РЕШЕНИЕ
№ IV –
157
27.12.2019 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа
докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1406 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.С.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес: гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 4, ап. 10, чрез
адвокат Георги Кермедчиев – с пълномощно
от първата инстанция (л. 3), против Решение № 1438 от 07.06.2019 г. по гр. д. №
8095/2018 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Е.С.И.,
против Г.Х. А. за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.608.263.1.5 по КККР на гр. Бургас, одобрена със Заповед
№РД.18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, брой на нива на обекта – 1, с административен адрес в гр. Бургас,
ул. “С. С. К. и М.“ № *, ет. *, апартамент „*“, със
застроена площ от 70, 32 кв. м., състоящ се от дневна, спалня, кухня-бокс,
баня-тоалетна и антре, с изложение север-юг, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.608.263,
при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелни обекти с
идентификатори 07079.608.263.1.4, 07079.608.263.1.6, под обекта –
07079.608.263.1.6, над обекта – 07079.608.263.1.8, заедно с прилежащото му
избено помещение №*, с площ от 4,76 кв. м., при граници: изток – коридор, запад
– изба №*, север – стълбище, юг – изба № *,
заедно с 6,919 % ид. ч., равняващи се на 7,5 ид. ч. от общите части на сградата
и същия процент ид. ч. от правото на строеж върху терена.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че в
обжалваната част решението е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че с доклада по
делото съдът е приел, че с отговора на исковата молба ответницата е направила възражение,
че процесният недвижим имот е придобит по време на трайната и установена
фактическа раздяла между съпрузите, поради което и ищецът няма принос в придобиването
му, като въз основа на това възражение е разпределена доказателствената тежест между
страните. Излагат се съображения, че при това положение съдът е следвало да
постанови своя съдебен акт въз основа на събраните по делото доказателства,
касаещи спорния по делото факт: дали процесният имот е
придобит по време на трайната фактическата раздяла между страните, но вместо
това и в нарушение на процесуалните правила съдът е отхвърлил иска за делба на
основание, което не е предявено в отговора на исковата молба (и като такова е
преклудирано), не е залегнало в доклада на съда и съдържащите се в него
указания за разпределение на доказателствената тежест, а именно, че при липсата
на фактическа раздяла между страните, по време на брачното им съжителство,
ищецът нямал нито пряко, нито косвено съдействие за придобиване на недвижимия
имот, тъй като не е имал принос в изпълнение на престацията по него, въпреки че
е имал качеството на солидарен длъжник, и по никакъв начин не е допринесъл за
издръжката на семейството си, а същата е била поета изцяло от ответницата. Въззивникът
излага оплаквания, че по този начин е било накърнено правото му на защита, тъй
като с обжалваното решение съдът го е поставил пред свършен факт за
обстоятелства, които не са били предмет на възражения в отговора на исковата
молба и в доклада на съда и за тях не са били ангажирани доказателства от негова
страна. Изразява несъгласие с определянето
му като „солидарен длъжник“ по алеаторния договор, тъй като същият не е
сключван и подписван от него. Счита, че обжалваното решение противоречи на
постановките, залегнали в Тълкувателно решение № 35 от 14. 06. 1971
г. на ОСГК на ВС. Намира, че съдът неправилно се е позовал на Тълкувателно
решение № 6 от 15.05.2012г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 6/2011г., Решение № 366
от 22.10. 2012 г. на ВКС по гр. д. № 64/2012 г. на I г. о.,
Решение № 13 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о. Изразява несъгласие с възприетото от съда
становище, че оборването на презумпцията за съвместен принос може да стане с
възражение. Излагат се оплаквания, че съдът не е обсъдил представената по
делото данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, която обективира изрично признание на
ответницата за възникналата съпружеска имуществена общност върху процесния
недвижим имот. Въззивникът моли съда да отмени решението е обжалваната му част
и да постанови друго, с което да допусне делба на процесния недвижим имот.
Претендира за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемата Г.Х. А. чрез адвокат Ангел
Ангелов – с пълномощно по делото от
първата инстанция (л. 19). Въззиваемата счита въззивната жалба за неоснователна,
а обжалваното решение за обосновано и законосъобразно, постановено при правилно
изяснена фактическа обстановка, при спазване на процесуалните правила. Твърди
се, че във въззивната жалба се навеждат се доводи за нарушаване на
процесуалните правила без да се сочи кои процесуални правила са нарушени.
