№ 1007
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110213925 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 13925 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл.63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Г. С. Д. срещу Наказателно постановление
/НП/ изх. № РД-05-0433 от 11.05.2021 г., издадено от д-р ХХХ – Директор на
Столична регионална здравна инспекция /Столична РЗИ/, с което на
жалбоподателя Г. С. Д. на основание чл. 209а, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1 от Закон
за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300 /триста/ лева, за нарушение на т. I.5, б. „а“ от Заповед № РД-01-
675/25.11.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването във вр. с чл.
63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
В жалбата от Г. С. Д. се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на
разпоредбите на ЗАНН. В тази връзка се поддържа, че не са спазени
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в АУАН и
НП липсва пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които се твърди то да е извършено. Развиват се доводи за липса на редовно
връчване на НП, като се твърди, че жалбоподателят не е получил препис от
същото. Претендира се за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. С. Д., редовно призован, се
явява лично и по изложените в жалбата съображения моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
1
Въззиваемата страна – Столична РЗИ, редовно призована, не изпраща
представител.
В становище по същество, в съпроводително писмо към
административнонаказателната преписка се развиват подробни съображения
за недопустимостта и неоснователността на подадената срещу наказателното
постановление жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 22.12.2020 г. в гр. София служители на Столична РЗИ, сред които и
свидетелят В. И. Д. – инспектор в отдел „Здравен контрол“ на Столична
регионална здравна инспекция, извършили проверка в търговски обект –
ХХХ, чийто управител бил жалбоподателят Г. С. Д.. Проверяващите
констатирали, че част от персонала и клиентите в обекта били с неправилно
поставени маски, покриващи носа и устата, както и че на каса № 13 имало
струпване на хора без необходимата дистанция от 1,5 м. Резултатите от
проверката били обективирани в констативен протокол от 22.12.2020 г.
Въз основа на установеното и в присъствието на двама свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, и на жалбоподателя Г. С. Д.
свидетелят В. Д., заемаща длъжността „инспектор“ в отдел „Здравен
контрол“, дирекция „Обществено здраве“ към Столична РЗИ, съставила
срещу Г. Д. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.
№ 01156 от 22.12.2020 г. за това, че на същата дата, в качеството си на
управител на горепосочения обект Д. не е организирал дейността си по начин,
който осигурява спазване на дистанция най-малко от 1,5 м. между лицата,
което било установено като противоепидемична мярка по т. I.5, б. „а“, както и
поставена лична предпазна маска за лице за еднократна и многократна
употреба, покриваща носа и устата. Актосъставителят приел, че
жалбоподателят е нарушил т. I.4 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г.,
издадена от Министъра на здравеопазването на Република България. Актът
бил подписан от актосъставителя и свидетелите и връчен срещу подпис на
жалбоподателя, който вписал в него, че ще предостави възраженията си в
срок. Писмени възражения срещу акта обаче не постъпили.
Въз основа на така съставения АУАН и от директор на Столична РЗИ е
издадено обжалваното наказателно постановление изх. № РД-05-0433 от
11.05.2021 г., с което на Г. С. Д. на основание чл. 209а, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
лева, за нарушение на т. I.5, б. „а“ от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г.,
издадена от Министъра на здравеопазването на Република България във вр. с
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля В. И. Д., копия на заповеди № 390/27.08.2018 г. и
№ РД-15-04-19/15.07.2021 г. на Директора на Столична РЗИ, длъжностна
характеристика, констативен протокол от 22.12.2020 г., уведомление за
2
доброволно изпълнение, известия за доставяне.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. И. Д. (актосъставител)
като обективни, последователни и логични, като същите изцяло
кореспондират с писмените доказателства по делото. Този свидетел е
участвал при извършването на въпросната проверка и лично е констатирал
процесното нарушение. От неговите показания се установяват
обстоятелствата около извършването на процесната проверка, резултатите от
нея, както и съставянето на АУАН.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съставът
на съда приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото
по делото липсват данни препис от оспореното наказателно постановление да
е бил връчен лично на жалбоподателя Д., респективно при условията на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН, който алтернативен способ за връчване е приложим при
наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки – нарушителят да не е
бил намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен,
като е необходимо наказващият орган да отбележи посоченото обстоятелство
върху санкционния акт и същият ще се счита връчен от деня на самото
отбелязване. Обстоятелството, че пратката е върната в цялост на 11.08.2021 г.
