РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 20.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 996/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 268894/25.01.2021 г.,
уточнена с молба от 25.05.2021 г. (л. 35), предявена от Л.С.Д., с ЕГН: **********,
със
съдебен адрес: ***, против С.О.,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. *******.
Ищцата твърди, че на 28.01.2016 г., около 15.30
часа, в гр. София, при излизане от метростанция „Константин Величков“, на
кръстовището между бул. „Тодор Александров“ и бул. „Константин Величков“, се е
подхлъзнала на тротоара пред метростанцията на дебел и непочистен лед, загубила
е равновесие и е паднала на земята. В резултат на това, ищцата получила
следните увреждания: счупване и разместване на горния десен
крайник в областта на дясната гривнена става; невъзможни активни движения и палпаторна болка в ставата; наличие на патологична подвижност и костни
препитации; сетивност и
циркулация дистално запазени; травматичен
оток и хематом. На ищцата бил
поставен гипс, започнало и лечение, но поради влошеното ѝ
състояние, била извършена спешна операция в УМБАЛ „СОФИЯМЕД“, при която гипсът
бил свален, дясната гривнена става – наместена, и били поставени два пирона. На 21.03.2016
г., била извършена втора операция поради
наложителност от продължаване на лечението.
Ищцата твърди, че в резултат на получените при инцидента увреждания и
наложилите се хирургичните намеси и проведеното лечение, е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, за период по-дълъг от
12 месеца. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба все още изпитва
болка, не може да се възстанови напълно физически и психически, изпитва страх
да излиза навън, когато е мокро или заледено, била травмирана от
следоперативните белези, останали по ръката от операциите.
С влязло в сила решение № 75999/24.04.2020 г.
по гр. д. № 17920/2018 г. по описа на СРС, 82 състав, ответникът бил
осъден да заплати на ищцата, сумата от 1 250 лева – частичен иск от
30 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане – травма в
областта на дясната китка при падане на непочистен участък на последното
стъпало в района на подлеза на метростанция „Константин Величков“ в гр. София,
ведно със законната лихва от 28.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 270.19 лева – мораторна лихва върху сумата от 1 250 лева, за
периода 28.01.2018 г. – 15.03.2018 г.
В исковата молба се твърди, че с решението на
СРС е установено настъпването на инцидента и отговорността на ответника.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати, сумата от 28 750 лева - разликата над
уважения частичен иск в размер на
1 250 лева до 30 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. до окончателното плащане;
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.О., е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че с влязлото в сила решение №
75999/24.04.2020 г. по гр. д. № 17920/2018 г. по описа на СРС, 82
състав, е осъден да заплати на ищцата посочените в исковата молба суми. Оспорва
исковете с възражението, че претенцията за неимуществени вреди е силно и прекомерно завишена и е в противоречие с
принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, както и сът съдебната
практика. Сочи, че в случая следва да се
съобрази фактическата обстановка относно непозволеното увреждане, вида и характера
на настъпилия вредоносен резултат, както и всички обективни критерии за
определяне на справедливия размер на обезщетението. Настоящият казус не се
отнасял до настъпили трайни телесни увреждания, продължителни страдания,
белези, осакатявания и пр., за да се претендира обезщетение в толкова голям
размер. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 49 във
вр. с чл. 45 ЗЗД.
Разглежданият
иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата
на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от
което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД - възлагане на работа от ответника
на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.);
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е за
чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното,
лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност възниква за
възложителя, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата. Отговорността на възложилия работата е обективна, с
гаранционно-обезпечителна функция, поради което вината като субективен елемент
следва да се преценява не по отношение на възложителя, а по отношение на
лицето, на което е възложена работата (ППВС № 7/1958 г. ).
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се
предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника,
при условията на пълно обратно доказване.
Преди
всичко, следва да се установи дали в случая е налице противоправно поведение на
служител(и) на отвеника, тъй като само при неговото наличие, стои въпросът за
обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По
принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето
въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява
абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че на 28.01.2016 г., около 15.30 часа, в гр. София,
при излизане от метростанция „Константин Величков“, на кръстовището между бул.
„Тодор Александров“ и бул. „Константин Величков“, ищцата се е подхлъзнала на
тротоара пред метростанцията поради наличието на дебел и непочистен лед,
загубила е равновесие и е паднала на земята, в резултат на което е получила
следните увреждания:
-
счупване и разместване на горния
десен крайник в областта на дясната гривнена става;
-
невъзможни
активни движения и палпаторна болка в ставата; наличие на патологична подвижност и костни
препитации;
-
сетивност
и циркулация дистално запазени; травматичен оток и хематом.
-
На
ищцата бил поставен гипс, започнало и лечение, били й
извършение две оперативни интервенции;
Тези факти са приети за безспорни и ненуждаещи се
от доказване в отношенията между страните по делото – с определението от
22.04.2021 г.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:
Страните
не спорят също, че с влязлото в сила на 27.06.2020 г. решение № 75999/24.04.2020 г. по гр. д.
№ 17920/2018 г. по описа на СРС, 82 състав, С.О. е осъдена да заплати
на Л.С.Д., с ЕГН: **********, на основание чл.
49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 1250 лева, предявена като част от
30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от непозволено увреждане – травма в областта на дясната китка
при падане на непочистен участък на последното стъпало в района на подлеза на
метростанция „Константин Величков“ в гр. София, ведно с мораторна лихва върху
сумата от 1250 лева и разноските по делото.
По силата на чл. 297 ГПК,
влязлото в сила решение е задължително за страните, за съда, който го е
постановил, и за всички други съдилища и учреждения в Република България.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение от 22.04.2019
г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване
на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет
на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се
касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия
незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира
едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със сила на пресъдено нещо е
установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено
парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то
е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало,
нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила
решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Формираната сила на пресъдено нещо
на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите
и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право.
Поради изложеното, с влязлото в сила решение №
75999/24.04.2020 г. по гр. д. № 17920/2018 г. по описа на СРС, 82
състав, е формирана сила
на пресъдено нещо относно основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му. Така отчитайки обективните и
субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на СРС,
следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
49, вр. с 45, ал.1 ЗЗД, а именно: бездействието на длъжностните лица, на които С.О.
е възложила изпълнението на задълженията, предвидени в чл. 30, ал. 5 ЗП и в чл.
35 от Наредбата за управлението на общинските пътищана територията на С.О. (при
зимни условия да поддържат пешеходните подлези в състояние, отговарящо на
изискванията за безопасно движение по тях на пешеходци, в това число и
обезопасяването им срещу хлъзгане), в резултат на което бездействие е имало
заледен участък в района на подлеза на метростанция „Константин Величков“ в гр.
София, явяващ се причина за падането на ищцата, която в резултат на падането е
получила посочените по-горе травматични увреждания.
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.К.Д., която е дъщеря на ищцата. Свидетелката сочи, че след инцидента с майка й в края на месец януари 2016 г., ръката й била гипсирана. След това лекарите я викали да махнат гипса, на наместят ръката и отново я гипсирали. Това продължило 3 седмици. Ищцата спяла на дивана седнала. След това потърсила друг ортопед от друга болница, където й била направена операция с два пирона в китката, които стърчали от гипса. Ръката отново била гипсира. След месеци, пироните били свалени и започнала рехабилитация. Ищцата изпитвала болки, които били „нещо страшно, с всяко мърдане на пръстите“. Започнала рехабилитация, и благодарение на това, че самата ищца била рехабилитатор, не се отказала да раздвижва ръката си. Свидетелката сочи, че „в момента“ (разпитът е проведен на 22.11.2021 г.) сутрин като стане, ръката все едно не е на ищцата, изтръпнала е и я раздвижва всеки ден. Според свидетелката, ищцата не се е възстановила напълно и ръката й е доста слаба. Продължавала с раздвижването, не можела да пише хубаво, кутрето й останало обездвижено, силата на ръка също не била възстановена. При застудяване, имала болки. Ищцата започнала с лявата ръка да върши повече неща.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Ответникът дължи обезщетение на ищцата за неимуществени вреди,
претърпени от нея в резултат на процесното увреждане.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка, съдът след като съобрази и съдебната практика по
сходни случаи, както и вида и
характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и страдания,
степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищцата,
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 20 000 лева.
От
сумата от 20 000 лева следва да се
приспадне сумата от 1250 лева, присъдена по гр.д.
№ 17920/2018 г. по описа на СРС, 82 състав. Следователно, искът
е основателен и доказан за сумата от 18
750 лева, а за разликата до пълния
предявен размер, искът следва да се отхвърли.
При
задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана
и дължи лихва от деня на увреждането
(чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Лихвите се дължат върху размера на
обезщетението, защото съгласно цитираната разпоредба, деликвента се счита в
забава без покана, т.е. от датата на увреждането. В този случай присъждането на законната лихва
е последица от уважаването на главния иск – за обезщетението и не представлява самостоятелен иск. Размерът
на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното производство (определение №
406/15.07.2009 г. по ч.т.д. № 300/2009 г. на ВКС, І ТО).
По
изложените съображения и с оглед диспозитивното начало (уточнението, направено
с молбата от 25.05.2021 г.), сумата от 18
750 лева е дължима, ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2018
г. до окончателното плащане.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищцата – адв. В.К., сумата от 905.13
лева, съразмерно на уважената част от иска (1392.50 лв. х 0.65)
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 250 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 87.50 лева (250 х 0.35) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 750 лева - държавна такса
(18 750 лева х 4%), от внасянето на която
ищцата е била освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, да заплати на Л.С.Д., с ЕГН: **********,
със съдебен
адрес: ***, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата от 18 750 лева –
частичен иск от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и
страдания от увреждане на здравето, настъпило в резултат на падане на непочистен
участък в района на подлеза на метростанция „Константин Величков“ в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018
г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска
по чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД, за разликата над
18 750 лева до пълния предявен размер
от 28 750
лева.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК *******,
със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. *******,
да заплати на адвокат В.С.К., с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 905.13 лева
- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.С.Д., с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***, да заплати
на С.О., с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 87.50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 750 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: