РЕШЕНИЕ
№ 20454
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110144769 по описа за 2024 година
Предявени по делото са установителни искове с правно основание по
чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба и
уточнителни молби от Х. Н. Б. и И. И. Б. против А. И. Б. и А. И. Ю. за признаване
на установено по отношение на ответниците, че ищците са придобили по давност
33,34 % ид. части от недвижим имот – апартамент № находящ се в гр. София, бул. ,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-108/12.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта, засягащо самостоятелния обект:
16.08.2017 г., който самостоятелен обект е разположен на етаж 9 в сграда с
идентификатор , разположена в поземлен имот с идентификатор с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или
в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, със стар
идентификатор , при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: под обекта:
над обекта: , заедно със съответните прилежащи части от: зимнично помещение
при съседи: коридор, двор и изба на магазин и И И., заедно с 0,749% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, отстъпено от ИК
на СГНС с Решение от 23.12.1968 г. с протокол № 23, статия 14.
Ищците твърдят, че на 31.08.2017 г. е починал собственикът на процесния
недвижим имот апартамент № 32, находящ се в гр. София, бул.– И Г.ев Б., който от
своя страна го е придобил по дарение от своята майка ЙД. Б.. Твърдят, че ищците и
ответниците са наследници по закон на починалия собственик на имота И Г.ев Б.,
като ищецът И. Б. и всеки от ответниците А. Б. и А. Ю. са придобили въз основа на
наследяване всеки по 16,67% ид.ч. от процесния недвижим имот, а ищцата Х. Б. –
1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот. Посочват, че след смъртта на собственика
1
на имота И Б., в имота живее Й Д. Б. и ищците Х. и И. Б., които се грижат за нея.
Посочват, че считано от смъртта на И Б. до настоящия момент ищците
осъществяват непрекъснато, необезпокоявано владение и ползват имота като свой,
поради което са придобили въз основа на давностно владение притежаваните от
ответниците А. Б. и А. Ю. дялове от недвижимия имот в общ размер на 33,34%
ид.ч. от процесния недвижим имот. Въз основа на посоченото молят съда да
признае за установено, че ищците са придобили собствеността на недвижимия
имот, в това число и по отношение на идеалните части на ответниците, въз основа
на осъществено от 31.08.2017 г. до настоящия момент давностно владение.
Претендират разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответниците А. Б. и А. Ю., в срочно подаден отговор на исковата молба,
оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни и недоказани.
Посочват, че процесният недвижим имот е придобит съгласно нотариален акт №.,
чрез дарение от ЙД. Б. на И Г.ев Б., като в полза на Й Д. Б. е учредено право на
ползване върху дарения имот пожизнено и безвъзмездно. Излагат подробни правни
съображения, че доколкото правото на ползване е абсолютно право, което
предоставя на титуляра си правомощията да се ползва вещта съобразно
предназначението й и да се извличат добиви от вещта, без да се променя
съществено, то същото е протИ.поставимо на всички трети лица, в това число и на
лицата, които наследяват собствеността върху процесния недвижим имот,
доколкото те наследяват голата собственост върху процесния недвижим имот.
