№ 260041 / 9.5.2022 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1106 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.107 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул. ,,Цариградско шосе‘‘ №159, бл.Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК xxxx , представлявано от законни представители: Леон Връшка и Карел Крал-граждани на Република Чехия обективно съединени установителни искове срещу ответника В.И.Д., ЕГН xxxxxxxxxx с ИТН xxxx с адрес: xxx за признаване на установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 237,50 лв. главница за използвана и незаплатена ел.енергия за периода от 10.01.2019 г. до 09.04.2019 г. и 36,27 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за периода от 12.03.2019 г. до 27.10.2020 г., ведно със законната лихва въху главницата, считано от 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Дружеството-ищец твърди, че се е намирало в облигационни отношения с ответника В.И.Д., които се регулират от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД, които са общоизвестни и са публикувани съгласно чл.98а от ЗЕ. Ищецът твърди, че е изпълнил своите задължения за доставка на ел. енергия на ответника за електроснабден имот с адрес: с.Рупци, общ.Червен бряг, обл.Плевен, ул.,,Хаджи Димитър‘‘ № 2, вх.Д, ап.6 с ИТН xxxx , като последният не е изпълнил своето задължение да заплати за доставената ел. енергия по издадени от ищеца фактури за периода от 10.01.2019 г. до 09.04.2019 г. Фактурите са №№:********* от 14.02.2019 г. на стойност от 123,24 лв. за периода от 10.01.2019 г. до 08.02.2019 г.; ********* от 16.03.2019 г. на стойност 103.36 лв. за периода от 09.02.2019 г.- 11.03.2019 г.; ********* от 16.04.2019 г. на стойност от 10,90 лв. за периода от 12.03.2019 г. до 09.04.2019 г.
Ответникът не е изплатил дължимите суми, поради което ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД е подало заявление по чл. 410 от ГПК, което е уважено от МРС и е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 260328/10.11.2020 г. за исковите суми. Тъй като заповедта е връчена на отв. Д. на осн. чл. 47, ал.6 от ГПК и съгласно чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е предявил искова молба за вземанията си пред МРС.
В исковата молба са направени доказателствени искания-за приемане на писмени доказателства, приложени към нея, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с въпроси, конкретно поставени в исковата молба.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника, чрез назначения му от съда особен процесуален представител-адв. М.К. е постъпил писмен отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва се твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страните. Представеното ,,Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди‘‘ нито било подписано от ответника, нито имената са изписани от него, поради и не е налице сключен договор с твърдяния предмет. На следващо място ищецът не бил поканил ответника да изплати задължението си, още по-малко са налице данни, че същият знае за такива задължения, ако те съществуват. Също така не било установено да е разходвал твърдяното количество ел. енергия. Всички доказателства по делото не носели подписа на ответника, поради което исковете следва да се отхвърлят в цялост, със законните последици.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, във вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са ИЗЦЯЛО ОСНОВАТЕЛНИ.
Доказателствата по делото са писмени. Приети са и заключения по назначените от съда съдебно-техническа, съдебно-графологична и съдебно-счетоводна експертизи.
На първо място видно е от заключението на вещото лице З. по назначената от съда съдебно-графологична експертиза, на което съдът дава вяра, като професионално и обективно изготвено: подписа в Заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди с № **********/27.10.2016 г. –л.76 от делото, с копие на л. 13 от делото, най-вероятно са изпълнени от В.И.Д..
Видно от заключението на вещото лице П. по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвено: 1./ счетоводството на ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД е водено в съответствие с изискванията на счетоводното и данъчното законодателства; 2./ процесните фактури за консумирана ел. енергия са осчетоводени като задължение за плащане по клиентската партида на ответника; 3./в счетоводството на ищеца няма отразено извършено плащане по горепосочените и приложени към исковата молба фактури; 4./ в счетоводството на ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД има открита партида на името на ответника-има данни за извършени плащания за предходни отчетни периоди по издадени от дружеството фактури, видно от приложението на л. 6 и 7; 5./ размерът на дължимата сума от ответника по делото по всяка една от приложените фактури, издадени от ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД е отразен в таблицата в констативната част, като общия размер на главницата е 237,50 лв. 6./ мораторната лихва върху главницата е в размер, дори по-голям от посочения в исковата молба-37,74 лв.
Видно е от заключението по назначената от съда Съдебно-техническа експертиза на вещото лице К., което съдът изцяло кредитира, като професионално и обективно изготвено, че :1./ на името на В.И.Д., ЕГН xxxxxxxxxx за енергоснабден имот с адрес: xxx,,Хаджи Димитър‘‘ № 2, вх.Д, ап.6, кл. № xxxx е открита партида със Заявление № **********/27.10.2016 г.; енергията в имота през процесния период се е измервала чрез монофазно СТИ с фабричен номер 3270913 тип H10T_ACTARIS; 2./ монтираното в имота на ответника СТИ е годно, като отговаря на техническите и метрологичните изисквания на електромера, притежава и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, както и извършени последващи проверки; 3./ размерът на дължимите суми за ел. енергия, потребена през процесния исков период отговаря на исковата сума и е 237,50 лв.
