Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 22.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10704 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
А.В.Б. твърди в исковата си молба, че на 04.06.2013 г.
заминал по свои бизнес и лични дела в чужбина. В началото на юли 2014 г. се
завърнал в страната. От близките си знаел, че разследващите органи искали да се
яви на разпит. През периода на отсъствието му майка му била заплашвана, че ако А.
не се яви на разпит, ще настъпят тежки последици за цялото семейство.
Преди да са яви на разпит, на 03.07.2014 г. на
основание заповед за задържане от 03.07.2014 г. на инспектор при СДВР ищецът
бил задържан за 24 часа. Бил изведен от дома си с белезници, което възприели
голяма част от съседите. С постановление на прокурор от СГП А.Б. бил задържан под
стража за 72 часа и приведен в ареста на бул. „Г. М. Димитров“. На същата дата
бил привлечен като обвиняем по ДП № 148/2013 г. по описа на СДВР и обвинен в
извършване на престъпление, изразяващо се в това, че за времето от 00.00 часа
до 18.30 часа на 02.06.2013 г. в гр. София, на ул. „Никола Мирчев“ № *****умишлено
умъртвил В.Д.И.по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като
му нанесъл осем прободно-порезни рани с нож в областта на лицето и шията и пет
прободно-порезни рани в областта на гърдите. Според обвинението А.Б. прострелял
В.И.с огнестрелно оръжие вдясно на гръдния кош и това представлявало
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК.
С постановление от 26.03.2015 г. воденото срещу Б.
досъдебно производство било прекратено.
Ищецът бил принудително поставен в непозната за него
обстановка при задържането му: сред лица с ниска култура и интелектуално ниво,
арогантно поведение и липса на етика в отношенията с хората. Страхувал се от
незаконното обвинение в тежко умишлено престъпление и възможността да бъде
осъден. Чувствал се безпомощен и безсилен. Чувствал се зле и физически –
чувствал стягане в гърдите и физическа слабост.
На 07.07.2014 г. бил освободен, без прокуратурата да
внесе искане в съда за определяне на мярка за неотклонение.
Докато бил в чужбина близките му го осведомили, че на
10.06.2013 г. в дома му се извършило претърсване и изземване от жилището му. А.
се притеснил за състоянието на баща си В.Б. и се измъчвал от мисълта, че той е
изпаднал в стрес и е преживял силна тревога от насочените срещу А. действия.
На 08.08.2013 г., 18.09.2013 г. и на 23.11.2013 г. В.Б.
бил приет в болнично заведение за лечение на проблеми със сърцето. Ищецът се
измъчвал от мисълта, че поради действията и подозренията на прокуратурата
здравословното състояние на баща му се влошило. Впоследствие майка му също
преживяла здравословни проблеми.
Представители на прокуратурата се обадили по телефона
на близки, съседи, бизнес партньори, личен лекар и личен стоматолог на ищеца и
това сложило край на отношенията му с тези хора. Някои се държали резервирано с
него, а други не отговаряли на обажданията му.
За подробности около воденото разследване от органите
на разследването към средствата за масова информация била подавана информация,
което разширило кръга на запознатите с обвинението, в което Б. бил обвинен.
На ищеца била наложена и забрана за напускане на
страната. Поради това пропуснал важни за него срещи и събития в чужбина, тъй
като работата му била свързана с посредничество между различни лица и фирми.
Тази принудителна мярка била отменена с постановление от 23.12.2014 г.
В резултат на случилото се ищецът изпитал чувство на
безперспективност и безсилие. Било опозорено доброто му име и авторитет.
Започнал да изпитва и физически неприятни усещания и
дискомфорт – безсъние, главоболие, недостиг на въздух и тежест в гърдите. Появили
се световъртежи, трудно пазил равновесие и настъпила промяна в походката му.
Преживяното провокирало злоупотреба с алкохол и след
като установил, че не може да се справи с травмата, потърсил психологическа
помощ.
Като последица от воденото досъдебно производство А.Б.
развил автоимунно неврологично заболяване „множествена склероза“.
Търпените неимуществени вреди ищецът оценява на сумата
от 120 000 лева, поради което моли прокуратурата да бъде осъдена да му
заплати, ведно със законната лихва от 26.03.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Счита, че срокът на задържане и разследване е кратък, А
Изложените твърдения за вреди на близки на ищеца не следва да се обезщетяват,
като на ищеца се присъжда обезщетение за това. Оспорва се и причинната връзка
между влошеното здравословното състояние на ищеца и действията на
прокуратурата. Възразява за прекомерност на претендирания размер на
обезщетението.
Оспорва и началния момент на вземането за лихва,
предвид обжалваемостта на постановлението от 26.03.2015 г., с което досъдебното
производство е прекратено и за липса на доказателства за датата на влизането му
в сила. Евентуално възразява за погасяване по давност на акцесорната претенция.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на Прокуратурата – задържане и обвинение в
извършване на престъпление, като наказателното производство е било прекратено.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на
ищеца.