Поддържат, че доколкото процесният недвижим имот е придобит от И Б. по
дарение, на основание чл. 22 СК същият е станал приживе негова лична
собственост, а след смъртта му всеки от наследниците му – деца и преживяла
съпруга, наследяват по равни части – по 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот за
всеки от наследниците. Посочват, че когато съсобствеността върху имота
произтича от наследяване, за да придобие наследник идеалните части на
останалите наследници е необходимо владелецът да демонстрира намерението си
за своене по отношение на останалите наследници, като доведе до знанието им, че
преобръща фактическата си власт върху техните идеални части от държание във
владение. Считат на следващо място, че доколкото в процесния случай не се
установява владението на идеални части на ответниците, осъществявано от
ищците, да е сведено до знанието на ответниците, ищците не придобиват
идеалните части на ответниците. Поддържат, че с оглед посоченото, владението на
ищците на идеалните части на ответниците е било скрито от тях и те до този
момент не са знаели за намерението на Х. Б. и И. Б. да владеят идеалните части на
ответниците с цел да ги придобият по давност. На последното място, посочват, че
доколкото владението на ищците не е добросъвестно, за придобиване на
собствеността върху недвижимия имот или идеални части от него се изисква
владение, осъществявано в продължение на 10 години, а в случая посоченият срок
не е изтекъл. Въз основа на изложеното, молят съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За основателността на предявените искове, в тежест на ищците е да установят
правото си на собственост върху описания имот, придобито на наведеното
основание, а именно изтекла придобивна давност – упражняване на фактическа
2
власт върху имота, което законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и
явно с намерение да го свои/, както и изтеклия период от време на непрекъснато
упражняване на фактическата власт, а също така, че са осъществили действия, с
които едностранно да превърнат фактическата си власт върху частта на останалите
наследници на имота от държание във владение и че са довели тези си действия до
знанието на ответниците, респективно, че е било обективно невъзможно ищците да
доведат до знанието на ответниците тези действия.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 14.07.2025 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 25.09.2025 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото са отделени фактите, че процесният
недвижим имот – апартамент № , находящ се в гр. София, бул. „В представляващ
самостоятелен обект с идентификатор по КККР, е придобит чрез дарение от И Г.ев
Б. от неговата майка Й Д. Б., както и че ищците и ответниците са наследници по
закон на И Г.ев Б..
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от приетите
по делото доказателства.
С нотариален акт № . за собственост на апартамент /жилище/ по чл.55 г от
ЗПИНМ по описа на Н, се установява, че на 19.12.1969 г. Й /Б./ и съпругъг й Г. И. Б.
придобиват чрез покупка процесното жилище, а именно: апартамент № 32
/тридесет и втори/, находящ се в гр. София, жилищен комплекс „И /двадесет и три/,
на етаж 9 /девети/.
От приетия по делото договор за доброволна делба от 12.10.1989 г. с рег. се
установява, че след смъртта на Г. И. Б., настъпила на 22.09.1978 г., е сключен
договор за доброволна делба между неговите наследници: преживялата съпруга Й
Д. Б., Иван Г.ев Б. - син и С Г.ева Н- дъщеря. По силата на постигната доброволна
делба, Й Д. Б. получава в дял и изключителна собственост процесното жилище:
апартамент №32 /тридесет и втори/, находящ се в гр.София, жилищен комплекс „И
Установява се освен това, че с договор за дарение, обективиран в нотариален
акт за дарение на недвижим имот дело № по описа на I нотариус при Софийска
нотариална служба, на 09.07.1993 г. Й Д. Б. дарява на сина си И Г.ев Б. процесното
жилище, като си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
дарения имот.
Прието по делото е и удостоверение за наследници на лицето И Г.ев Б. с изх.
№ 338/19.02.2024 г. по описа на Столична община, район Триадица, от което се
установява, че след смъртта му, настъпила на 31.08.2017 г., същият е оставил
четирима наследници по закон: преживяла съпруга и три деца, а имиенно: ищцата
Х. Н. Б. - съпруга, ищеца И. И. Б. – син, ответниците А. И. Б. – дъщеря и А. И. Ю. –
дъщеря.
