№ 646
гр. Пловдив, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20245300103126 по описа за 2024 година
Ищецът „КУБИК ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – район Сердика, ул. „Калач“ № 1,
представляван от ***** Д. Б., а също и от пълномощника му адвокат К. О.,
твърди, че през 2019 г. Д. В. А. помолила ***** на дружеството за
предоставяне на финансова помощ за закупуване на жилище, като на тази
основа и на близките отношения помежду им, без да е достигнато до
окончателна уговорка, последното й превело по банков път в периода
09.12.2019 г. – 27.01.2020 г. суми в общ размер на 38 000 лв. както следва : на
09.12.2019 г. – 10 000 лв.; на 27.12.2019 г., на 02.01.2020 г., на 03.01.2020 г., на
16.01.2020 г., на 17.01.2020 г., на 20.01.2020 г., на 21.01.2020 г., на 22.01.2020 г.
и на 23.01.2020 г. – по 3000 лв. и на 27.01.2020 г. – 1000 лв. Тъй ответницата не
е върнала сумата от 38 000 лв., въпреки нарочно отправената й покана за това
в началото на м. януари 2024 г., то ищецът моли съда да я осъди да стори това,
като му присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 22.11.2024 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане
на разноски.
Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо Закон за
задълженията и договорите.
Ответницата Д. В. А. с ЕГН **********, от гр. С*****, представлявана от
1
пълномощника й адвокат В. Ю. М., в подадения отговор на исковата молба
изразява становище за неоснователност на предявения иск поради това, че
голяма част от твърденията на ищеца са неясни, неконкретни и като такива не
следва да се кредитират от сезираната инстанция, като същото се поддържа и в
депозираните писмени бележки, тъй като в хода на производството се е
установило по безпорен начин, че исковите суми са предоставени в заем, а не
без правно основане, като липсата на писмен договор не означава липса на
такъв. По изложените съображения адвокат М. моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията, доводите на страните и признанието на
ответника във връзка със събраните по делото и неоспорени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за следното :
Макар и в действащото право да няма изрична правна норма, която по
общ начин да забранява неоснователното обогатяване във вреда на другиго, то
с оглед съблюдаване на един от основополагащите принципи на
облигационното право, забраняващ неоснователно разместване на блага,
действащият Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ признава института на
неоснователното обогатяване като източник на облигационни
правоотношения, уреждайки два основни фактически негови състава –
първият, съдържащ се в разпоредбите от чл. 55 до чл. 58 ЗЗД, включващ
даване и получаване на нещо при липса на основание, на отпаднало или на
неосъществено основание, т. нар. специални състави, а вторият, намерил
поместен в чл. 59 ЗЗД, уреждащ т. нар. субсидиарен или общ иск за
неоснователно обогатяване.
В настоящия случай претенцията се основава на твърдението ищецът да е
дал на ответницата и тя да е получила пари, без помежду им да има сключен
договор или да са съществували каквито и да било други отношения, поради
което същата е квалифицирана като такава по чл. 55, ал. 1, предложение първо
ЗЗД, вменяващ задължение на всеки, който е получил нещо без основание - да
го върне. За уважаването й според посочената норма и трайната съдебна
практика в тежест на ищеца бе да установи факта на даването на пари на обща
стойност 38 000 лв. на ответницата, съответно за отхвърлянето й в тежест на
последната бе да установи наличието на основание за получаването на парите
/в този смисъл решение № 556 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г.,
2
IV г. о., ГК, решение № 721 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., IV г.
о., ГК/.
В единственото проведено по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ответницата призна, а и видно от
представените с исковата молба заверени преписи на единадесет преводни
нареждания за кредитен превод и от заключението на вещото лице Й. П. по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода 09.12.2019 г.
– 27.01.2020 г. „КУБИК ТРАНС“ ЕООД е превело по банков път на Д. А. суми
в общ размер на 38 000 лв. както следва : на 09.12.2019 г. – 10 000 лв.; на
27.12.2019 г., на 02.01.2020 г., на 03.01.2020 г., на 16.01.2020 г., на 17.01.2020 г.,
на 20.01.2020 г., на 21.01.2020 г., на 22.01.2020 г. и на 23.01.2020 г. – по 3000
лв. и на 27.01.2020 г. – 1000 лв., с основание за плащане, посочено във всяко
едно от платежните нареждания : „служебен аванс“, като към датата на
проверката от експерта – 08.04.2025 г., извършените 11 превода на обща
стойност 38 000 лв. са осчетоводени от дружеството по сметка 489 /други
дебитори/ - като вземания от трети лица по операции.
За изясняване на фактическите обстоятелства около превеждането на
парите по искане на ищеца бе разпитана като свидетел Н. В. И., ***** с Л. Б. -
***** на настоящия ***** на „КУБИК ТРАНС“ ЕООД – Д. Й. Б., която по
искане на ответника бе задължена да даде обяснения по реда на чл. 176, ал. 1
ГПК.
Според изявленията на последната : парите са дадени по времето на
предходния *****, който й споменал, че са предоставени по спешност, за
някакви нужди на лице Д. А., като от счетоводството й съобщили, че този дълг
не е погасен при встъпването й в длъжност; А. не е била в трудовоправни или
каквито и да е други отношения с дружеството; не й е известна целта на
плащанията, нито точно колко спешно са трябвали парите и защо са преведени
на вноски, а по отношение на основанието за плащане, „служебен аванс“ й
дали обяснение, че е техническа грешка и бланките са формулирани от *****.
Същевременно според показанията на св. И. : през 2019 г. Д. А. и *****, с
който тя живеела ***** - Г. Г., помолили свидетелката и ***** й Л. Б. да им
услужат с около 60 000 лв.; тъй като двамата не разполагали с такава сума им
предложили парите да им бъдат предоставени от фирмата на свидетелката
„*****“ и от „КУБИК ТРАНС“ ЕООД, във връзка с което Л. Б. заявил, че ще
3
разговаря със **** си А. Б., който реално движел работата в „КУБИК ТРАНС“
ЕООД, чийто ***** по това време била ***** Е. Р., като той се съгласил да
преведе парите; така от страна на „*****“ на А. били преведени 21 500 лв., а
от „КУБИК ТРАНС“ ЕООД – 38 000 лв.; свидетелката, ***** й Л. Б.,
ответницата и Г. Г. се уговорили да подпишат договор, като последните двама
се ангажирали да намерят адвокат, който да изготви договорите; споразумели
се, също така, парите да се върнат до две години; адвокат Х. Т. изготвил
договорите, но те не били подписани и след като получила парите А. заминала
за ***** и така и не ги върнала.
Във връзка с показанията на св. И. в единственото проведено по делото
открито съдебно заседание като доказателства се приеха :
възпроизведен на хартиен носител като препис електронен документ,
съставляващ писмо, изпратено от електронната поща на адвокат Х. Т. до
електронната поща на Л. Б. на 09.12.2019 г. със следното съдържание :
„Здравей ****, изпращам вариант на договор за заем. Ако прецените може да
го използвате. ...“;
частен диспозитивен неподписан документ, наименуван : „Договор за
паричен заем“, в който като страни са посочени „КУБИК ТРАНС“ ЕООД,
представлявано от ***** Е. Р., от една страна в качеството му на заемодател и
от друга – Д. А., в качеството й на заемател, имащ за предмет поемане на
задължение от заемодателя да предаде в собственост на заемателя сумата от
38 000 лв., срещо поето от последния задължение да върне заемната сума, без
да дължи възнаграждение под формата на лихва.
Събраните по делото и коментирани в предходното изложение
доказателства са в пълен синхрон и взаимно се допълват, като от тях
безпротиворечиво се установява, че въз основа на постигната през 2019 г.
договореност между третите лица - св. И., ***** й Л. Б., ответницата А.,
приятелият й Г. Г., от една страна и от друга между Л. Б. и **** му А. Б. за
периода 09.12.2019 г. – 27.01.2020 г. „КУБИК ТРАНС“ ЕООД е превело по
банков път на Д. А. суми в общ размер на 38 000 лв. както следва : на
09.12.2019 г. – 10 000 лв.; на 27.12.2019 г., на 02.01.2020 г., на 03.01.2020 г., на
16.01.2020 г., на 17.01.2020 г., на 20.01.2020 г., на 21.01.2020 г., на 22.01.2020 г.
и на 23.01.2020 г. – по 3000 лв. и на 27.01.2020 г. – 1000 лв. Доколкото, обаче,
през посочения времеви отрязък – от 09.12.2019 г. до 27.01.2020 г., ***** на
4
„КУБИК ТРАНС“ ЕООД е било третото лице Е. Б., по делото няма данни
третото лице А. Б. и ответницата А. да са имали някакви отношения с
дружеството, същевременно приетият като доказателство частен
диспозитивен документ, наименуван : „Договор за заем“, в който като страни
са посочени „КУБИК ТРАНС“ ЕООД като заемодател и Д. А. като заемател не
е подписан, в счетоводството на „КУБИК ТРАНС“ ЕООД извършените 11
превода на обща стойност 38 000 лв. са осчетоводени по сметка 489 /други
дебитори/ - като вземания от трети лица по операции, а не като вземане по
договор за заем и до датата на приключване на съдебното дирене ответницата
не наведе твърдение за наличие на основание за получаване на парите, то в
унисон с твърденията на ищеца съдът приема за установено, че при вписване
на основанието за плащане в приетите като доказателства единадесет
преводни нареждания е допусната фактическа грешка и че реално липсва
основание за даването на процесните пари от ищеца и получаването им от
ответницата. А щом парите са получени при липса на основание, по силата на
чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД в правната сфера на последната е
възникнало задължение да ги върне.
Предвид гореизложеното предявеният иск като доказн следва да бъде
уважен в пълния предявен размер и ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 38 000 лв. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 1 525 лв. разноски по производството, в това
число 1 520 лв. държавна такса по производството и 5 лв. държавна такса за
издаване на обезпечителна заповед, като без уважение следва да бъде
оставено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
поради липсата на доказателства за направата на такива.
По изложените съображения съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. А. с ЕГН **********, от гр. С*****, да заплати на „КУБИК
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район Сердика, ул. „Калач“ № 1, представлявано от ***** Д. Б.,
сумата от 38 000 лв. /тридесет и осем хиляди лева/, представляваща сбор от
5
преведени от последното за периода 09.12.2019 г. – 27.01.2020 г. по банков път
на Д. А. суми както следва : на 09.12.2019 г. – 10 000 лв.; на 27.12.2019 г., на
02.01.2020 г., на 03.01.2020 г., на 16.01.2020 г., на 17.01.2020 г., на 20.01.2020 г.,
на 21.01.2020 г., на 22.01.2020 г. и на 23.01.2020 г. – по 3000 лв. и на 27.01.2020
г. – 1000 лв., получени от А. без основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.11.2024 г., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Д. В. А. с ЕГН **********, от гр. С*****, да заплати на „КУБИК
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район Сердика, ул. „Калач“ № 1, представлявано от ***** Д. Б.,
сумата от 1 525 лв. /хиляда петстотин двадесет и пет лева/ разноски по
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдви в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6