Решение по дело №280/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 ноември 2020 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20207240700280
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

318                                                02.11.2020 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на първи октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                 

                                                           Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                             Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                   КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА   

 

 

при секретаря Минка Петкова        

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков     

като разгледа докладваното от  съдия Галина Динкова КАН дело № 280 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Стара Загора против Решение №348/13.07.2020г, постановено по АНД № 489/20г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №20-1228-000044/ 23.01.2020 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора с наложена на К.М.А. глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП за това, че на 11.11.2019г около 9.25ч в град Стара Загора, по ул. Капитан Петко Войвода“ до магазин Билла, управлява МПС – АТВ марка BRP с рама хххх, без регистрационна табела, с което е извършил нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДВП като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред -Наредба І-45/2000г на Министъра на вътрешните работи. Нарушението е извършено умишлено, тъй като А. е знаел, че управлява нерегистрирано пътно превозно средство, видно от протокол за разпит на свидетел, изготвен в хода на бързо производство №8245 ЗМ-959/19г по описа на ІІ РУ при ОД МВР Стара Загора и Постановление за прекратяване на наказателно производство №4607/03.12.2019г на прокурор при РП Стара Загора. Постановление № 4607/03.12.2019г не е обжалвано и е влязло в сила. Случаят не е маловажен е не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради което НП се издавана на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН във връзка с постановление за прекратяване на наказателно производство №4607/03.12.2019г по описа на РП Стара Загора и БП №8245 ЗМ-959/19г по описа на ІІ РУ при ОД МВР Стара Загора.

С въззивното си решение РС Стара Загора е приел, че  вменените фактически обстоятелства са осъществени, включително виновно, тъй като от материалите по досъдебно производство се установява, че с фактура от 08.11.2019г А. е закупил процесното АТВ и го е привел в движение, за да го тества и се увери, че няма скрити дефекти. Въпреки това и констатацията, че са изпълнени изискванията на чл.36 ал.2 от ЗАНН за издаване на НП въз основа на образувана административно наказателна преписка, което се извършва в тази хипотеза с постановлението за прекратяване на наказателното производство, е приел,  че липсва елемент от състава на административното нарушение, а именно обществена опасност на деянието. Позовал се е на постановлението за прекратяване на наказателното производство, в което е прието, че е налице основание по чл.9 ал.2 от НК, а именно макар деянието формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, тъй като поради своята малозначителност не е обществено опасно. Тъй като чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата по НК за въпросите, изключващи отговорността, приетото от прокурора означава, че деянието на жалбоподателя / управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС/ дори да е било извършено, не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение, доколкото обществената опасност е присъща не само на престъпленията, но и на административните нарушения. Разликата между тях се свежда единствено до степента на засягане на съответните обществени отношения. Освен това постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила и с ангажиране на административно наказателната отговорност се нарушава забраната „non bis in idem“, защото наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като е прието, че извършеното деяние не съставлява престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, поради липса на елемент от състава на престъплението, съставляващ обаче такъв и от състава на нарушението, за което впоследствие жалбоподателят е санкциониран с НП, а именно - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС. Изпращането на постановлението за прекратяване на наказателното производство не е станало на основание чл. 243 ал.3 от НПК, а на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН. Приетата от прокурора малозначителност на деянието изключва съставомерността на административното нарушение.  АНО не е следвало да издава наказателно постановление – чл. 84 от ЗАНН вр. с чл.24 т.6 от НПК, поради влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство за същото деяние на основание, изключващо съставомерността не само на престъплението, но и на административното нарушение. РС Стара Загора е счел, че Решение №281/15.10.2019г, постановено по КАНД №293/19г по описа на АС Стара Загора / ІІ състав/ е тъкмо в този смисъл.