След смъртта на наследодателя на страните по делото, придобитият от него
имот по силата на договор за дарение, се наследява от неговите наследници при
правата съобразно правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, според които децата на
починалия наследяват по равни части, а съпругът наследява част, равна на частта
на всяко дете. Ето защо, всеки от наследниците е придобил по ¼ част от процесния
имот, като направеното от ищците твърдение за придобита от ищцата Х. Н. Б. ½
част от имота, и за придобита от всяко от трите деца по 1/6 част от имота, не
3
съответстват на събраните по делото доказателства.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели – Й Д. Б. /майка на починалия наследодател на страните по
делото и лице, в полза на което е учредено вещно право на ползване върху имота/ и
М /първа братовчедка на ищцата Х. Б./. От показанията на свидетелите се
установява, че ищците Х. Б. и И. Б. живеят в процесния имот повече от 30 години,
заедно с вещният ползвател на имота – свидетелката Й Б.. До смъртта на
наследодателя на страните по делото И Г.ев Б., последният също е живял в
процесния имот. Установява се освен това, че ответниците, които са дъщери от
първия брак на наследодателя И Г.ев Б., никога не са посещавали процесния имот и
не поддържат връзка с ищците по делото. Показанията на свидетелите са
последователни, логични и кореспондиращи с останалите данни по делото, поради
което съдът ги кредитира като достоверни, съобразявайки евентуалната
заинтересованост на свидетелите по смисъла на чл. 172 ГПК.
По делото са постъпили справки от Столична община относно декларирани
имоти от ищците Х. Н. Б. и И. И. Б., от които се установява, че същите не са
декларирали собствеността върху процесния имот. Независимо от това обаче, дори
имотът да беше деклариран от ищците, то съдът споделя трайната практика на ВС
и ВКС, че владението следва да се манифестира по отношение на собственика и
носителя на вещни права върху имота, а не по отношение на държавните органи и
местната администрация. В тази връзка следва да се посочи, че са без значение
както декларирането на имотите, така и плащането на данъци и сметки,
предприемането на действия за и снабдяването с нотариален акт в полза на
съсобственика за целия имот, тъй като това не са действия на довеждане до
знанието на останалите съсобственици на намерението на владелеца да свои целия
имот – в този смисъл напр. Решение № 95/04.12.2020 г. по гр. д. № 4004/19 г. на
ВКС, Определение № 50082/14.03.23 г. по гр. д. № 2117/22 г. на ВКС и др.
За установяване на претенцията на ищците, че са собственици на процесните
части от имота и за уважаване на предявените искове, претендиращият
собствеността по давност следва да е упражнявал фактическа власт в период не по-
малък от 10 години без протИ.поставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6
месеца, като е демонстрирал спрямо собственика на вещта, че е осъществявал
фактическата власт с намерението да я свои, като съществените признаци на
владението съгласно чл. 68 ЗС са два: обективен и субективен, логическо следствие
от което съобразно теорията и практиката, изведени по логически път и от
опитните правила, са владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно. Следва да се отбележи, че както ищците, така и ответниците по
делото, са придобили съответните идеални части от имота вследствие
наследствено правоприемство от момента на откриване на наследството, тоест от
момента на смъртта на наследодателя /31.08.2017 г./ - чл. 1 ЗН. Едва от този
момент за ищците, като съсобственици на имота, е могъл да започне да тече
придобивен давностен срок относно идеалните части на ответниците и то, ако са
били налице и останалите условия, предвидени в закона. В случая от приетите по
делото свидетелски показания се установява, че ищците са живели в имота за
период от повече от 30 години, но смъртта на наследодателя е настъпила на
31.08.2017 г., като до предявяването на исковата молба на 29.07.2024 г., а така също
и до приключване на устните състезания по делото на 30.10.2025 г., е изтекъл
период от време по-кратък от 10 години.
4
В случая не може да се говори за добросъвестно владение, предвиждащо
упражняване на фактическа власт в продължение на 5 години, каквото би било,
когато владелецът е придобил владението върху имота на основание, годно да го
направи собственик. Когато съсобственикът, който владее ид.ч. от собствеността
на другия съсобственик, тъй като той знае, че тя не е негова, владението е винаги
недобросъвестно. Ето защо, предявените искове следва да се отхвърлят само
поради факта, че не е изтекъл изискуемият от закона 10 годишен срок, без да е
необходимо да се изследват останалите елементи от фактическия състав на
спорното материално право.
