Отишъл до старата
тоалетна, където хвърлил каската си и отново седнал при свидетеля. Малко след
това на място дошли полицаи, извикали подсъдимия, като отишли отпред. Св.М.
няма спомен дали подсъдимият имал татуировка, как бил облечен и дали е чула да
се пали мотор. Съдът кредитира изцяло показанията на св.М., като обективни,
непротиворечиви, хронологично изложени и кореспондиращи с останалите гласни,
писмени и веществени доказателства, приобщени по делото.
Изцяло Съдът кредитира и показанията на св.Н.П., от
които се установява, че се познава с подс.Х.Х., от както се заселил в селото
преди година. През март 2020г. седели в двора на училището като подс.Х. казал,
че ще отиде до тях да си остави АТВ-то. Излязъл на пътя, запалил го, след което
го загасил и прибягал до едни стари тоалетни, където си хвърлил каската и
отново седнал при останалите свидетели. След това дошла патрулка, един полицай
дошъл при тях и отвел подс.Х., след което последния бил показала каската и бил
прибран. От показанията на св.П. се установява, че не видял подсъдимия да кара
АТВ-то, а само се бил качил върху МПС-то. Това АТВ не било регистрирано, подс.Х.
го запалил и тъкмо се върнал, след което пристигнали и полицаите. Съдът кредитира
показанията на св.П. като обективни и кореспондиращи с останалите гласни,
писмени и веществени доказателства, приобщени по делото.
От показанията на св.М.Д., които Съдът кредитира
изцяло, се установява, че не познавал добре подс.Х.Х. и когато отишъл в двора
на училището, подсъдимият бил там. Последният изпушил една цигара, като
свидетелят видял, че бил облечен с черна тениска и къси панталони, знаел че има
татуировка на гърдите, но не бил сигурен за ръцете. Подсъдимият носел каска и
тръгнал , като св.Д. не разбрал с какво ще тръгва. Малко след това се върнал
бягайки, хвърлил каската си и седнал при свидетелите. След това дошъл един
полицай и го отвел. Всичко станало за много кратко време, няколко минути, като
свидетелят не чул да се пали двигател. Съдът кредитира изцяло показанията на
св.Д. като обективни, хронологични, пълни и кореспондиращи с останалите гласни,
писмени и веществени доказателства по делото.
От показанията на св.Н.И., които Съдът кредитира изцяло,
се установява, че познава подс.Х.Х. от скоро, преди да го арестуват. След като
се запознали започнали да излизат заедно, като въпросния ден дошъл с АТВ-то до
училището. Там пушил една цигара и казал, че ще отиде до тях да остави АТВ-то,
което било без регистрация. Тръгнал и след няколко минути се върнал, тичайки,
оставил си каската до едни външни тоалетни и седнал при свидетелите. След това
там дошъл полицаят и го повикал с него. Малко по-късно била показана каската.
От показанията на св.И. се установява, че не е виждал подс.Х. да е палил
АТВ-то. Установява се от показанията на св.И., че подс.Х. имал много
татуировки, по тялото и по ръцете, от лакътя до китката, но не знае на коя
ръка. Съдът кредитира изцяло показанията на св.И. като пълни, обективни и
кореспондиращи с останалите гласни, писмени и веществени доказателства по
делото.
От разпита на св.С.Х., баща на подс.Х.Х., се
установява, че синът му има нормално развитие, помагал му и работел при баща си
след завършване на образованието си. Имало период от време, през който тренирал
и злоупотребявал със стимуланти, предвид на което започнал да пие успокоителни.
От показанията на бащата на подсъдимия се установява, че подс.Х. имал няколко
присъди, условна и пробации, но бил спокоен. Заради употребата на стимуланти се
наложило да замине за чужбина на лечение. Отдавало му се да рисува и започнал
да прави татуировки, дори си купил машинка. Съдът кредитира показанията на св.С.Х.
като обективни и даващи характеристични данни за подс.Х.Х..