Излагат се доводи, че в изпълнение на разпределената доказателствена тежест е било
проведено пълно и главно доказване относно това, че процесният недвижим имот е изключителна
лична собственост на ответницата, тъй като е придобит в период на продължителна
фактическа раздяла между съпрузите,
която изключва приноса на ищеца. Намира, че съдът правилно е възприел събраните
гласни доказателства и е направил обосновани изводи, че липсват всякакви
икономически контакти между ищеца и ответницата, останала сама да отглежда и
издържа децата си и болния Е.. Счита установената от закона презумпция за
съвместен принос за успешно оборена, поради което и правилно съдът е приел придобитият
срещу задължение за издръжка и гледане имот за изключителна лична собственост
на ответницата и съответно правилно искът за допускането му до делба е бил отхвърлен.
В допълнение се излагат съображения, че свидетелят С. И. М.(баща на ищеца) не е
следвало да бъде кредитиран, като е следвало съдът да приеме представения
заверен препис от протокол на с. з. по гр. д. № 626/2018 г. на Районен съд –
Айтос, в което са проведени разпити на свидетели, установяващи, че двамата
съделители са били във фактическа раздяла в периода от 2010 г. – 2014 г., като
въззиваемата счита, че съдът е следвало да обсъди и прецени тези доказателства през
призмата на чл. 172 ГПК, макар и същите да са събрани в друго производство.
Излагат се съображения, че въззиваемата добросъвестно и спазвайки закона е
подала данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ след настъпването на смъртта на
прехвърлителя Е., тъй като именно това събитие е определило момента на
придобиването на печалбата по алеаторния договор. Въззиваемата моли съда да
остави въззивната жалба без уважение. Претендира за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната
жалба. Ангажира гласни доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата поддържа отговора на
въззивната жалба. Ангажира гласни доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност намира
следното:
Неоснователно е възражението на въззивника, че с
обжалваното решение съдът се е произнесъл по обстоятелства, които не са били въведени
като предмет на делото от ответницата. С отговора на исковата молба са наведени
възражения, че ищецът не е изпълнявал задължението за издръжка и гледане на
болния Е. и че не е станал съсобственик на прехвърленото вещно право поради
липса на съвместен принос в придобиването му. При така наведените фактически
твърдения съдът намира, че е налице надлежно въведено от ответницата възражение
за липса на принос от страна на ищеца при придобиване на процесния недвижим имот
по време на брака. Съдът дължи изследване на това обстоятелство, тъй като законът
допуска оборване на презумпцията за съвместен принос както с отрицателен
установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК, така и с възражение, изхождащо от съпруга-приобретател
(така Решение № 36 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 63/2016 г. на Апелативен съд –
Бургас). В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 366 от 22.10.2012 г. по
гр. д. № 64 /2012 г. I г. о.
на ВКС), според която по възражение на единия приобретател-съпруг може да се
установява липса на принос за другия, който не е титуляр по сделката, поради това,
че не е полагал грижи и издръжка. Позоваването от страна на въззивника на Решение
№ 13 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о.
на ВКС в частта, в която се посочва, че оборването на презумпцията за съвместен
принос може да стане „само по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен
установителен иск по чл. 21 ал. 4 СК“ не следва да се тълкува изолирано, а ведно
с другите части от решението, където е посочено, че „[с]ъгласно установената с решение № 366 от 22.10.2012г. по
гр. д.№ 64/2012г. на І г. о. практика на ВКС, която настоящия състав споделя,
по възражение /следователно на още по-голямо основание и по иск/ на единия
приобритател съпруг може да се установява липса на принос на другия поради
това, че не е полагал грижи и не е давал издръжка“. Съдът не споделя и доводите
на въззивника, че оборването на презумпцията за съвместен принос с възражение е
възможно в хипотезата на трайна фактическа раздяла, но не и в настоящия случай,
в който не е налице такава раздяла. Липсва основание да се приеме, че в една
конкретна хипотеза на липса на съвместен принос е възможно оборване на
презумцията по чл. 21, ал. 3 СК с възражение, а в друга конкретна хипотеза на
липса на съвместен принос – не. Въз основа на изложеното съдът намира, че твърденията
на ответницата за липса на съвместен принос от страна на ищеца при
придобиването на процесния имот са надлежно въведени в предмета на делото чрез
формулирано в отговора на исковата молба възражение, което служи като средство
за защита срещу предявения иск за делба и по което не се формира сила на
пресъдено нещо. Ето защо не е налице твърдяното от въззивника нарушение на
диспозитивното начало чрез отхвърляне на иска за делба на основание, което не е
предявено в отговора на исковата молба.