С касационната жалба се излагат подробни съображения за материална незаконосъобразност на въззивното съдебно решение и се иска да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление. Касаторът твърди, че разпоредбата на чл.243 ал.3 от НПК изрично посочва основанието по чл.24 ал.1 т.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство като изискване за изпращане на материалите и веществените доказателства по компетентност на съответния административно наказващ орган. Такъв е и настоящия случай, предвид което забраната „не два пъти за същото“ не е нарушена. Административното наказание съответства на тежестта на административното нарушение, предвид определянето на глобата и лишаването от свобода в минималните законови размери. Претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на един адвокат в условията на алтернативност, ако обжалваното решение бъде оставено в сила.

Ответникът по касационната жалба - К.М.А., чрез процесуалния си представител в писмена молба иска от съда да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение. Не заявява претенция за присъждане на възнаграждение за един адвокат в настоящото съдебно производство.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за правилност на въззивния съдебен акт и предлага на съда да бъде потвърден.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На първо място следва да се каже, че цитираното в обжалвания първоинстанционен съдебен акт Решение № 281/15.10.2019г, постановено по КАНД №293/19г по описа на Административен съд - Стара Загора, са изложени противоположни на възприетите от въззивния съд правни доводи по въпроса за правомощието на прокурора по чл. 243 ал.3 вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, както и че упражняването му не нарушава забраната «non bis in idem“. С посоченото решение е отменено НП за същото по правната си квалификация деяние, но поради нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Съгласно чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, прокурора прекратява наказателното производство в случаите по чл.24 ал.1 и 6 от НПК, и когато обвинението не е доказано. Един от случаите по чл.24 ал.1 т.1 от НПК е този по предложение второ  - деянието не представлява престъпление. Определението по чл.9 ал.1 вр. с ал.2 от НК съдържа признаците, на които деянието трябва да отговоря, за да бъде правно квалифицирано като престъпление, а това означава, че те не са елементи от конкретен наказателен състав, а условия на които извършеното наказуемо действие или бездействие трябва да отговаря, за да бъде основание за търсене на наказателна отговорност. Забраната за двойно наказване не допуска да се повдига два пъти обвинение за едно и също деяние. С постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради това, че извършеното не представлява престъпление, но отговаря на признаците на чл.6 ал.1 от ЗАНН за административно нарушение, се повдига едно и за първи път административно-наказателно обвинение, по аргумент от чл.243 ал.3 от НПК и чл.36 ал.2 от ЗАНН. Прокурорът може да повдигне административно-наказателно обвинение с постановлението за прекратяване на наказателно производство, на основание заключението му, че извършеното не представлява престъпление, поради липса на обществена опасност /малозначително/– чл.9 ал.2 предл. първо или поради нейната явна незначителност – чл.9 ал.2 предл. второ от НК, като постановлението за прекратяване на наказателното производство има значението на АУАН.   Липсата на обществена опасност, поради формално осъществяване на признаците на престъпния състав, сочещо на малозначителност на случая, което се преценява и като основание по чл.28 от ЗАНН, предвид идентичността с понятието „маловажен случай“, както и явната незначителност на обществената опасност, изключват само определянето му като престъпление, но не и като административно нарушение по аргумент от  чл.6 ал.1 от ЗАНН. В процесния случай не е налице основанието по чл.28 от ЗАНН за освобождаване от административно-наказателна отговорност, тъй като извършеното деяние е формално по своя вид административно нарушение, с което не се свързват съставомерни последици. За да бъде определено като маловажен случай, трябва да са налице смегчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят извод за незначително нарушаване на установения ред на държавно управление, каквито не представляват установените по делото причини за  извършване на деянието.  

Ето защо обжалваното съдебно решение, с която е отменено Наказателно постановление №20-1228-000044/ 23.01.2020 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора,  като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Предвид изхода на делото искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/  29.11.2019г./, К.М.А. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК,  Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 348/13.07.2020г, постановено по АНД №489/20г. по описа на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1228-000044/ 23.01.2020г, издадено от Началник група към ОД МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с което на К.М.А. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

 

ОСЪЖДА К.М.А. с ЕГН********** *** сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                                                                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                                 2.