№ 3946
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110106651 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от М. А. Р. против С. Р. П..
Исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Направените от страните искания за събиране на писмени доказателствени средства- чрез
писмени доказателства, са основателни. Същите са относими към предмета на спора и чрез
тях ще се установят релевантни към предмета на спора обстоятелства.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час следва да
бъдат призовани страните, на които следва да бъде съобщен изготвения от председателя на
състава проект за доклад по делото; следва да се напътят страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 21.03.2025г. от 11,15
часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят отношенията си чрез правна сделка, с което
ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
1
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията
е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа на тел. 02/8955423 и ел. адрес ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.2, ст. 204 (сградата на СРС).
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДАВА седмичен срок на ищцата, считано от връчване на настоящото определение, да
уточни периода, за който иска да бъдат събрани писмени доказателствени средства, справки
от НСлС и П. на Република България за платените допълнителни трудови възнаграждения
на служителите, заемащи длъжността на ищцата, както и вида на трудовото възнаграждение,
като му
УКАЗВА, че при неизпълнение на дадените указания, съдът ще счете
доказателственото искане за неизвършено и ще остави искането за събиране на писмени
доказателствени средства чрез посоченото писмено доказателство без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за събиране на писмени
доказателствени средства чрез писмени документи- справка от НСлС за присъствените дни и
размера на използвания отпуск на служителите в 3- ти стопански отдел, като
неоснователно.
На основание чл. 146 ГПК, съобщава на страните проект за доклад по делото,
както следва:
Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че между нея и П.та на
Република България е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор №
РД- 08- 1199/ 29.08.2022г., по силата на което заемала длъжността “съдебен деловодител” в
администрацията на Национална следствена служба. Трудовият договор бил прекратен по
взаимно съгласие, на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 01.11.2023г. На 01.11.2023г.
между страните възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № РД-
08- 4465/ 30.10.2023г., по силата на което заемала длъжността “съдебен деловодител”.
В исковата молба се навеждат твърдения, че със заповед № РД- 02- 04- 4853/
29.11.2023г. на административния ръководител на С. Р. П. (СРП) е разпоредено на
работещите при ответника служители да бъде платено допълнително трудово
правоотношение за постигнати резултати по конкретни задачи, на основание чл. 7 вр. чл. 9
2
Правила за определяне и изплащане на средства. Ищцата сочи, че ответникът отказал да
плати допълнително трудово възнаграждение на ищцата. Същата поддържа, че другите
служители, заемащи длъжността “съдебен деловодител” е платено допълнително трудово
възнаграждение. В исковата молба се развиват съображение, че неоснователно е лишена от
правото да получи трудово възнаграждение. Ищцата сочи, че за периода 01.12.2022г.-
31.10.2023г. е получила оценка “Много добра” 27 точки. Същата навежда твърдения, че
отказът на ответника да плати допълнително трудово възнаграждение не е мотивиран,
поради което представлява злоупотреба с право.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 2897,60 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за 2023г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за неоснователност на иска. В отговора се сочи, че претендираното
допълнително трудово възнаграждение за постигнати конкретни резултати по съществото си
представлява премиално възнаграждение (бонус). Когато заплащането на допълнително
трудово възнаграждение е регламентирано от правилата за работната заплата- в случая
Правилата за определяне и изплащане на средствата за допълнителните трудови
възнаграждения и критерий за получаването е извършената работа, а не само времето, през
което работникът е предоставил работна сила, то се касае до възнаграждение над основната
работна заплата, то се касае до допълнително трудово възнаграждение по системата за
заплащане на труда според изработеното- чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ. В т.см. допълнителното
трудово възнаграждение се дължи само доколкото работодателят е определил условията и
размера, в който ще се изплаща. Ответникът счита, че съдът няма правомощия да
контролира преценката на работодателя за определяне и изплащане на средства за
допълнително трудово възнаграждение.
В обобщение ответникът счита предявеният иск за неоснователен моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия.
Разпределение на доказателствената тежест:
Всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения.
В тежест на ищцата е да установи съществуването на трудово правоотношение между
страните; че от ищцата са реализирани годишните резултати съобразно поставените цели от
страна на работодателя; твърдението за неравно третиране спрямо другите служители,
заемащи същата длъжност, които са полагали труд за един и същ период, при едни и същи
условия, респ. в един и същ обем .
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4