В доклада по делото, обективиран в Определение от
05.03.2019 г. (л. 40), първоинстанционният съдът е отразил, че ответницата
предявява правопогасително възражение, че имотът е придобит по време на
трайната и установена фактическа раздяла между съпрузите, поради което и ищецът
няма принос в придобиването му, и въз основа на това на ответницата е било
указано, че е в нейна тежест да ангажира доказателства за това, че делбеният
имот е придобит по време на трайната и установена фактическа раздяла между
съпрузите. Въззивният съд намери за основателно възражението на въззивника, че
в нарушение на процесуалните правила съдът не е отразил в доклада пълно и точно
наведените с отговора на исковата молба обстоятелства, че ищецът не е
изпълнявал задължението за издръжка и гледане на болния Е. и поради липса на
съвместен принос в придобиването на вещното право не е станал съсобственик. С
оглед на това с Определение № 1904 от 09.10.2019 г. въззивната инстанция указа
на въззиваемата А., че в нейна тежест е да обори законовата презумпция за
съвместен принос, като докаже, че въззивникът И. не е престирал грижи и
издръжка на прехвърлителя Е., а на въззивника И. е указана възможността да
проведе насрещно доказване, като ангажира доказателства за това, че е престирал
грижи и издръжка на прехвърлителя Е..
В тази насока неоснователни са изложените в съдебно
заседание пред въззивната инстанция оплаквания, че с Определение № 1904 от
09.10.2019 г. въззивният съд е дал на въззивника указания, които са по-ограничени
от съдържанието на презумпцията за съвместен принос, а на въззиваемата е дал
указания, които са с по-голямо съдържание. Съобразно задължителните постановки,
дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК на ВКС, в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила
във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад, а дължи единствено
даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са
пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или
неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във
въззивното производство. В процесния случай дадените от въззивния съд указания
са обусловени от изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на
доклада по делото, в резултат от което ищецът не е имал възможността да
ангажира доказателства, че е престирал грижи и издръжка на прехвърлителя Е.. С
това въззивният съд не е разширил предмета на доказване по отношение на
въззиваемата, нито е ограничил възможността на въззивника да проведе насрещно
доказване. Поради спецификите на дължимата престация по договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане съдебната практика
приема, че по възражение на съпруга-приобретател може да се установява липса на
принос от страна на другия съпруг, който не е титуляр по сделката, поради това,
че той не е полагал грижи и издръжка за прехвърлителя (Решение № 366 от 22.10.2012
г. по гр. д. № 64 /2012 г. I г. о.
на ВКС, Решение № 13 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о. на ВКС). Съобразно разпоредбите на чл. 266, ал. 1
вр. ал. 3 ГПК въззиваемата не би могла да твърди нови обстоятелства, да сочи и
представя доказателства, които е могла да посочи и представи в срок в
първоинстанционното производство, а може само да ангажира доказателства за
изложените в отговора на исковата молба твърдения, че въззивникът няма принос в
придобиването на делбения имот, тъй като не е полагал грижи и издръжка за
прехвърлителя. Следователно предмет на доказване пред въззивната инстанция е
само и единствено обстоятелството дали ищецът-въззивник е полагал грижи и
издръжка за прехвърлителя. В тази насока на въззиваемата е указано да обори
законовата презумпция за съвместен принос, като докаже, че въззивникът И. не е
престирал грижи и издръжка на прехвърлителя Е.. Указаната на въззивника
възможност да проведе насрещно доказване не е по-тясна по съдържание от
указаната на въззиваемата доказателствена тежест и поради това не води до ограничаване
на процесуалните му права.