Съгласно чл. 19, ал.1 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘ АД, потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и разпределение. Ал.8 от същия член от ОУ гласи: неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума. Общоизвестно е, че доставката на ел. енергия до потребителите става въз основа на Общи условия, обвързващи потребителите на съответния доставчик на ел. енергия, а не по индивидуални договори с всеки абонат, поради което направеното от ответната страна възражение е неоснователно.
Доставката става чрез подаване на заявление от абоната до доставчика. По делото от СГЕ се установи, че заявлението най-вероятно е попълнено и подписано от отв. В.И.Д.. Предвид разпоредбата на чл. 193, ал.3 от ГПК, че оспорващият следва да установи неистиността на документа, то съдът намира, че оспорването е недоказано и документът следва да бъде ценен като автентичен и породил правни последици.
От горното се налага извода, че ответникът Д., съгласно обвързващите го ОУ е бил задължен ежемесечно да заплаща дължимите от него суми за използвана ел. енергия за имота, който обитава, без оглед на това дали са му връчени фактури или съобщения за начислените суми-бил е длъжен да погасява сумите за ел. енергия на базата на действащите спрямо него Общи условия на доставчика на ел. енергия.
При гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:
,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът изпълнил задължението си за доставка на ел. енергия за периода от 10.01.2019 г. до 09.04.2019 г., като ел. енергията е замерване с годно СТИ, отговарящо на изискванията. Ответникът безспорно е потребил електроенергия в посоченото от ищеца количество и стойност. От своя страна отв.Д. не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД фактури.
,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД е доставчик на ел. енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик на последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. От друга страна в процеса се установи, че дружеството-ищец, като изпълнило своята част от облигационните отношения, а именно доставка на ел. енергия за имота на ответника, се явява изправна страна по договора, поради което й се дължи заплащане от В.И.Д. на съответната цена за услугата. Сумите по издадените фактури са падежирали, поради което са дължими и изискуеми.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че главният иск за заплащане на сумата от 237,50 лв. главница за използвана и незаплатена ел.енергия за периода от 10.01.2019 г. до 09.04.2019 г., като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло.
Искът за обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е акцесорен иск, който е обусловен от главния такъв. Респективно с уважаването на основния иск следва да се уважи и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като вещото лице по СИЕ категорично даде заключение, че размерът на мораторната лихва не само отговаря, но е дори над претендирания в исковата молба размер.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД следва да бъдат присъдени направените разноски в пълен размер-както тези, направени в настоящото исково производство, така и тези, реализирани по ч.гр.д.№ 2543/2020 г. по описа на МРС, съгласно приложен от ищеца списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът,на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.107 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.,,Цариградско шосе‘‘№159, бл.Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК: xxxx , представлявано от Леон Връшка и Карел Крал-граждани на Република Чехия КЪМ В.И.Д., ЕГН xxxxxxxxxx с ИТН xxxx с адрес: xxx, както следва: 237,50 лв. главница за използвана и незаплатена ел.енергия за периода от 10.01.2019 г. до 09.04.2019 г. за електроснабден имот с адрес: с. Рупци, общ.Червен бряг, обл.Плевен, ул.,,Хаджи Димитър‘‘ № 2, вх.Д, ап.6, кл. № xxxx и 36,27 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за периода от 12.03.2019 г. до 27.10.2020 г., ведно със законната лихва въху главницата, считано от 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.И.Д., ЕГН xxxxxxxxxx с ИТН xxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ‘‘АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.,,Цариградско шосе‘‘№159, бл.Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК: xxxx , представлявано от Леон Връшка и Карел Крал-граждани на Република Чехия, сумата от общо 938,00лв. деловодни разноски, направени по гр.д.№ 1106/2021 г. по описа на РС-Монтана/25,00 лв. държавна такса, 113,00 лв. адвокатско възнаграждение, 300,00 лв. депозит особен представител, 200,00 лв. депозит СИЕ, 300,00 лв. депозит СТЕ/, както и общо 88,00лв. направени разноски в заповедното ч.гр.д.№2543/2020 г. по описа на РС-Монтана/25,00 лв. държавна такса и 63,00 лв. адвокатско възнаграждение/.
УКАЗВА на ответника, че на осн. чл. 127, ал.4 от ГПК може да изплати присъдените по-горе суми по следната банкова сметка: xxx ,,СИТИБАНК ЕВРОПА‘‘АД, IBAN: xxx, BIC: xxx.
ПРИЗНАВА на осн. чл. 194, ал.2 от ГПК, че оспорването на истинността на приложеното на л. 13 от делото писмено доказателство- заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди е НЕДОКАЗАНО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: