№ 271
гр. К., 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20235510201003 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №202 от 10.04.2023г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите- Стара Загора, с
което на основание чл.275,ал.1,т.2 от ЗГ и чл.53,ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания(ЗАНН) на Т. Т. Т. е наложено
административно наказание- глоба в размер на 500 лева, за това, че е
извършил следното нарушение:
„Съхранява в двора на дома си с.Я., ул.„О.г.“ №2, общ.К.- 2.5 простр. куб. м
дърва за горене от бук, нарязани на около 1 м. дължина, немаркирани с
контролна горска марка. Нарушението е извършено на 10.03.2023г. на адрес:
с.Я., ул. „О.г.“ №2, общ.К..
Гореописаното деяние не е маловажен случай по чл.28 от Закона за
административните нарушения и наказания и съставлява нарушение по
чл.213,ал.1,т.1 от Закона за горите.“
Въззивникът останал недоволен от това и моли съда да отмени наказателното
постановление. В с.з. процесуален представител на същия поддържа жалбата
и сочи аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който сочи аргументи в
1
подкрепа на издаденото наказателно постановление.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е
подадена в преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран
субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че нарушител е извършил
виновно деяние, да издава наказателно постановление. В член 57 от ЗАНН
изчерпателно са изброени необходимите реквизити на наказателното
постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай
наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното
постановление с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В
обжалваното наказателно постановление №202/ 10.04.2023г., издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите- Стара Загора, точно са
записани трите имена и длъжността на лицето, което го е изготвило, датата на
издаването и номера на постановлението, датата на акта, въз основа на който
се издава то и имената, длъжността и местоработата на актосъставителя,
името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния му адрес,
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено то,
обстоятелствата, при които е осъществено, както и на доказателствата, които
го потвърждават, законната разпоредба, която е била нарушена виновно,
както и вида и размера на наказанието.
Запознавайки се подробно с материалите по делото съдът приема за
безспорно доказано извършването на вмененото на жалбоподателя деяние,
като горната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя А. К. К. и на свидетеля Д. Д., както и от писмените
доказателства, приложени и приети по делото.
При наличието на събраните доказателства съдът намира, че в случая се
доказа безспорно и категорично, че въззивника е извършил административно
нарушение по чл.213,ал.1,т.1 от Закона за горите.
Настоящият състав приема, че наказателно постановление №202/
10.04.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите- Стара
Загора, е обжалвано в срок, издадено е от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия и се явява законосъобразно, по следните съображения:
2
От една страна, съгласно разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП: „Редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното“. В съдебното производство обаче тези констатации нямат
безспорна доказателствена сила. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства, дали има
извършено нарушение, което следва да се установи по един безспорен и
несъмнен начин. В настоящия случай АУАН е съставен от А. К. К. съгласно
изискванията на ЗАНН, а свидетеля, вписан в акта, е очевидец на извършване
на нарушението.
От друга страна- процесуалният представител на жалбоподателя намира НП
за неправилно издадено. Изтъква доводи, че нарушителя притежавал
превозен билет и бил отделял по дървесен вид- бук транспортираната до дома
му разнообразна дървесна маса и по този начин обяснява липсата на
контролна горска марка върху откритите в гаража му „дърва за горене от
бук“. Така интерпретираната фактология обаче по никакъв начин не обяснява
защо върху последните не е локализирана нито една горска марка и подобни
разсъждения нямат нищо общо дори с елементарната житейска логика.
Наличието на превозен билет пък съвсем не означава, че жалбоподателя е
закупил легално дървесната маса, намерена в двора му, още по-малко същата
да е била маркирана с контролна горска марка.
Актосъставителят е категоричен, че нарушителя Т. е съхранявал на
10.03.2023г. в двора на дома си село Я., ул.„О.г.“ №2, общ.К.- 2.5 простр. куб.
м дърва за горене от бук. Последните са били нарязани на около 1 метър
дължина и не са били маркирани с контролна горска марка. Нещо повече-
според А. К. върху описаните дърва за огрев не е била поставена нито една
контролна горска марка, като същия сподели в с.з., че е предложил на
нарушителя, в случай че такава все пак бъде констатирана, изобщо да не му
съставя АУАН. Немаркирането на дървесната маса с КГМ беше потвърдено и
от свидетеля на нарушението и полицейски служител Д. Д..
Показанията на двамата свидетели съдът кредитира изцяло, с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна, законосъобразно и
обосновано административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателя е
3
осъществил състава на административно нарушение по чл.213,ал.1,т.1 от ЗГ и
правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
основание чл.275,ал.1,т.2 от Закона за горите, за извършено нарушение на
чл.213,ал.1,т.1 от Закона за горите, съгласно който: „Забранява се покупко-
продажбата, други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на
дървесина, немаркирана с контролна търговска марка, съответно с
производствена марка. Както бе посочено по-горе, по безспорен и несъмнен
начин, е установено, че жалбоподателя Т. е съхранявал дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, общинска марка или с производствена
марка.
Съдът не констатира да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице- жалбоподател в настоящото производство.
По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита,
че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да
бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в него,
трябва да бъде основано на материално-правна норма, като се вземат предвид
всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане
на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на чл.27 от
ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на
административното наказание. Относно наказанията,наложени на
жалбоподателя,с обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че
изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето
им е основано на точно посочени разпоредби на закона. Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна на признаците на
състава на административно нарушение по чл.213,ал.1,т.1 от Закона за горите,
както правилно деянието е било квалифицирано от АНО. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не се
изисква настъпване на допълнителни вредни последици. Настъпването и
липсата на такива последици подлежат на последваща преценка при
индивидуализацията на наказанието и не са определящи сами по себе си за
съставомерността на деянието. Нарушението е било извършено виновно от
дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал
4
общественоопасния му характер, т.е. знаел е, че не следва да съхранява
дървесина, без 30% от същата да е маркирана с контролна горска марка.
В обобщение изводите на наказващия орган, за наличието на визираното
в санкционния акт деяние по чл.213,ал.1,т.1 от Закона за горите, са
обосновани и достигнати в съответствие с ангажираните доказателствени
източници.
Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.9, във връзка с
чл.63,ал.2,т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №202/10.04.2023г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите- Стара Загора, с
което на Т. Т. Т. с ЕГН **********, от с.Я., общ.К., ул.„О.г.“ №2, е наложено
административно наказание- глоба в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5