За пълнота на изложението обаче съдът намира за необходимо да бъде
посочено още, че за основателността на исковете следва при условията на пълно и
главно доказване в хода на процеса да се установи не само, че ищците са
осъществявали фактическа власт върху имота, но и че тези действия са израз на
намерението им да го своят и да са били демонстрирани спрямо останалите
сънаследници. Както е посочено в Решение № 145/14.06.2011 г. по гр.д.№ 627/2010
г. на І г.о. на ВКС и в Определение №60378/08.11.2021 по дело №2707/2021 на ВКС,
ГК, I г.о., общият принцип на справедлИ.стта изключва скритостта на
придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време,
когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брани.
Относно въпроса дали е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС в отношенията
между съсобственици е налице трайна практика на ВКС (така напр. Решение №
12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840 от 2013 г., ВКС, I г.о., решение №41/26.02.2016г.
по гр.д.№4951/2015г. на I г.о. на ВКС; Решение №291/09.08.2010г., постановено по
гр.д.№859/2009г. на ІІ г.о. на ВКС; Решение №270/20.05.2010г., постановено по
гр.д.№1162/2009г. на ІІ г.о. на ВКС; Решение №145/14.06.2011г., постановено по
гр.д.№627/2010г. на І г.о. на ВКС; Решение №12/19.02.2014г., постановено по гр.д.
№1840/2013г. на I г.о. на ВКС и др.) в смисъл, че в хипотеза, при която
фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание /в
случая въз основа на наследяване/, което легитимира владелеца като владелец по
отношение само на своята идеална част и държател по отношение на идеалните
части на останалите съсобственици и липсва уведомяване на собственика за
промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно
владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение. Презумпцията по чл.
69 ЗС намира приложение, само когато по естеството си фактическата власт върху
имота представлява владение още от момента на установяването си. В същия
смисъл е и Тълкувателно решение №1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ВКС,
ОСГК, според което, след като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта, признава такива и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, собственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането си във владение.
Тези действия следва да са такива, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане на владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като
тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването на частите на другите съсобственици и промяната в намерението
5
поначало следва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен в случаите, когато това
е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да
бъдат доказани.
В процесния случай, след смъртта на общия наследодател, ищците Х. Н. Б. и
И. И. Б. са придобили владението върху недвижимия имот като сънаследници,
което ги легитимира като владелци на своите идеални части и държатели на
идеалните части на останалите сънаследници. В случая не се установяват
действия, с които ищците Х. Н. Б. и И. И. Б. да са демонстрирали намерение за
своене спрямо останалите сънаследници, които да са достигнали до тяхното знание
и да отричат по категоричен начин техните права върху имота и да сочат
намерение за своене на имота, тъй като ползването на имота като външен израз на
фактическата власт не е доказано да е демонстрирано спрямо останалите
сънаследници на общия наследодател И Г.ев Б.. По делото не са представени
доказателства, които да установяват началния момент, от когато е настъпила
промяната в намерението на ищците Х. Н. Б. и И. И. Б. да своят имота и момента, в
който тази промяна е манифестирана по отношение на останалите сънаследници.
Няма данни, че действия, представляващи своене от страна на ищците на
идеални части от имота на ответниците са били доведени до знанието на
ответниците. Следва да се отбележи, че както беше посочено, съгласно
Тълкувателно решение №1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК при
придобиване на владение върху съсобствена вещ на основание, признаващо такава
и на останалите съсобственици, завладяването на частите на другите
съсобственици и промяната в намерението поначало следва да се манифестира
пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен в случаите, когато това е обективно невъзможно.