В този ред на мисли несъстоятелни са оплакванията на
въззивника, че дадените с Определение № 1904 от 09.10.2019 г. указания са
резултат от непълен прочит на Решение № 366 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 64
/2012 г. I г. о. на ВКС, по което двамата
съпрузи не са живеели заедно като семейство при придобиването на имота срещу
задължение за издръжка и гледане и това е причината по касационното дело да се
поставя въпрос само за доказване на престирането на грижите и издръжката от
другия съпруг, а не на всички обстоятелства, представляващи съвместния принос
по чл. 21, ал. 2 СК, докато по настоящото дело съпрузите са живеели като
семейство при придобиването на имота. На съда е служебно известна фактическата
обстановка по казуса, който е бил предмет на разглеждане в Решение № 366 от
22.10.2012 г. по гр. д. № 64 /2012 г. I г. о.
на ВКС, с което отменено Решение № V-151 от 28.10.2011 г. по в. гр. д.№
1364/2011г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено Решение №
846/10.06.2011 г. по гр. д. № 10646/2010 г. на Районен съд – Бургас. В исковата
молба са били изложени твърдения, че ищцата е едноличен собственик на
наследения от баща й имот, тъй като майката на ответницата, макар и да е била
втора съпруга на баща й, не е живяла с него и не е изпълнявала сключения по
време на брака между баща й и баба й договор за издръжка и гледане. По този
довод за липса на принос първоинстанционният и въззивният съд не са дали указания
за разпределяне на доказателствената тежест, но са приели, че презумпцията за съвместен принос не е оборена.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса
придобива ли дял другия съпруг при прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, ако не е живял заедно със съпруга-длъжник и не е полагал
грижи, при изрично твърдение на ищцата по иск за собственост за липса на
принос. Касационният състав е приел, че при направено възражение от единия от
приобретателите-съпрузи, респективно от наследниците му, за липса на принос на
другия при изпълнение на престацията по договор за издръжка и гледане, съдът
следва да изследва това обстоятелство, защото законът допуска оборване на
установената презумпция за наличието му и разглежда като форми на такъв и
действия, които едновременно съставляват изпълнение на договора и осигуряват на
нужди на семейството. С отговора на правния въпрос касационната инстанция не е
признала на местоживеенето на другия съпруг към момента на сключване на
договора определящото правно значение, каквото въззивникът се домогва да му
придаде. За събиране на доказателства и обсъждане на заявеното възражение за
липса на принос от наследодателката на ответницата при изпълнението на договора
за издръжка и гледане, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд. Така е било образувано в. гр. д. № 2066/2012 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, по което са били събрани доказателства, от които се е
установило, че от втората година след сключване на брака (приблизително от 1984
г.) майката на ответницата е преустановила съвместното си съжителство с бащата
на ищцата, заживяла е отделно и не е участвала в гледането на прехвърлителката
по сключения на 21.04.1983 г. договор за издръжка и гледане. Следователно по
това дело се установява, че при придобиването на имота срещу задължение за
издръжка и гледане двамата съпрузи са живеели заедно. С Решение № ІІІ-182 от 14.01.2013 г. съдът е приел, че понеже
съвместното задължение по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане е следвало да бъде изпълнявано чрез полагане на личен труд,
влагане на средства, грижи в домакинството, каквито майката на въззиваемата
определено не е престирала, като се е дистанцирала явно от съпруга си и е
живяла разделно от него, то тя няма принос при придобиването на описания по
договора недвижим имот и законовата презумпция на чл. 19, ал. 1 СК (отм.) е
оборена. От гореизложеното може да се направи извод, че за успешното оборване
на презумпцията за съвместен принос определящо е не местоживеенето на съпруга,
а това дали участва в изпълнението на договора, като полага грижи и издръжка за
прехвърлителя.
Освен това следва да се отбележи, че по настоящото дело
твърденията на въззивника, че към момента към сключване на договора за издръжка
и гледане съпрузите са живеели заедно като семейство, се опровергават от
събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетеля С. И. –
пълнолетен син на страните, които съдът кредитира като последователни, логични
и добросъвестно изложени. От тях се установява, че съпрузите са били с влошени
взаимоотношения от 2010 г., когато ищецът е започнал работа като международен
шофьор, имал е курсове от по няколко месеца, прибирал се е няколко пъти в
годината за по няколко дни в гр. Бургас, където понякога е оставал да нощува в
процесния делбен имот, но с ответницата са спели в отделни легла, а на сина си
ищецът е споделял, че понякога е оставал да нощува при своя приятелка в кв.