с отбелязване, че не е потърсена, по никакъв начин не формира еднозначен
извод, че жалбоподателят е променил своето местоживеене, съответно, че
новият му адрес не е известен на органите, инициирали
административнонаказателното производство, като и по делото не са налични
такива данни. В случая наказващият орган е следвало да прояви повече
усилия при опита да връчи НП на лицето по надлежния ред – било чрез
съдействие от МВР, било чрез телефонно обаждане на лицето. Такива усилия
обаче не са осъществени, а вместо това е сторено отбелязване върху НП, че то
е влязло в сила по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Съдът намира, че
позоваването на фикцията, регламентирана в посочената разпоредба, е
некоректно, доколкото сложният фактически състав не е осъществен. До
извод в противната насока не би могло да се достигне и въз основа на
уведомлението за доброволно изпълнение по реда на чл. 182, ал. 2, т. 1 от
ДОПК на наложената с процесното НП глоба в размер на 300 лева, получено
от Д. на 09.09.2021 г., тъй като липсва правна възможност връчването на това
уведомление да се приеме за сурогат на редовното връчване на санкционния
акт съобразно предписанията на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН и чл. 180, ал. 1 и ал. 2
от НПК. По изложените съображения съдът счита, че отбелязването в НП е
3
незаконосъобразно и жалбата срещу последното следва да се счита за
подадена в срок. Разгледана по същество, тя е основателна.
В настоящото производство районният съд е винаги инстанция по
същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое
правомощие настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице и са неотстраними в съдебната
фаза.
Съгласно императивните изискания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН в
АУАН следва по ясен и непротиворечив начин да са отразени описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
законните разпоредби, които са нарушени. В настоящия случай тези
изисквания не са били спазени от актосъставителя, доколкото описанието на
нарушението не е достатъчно ясно и пълно, а освен това и не съответства на
дадената му правна квалификация. Според обстоятелствената част на акта
жалбоподателят в качеството си на управител на горепосочения обект „не е
организирал дейността си по начин, който осигурява спазване на дистанция
най-малко от 1,5 м. между лицата, което е установено като
противоепидемична мярка по т. I.5, б. „а“, както и поставена лична
предпазна маска за лице за еднократна и многократна употреба, покриваща
носа и устата“. Актосъставителят е приел, че жалбоподателят е нарушил
т. I.4 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г., издадена от министъра на
здравеопазването на Република България, съгласно която „ при
непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от
1,5 метра е задължително използването на защитна маска за лице или
предпазен шлем. По изключение се допуска обслужване на клиенти без
защитна маска за лице или предпазен шлем, когато са осигурени механични
прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно
почистване или дезинфекция“. Впечатление прави, че в обстоятелствената
част на акта е отразена противоепидемичната мярка по т. I.5, б. „а“ от
заповедта, но като нарушена е посочена т. I.4 от Заповед № РД-01-
675/25.11.2020 г. Налице е противоречие между словесното и цифровото
описание на нарушението, като не става ясно в извършването на какво точно
административно нарушение е обвинен жалбоподателят Д.. Освен че дадената
правна квалификация не съответства на словесното описание на нарушението,
тя е и непълна, доколкото като нарушена е посочена единствено заповедта на
министъра на здравеопазването, не и разпоредбите на чл. 209а, ал. 1 и чл. 63,
ал. 4 от ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа едновременно и хипотеза
на административно нарушение и санкция за същото. Тя обаче има бланкетен
характер, т. е. нужно е да се попълни със съответното съдържание, предвид
посочването, че се наказва лице, което наруши или не изпълни въведени от
4
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. В случая на
жалбоподателя не е вменено изпълнително деяние „нарушава“ или „не
изпълнява“ противоепидемична мярка, като разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ изобщо не е посочена в АУАН, с което е нарушен принципът за
законоустановеност на административното нарушение. Допуснатите
нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените,
доколкото са ограничили правото на защита на жалбоподателя Г. Д. да
разбере в какво точно се изразява нарушението, в извършването на което е
обвинен, респективно да организира адекватно защитата си.
Доколкото наказващият орган е преквалифицирал нарушението от
такова по т. I.4 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването на Република България в такова по т. I.5, б. „а“ от Заповед
№ РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ, то едва с издаването на атакуваното
НП става ясно коя е конкретната противоепидемична мярка, сочена за
неизпълнена, а именно т. I.5, б. „а“ от цит. заповед, съгласно която „ всички
физически и юридически лица, които са собственици или управляват обекти
с обществено предназначение, търговски или други обекти, които
предоставят услуги на гражданите, освен мерките по т. 1 – 4 , прилагат и
следните противоепидемични мерки: а) организират дейността си по начин,
който осигурява спазването на дистанция най-малко от 1,5 м. между
лицата, на които се предоставят съответните услуги в помещенията и
прилежащите към тях площи на открито“. Това обаче не санира допуснатия
порок при съставяне на акта и това нарушение на процесуалните правила
следва да се определи като съществено, доколкото административното
обвинение се повдига именно със съставянето на АУАН и на наказаното лице
следва да е ясно още към този момент какво точно нарушение му се вменява и
на коя конкретна законова разпоредба. В случая, предвид непълното описание
и неправилното квалифициране на нарушението в АУАН, това изискване не е
било изпълнено, а то рефлектира върху възможността на нарушителя да
ангажира ефективно и пълноценно защитата си още в момента на подписване
на акта, включително и при упражняване правото си на възражения по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН.
Въпреки че в наказателното постановление е посочена конкретната
противоепидемична мярка, сочена за нарушена, съдът намира, че е налице
неправилно приложение на материалния закон при подвеждане на приетата в
АУАН и НП фактическа установеност на нарушението към уреждащата
състава правна норма. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗ при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение
на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето
на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Разпоредбата
на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ предвижда, че при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
5
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Видно
от съдържанието на правната норма, същата не въвежда конкретно дължимо
поведение от страна на правните субекти, а регламентира правомощието на
Министъра на здравеопазването при определени обстоятелства да
предприеме конкретно поведение, като въведе със заповед временни
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
В случая посочените като нарушени разпоредби на Закона за здравето не
предвиждат каквото и да било задължение за санкционираното лице. Такова е
предвидено в чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, съгласно която разпоредба се наказва с
глоба от 300 до 1 000 лева лице, което наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1
или ал. 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. За да е спазен
принципът за законоустановеност на административното нарушение трябва
съставът на нарушението да е предвиден в нормативен акт, а задължението за
спазване на въведените от министъра на здравеопазването
противоепидемична мерки е предвидено в чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, съдържанието
на която бланкетна норма може да се запълва и с правила от ненормативен
акт, в случая със заповед на министъра на здравеопазването. Разпоредбата на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ обаче не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в
НП. Освен това, съставът на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ изисква привързване към
други конкретни норми, като административнонаказващият орган дължи
прецизно определяне на правната квалификация на деянието и е необходимо
да посочи освен конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е
нарушена, и какъв е териториалният й обхват на приложение, за какъв срок
същата е въведена, предвид временния характер на тези мерки, както и
изобщо да посочи данни от обхвата на чл. 63, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗ, което не е
било сторено в конкретния случай. Налице е съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото следва на наказаното лице да е ясно, и то
още към момента на съставяне и връчване на АУАН, какво именно
нарушение му се вменява и на коя разпоредба. В случая, предвид неточното
квалифициране на нарушението както в АУАН, така и в НП, това изискване
не е било изпълнено, като по този начин правото на защита на жалбоподателя
Г. Д. е било съществено ограничено.
Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход от делото правото на разноски се поражда в полза на
жалбоподателя, който обаче не е направил искане за присъждане на такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление изх. № РД-05-0433 от 11.05.2021
г., издадено от д-р ХХХ – Директор на Столична регионална здравна
инспекция, с което на Г. С. Д. на основание чл. 209а, ал. 4 във вр. с чл. 209а,
ал. 1 от Закон за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на т. I.5, б. „а“ от Заповед № РД-01-
675/25.11.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването във вр. с
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7