Установява се, че на 03.07.2014 г. А.Б. е бил задържан със
заповед по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и е постановена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за срок от 24 часа.
С постановление от 04.07.2014 г. на А.Б. е било
повдигнато обвинение за това, че за времето от 00.00 часа до 18.30
часа на 02.06.2013 г. в гр. София, на ул. „Никола Мирчев“ № *****умишлено
умъртвил В.Д.И.по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като
му нанесъл осем прободно-порезни рани с нож в областта на лицето и шията и пет
прободно-порезни рани в областта на гърдите – престъпление по чл. 116, ал. 1,
т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК и му е определена мярка на процесуална принуда „задържане
под стража за срок от 72 часа“.
След изтичането й – на 07.07.2014 г. Б. е бил освободен.
С постановление на СГП от 26.03.2015 г., съгласно данни
от приобщеното ДП № 148/2013 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 5482/2013 г. на СГП наказателното
производство срещу А.Б. е прекратено и спряно поради неразкриване на
извършителя на убийството на В.Д.И..
На 01.07.2015 г. Д.В.А., майка на убития В.И., е подала
жалба срещу постановлението от 26.03.2015 г., по която произнасяне на Софийска
Апелативна прокуратура липсва.
След като липсва влязло в сила постановление, с което
наказателното производство по отношение на ищеца е прекратено, не е налице
първата от предпоставките за уважаване на предявения иск.
Въпреки това, съдът намира за необходимо за изследва
останалите предпоставки, сочещи на извод за неоснователност на иска за
присъждане на обезщетение.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди на преценка подлежат редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. В случая следва да се преценят
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността и резултатът от воденото
наказателно производство, видът на взетата мярка за неотклонение, други наложени
на ищеца ограничения и начинът, по който те са му се отразили, цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и др.
При съобразяване
на горепосочените критерии следва да се има предвид, че А.Б. е бил обвинен в
извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3
вр. чл. 115 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Наказателното
производство е продължило около девет месеца от повдигане на обвинение –
04.07.2014 г. до датата на постановление на прокурор при СГП – 26.03.2015 г., с
което по отношение на А.Б. производството е прекратено, без да е внасян
обвинителен акт в съда. Не е било внасяно и искане за определяне на мярка за
неотклонение. Първоначално е било взета мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР –
задържане за срок от 24 часа, а впоследствие – до 72 часа с постановление на
прокурор. На 07.07.2014 г. той е бил освободен.
Не се спори, че с
постановление на прокурор при СГП на 07.07.2014 г. на А.Б. е била наложена и
мярка на процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 от НПК „забрана за напускане на пределите на
Република България“, отменена на 23.12.2014 г. Според чл. 68, ал. 1 от НПК,
налице е възможност обвиняемият да поиска разрешение от прокурора да напусне
пределите на страната. Твърдението на Б. за вреди, изразяващи се в провалени
бизнес срещи и контакти в чужбина не се потвърждават от данните по делото.
Освен че не се установява каква точно професионална дейност Б. е извършвал
извън България, включително в периода 04.06.2013 г. – 03.07.2014 г., в течение
на воденото досъдебно производство ищецът не се е възползвал от възможността да
поиска разрешение за пътува извън България, нито че е бил планирал пътуване
след 03.07.2014 г.
Не е основание за
присъждане на обезщетение за търпени от близки на обвинения вреди, включително
за влошено здравословно състояние на родителите му. От значение са обаче изпитаните
от ищеца притеснения от това. По твърдения на самия Б. в исковата молба, той е
узнал, че 10.06.2013 г. е извършено претърсване и изземване в жилището му, а
впоследствие – и в дома на родителите му и това причинило силна тревога и
притеснения у баща му. Впоследствие майка му също имала здравословни проблеми и
притеснения от честите обаждания на разследващите. Това обаче не е довело до завръщане
на ищеца в страната, нито се установи в какво се е изразявала неотложната
работа, която е вършил зад граница. Пречката да се завърне в България не се
потвърждава и от справка за пътувания на Б. в периода юни 2013 г. – септември
2013 г., според която с полет на 05.06.2013 г. А.Б. е имал билет за пътуване по
дестинация Истанбул – Сао Пауло. Обратният полет е осъществен на 20.08.2013 г.,
а оттам е закупен и заплатен в брой билет за полет по дестинация
Истанбул-Загреб-Истанбул. На 21.08.2013 г. пътувал до Загреб, а на 24.09.2013
г. билетът бил променен за полет на 25.09.2013 г. с дестинация Загреб –
Истанбул- Букурещ. При тези чести пътувания и променени дестинация, твърденията
на ищеца, че се е установил и работил в чужбина съдът намира за недоказани.
