Решение по дело №118/2024 на Административен съд - Монтана

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от“Максима България“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Б*** шосе № * , ет.* , представлявано от управителя П.П.П., чрез юрк. Б***, срещу решение № 121/28.12.2023 г., постановено по АНД № 20231610200170 по описа на Районен съд Берковица за 2023 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 002869/29.06.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От касационната инстанция се иска отмяна на оспореното решение като несправедливо, макар установеното нарушение за е в условията на повторност, неправилно и необосновано е потвърдена наложената имуществена санкция в размер на 2000 лева, иска се изменение на наложената имуществена санкция до размер 600 лева. Претендират се разноски за двете инстанции.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът, чрез юрк. Б***, излага доводи в подкрепа на твърдението в жалбата, но същите имат защитна теза, без да е ясно в какво точно се изразява твърдяното нарушение от въззивния съд.

Ответникът, чрез пълномощника юрк.П*** в писмено становище твърди неоснователност на жалбата, излага доводи в подкрепа на решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение за неоснователност на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Берковица е образувано по жалба на „Максима България“ ЕООД, против наказателно постановление № 002869/29.06.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. С решение, постановено в първоинстанционното производство, състав на Районен съд Берковица е потвърдил атакуваното постановление като е приел, че същото отговаря на изискванията за форма и реквизити, издадено е от компетентен орган при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.

Решението на Районен съд Берковица е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на РС Берковица само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни, изложените доводи, че макар и да е установено налице нарушение, при това и в условията на повторност, т.к. нямало оплаквания от потребителите, т.е. за потребителя не са налице негативни последици, то наложената имещуствена санкция в размер на 2000 лева била завишена несправедлива. Това твърдение не се споделя от настоящия състав, т.к. наложената санкция е затова, че търговецът не е обозначил едновременно реалната продажна цена и цена за единица мярка на посочените в НП стоки, с което е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗЗП „Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.“. От друга страна, предвид безспорна повторност на нарушението и предвид санкционната разпоредба на чл.200 от ЗЗП“ За нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.“, настоящата инстанция не споделя твърденията за явно несправедлив и необоснован размер на наложената имуществена санкция.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са всички приложени по делото доказателства.

От събраните пред първата инстанция доказателства, безспорно се установява, че търговецът „Максима България“ ЕООД, в стопанисвания от него търговски обект в гр.Беркивица, ул.“А*** “ № * , не е обозначил едновременно продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки, чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин, с което от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.

Възраженията на касатора относно явна несправедливост и необоснованост на размера на наложената имуществена санкция са неоснователни. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗЗП, търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета всяко. Не се спори между страните, че подобно обозначение на цената не е сторено от касатора, при това нарушението не е за първи път. В този смисъл нарушението по посочената правна норма е формално, на просто извършване и не е необходимо то да е резултатно и от него да са настъпили вредни последици.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед този изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, т.к. същото не е от фактическа и правна сложност, поради което претенциите за 120 лева са неоснователни .

Поради гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121/28.12.2023 г., постановено по АНД № 20231610200170 по описа на Районен съд Берковица за 2023 г.

ОСЪЖДА“Максима България“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Б*** шосе № * , ет.* , представлявано от управителя П.П.П., да заплати на Комисия за защита на потребителите, гр.София, пл.Славейков № 4а, регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“, сумата от 100/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.