В хода на
досъдебното производство и съдебното следствие като писмени доказателства са
били приобщени характеристична справка, справка за нарушител и за регистрация
на МПС, протокол за оглед на местопроизшествие, заедно с фотоалбум, протокол за
оглед на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване, копие от
АУАН N 148880/13.03.2020г., копие от талон за
медицинско изследване N 0055193/13.03.2020г.,
копие от протокол за извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи
вещества N 0003305/13.03.2020г., копие от дневник за
отразяване на резултатите от използвани тестове/системи за установяване
наличието на наркотични, упойващи вещества или техните аналози, лист за преглед
на пациент в КДБ/СО N 005184/13.03.2020г. на
пациент Х.С.Х., копие от протокол за медицинско изследване на подс.Х.Х. от
13.03.2020г., в което е отразено, че не са взети кръвни проби от лицето, а е
описано общото му състояние и данните, които е предоставил, копия от АУАН и НП,
издадени спрямо подс.Х.Х., справка съдимост, амбулаторен лист N 00790/17.03.2020г. и др. Съдът кредитира изцяло
описаните писмени доказателства като обективни и кореспондиращи изцяло с останалите
доказателства, събрани по делото и кредитирани изцяло от Съда.
По делото като веществени доказателства са приобщени
моторно превозно средство – тип „АТВ“, с рама N ******без регистрационни табели, както и техническо средство
Drug Check 3000
STK 6 ARMN – 0751. Съдът
кредитира изцяло веществените доказателства като обективни и относими към
предмета на делото, както и кореспондиращи с останалите гласни и писмени
доказателства.
При така установената по несъмнен и категоричен начин
фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият Х.С.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК,
за това, че на 13.03.2020г. в с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив е управлявал
моторно превозно средство – тип „АТВ“, с рама N ******без регистрационни табели, след употреба на наркотични
вещества – амфетамин /АМР/.
От обективна страна се събраха достатъчно категорични
доказателства, от които се установява, че подс.Х. в деня на инцидента –
13.03.2020г. е управлявал МПС – АТВ по улиците на с.Граф Игнатиево, като с това
МПС е отишъл и до училището в селото. От показанията на разпитаните свидетели М.,
П., Д. и И. се установява, че подс.Х. е бил в двора на училището, като е носел
каска и е тръгнал за да прибере АТВ-то си, т.е. подсъдимият е пристигнал до там
с АТВ-то си и е имал намерение да го прибере, управлявайки го. След като
потеглил с АТВ-то е бил забелязан от пътуващите към училището полицейски
служители – св.И. и Г.. Последните са видели как подс.Х. управлява АТВ-то,
който след като забелязал полицейския автомобил спрял до оградата на училището,
като тръгнал да бяга. Последният е установен по категоричен начин от описанието
на св.И. и Ганев, който запомнили облеклото и наличието на татуировка на ръката
на подс.Х.. Подсъдимият се опитал да прикрие това, че е управлявал АТВ-то, като
скрил носената от него каска, която в последствие била открита от св.Г.. В
последствие подс.Х. е бил тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство, което е установило наличие на наркотични вещества –
амфетамин в организма на подс.Х.. Всичко
изложено до тук води до несъмнения и категоричен извод, че подс.Х. е осъществил
от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, тъй като е управлявал МПС – АТВ, след употреба на наркотични вещества.
От субективна страна формата на вината на подс. Х. е
пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е разбирал
свойството и значението на извършеното от него,
съзнавал е, че с поведението си извършва противоправно деяние, като е
целял настъпването на вредоносния резултат. Подс.Х. е бил с ясното съзнание, че
е употребил наркотични вещества, но не се е възпрял, а е предприел управление
на МПС, въпреки влиянието на тези вещества върху неговите възприятия. Това го е
подтикнало да направи опит да се укрие от полицейските служители, които го
видели да управлява МПС-то.
В хода на съдебните прения защитата наведе доводи, че
нямало доказателства подс.Х. да е управлявал МПС – АТВ, тъй като част от
свидетелите не го видели да го прави, но не спори, че подс.Х. е дошъл до
училището с това МПС. Съдът приема защитната теза за голословна, тъй като не е
подкрепена от каквито и да е доказателства. Тази теза е взаимнопротиворечива и
не кореспондира със събраните по делото гласни доказателства. Предвид на това
защитната теза следва да бъде оставена без уважение.
За извършване на престъпление по чл.343б ал.3 от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба
от петстотин до хиляда и петстотин лева. При определяне на наказанието,
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК следва да се отчетат смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия, здравословното му
състояние и това, че провежда лечение срещу зависимостта му от наркотични
вещества. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат констатирани предходните му осъждания и лошите
характеристични данни. Въпреки това Съдът счита, че следва да отчете превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и да определи и наложи наказание при
условията на чл.54 от НК като наложи наказанията в предвидения от закона
минимален размер, а именно по отношение на наказанието „лишаване от свобода“ да
е в размер на ЕДНА ГОДИНА, а наказанието „Глоба“ да е в размер на 500
/петстотин/ лева. Това наказание е
съобразено с младата възраст и здравословното състояние на подс.Х.. С това
наказание Съдът счита, че ще се изпълнят целите на чл.36 и подс.Х. ще има
възможност да преосмисли противоправното си поведение и да се поправи.
