Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 02.05.2019
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На десети
април две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1417 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
Ищцовото
дружество - „П.К.Б.” ЕООД *** срока
по чл. 415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на разпореждане на Районен съд - К. по
ч.гр.д. № 554/2018г., получено от „П.К.Б.“ ЕООД на 04.08.2018г., предявява
настоящия установителен иск, с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу А.С.Я., по договор № ******
в размер на 5565.54 лева, представляващи неизплатено парично задължение.
Вземането на ищцовото дружество произтича от следните обстоятелства:
На
30.03.2017г. С.В.П., кандидатствала за отпускането на потребителски кредит като
попълнила Искане за отпускане на потребителски кредит П.К. С.. На 31.03.2017г.
дружеството предоставило на С.В.П.„С.ен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит“ относно потребителски кредит „П.К. С.“ с
пакет от допълнителни услуги Бонус. След взето информирано решение от страна на
С.В.П.на 31.03.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ******,
между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор, от една страна и С.В.П.като длъжник и А.С.Я.,
като солидарен длъжник от друга страна. На основание Общите условия към
договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121 - чл. 127 от ЗЗД, А.С.Я.,
в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължава
да отговаря за задължението на С.В.П.Договорът бил сключен при следните
параметри:
1. По кредита:
Сума на кредита 2600 лева; Срок на кредита: 24 месеца;- Размер на вноската по
кредита: 160.74 лева; Годишен процент на разходите (ГПР) 49.90%; Годишен лихвен
процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Дата на погасяване: 10-то число
от месеца; Дължима сума по кредита: 3857.76 лева.
2. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 1950 лева; Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни
услуги:81.25лева.
3. Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение:
5807.76 лева; Общ размер на вноската: 241.99 лева.
„П.К.Б.“ ЕООД
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като превело паричната
сума в размер на 2600 лева по посочената от С.В.П.банкова сметка, *** с банкова
референция ******от 31.03.2017г. Ответника от своя страна поел задължение по
Договора за потребителски кредит, като го сключил за срок от 10 месеца, с
месечна вноска по погасителния план в размер на 241.99 лева и падежна дата
всяко 10-то число на месеца. Договорът бил подписан при Общи условия (за
краткост „ОУ“). ОУ били неразделна част от Договора, подписани са от А.Я. и бил
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към
тях и се задължава да ги спазва.
В резултат
неизпълнението на длъжницата и обстоятелството, че е платил само 1 пълна
вноска, след изпадането му в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от ОУ към
Договор за потребителски кредит, а именно ,,....В
случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост“ на 22.08.2017г. договорът за кредит бил
прекратен автоматично от страна на „П.К.Б.“ ЕООД, а до длъжника било изпратено
писмо-уведомление на 04.09.2017г. Дружеството взело решение, да не се възползва
от уговорените в чл.12.4 от ОУ, касателно начисляване на неустойка в размер на
35%, поради което такава неустойка не било начислявана. В настоящето
производство „П.К.Б.“ ЕООД се отказва да търси претендиралите с подаденото
заявление лихви за забава в размер на 16.82 лева, както и от Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20 лева. Претендира само законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените обстоятелства, към днешна дата А.С.Я. дължи на „П.К.Б.” ЕООД
сума в размер на 5 565.54 лева, представляващи неизплатено парично задължение.
В съответствие
с изложеното, счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт (КЕ),
представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С
помощта на KE,KЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи
и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането
и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били изпълнени всички изброени
условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с
параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит. Ако
потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума,
направил е плащания по заема, което счита за показателно относно наличието на
съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се е
съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е
бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се
откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради
неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б.” ЕООД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в Районен съд - К.. По заявлението било образувано ч.гр.дело №
554/2018г. На 04.09.2018г. дружеството заявител - „П.К.Б.“ ЕООД получило
съобщение, съдържащо разпореждане с указание, за предявяване на установителен
иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.”
ЕООД срещу длъжника А.Я. в размер на 5565.54 лева, представляващи неизплатено
задължение по ДПК № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Претендира за направените по делото разноски.
Ответницата - А.С.Я.,
представлявана от назначения й особен представител по реда на чл. 47 от ГПК –
адвокат Р.Г. намира иска за допустим. Заявява, че ще се ползва от
доказателствата, представени от ищцовата страна.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата
на страните, намира за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 554/2018 г. по описа на Районен съд – К. е издадена
Заповед от 12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
с която е разпоредено длъжниците – С.В.П.с ЕГН ********** и А.С.Я. с ЕГН **********,
солидарно да заплатят на кредитора - „П.К.Б.” ЕООД *** следните суми: 5565.54 лева - главница, представляваща
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ****** от
31.03.2017г.; сумата 20.00 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, начислена за периода от 11.05.2017г. до 22.08.2017г.;
сумата 16.82 лева, представляваща законова лихва за забава от 11.05.2017г. -
датата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № ******/31.03.2017г.
