Решение по дело №125/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от "Е.Д.А.К." ЕООД, [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 22, срещу Решение № 125/31.10.2023г. по АНД № 364/2023г. по описа на Районен съд-[област].

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП № СМ-07-ДНСК-228/29.08.2023г. на началника на ДНСК-[област]. Присъдени са и разноски за ответника в размер на 100 лв., платими от дружеството- жалбоподател.

В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на издаденото НП. Счита се, че същото е неправилно и незаконосъобразно. По делото били установени съществени противоречия при установяване на фактическата обстановка, при съпоставката между констативния протокол, съставен на 10.07.2023г. при извършена проверка от инспекторите Христов и Бичоков от РДНСК-[област] на процесния обект, АУАН № СМ-07/02.08.2023г., съставеното въз основа на него НП и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

Навеждат се и доводи за допуснати процесуални нарушения, свързани с разпоредбите на чл. 42, ал.1,т.3 и 4 и чл. 57, ал.1,т.5 ЗАНН.

Жалбоподателят счита, че обжалваното НП не съдържа съставомерните от обективна страна признаци на нарушението, като по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивния съдебен акт и потвърденото с него НП и с акт по същество да отмени издаденото НП. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Касационната жалба не съдържа доказателствени искания. Срещу нея е постъпил писмен отговор, в която се излагат доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез адв. П. р. уп. поддържа подадената касационна жалба на посочените в нея отменителни основания. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касация чрез юриск. С. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение, предмет на касационен контрол е законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на деловодни разноски-юриск. възнаграждение.

Участващия по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита постановеното въззивно решение за законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Според представителя на ОП-[област] при в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи отмяната на издаденото НП.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства пред въззивния съдебен състав и мотивите на обжалваното въззивно решение, АССм в настоящия решаващ състав направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба срещу Решение № 125/31.10.2023г. по АНД № 364/2023г. по описа на Районен съд-[област] е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт, в преклузивния срок за неговия касационен контрол. Преценена така, касационната жалба е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.Налице са всички положителни процесуални предпоставки и отсъстват отрицателни такива за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание.

Разгледана по същество, тя е неоснователна. Това е така по следните съображения: С обжалваното въззивно решение, за да потвърди издаденото НП № СМ-07-ДНСК-228/29.08.2023г. на началника на ДНСК-[област], Районен съд-[област] е приел от фактическа и правна страна, че вмененото нарушение е извършено от дружеството-жалбоподател. При установяване на нарушението и издаване на обжалваното НП не са допуснати процесуални нарушения, не са налице твърдените основания за неговата отмяна. Като краен резултат издаденото НП е потвърдено от съда с изводи, че при постановяването му не са допуснати твърдените процесуални нарушения, не са налице и други основания за неговата отмяна. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно- чл. 218 АПК.

Касаторът е въвел твърдение в касационната жалба, че при установяване на нарушението било допуснато нарушение на чл. 42 ЗАНН. Развиват се доводи, че за разлика от наказателното право, за което било характерно продължаваното престъпление, административнонаказателния процес не познавал фигурата на продължавано административно нарушение, при което правото на защита на дружеството-жалбоподател било нарушено с посочване на такъв времеви период в НП. Това възражение е неоснователно! Освен това е очевидно, че при въвеждането му, от страна на касатора е допусната терминологична неточност, като се смесват особеностите на „продължавано“ и продължено“ деяние като форми на усложнена съставомерна дейност. При „продължаваното“ деяние са налице две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. При продължаваното престъпление наказанието, което се определя за всички деяния е само едно съобразно правилата на чл. 26 НК. За разлика от наказателния процес, нормата на чл. 18 ЗАНН предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. От изложението дотук става ясно, че когато се касае за едно единствено деяние, извършено в определен период от време не се касае за продължавано престъпление или административно нарушение, а за „продължено“ такова. Съдебната доктрина и практика (напр. Решение № 749 от 29.10.2019г. по АНД № 762/2019г. по описа на АС-[област]) приемат, че когато фактическият състав на описаното в НП нарушение се осъществява непрекъснато (продължено) във времето, до момента на неговото установяване от съответния контролен орган по реда на ЗАНН, е налице продължено административно нарушение. Този институт е познат на административно наказателното право, тази хипотеза е често срещана при осъществяване на съставите на администраативни нарушения. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че с определянето на период, в който е осъществявано вмененото нарушение не се касае за „продължавано“, а за „продължено“ административно нарушение. Това не сочи на допуснато процесуално нарушение по който и да е текст на ЗАНН. По този начин не се ограничават процесуалните права на жалбоподателя, същия не се поставя в условия на процесуална изненада, при която не е в състояние да организира защитата си. Твърдяното нарушение не е налице и такова основание за отмяна на въззивното решение и потвърденото с него НП не съществува в случая. За да е налице нарушение от категорията на вмененото не е необходимо деянието да представлява „продължено“ нарушение. Достатъчно е само в момента на проверката да са съществували констатациите в съставения КП№ СН-1 от 10.07.2023г.

Твърди се също, че в НП не били посочени конкретните мерки за осигуряване на безопасни условия на труд, които не били осигурени от дружеството-жалбоподател. Такова нарушение не е налице. За наказващия орган не съществува задължение да посочи какви мерки е следвало да бъдат създадени, разпоредени и предприети от лицето по чл. 168 ЗУТ. Нормата е императивна и вменява следното задължение: Лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за осъществяване на контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството. За всеки отделен случай в зависимост от естеството на строителството този контрол е различен. Непосочването в НП какви конкретно действия не са извършени, а е следвало да бъдат извършени от упражняващия строителен надзор не представлява нарушение на правилата по чл. 57 ЗАНН. Описани са в НП и КП на който то се позовава действията, които не са извършени (липсват пътни знаци, информационна табела и плътна ограда). В тази връзка съдът не съзира и въведения порок на производството за неизясненост на въпроса дали всички или част от пътните знаци не са били поставени. По делото е било безспорно установено, че са липсвали част от пътните знаци, посочени в легендата на л. 111 от въззивното дело към част „Временна организация на движението при изпълнение на строителството“ от одобрения проект. Затова в НП на л.2/4 на ред 3 отдолу нагоре е посочено, че са липсвали пътни знаци, а не пътните знаци. Това уточнение не оставя съмнение, че са липсвали само част от тях. Отделно от това във въззивното дело са налице неоспорими доказателства, че Сн. Шаранкова- управител на дружеството не е извършила проверка на място. Нейните възприятия, че разпоредените мерки по ЗБУТ са изпълнени са свързани с „уверение“ в телефонен разговор с инж. Ст. Й.- Ръководител на КЕЦ-[област] (л. 84, т.1.4 от въззивното дело), което не покрива изпълнение на задълженията по чл. 168, ал.1,т.4 ЗУТ.

При изложените от решаващия състав правни изводи по наведените в жалбата оплаквания, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Като последица от този извод на ответника по касация следва да се присъдят деловодни разноски за юриск. възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 лв., платими от касатора и затова АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/31.10.2023г. по АНД № 364/2023г. по описа на Районен съд-[област], с което е потвърдено НП № СМ-07-ДНСК-228/29.08.2023г. на началника на ДНСК-[област] КАТО ЗАКОНОСЪОРАЗНО И ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА "Е.Д.А.К." ЕООД, [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 22 ДА ЗАПЛАТИ на ДНСК-[област] деловодни разноски в производството пред касационната инстанция в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО!