Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260125 30.07.2023 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14354 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* против Г.Н.В., ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. с чл. 9 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни
правоотношения във връзка със сключен между тях рамков договор за предоставяне
на електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане № ****от 23.01.2017
г., като за различните услуги и продукти били подписвани допълнителни
индивидуални договори и приложения, по които имало неплатени суми, както
следва:
1. по
приложение № 1 от 23.01.2017 г. за тел. номер ****– 188,31 лева – главница за предоставени ел. съобщителни услуги,
ведно с 55,47 лева – обезщетение за
забава за периода 08.03.2017 г. – 12.03.2020 г. и 84,96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване;
2. по
приложение № 1 от 23.01.2017 г. за тел. номер ****– 212,84 лева – главница за предоставени ел. съобщителни услуги,
ведно с 62,67 лева – обезщетение за
забава за периода 08.03.2017 г. – 12.03.2020 г. и 84,96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване;
3. по
приложение № 1 от 26.01.2017 г. за пакетна услуга – фиксиран интернет с номер ****,
телевизия с номер ****и тел. номер ****– 196,52
лева – главница за предоставени ел. съобщителни услуги, ведно с 57,87 лева – обезщетение за забава за
периода 08.03.2017 г. – 12.03.2020 г.; 48,99
лева – неустойка за предсрочно прекратяване за моб. гласова услуга от
пакета за SIM карта с тел. номер ****; 35,67
лева – неустойка за предсрочно прекратяване за телевизионната услуга от
пакета с номер ****; 15,30 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване за интернет услугата от пакета с номер ****;
87,15 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на доп. екстра HBO и Cinemax към телевизионна услуга с номер ****и
2,49 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на предоставена доп. SIM карта за тел. номер ****;
4. по
приложение № 1 от 02.02.2017 г. за пакетна услуга – фиксиран интернет с номер ****,
телевизия с номер ****и тел. номер ****– 209,37
лева – главница за предоставени ел. съобщителни услуги, ведно с 61,65 лева – обезщетение за забава за
периода 13.03.2017 г. – 12.03.2020 г.; 41,64
лева – неустойка за предсрочно прекратяване за моб. гласова услуга от
пакета за SIM карта с тел. номер ****; 30,33
лева – неустойка за предсрочно прекратяване за телевизионната услуга от
пакета с номер ****и 12,99 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване за интернет услугата от пакета с номер ****;
5. по
приложение № 1 от 02.02.2017 г. за фиксирана услуга с тел. номер ****/****– 33,81 лева – главница за предоставени
ел. съобщителни услуги, ведно с 9,95
лева – обезщетение за забава за периода 13.03.2017 г. – 12.03.2020 г.; 7,47 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване и 90 лева – неустойка
за възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване Fixed
cordless phone ****;
6. по
договор за продажба на изплащане от 25.01.2017 г. – 712,54 лева – незаплатени вноски за предоставен апарат на изплащане
Huawei P9 White MAT 35, ведно със 186,56
лева – обезщетение за забава за периода 13.03.2017 г. – 12.03.2020 г. и 354,21 лева – неустойка за
възстановяване на отстъпка от пазарната цена на предоставеното устройство;
7. по договор
за продажба на изплащане от 23.01.2017 г. – 1724,54 лева – незаплатени вноски за предоставен апарат на
изплащане Apple iPhone7 256GB Rose Gold MAT 35, ведно с 451,53 лева – обезщетение за забава за
периода 13.03.2017 г. – 12.03.2020 г. и 591,64
лева – неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на
предоставеното устройство.
За
дължимите суми били издадени фактури, както и сметки за начислените неустойки,
но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило, поради което
ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
За
сумите ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
3965/22.07.2020 г. по ч.гр.д. № 6871/2020 г. на ПРС, срещу която в срок
постъпило възражение за недължимост, при което за ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове.
В
уточняваща молба от 15.01.2021 г. се сочи, че след депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ответницата извършила частични плащания,
поради което заплатената от нея сума не е част от исковата претенция. Моли се
исковете да бъдат уважени. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер, в т.ч. – възникването на част от твърдените облигационни
правоотношения, доколкото някои от представените от ищеца документи не носели
подписи на ответника, а на други изобщо липсвали такива, поради което
претендираните суми били недължими. Клаузите за начисляване на неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите били нищожни, поради противоречието им
със ЗЗП, тъй като били неясно разписани. Потребителят бил задължен да плати
размера на тримесечни такси, без операторът да предоставя услуга. Неоснователни
били и претенциите за неустойки за възстановяване на отстъпка от пазарната цена
на предоставените устройства и за възстановяване на стойността на невърнато
техническо оборудване, доколкото в договорите липсвала информация, че
устройствата се продават на преференциална цена, както и за размера на
отстъпката. Оспорва представените фактури, като ищецът следвало да извърши
преизчисление на дълга, с оглед извършени плащания. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /вкл. според
посоченото в заявлението и уточнението/. Възражението за недължимост е подадено
в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По
същество:
За основателност на претенциите, при
условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните
правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му
– наличието на валидни правоотношения с ответника по договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги и устройства на изплащане от 23.01.2017 г. и
подписаните към него допълнителни договори и приложения; предоставяне на
твърдените мобилни услуги именно за исковите периоди, които са потребени, но не
са платени; постигнати уговорки за дължимост на конкретни
цени за ползваните услуги и техния размер; настъпване на
падежа за плащане; предоставяне на сочените вещи на абоната, уговорената цена,
липсата на плащане в срок на вноски, при което са налице предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост, размер на остатъчната цена на
предоставените устройства, както и стойността на невърнатото техническо
оборудване; валидна уговорка за дължимост на неустойка при прекратяване на
договорите и предпоставки за начисляването й, както и за едностранно
прекратяване на правоотношенията; по исковете за обезщетения за забава –
наличието на главен дълг и настъпване на падежа за погасяване, т.е. да докаже
по основание и размер дължимостта на търсените суми.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, като
установи възраженията си в отговора и такива положителни факти, които да
изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, а при установяване
на горните предпоставки от ищеца, да докаже, че е погасил.
При така
разпределената док. тежест, съдът приема исковете за неоснователни по следните
съображения:
Относно търсените
суми по: договор за продажба на изплащане № ****от 25.01.2017 г. и приложение №
2 към него; приложение № 1 от 02.02.2017 г. към договор № ****от 02.02.2017 г.,
ведно със списък на телевизионни програми към него; приложение № 1 от
02.02.2017 г. към договор № ****от 02.02.2017 г. за ползване на фиксирана
услуга, приемо-предавателен протокол от 02.02.2017 г. и приложение № 3 към
договор № ****от 02.02.2017 г., представляващ ценоразпис за ползваните
допълнителни електронни съобщителни услуги, исковете са неоснователни, поради
липсата на валидно възникнали облигационни правоотношения между страните.
Ответникът
своевременно оспори истинността на тези договори и приложения, досежно тяхната автентичност
– относно авторството на положените за него подписи в документите. При
откритото производство по чл. 193 ГПК, приетата по делото СПЕ, която се
кредитира като ясно, компетентно изготвена и неоспорена от страните, даде
категорично заключение, че подписите не принадлежат на ответника. Поради това и
доколкото няма доказателства за обективирана негова воля да встъпва в така
твърдените договорни правоотношения, такива не се доказват и претендираните от
ищеца суми по тях са недължими – при което исковете – неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Претенциите
относно останалите суми също са неоснователни. В хода на производството не бяха
ангажирани каквито и да е доказателства за – реалното предоставяне на
твърдените услуги за исковите периоди и начина на формиране на търсените суми,
въпреки изричните указания за това
към ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото. Тези обстоятелства са изрично оспорени от
ответника в отговора, а установяването им е част от ФС на претенциите.
Не се
установява дали същите са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. – дали
те съответстват на предвидената в договорите и приложенията, както и дали са
потребени моб. услуги, смс, интернет и прочие и за какъв период. Твърдените
фактури, които са представени по делото, не внасят яснота по горните въпроси –
първо са частни документи, оспорени и отразяващи само изгодни за ищеца
обстоятелства, включващи и задължения по договори, които не са подписани от ответника, второ - според отразеното в тях
касаят начислявания за няколко тел.
номера и множество услуги, без разграничение, за различни периоди. Няма
яснота и предвид извършените плащания, какви точно вземания са погасени и по
кои правоотношения.
При това положение не се установяват основни
елементи от ФС на исковете, при което и същите не могат да бъдат уважени, в
т.ч. – акцесорните като обусловени. Не се доказват и предпоставки за предсрочно
прекратяване на договорите, за които няма спор, че са подписани от ответника,
за да се претендират търсените неустойки – в каквато насока също са дадени
указания на ищеца в доклада. Само за пълнота се посочва, че неустойката по дог.
за лизинг – в размер на отстъпката от пазарната цена на устройството – е
принципно недължима, поради липса на такава уговорка в договора – в него не е
посочено, че вещта се продава на преференциална цена, нито какъв е размерът на
отстъпката и каква сума евентуално ще се дължи от потребителя при някакъв вид
неизпълнение на конкретни задължения. При липсата на такава уговорка, искът е
неоснователен.
За дължимост на сумите следва да се докаже по
категоричен начин, че услугите са предоставени и потребени от ответника, както
и да се установи начинът на формиране на търсената цена. Такова доказване не е
проведено, въпреки изричните указания
по чл. 146, ал. 2 ГПК в определението за доклад. Само за пълнота се посочва, че
на ищеца изрично и двукратно с връчени
указания, бе дадена възможност да формулира задачи по общото си искане за
допускане на ССЕ, като същите не бяха изпълнени, а в представената молба за
посл. о.с.з. бяха формулирани въпроси, касаещи трето за спора лице, а не
ответника, като и самото искане не отговаря на изискванията на чл. 197, ал. 1 ГПК, за което са изложени мотиви в о.с.з., като поредни трети указания за конкретизация и/или отстраняване на нередовности не
се дължат.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от ФС на
претенциите не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.