„В.“. В подкрепа на тези обстоятелства са и показанията на свидетелката Е.а,
която разказва, че към момента на сключване на договора ответницата вече не се
е разбирала с мъжа си и двамата са били разделени, както и показанията на
свидетеля Е., който заявява, че съпрузите са разделени отпреди ответницата да
заживее в процесния делбен имот, в който ищецът е идвал, но не е живял там.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи,
че въззивникът няма качеството на солидарен длъжник по алеаторния договор, тъй
като същият не е сключван и подписван от него. Солидарността може да възникне
не само въз основа на договор, но и по силата на закона (чл. 121 ЗЗД). Съгласно
чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. От събраните по делото доказателства се
установява, че първоначално семейството е живеело на квартира на ул. „О.“ № *в
гр. Бургас, а след това майката и двете й деца са заживели в процесния делбен
имот, който е бил прехвърлен на ответницата срещу задължение за издръжка и
гледане. Ето защо съдът намира, че задължението за издръжка и гледане е поето
за задоволяване на жилищните нужди на семейството, поради което и на основание
чл. 32, ал. 2 СК ищецът отговаря солидарно за изпълнението му, макар и да не е
страна по него. В тази насока са и постановките на т. 4 от Тълкувателно решение
№ 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 г., ОСГК на ВС, с които се приема, че макар
договорът да се сключва с оглед на личността на пряко задълженото лице да дава
издръжка и да полага грижи за прехвърлителя, придобитите от приобретателя права
преминават и в непосредствено ползване от близкия му кръг лица, с които той
живее, като дължимите на кредитора престации нерядко биват предоставяни при съвместен живот
с членовете на семейството (домакинството) на приобретателя, поради което следва
да се подразбира, че условие на самия договор е и обстоятелството, че приобретателят
ще бъде практически подпомаган и от своите близки при изпълнение на
задълженията му. Същевременно по делото не се твърди, а и не се установява в
процесния договор да е изрично уговорено, че ответницата не може да бъде
замествана от други лица при изпълнението. Съгласно Решение № 366 от 22.10.2012
г. по гр. д. № 64 /2012 г. I г. о.
на ВКС нормите на Семейния кодекс изключват директното приложение на чл. 127 ЗЗД, поради което неизпълнението на договора за издръжка и гледане от единия
съпруг-солидарен длъжник е основание за липса на принос, а не за облигационни
претенции за стойността на дължимата престация от неизпълнилия длъжник.
Неоснователни са изложените от въззивника доводи за
правното значение на декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 15.11.2013 г., в която
ответницата е декларирала, че ищецът е съсобственик на процесния имот. В съдебната практика се
приема, че няма процесуални, нито материално-правни пречки при спор за
собственост, да се установи, че един имот е лична собственост на единия съпруг,
макар той да е обявил пред данъчната администрация, че имотът е общ с другия
съпруг (Решение № 110 от 10.03.2003 г. на ВКС по гр. д. № 614/2002 г., II г. о.,
Решение № 54 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5016/2008 г., I г. о., ГК).
Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно
правоизключващото възражение на ответницата за липса на съвместен принос поради
наличие на продължителна фактическа раздяла между съпрузите. Въззивната
инстанция споделя този правен извод въз основа на събраните по делото
доказателства, от които се установява, че към момента на придобиване на
процесния имот на 31.10.2012 г. съпрузите, макар и да са били във влошени
взаимоотношения, не са били в продължителната фактическа раздяла, която се
характеризира с прекъсване на физическата, духовна и икономическа връзка между съпрузите,
в резултат на което е изключена всякаква възможност за придобитите имущества от
някой от съпрузите другият съпруг да има принос (съобразно разясненията, дадени
с Тълкувателно решение № 35 от 14.06.1971 г., ОСГК на ВС). По делото се
установява, че когато ищецът се е прибирал от курс, понякога е нощувал под един
покрив с ответницата, макар и да не спали в едно легло, а за процесния
апартамент двамата съпрузи заедно са закупили два телевизора. Тези обстоятелства
сочат, че към момента на придобиване на процесния апартамент не е било налице
трайно прекъсване на физическата, духовна и икономическа връзка между съпрузите.
Ето защо съдът не споделя изложените в отговора на въззивната жалба твърдения,
че е било проведено пълно и главно доказване относно това, че процесният
недвижим имот е изключителна лична собственост на ответницата, тъй като е
придобит в период на продължителна фактическа раздяла между съпрузите, която изключва приноса на ищеца.
