РЕШЕНИЕ
№ 1161
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110203449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. ИВ. М., с ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 283/21.06.2021г. на зам. Кмета на Община-Варна , с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на
основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила
като се твърди, че липсва пълно описание на релевантните по делото обстоятелства.Наред с
това се твърди, че жалбоподателят не е извършил описаното нарушение от обективна и
субективна страна доколкото същият е лице с трайно намалена работоспособност, като
автомобилът е бил снабден със съответен стикер, поради което и забраните въведени с
пътни знаци В2, В3, В14, В27 и В28 не следва да се прилагат. При тези твърдения се моли за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, но се представлява от процесулаен
представител, който поддържа жалбата изцяло на заявените основания, като посочва, че
автомобилът не е следвало да се репатрира, доколкото обслужва лице с намалена
работоспособност. Поради посоченото се моли за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, в представени
по делото писмени бележки се оспорва жалбата и по същество се пледира за потвърждаване
на издаденото НП като правилно и законосъобразно, като наред с това се иска присъждане
на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.05.2021г. въз. Н.М. паркирала л.а. „Фиат“ с рег. № В 2656 ТА, в гр.Варна, на
ул. „Беласица“ № 16 е паркирал в зоната на действие на пътен знак В-27, забраняващ
престоя и паркирането.
Около 17.40ч., в изпълнение на служебните си задължения, на този пътен участък бил
се намирала Д.Р., която констатирала паркирания на пътното платно автомобил в този
участък, и издала фиш.
След получаването му и в съответния срок, жалбоподателят М. възразил, че не е
допуснал административно нарушение, като изявил желание спрямо него да бъде започнато
АНП със съставяне на АУАН.
Такъв именно бил издаден на 07.06.2021г., а впоследствие въз основа на него било
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел
изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението
по чл.6 т.1 от ЗДП. За него на въззивника на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП била
наложена „Глоба“ в размер на 20лв.
По преписката са налични доказателства, че жалбоподателят М. е лице с трайно
намалена работоспособност 75% и е снабден с карта за паркиране на хора с трайни
увреждания, а управляваният от него лек автомобил е снабден с нарочен стикер.
В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпита св. Г. Д. Г., чиито
показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно, като
възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, чийто
възражения имат изцяло правен характер касателно приложението на разпоредбата на чл. 50
, ал.2 от ППЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което
е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 283/21.06.2021г. е издадено от компетентен орган-
Заместник –Кмет на Община- Варна съгласно заповед № 4791 / 25.11.2015г. на Кмета на
Община- Варна, заповед № 0506/07.02.2020г. и в шестмесечния преклузивен срок.
2
В самия акт се съдържат всички изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление също е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина
на въз. М. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво следва да се защитава.
Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с достатъчна пълнота
и конкретика, като самия факт на паркиране при действието на забранителен за това знак е
достатъчен, за да обоснове наличието на пречки за движението.
Посочена е нарушената материално правна норма и след като във фактическото
описание на нарушението изрично е посочено, че същото касае несъобразяване с пътните
знаци, то липсата на отбелязване на конкретно предложение на чл.6 т.1 от ЗДП не
ограничава правото на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинен.
Наказанието за нарушението също е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че
в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а възраженията в този смисъл са неоснователни.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма.
Безспорно е установено, че въззивникът М. е паркирал собственият си лек автомобил на
ул. „Беласица“ до № 16 в зоната на действие на знак В -27, който забранява престоя и
паркирането, като това обстоятелство се доказа по безспорен начин, в това число от
наличния по преписката снимков материал.
Следва да се отбележи, че безспорно установеното обстоятелство, че въззивникът е
лице с трайно намалена работоспособност по никакъв начин не го освобождава от
задължението, като правоспособен водач на МПС, да спазва задължителните предписания
на пътните знаци, поставени в тази зона.
Действително разпоредбата на чл. 50, ал.2, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата посочва, че забраните въведени с пътни знаци В2, В3, В14, В27 по
отношение на престоя и В 28 – не се отнасят за ППС, обслужващи лица, притежаващи
документ за инвалидност, но тази предвидена с подзаконов нормативен акт възможност в
никакъв случай не следва да освобождава водачите от задължението им да спазват общите
правила за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП в това число забраната да се
паркира, на места, на които това пречи на безпрепятственото осъществяване на движението,
какъвто очевидно се явява настоящият случай, доколкото видно от представения снимков
материал се касае за тесен пътен участък, който наред с това е и изключително оживен.
Поради изложеното и след проверка на издаденото наказателно постановление и
преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
3
постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С оглед изхода на производството и предвид заявеното искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намери, че следва да присъди такива в
минималния предвиден в Наредбата размер, а именно 80 лева, тъй като делото не се
отличава със значителна правна и фактическа сложност, протече в едно заседание, в което
АНО не изпрати процесуален представител, като същият е депозирал единствено писмени
бележки.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 283/21.06.2021г. на зам. Кмета на
Община-Варна , с което на Н. ИВ. М. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. ИВ. М., с ЕГН: ********** да заплати на Община Варна сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4