Съдът не формира извод за наличие на главни дългове,
поради което всички искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, с представен списък
по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 200 лева – деп. СПЕ.
Претендира се и адв. възнаграждение.
Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2
НМРАВ, възлиза на минимума от 865,14 лева, който следва да бъде присъден лично
на пълномощника.
Следва
да се присъдят и поисканите разноски в заповедното производство /т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, адв. възн. по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.,
за което е представен ДПЗС, в размер на минимума от 428,50 лева – чл. 7, ал.7,
вр. с ал. 2, т.2 НМРАВ /отм./.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „А1
България” ЕАД, ЕИК ********* против Г.Н.В., ЕГН **********, обективно съединени
искове, за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на
следните суми, във връзка и с рамков договор № ****от 23.01.2017 г.: по
приложение № 1 от 23.01.2017 г. за тел. номер ****– 188,31 лева – главница за предоставени ел. съобщителни услуги,
ведно с 55,47 лева – обезщетение за
забава за периода 08.03.2017 г. – 12.03.2020 г. и 84,96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване; по приложение №
1 от 23.01.2017 г. за тел. номер ****– 212,84
лева – главница за предоставени ел. съобщителни услуги, ведно с 62,67 лева – обезщетение за забава за
периода 08.03.2017 г. – 12.03.2020 г. и 84,96
лева – неустойка за предсрочно прекратяване; по приложение № 1 от
26.01.2017 г. за пакетна услуга – фиксиран интернет с номер ****, телевизия с
номер ****и тел. номер ****– 196,52 лева
– главница за предоставени ел. съобщителни услуги, ведно с 57,87 лева – обезщетение за забава за периода 08.03.2017 г. –
12.03.2020 г.; 48,99 лева – неустойка
за предсрочно прекратяване за моб. гласова услуга от пакета за SIM карта с тел.
номер ****; 35,67 лева – неустойка
за предсрочно прекратяване за телевизионната услуга от пакета с номер ****; 15,30 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване за интернет услугата от пакета с номер ****; 87,15 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на доп. екстра
HBO и Cinemax към телевизионна услуга с номер ****и 2,49 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на предоставена
доп. SIM карта за тел. номер ****; по приложение № 1 от 02.02.2017 г. за
пакетна услуга – фиксиран интернет с номер ****, телевизия с номер ****и тел.
номер ****– 209,37 лева – главница
за предоставени ел. съобщителни услуги, ведно с 61,65 лева – обезщетение за забава за периода 13.03.2017 г. –
12.03.2020 г.; 41,64 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване за моб. гласова услуга от пакета за SIM
карта с тел. номер ****; 30,33 лева
– неустойка за предсрочно прекратяване за телевизионната услуга от пакета с
номер ****и 12,99 лева – неустойка
за предсрочно прекратяване за интернет услугата от пакета с номер ****; по
приложение № 1 от 02.02.2017 г. за фиксирана услуга с тел. номер ****/****– 33,81 лева – главница за предоставени
ел. съобщителни услуги, ведно с 9,95
лева – обезщетение за забава за периода 13.03.2017 г. – 12.03.2020 г.; 7,47 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване и 90 лева – неустойка
за възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване Fixed
cordless phone FC8081; по договор за продажба на изплащане от 25.01.2017 г. – 712,54 лева – незаплатени вноски за
предоставен апарат на изплащане Huawei P9 White MAT 35, ведно със 186,56 лева – обезщетение за забава за
периода 13.03.2017 г. – 12.03.2020 г. и 354,21
лева – неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на
предоставеното устройство; по договор за продажба на изплащане от 23.01.2017 г.
– 1724,54 лева – незаплатени вноски
за предоставен апарат на изплащане Apple iPhone7 256GB Rose Gold MAT 35,
ведно с 451,53 лева – обезщетение за
забава за периода 13.03.2017 г. – 12.03.2020 г. и 591,64 лева – неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната
цена на предоставеното устройство, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от постъпване на заявлението в съда – 16.03.2020 г. до окончателното
погасяване, за които суми, ведно с други вземания, е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 3965/22.07.2020 г. по ч.гр.д. № 6871/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 да плати на Г.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 200 лева /двеста лева/ -
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2
ЗАдв., да плати на адвокат Д.Г.Б., с личен номер ****, с адрес: гр. П, ул. „Р.
Д.” , следните суми: 865,14 лева
/осемстотин шестдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ - адвокатско
възнаграждение за настоящото дело и 428,50
лева /четиристотин двадесет и осем лева и петдесет стотинки/ - адвокатско
възнаграждение за зап. производство по ч.гр.д. 6871/2020 г. на ПРС – двете за
представителство на ответника/длъжник Г.Н.В..
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала! ПК