Неоснователни са и доводите на въззиваемата, че първоинстанционният съд е следвало
да приеме представения заверен препис от протокол на с. з. по гр. д. № 626/2018
г. на Районен съд – Айтос, в което са проведени разпити на свидетели,
установяващи, че двамата съделители са били във фактическа раздяла в периода от
2010 г. – 2014 г., като съдът е следвало да обсъди и прецени тези доказателства
през призмата на чл. 172 ГПК, макар и същите да са събрани в друго
производство. Правилно и законосъобразно съдът е отказал да приеме като
доказателства по делото представените от ответницата преписи от протоколи,
съдържащи свидетелски показания, дадени по друго дело, различно от настоящото.
Това би противоречало на чл. 11 ГПК, в който е прогласен основният за
гражданския процес принцип за непосредственост, недопускащ съдът да основава
решението си на свидетелски показания в писмена форма.
Не се спори между страните, че процесният делбен имот е
придобит по време на брака им по силата на договор за издръжка и гледане,
сключен на 31.10.2012 г. между ответницата и прехвърлителя Й. Е.. Спорно по
делото е обстоятелството дали ищецът има принос за придобиването на този имот. По
това правнозначимо обстоятелство по делото са събрани гласни доказателства чрез
показанията на две групи свидетели – С. Е.И. (пълнолетен син на страните), Г.
Р. Е.(съпруга на брата на прехвърлителя) и А. Й. Е. (брата на прехвърлителя) на
страната на ответницата, а на страната на ищеца са разпитани С. И. М.(баща на
ищеца) и Т. С.И. (брат на ищеца).
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С. И., Е. и
Е., които са логични, последователни, надеждни, пълни и обективни. Показанията
на свидетеля И. съдът прецени и кредитира съобразно правилото на чл. 172 ГПК –
те са добросъвестно изложени и съответстват на показанията на свидетелите Е. и Е.,
които имат качеството на трети незаинтересовани от спора лица. Преценени в
съвкупност, показанията на тези трима свидетели кореспондират помежду си, взаимно
се допълват и дават една достоверна картина на случилото се. Въз основа на
техния съвкупен анализ съдът приема за установена следната фактическа обстановка
относно сключването и изпълнението на договора за издръжка и гледане. Към 2011
г. ответницата работила в магазин за плод и зеленчук, който се намирал на
партерния етаж в кооперация на ул. „С. К. и М.“ № *в гр. Бургас, където живеел прехвърлителят
Й. Е.. Той бил загубил съпругата и сина си в рамките на 45 дни, бил в отчаяно
положение, изпаднал в депресия, не бил в състояние сам да се грижи за себе си,
домакинската работа много му тежала. Той трябвало да поддържа както апартамента,
в който живеел на * етаж от кооперацията, така и апартамента на * етаж . Й. Е.
се сближил с ответницата и я помолил да му помага като домашна прислужница – да
пере, да готви, да глади и въобще да се занимава с домакинството. Ответницата
се съгласила – перяла, чистела, готвела, гладела и въобще се грижела за всичко
в домакинството. Всички разходи за това се покривали от Е., който бил в много добро
материално положение. Е. започнал да се оплаква, че не се чувства добре.
Ответницата непрекъснато го водила по лекари и болници. Открили му заболяване
на панкреаса и го оперирали, но се оказало, че има рак на панкреаса.
Ответницата изцяло се грижила за него – перяла чаршафи, сменяла памперси,
превръзки, системи, готвела, хранела го, къпела го. Междувременно Е. споделил с
брат си, че е много доволен от ответницата, че вижда що за човек е тя, че тя му
е пратена от Бога и че иска да прехвърли апартамента на * етаж лично на нея, за да бъде сигурен, че тя ще го
гледа. Ответницата била споделила, че вече не се разбира със съпруга си и че са
се разделили. Е. помолил ответницата да се премести да живее със семейството си
в апартамента на * етаж . На 31.10.2012 г. Й. Е. прехвърлил на ответницата апартамента
на * етаж срещу задължение за издръжка и
гледане. Ищецът не е присъствал при изповядването на сделката. Всички такси във
връзка с прехвърлянето били заплатени от Е.. С помощта на Е. ответницата
отворила магазин за плод и зеленчук и наела работничка, за да може да отделя
нужното внимание на прехвърлителя. Прехвърлителят помагал финансово на
ответницата и поемал всички разходи във връзка с полаганите за него грижи. Докато
къпела Е., ответницата напипала херния, но се оказало, че това са метастази.