до 22.08.2017г. – датата на прекратяване на договора, ведно със законната лихва
върху главница, считано от подаване на заявлението по пощата – 05.04.2018г. до окончателното плащане, както
и направените разноски в размер на 112.05 лева, представляваща внесена държавна
такса и 100.00 лева, представляваща възнаграждение на юрисконсулт. Поради
обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника - А.С.Я.
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на заявителя му е указано възможността
да предяви иск за вземанията си, в едномесечен срок, поради което ищцовото
дружество е предявило настоящите искове за установяване на вземанията си по
заповедта.
Приложен е
Договор за потребителски кредит П.К. С. № ****** от 31.03.2017г., сключен между
страните, по силата на който, „П.К.Б.” ЕООД *** е отпуснат на С.В.П.кредит в размер на 2600.00
лева, срок за връщане 24 месеца, с годишен лихвен процент от 41.17%, размер на
погасителна вноска – 160.74 лева и общата дължима сума по кредита – 3857.76
лева, която следва да бъде върната. Солидарен длъжник по договора за кредит е ответникът
- А.С.Я..
Във връзка с
ползването на допълнителни услуги, общото задължение възлиза на 5807.76 лева и
месечна вноска от 241.99 лева
Представени са
още Общите условия, подписани от ответника, с което е декларирал и приемането
им, искане за отпускане на потребителски кредит П.К. С., Декларация във връзка
с обработка на личните данни на КЛ/СД, С.ен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към С.ен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, декларации, споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, погасителен план към договора
за потребителски кредит и сключено споразумение за представяне на пакет от
допълнителни услуги, транзакция.
Видно от
преводно нареждане, документ № **** от 31.03.2017г., сумата предмет на договора
от 2600 лева е преведена на кредитополучателя - С.В.П.по банков път, по
сметката й в Банка Д. ЕАД.
По делото е
представено копие от погасителния план и извлечение по сметка към договор за
потребителски услуги № ****** , видно от които при дължими 24 погасителни
вноски с датата на първо плащане – 10.05.20117г. и дата на последно плащане –
10.04.2019г., всяка в размер от по 241.99 лева, кредитополучателят - С.В.П.е
заплатила само първата вноска от 241.99 лева, на 27.06.2017г., с 48 дни в
забава.
Представени са
уведомителни писма от 04.09.3017г., изпратени от ищеца до С.В.П.и А.С.Я., с
което последните са уведомени, че съгласно ОУ към сключения между него и П.К.Б.
ЕООД договор за потребителски кредит ******, считано от 22.08.2017г. същия е
едностранно прекратен и договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем.
Непогасената част от заявлението възлиза на 5 565.54 лева, лихвата за
забава е в размер на 16.82 лева, такса по тарифа – 20.00 лева.
Ответникът не
е оспорил подписа си на горепосочените документи.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Правното
основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК,във връзка
с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 432, ал.1 от ТЗ, във връзка
с чл.79 от ЗЗД. Така предявения иск съдът намира за допустим, тъй като е
предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на
чл. 415 от ГПК.
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в
тежест на ответника - извършено плащане, респ. наличие на твърдените
предпоставки за недължимост на сумата. Страните не спорят, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че ищецът и ответника са били във валидно
облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит П.К. С. от 31.03.2017г.
Безспорно се установява още, че сумата предмет на договора е реално
предадена по начина уговорен в същия на кредитополучателя.
Съдът намира
за недоказано твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, която да е обявена на длъжника, преди подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК. Неоснователни са и твърденията му за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, на основание залегнали в договора за кредит и ОУ към
него, които не предвиждат уведомление до длъжника, че кредита е станал
предсрочно изискуем. Съгласно чл.12.3 от ОУ към Договора за потребителски
кредит/в случай,че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни
дни, настъпва автоматичното прекратяване на договора за потребителски кредит и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да
изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или др. Съгласно т. 18
от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, предвижда съобщаване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост в хипотезата на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, не въз основа на договор за банков
кредит. Съдът намира, че постановката на т.18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС
е важима и за договорите за кредит, предоставяне от небанкови финансови
институции, като в настоящия случай издадената заповед за изпълнение е по
чл.410 ГПК, като разликата с чл.417 от ГПК е само в това, че по последната във
втората хипотеза кредитора може да поиска заповедния съд да постанови незабавно
изпълнение, в резултат на което и да се издаде изпълнителен лист.
Договорите
имат силата на закон за тези, които са ги сключели, съгласно чл.20а от ЗЗД.
Възприемането на доводите на ищеца, че този рестриктивен режим за предсрочната
изискуемост важи само за банковите институции, а не за небанковите такива би
довело до неравноправно третиране на институциите по чл.1 и чл.3 от ЗКИ, което
не може да бъде оправдано само с начина, по който са набрани средствата. По
аргумент на по-силното основание, приетото по отношение на банките, като
банкови институции е приложимо и относно договорите за заем отпускани от
финансови институции, които не са банки, какъвто в случая се явява ищеца. В
тази насока е и Решение № 12/02.10.2012г. по конституционно дело № 4/2012г. на
КС на Република България относно разликата между банките и финансовите
институции. Отделно от това съдът приема, че предсрочното погасяване на
задължението е визирано като право на потребителя, поради което
предвидената предсрочна изискуемост противоречи на закона и не се взема предвид
от съда. Само при договор за банков кредит са предвидени в нормата на чл.432,
ал.2 от ТЗ специални условия за настъпване на предсрочната изискуемост, а в
нормата на ал.1 е предвидена възможност да бъде уговаряна по този вид договор
предсрочна изискуемост и в други случаи. В настоящия случай задължението на
ответника не произтичат от договор за банков кредит, поради което хипотезите на
чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ не намират приложение. По въпроса за предсрочната
изискуемост следва да се посочи, че без съмнение ищцовото дружество не е банка
и, че процесния договор не е договор за банков кредит, като вземането на
длъжника не произтича от договор за банков кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, страните имат право свободно да уговарят клаузи,
стига те да не противоречат на императивните законови разпоредби, като в тази
връзка съдът счита, че разпоредбите на ЗЗД не позволява да се договаря свободно
настъпване на предсрочна изискуемост. В чл.71 от ЗЗД са предвидени хипотезите
при какви условия може да настъпи предсрочната изискуемост, като нормите на
чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ са изключение, което може да се прилага само при
договор за банков кредит. Нормата на чл. 71 от ЗЗД е императивна и защитава
интереса на длъжника, който би се поставил в крайно неблагоприятна позиция при
предсрочна изискуемост на задължението в пълен размер. Предсрочната изискуемост
е изключение от общия принцип, че при срочни задължения изпълнението се дължи
на падежа. Ето защо предсрочната изискуемост се допуска само в специални
случаи, когато интересите на кредитора са сериозно застрашени - чл. 71 от ЗЗД.
Страните, извън хипотезата на чл. 431, ал.2 от ТЗ, не могат да заобикалят
правилото на чл. 71 от ЗЗД и да уговарят предсрочната изискуемост да настъпва
при условия, различно от изброените в чл. 71 от ЗЗД. След като закона изрично е
позволил при договор за банков кредит да се уговаря предсрочна изискуемост, се
налага извода, че при всички останали договори това не е допустимо, защото се
нарушава правилото на чл.71 от ЗЗД, която норма както бе отбелязано е
императивна и е въведена в интерес на длъжника.
Отделно от
това, доколкото в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и в исковата молба се претендират вземания за
непогасената главница, като глобална сума въз основа на твърдение за настъпила
предсрочна изискуемост, а липсват твърдения за изискуемост на конкретни месечни
вноски поради настъпил падеж към датата на подаване на заявлението с посочване
на техния падеж, размер и начин на формиране, респ. в петитума на исковата
молба не се иска установяване съществуването на вземания за такива вноски,
съдът не дължи съобразяване на просрочени от ответника към момента на
депозиране на заявлението месечни вноски, падежирани с оглед уговорения в
договора падеж.
Следва да се отбележи и че т.нар. „договор за допълнителни
услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен
договор за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, който
забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва. Допълнителната услуга реално не представлява услуга,
тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът е
предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането
на следващ кредит и условията по него става „по съгласие на страните“- т.е.
кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици
и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“
клиентът не получава нищо. За това тази клауза е нищожна поради липса на
основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на страните.
Останалите допълнителни услуги са свързани пряко с договора за кредит-
приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски,
възможност за смяна на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни
услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора
ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той
надхвърля значително максималния размер по чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което на
основание чл. 19, ал.5 ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията за
допълнителни услуги са нищожни. По тези съображения вземането по договора за
допълнителни услуги не съществува.
Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на европейския съюз,
националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за
валидност на клаузите по договора за допълнителни услуги.
Предвид изложеното, предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. В процесния случай разноски за заповедното производство в полза
на ищеца не следва да бъдат присъждани, предвид отхвърлянето на
исковата претенция.
Такива не
следва да бъдат присъждани и на ответника с оглед липсата на доказателства за
направени такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:*** иск, с правно основание чл. 422 ГПК,във връзка с
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 432, ал.1 от ТЗ, да бъде
прието за установено по
отношение на А.С.Я. *** с ЕГН **********, че дължи присъдените със
Заповед за изпълнение от 12.04.2018г. по ч.гр.дело № 554/2018г. по описа на
КрлРС суми, а именно: 5565.54 лева, представляващи неизплатено задължение по
ДПК № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
(по пощата) – 05.04.2018г. до окончателното плащане; сумата 112.05 лева,
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата 50.00
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.