Съгласно трайната и непротИ.речива практика на ВКС, изразена в Решение № 214
от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2015 г., I г. о., Решение № 17 от 1.03.2017
г. на ВКС по гр. д. № 2923/2016 г., II г. о., Решение № 60141 от 24.11.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1720/2021 г., II г. о. и др., може да се приеме, че владеещият целия имот
не е изпълнил надлежно задължението си да обективира спрямо другия
съсобственик намерението да владее идеалните му части за себе си, само в случай,
че местонахождението на невладеещия съсобственик е известно, той е проявявал
интерес към съсобственото имущество и е изразявал воля да упражнява правата си
в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но въпреки това позоваващият се на
придобивна давност съсобственик не е извършвал действия по упражняване на
фактическата власт върху целия имот по начин да бъдат възприети от невладеещия
съсобственик, респ. не е демонстрирал открито спрямо него намерението си да
свои целия имот. Ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство,
напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал
никакъв интерес към съсобствения имот, манифестирането на подобни действия е
обективно невъзможно. В настоящия случай ищците не твърдят да са били в
обективна невъзможност да демонстрират пред ответниците намерението си за
своене на техните идеални части, нито доказват такава. Същевременно, от
ответниците беше проведено насрещно доказване /насрещното доказване може да
не е пълно/, че са проявявали интерес към съсобствения си имот, като са правили и
опити за прекратяване на съсобствеността. В този смисъл по делото са приети две
покани /от 10.10.2022 г. и от 05.02.2024 г./, изпратени от А. И. Ю. до ищците по
6
делото, връчени им чрез частен съдебен изпълнител. Със същите се иска подялба
на съсобствения имот, като е посочен и представител на ответницата в страната
/адв. В. Варчев/, с когото да се свържат ищците. По делото няма данни ищците да
са се отзовали на изпратените им покани. Ето защо, съдът намира, че в случая не е
налице хипотеза на обективна невъзможност за манифестиране промяната на
намерението за своене у ищците.
На следващо място, за уважаване на иска съдът следва да достигне до извод,
че ищците са упражнявали фактическа власт върху имота, която законът свързва с
владеене - непрекъснато, необезпокоявано, спокойно и явно с намерение да го
своят. От проведеното от страна на ответниците насрещно доказване се установи,
че упражняваната от ищците фактическа власт не е била необезпокоявана и
спокойна. С изпратените им покани на същите ясно е било демонстрирано, че
ответниците желаят уреждане на въпроса със съсобствения недвижим имот, в това
число и с неговата подялба.
Поради гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски възниква за ответниците. Всяка от
тях е представила доказателство за заплатени разноски в размер на сумата от по
2250 лева – адв. възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ищците следва
да бъде осъден да заплати на всяка от ответниците сумата от по 1125,00 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Н. Б., ЕГН ********** и И. И. Б., ЕГН
********** искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС за признаване за установено по
отношение на А. И. Б., ЕГН ********** и А. И. Ю., ЕГН **********, че ищците са
собственици въз основа на придобивна давност на притежаваните от ответниците
33,34 % ид. части от недвижим имот – апартамент № , находящ се в гр. София, бул.
„, представляващ самостоятелен обект с идентификатор по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-108/12.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта, засягащо самостоятелния обект:
16.08.2017 г., който самостоятелен обект е разположен на етаж 9 в сграда с
идентификатор разположена в поземлен имот с идентификатор , с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или
в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, със стар
идентификатор , при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: под обекта: ,
над обекта: , заедно със съответните прилежащи части от: зимнично помещение
при съседи: коридор, двор и изба на магазин и И И., заедно с 0,749% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, отстъпено от ИК
на СГНС с Решение от 23.12.1968 г. с протокол № 23, статия 14.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Х. Н. Б., ЕГН ********** да заплати на А.
И. Б., ЕГН ********** сумата от 1125,00 лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Х. Н. Б., ЕГН ********** да заплати на А.
7
И. Ю., ЕГН ********** сумата от 1125,00 лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК И. И. Б., ЕГН ********** да заплати на А.
И. Б., ЕГН ********** сумата от 1125,00 лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК И. И. Б., ЕГН ********** да заплати на А.
И. Ю., ЕГН ********** сумата от 1125,00 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8