Отново го оперирали, но този път раната му не се затворила и той останал на
легло у дома. Налагало се ответницата постоянно да сменя превръзките му. За да се
облекчи работата на ответницата, Е. й предложил да се премести да живее със
синовете си при него в апартамента на * етаж и те се преместили. Е. постъпил в
онкологията, където издъхнал в ръцете на ответницата на 09.11.2013 г. През
всичкото това време ищецът бил на курсове в чужбина като международен шофьор, прибирал
се веднъж на няколко месеца за по няколко дни, но отказвал да помага на
ответницата да полага грижи за болния с мотива, че сърцето му няма да издържи. Ищецът
не е полагал грижи и не е давал издръжка на прехвърлителя Е., не е знаел какво
е състоянието му, не го е посещавал, не му е изпращал лекарства, не е бил до
него в последните му часове и не е дошъл на погребението му. Е. не е бил
подпомаган материално и финансово от никого, включително и от ответницата. Последното
обстоятелство би могло да се цени на плоскостта на договорното неизпълнение на
задължението за даване на издръжка, но това не е предмет на настоящото дело. В
тази насока следва да се отбележи, че ищецът не би могъл да има и косвен принос
при изпълнението на договора чрез заплащане на парични средства на ответницата,
която да ги предоставя като издръжка на прехвърлителя, доколкото по делото не
се установява ответницата да е предоставяла такава издръжка на прехвърлителя. Въз
основа на така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че ищецът
няма никакъв принос за придобиването на процесния недвижим имот.
Съдът, като прецени показанията на свидетелите С. И. М.(баща
на ищеца) и Т. С.И. (брат на ищеца) съобразно правилото на чл. 172 ГПК,
прецени, че не следва да им дава вяра. Свидетелят М. заявява, че „снахата
гледала един възрастен мъж, платили някой лев и придобили имота от Е.“. По
делото не се твърди, а и не се установява договорът да е бил сключен срещу
предоставена от съпрузите парична престация. Свидетелят М. твърди още, че от
двамата съпрузи знае, че и двамата са гледали Е., без да споделя свои
непосредствени впечатления за това. Налице е и вътрешно противоречие в
показанията на свидетеля, който първоначално заявява, че снаха му е гледала Е.,
но на зададените въпроси отговаря, че и двамата съпрузи са го гледали. Освен
това свидетелят М. заявява, че не знае дали Е. е боледувал, което сочи за липса
на пълна, обективна и надеждна осведоменост на свидетеля за основни по делото
обстоятелства. Показанията на свидетеля Т. И. съдът също намира за недостоверни,
необективни и противоречащи на основни по делото обстоятелства. Този свидетел
заявява, че е гостувал в апартамента на * етаж , където освен Е. са живеели
ищецът, ответницата и двете им деца, както и че заедно са хапвали салата и са
пиели ракия. По делото се установява, че Е. е живеел сам на * етаж, а ответницата със семейството си е живеела на *
етаж . Едва когато здравословното състояние на Е. се е влошило след втората
операция и това е наложило ответницата постоянно да сменя превръзките му, тя и
синовете й са се преместили да живеят при болния, който е бил на легло, с
отворена рана и ответницата го е хранела с лъжичка, което по категоричен начин
изключва възможността Е. да седи на маса, да хапва салата и да пие ракия с
ищеца и брат му. Ето защо, като взе предвид възможната заинтересованост на
двамата свидетели и като прецени показанията им с оглед на всички други данни
по делото, съдът реши, че не следва да ги кредитира.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът няма никакъв
принос за придобиването на процесния недвижим имот, поради което презумпцията
по чл. 21, ал. 3 СК е успешно оборена. Ето защо процесният недвижим имот е
лична собственост на ответницата и не следва да бъде допускан до делба.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата има право на
разноски съобразно направено с отговора на въззивната жалба искане, но
доколкото по делото не са представени доказателства за извършването на
разноски, такива не следва да се присъждат с оглед разясненията, дадени с т. 1
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1438 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 8095/2018 г. на Районен съд –
Бургас в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.