Предвид предходните осъждания на подс.Х., то следва на
осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС така определеното наказание „лишаване от свобода“
в размер на ЕДНА ГОДИНА да се изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
Налице са законовите основания за приложение на
чл.343Г вр. с чл. 343Б ал.3 от НК, тъй като подс.Х. е притежавал свидетелство
за управление на МПС, но поради административни ограничения – наложено
административно наказание, временно е бил лишен от това право. Предвид на това
Съдът счита, че на осн.чл.343 Г от НК на подс.Х. следва да бъде наложено наказание
по чл.37 ал.1 т.7 от НК „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
При така установената по несъмнен и категоричен начин
фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият Х.С.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.345 ал.2 вр. с
ал.1 от НК, за това, че на 13.03.2020г. в с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив е
управлявал моторно превозно средство – тип „АТВ“, с рама N ******, негова
собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, приведен в Наредба I – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от Министерство на вътрешните работи на основание
чл.140 ал.2 от ЗДвП.
От обективна страна Съдът приема, че подс.Х. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като е управлявал МПС – АТВ, което не е било регистрирано по надлежния
ред. Налице са гласни доказателства, от които се установява, че подс.Х. е
закупил и в последствие управлявал процесното МПС, като последното не е било
регистрирано, а подс.Х. го управлявал по улиците на с.Граф Игнатиево. Това МПС
е подлежало на регистрация съгласно разпоредбите на Наредба I – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от Министерство на вътрешните работи на основание
чл.140 ал.2 от ЗДвП, но подс.Х. не бил предприел действия по неговата
регистрация, въпреки, че бил наясно, че такава се изисква.
От субективна страна фирмата на видната на подс.Х. е
пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е
съзнавал противоправното си поведение и е целял настъпването на вредоносния
резултат от престъплението.
За извършване на престъпление по чл.345 ал.2 вр. с
ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с
глоба от петстотин до хиляда лева. Както бе отбелязано по – горе, за подс.Х.Х.
следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства младата
възраст, тежкото здравословно състояние и това, че провежда лечение срещу
зависимостта му от наркотични вещества. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени предходните му осъждания. Предвид на изложеното
Съдът счита, че следва да определи и наложи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Наред с това са налице две
алтернативни наказания, като съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 от НК Съдът
счита, че следва да наложи по-лекото по вид наказание, а именно наказание
„Глоба“. При определяне на размера на това наказание и съгласно изложеното
по-горе, както и на осн.чл.54 от НК Съдът счита, че наказанието „Глоба“ следва
да бъде в минимален размер, а именно 500 /петстотин/ лева. Съдът счита, че по
този начин целите на наказанието, за поправяне на дееца, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК ще бъдат постигнати, като последното ще има
превантивно превъзпитателен ефект върху подсъдимия и обществото.
Налице са основанията на чл.23 ал.1 от НК и следва да
се определи и наложи едно общо най-тежко наказание на подс.Х.Х., което да бъде
„лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА“.
На осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така определеното на
подс.Х. общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА следва да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ”
режим.
На осн.чл.23 ал.2 от НК следва да се присъедини към
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА
ГОДИНА и наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На осн. чл.23 ал.3 от НК следва да се присъедини към
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА
ГОДИНА и наказанието „Глоба“ в размер на 500 лева.
На осн. чл.59 ал.2 вр. с ал.1 от НК следва да се
приспадне от изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на
ЕДНА ГОДИНА времето, през което подс.Х. е бил задържан по ЗМВР и НПК за периода
от 13.03.2020г. до 16.03.2020г.
Вещественото доказателство – Drug Check 3000 STK 6 ARMN –
0751, приложено по делото следва да се унищожи като
вещ без стойност след влизане на присъдата в законна сила.
Вещественото доказателство – моторно превозно средство
– тип „АТВ“ с рама N ******, находящо се на
съхранение при домакина на Трето РУ на МВР – Пловдив, следва да се върне на
собственика му Х.С.Х., след влизане на присъдата в законна сила.
Причини за извършване на деянията – ниска правна
култура.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.