Противоречиви са
дадените от свидетеля И.Б.показания като свидетел. По нейни твърдения, тя се
свързала с А. през септември 2013 г., а той се завърнал след като узнал, че от
полицията го търсят и след като разбрал за влошеното здравословно състояние на
баща му. Необяснимо е при тези данни и предвид всички проблеми, които
родителите му са имали, защо Б. се е върнал в България едва през юли 2014 г. Видно
от писмо на МВР, СДВР до разследващия полицай по ДП № 148/2013 г. от 03.07.2013
г. А.Б. е бил обявен за издирване с бюлетин № 184/04.07.2013 г. на СДВР и с
телеграма № 24373/02.07.2013 г. на ГД „Национална полиция“. Тези факти явно са
били известни на Б., но не са го мотивирали да се завърне в страната, за да
окаже нужното съдействие на органите на разследването.
Показания на И.Б.са
недостоверни и в светлината на чл. 172 от ГПК съдът не ги кредитира в нито една
тяхна част и поради следното:
В дадените на
08.03.2019 г. показания по настоящото гражданско дело свидетелят Беловска
твърди, че със сина си А. се разбрали след като се установи се установи и
започне работа в чужбина, да се свърже с нея по скайп, а в разпита на
12.06.2013 г., извършен от разследващ полицай при СДВР по приобщеното по делото
ДП № 148/2013 г. е заявила, че не знае А. да има скайп. Заявила и че не знае А.
да е имал приятелка към юни 2013 г., докато свидетелят Радослав Недялков в
разпита си на 10.06.2013 г. по ДП № 148/2013 г. е заявил, че И.Б.го е помолила
да не съобщава на разследващите органи, че има сериозна приятелка, т.е „да не
казва за Гергана“, а също и да не съобщава, че знае къде е А., а само, че е
заминал за чужбина.
Недоумение буди и
обстоятелството, че с протокол за предписване на лекарства, изплащани от НЗОК
от 17.10.2013 г. поради заболяване на А.В.Б. от хроничен вирусен В хепатит, на
13.11.2013 г., 12.12.2013 г., 12.01.2014 г., 13.02.2014 г., 15.03.2014 г. и
14.04.2014 г. са опускани по една опаковка (за 30 дни) от медикамента „виреад“.
Данни за лицето, което ги е получавало, за кого са били предназначени и дали и
кога са приемани от Б., по ДП № 148/2013 г. липсват.
На следващо място,
не са налице основания да се търси отговорност на прокуратурата за медийни
публикации по случая с убийството на А.Б.. Задължение на журналиста е да
осведомява обществото за важни събития. Статията в електронното издание на „24
часа“ от 26.06.2015 г. съдържа единствено информация за прекратеното
наказателно производство, водено срещу А.Б., сочен като любовник на жената на
Дочев – обстоятелство, което не се оспорва. Статия със същото съдържание е
публикувана в интернет сайт www.blitz.bg, а на
27.06.2015 г. - в онлайн вестник „Струма“; на 20.08.2015 г. - в сайт www.*****.bg. На 09.07.2014 г. БГНЕС публикува информация за
ареста на Б. като заподозрян в убийството на В.Д..
По твърдения на
ищеца за настъпили тежки увреждания на физическото и психическото му състояние,
предизвикани от воденото наказателно преследване е допусната комплексна
съдебно-медицинска експертиза. Според заключението, преди 04.07.2014 г. са били
налице данни само за заболяване „хроничен хепатит тип В“. През юни 2015 г. е
било документално установено заболяване мултиплена склероза. Що се отнася до
заболяването „множествена склероза“, според вещото лице Л. К. причините за
проявата му не са изяснени. Заболяването има автоимунен характер, с генетично
предразположение. Няма данни психо-емоционалният, психичен и психологичен стрес
да са причина за множествената склероза, поради което заключението на д-р Л. К.
е за липса на причинна връзка между заболяването „множествена склероза“ и
привличането на Б. като обвиняем. Документални данни за фамилна обремененост не
са налице. Съдът обаче съобразява изнесения от майката на ищеца факт, че сестра
й, роднина по съребрена линия на ищеца, с общи родоначалници родители на майка
му И.Б., страда от това заболяване.
Установено е от
вещото лице д-р С. разстройство на адаптацията, изразяващо се в нарушаване на
извършване на ежедневни дейности, невъзможност за планиране на бъдещето,
безпокойствие, тревожност, депресия.
Не на последно
място, наказателното производство не е прекратено, а спряно срещу неизвестен
извършител. Към момента се извършват оперативно-издирвателни мерки и
процесуално-следствени действия, а постановлението за прекратяване на
производството срещу Б. не е влязло в сила.
По така изложените
съображения, съдът намира искът за неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
спора, на ищеца разноски не се дължат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.В., Б., ЕГН ********** срещу П. на Р. Б. иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 120 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигане
на обвинение в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК, наказателното производство по което е прекратено и за присъждане на законната
лихва върху сумата от 120 000 лева за периода от 26.03.2015 г. до
окончателното изплащане.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: