Решение по дело №10/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р е ш е н и е

 

№ 300/11.6.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

в името на народа

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

 

 

при секретаря Димитрина Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 10, по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на Л.Г.Д. ***, подадена против Заповед № 2409/21.11.2019 г. на кмета на община Пазарджик.

С обжалваната заповед, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, и чл. 223,  ал. 1, т. 8 от ЗУТ,  е наредено да се премахне незаконен строеж: „Част от дървен навес с размери на частта 0.75 м/3.99 м и височина 2.40 м, с площ приблизително 3 кв. м, изграден от дървена конструкция, покрита с ондулин“, находящ се в ПИ с идентификатор  55155.506.527 по КККР на гр. Пазарджик, съставляващ УПИ – I – 6797, в кв. 40 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес: ул. “Ц. Ц..“, извършен от Л.Г.Д..

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се навеждат възражения за противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че не е налице незаконен строеж, като се сочи, че са налице грешки, допуснати от администрацията при съставянето на констативния акт и при издаването на оспорената заповед.

Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателката претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – кметът на община Пазарджик, заявява чрез процесуалния си представител – адв. В., становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да отхвърли оспорването. Претендира разноските по производството.

Съдът, след като се запозна с жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира следното:

С Констативен акт № 42, съставен на 21.08.2019 г., е установен незаконен строеж „част от дървен навес“, шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.6 от ЗУТ, находящ се в ПИ с идентификатор 55155.506.527 по КККР на гр. Пазарджик. Собственици на поземления имот са жалбоподателката Д. и Н. З. В..  Изпълнено е разширение на дървен навес с размери 0.75 м/3.99 м и височина 2.40 м от дървена конструкция, покрита с битумни керемиди. Площта на частта, която трябва да се премахне е приблизително три кв.м. За строежа няма издадено разрешение за строеж от главния архитект на общ. Пазарджик. Същият е изпълнен през 2018 г., в съсобствен имот, без учредено право на строеж. Съгласно установеното с констативния акт са извършени нарушения на чл. 147 от ЗУТ – без разрешение за строеж и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ – без учредено право на строеж.

Въз основа на така съставения акт е издадена оспорената в настоящото производство Заповед на кмета на община Пазарджик.

Обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателката на 20.12.2019 г., а жалбата е постъпила в Административен съд Пазарджик на 03.01.2020 г.

По делото е изслушана съдебнотехническа експертиза, като вещото лице е дало следното заключение: Строежът представлява разширение на едноскатен дървен покрив на сграда пристройка към съществуваща жилищна сграда. Същият е изпълнен от дървена конструкция – греди и дъски, покрит с вълнообразни плоскости – тип ондулин в посока запад към стряхата с размери 0.75м/3.99 м или с обща площ от 2.99 кв. м в повече от одобрения инвестиционен проект. Изпълненият в повече дървен покрив отстои на 2.40 м от нивото на прилежащия терен. В констативно съобразителната част вещото лице изрично е посочило, че при изпълнението на едноскатния покрив е извършено разширение в повече от одобрения инвестиционен обект. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че това, което е предмет в заповедта е в повече от това, което е разрешено.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което се явява допустима.  Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени инвестиционни проекти, и/или без разрешение за строеж. Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Видно от събраните по делото доказателства, строежът е изпълнен без наличието на необходимите строителни книжа – не е одобрен инвестиционен проект и не е издадено разрешение за строеж за процесната част от сградата.

Съгласно разпоредбата на § 5, т. 38. От ПР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В хода на проведеното административно производство е установено, че поземления имот, в който е построен незаконният строеж, е съсобствен. Съгласно чл. 183 от ЗУТ в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор с нотариална форма с останалите собственици. Такъв договор не е представен от страна на жалбоподателката, поради което е правилна констатацията на административния орган, че строежът е извършен в нарушение на чл. 183 от ЗУТ.

Настоящият съдебен състав намира, че при тези обстоятелства и установени факти, заповедта е издадена от компетентен орган – кмета на общината, по смисъла на чл. 225а от ЗУТ, спазена е процедурата по установяване на незаконния строеж, като е съставен констативен акт от служители на общинската администрация. Съдът намира, че не са налице отменителните основания на чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на делото, настоящият съдебен състав намира, че претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което оспорващата следва да бъде осъдена да заплати в полза на Община Пазарджик възнаграждение за един адвокат в размер на 100 (сто) лв.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Л.Г.Д. ***, подадена против Заповед № 2409/21.11.2019 г. на кмета на община Пазарджик.

ОСЪЖДА Л.Г.Д. *** да заплати в полза на Община Пазарджик сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по производството.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

                                                             

Съдия:/П/

                                                                    

Решение № 199 от 07.01.2021 г. на ВАС София, Второ отделение по адм. д. № 7661/2020 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 300/11.06.2020 г. по адм. д. № 10/2020 г. на Административен съд Пазарджик. Решението е окончателно.