№ 337
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600666 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.34 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба на а. С., служебен защитник на
санкционираното лице И. П., с постоянен адрес в град Петрич, против
Решение № 109 от 14.06.2022 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е
признато и прието за изпълнение решение на несъдебен орган в Република
Австрия от 23.05.2019г., влязло в законна сила на 01.08.2019г., с което на
засегнатото лице- българския гражданин И. П. с постоянен адрес- гр.***,
ул.“***“ № ** е наложена финансова санкция- глоба в размер на 230 евро с
левова равностойност- 449,84 лева, затова че на 30.12.2018г., управлявайки
автомобил с per. № ******* е превишил разрешената максимална скорост от
60 км/ч. с 49 км/ч. - административно нарушение на пар.52 lit. a Zif. 10 a
StVO.
В жалбата се твърди, че неправилно и незаконосъобразно съдът е
признал посоченото решение.
Изтъква се, че удостоверението по чл.4 от Рамковото решение не е
1
представено в пълен превод на български език. В съдържанието на същото не
била посочена валутата на санкцията. Според защитника не е налице
конкретика относно правната квалификация и приложимия закон.
На второ място, защитата твърди, че неправилно е била проведена
процедурата по призоваване на санкционираното лице по месторабота.
Като отделно основание се сочи, че съдът в първата инстанция не е
събрал доказателства, относими към преценката за наличие на хипотезата на
чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС
С оглед на изложеното се отправя молба за отмяна на решението на
БлОС и постановяване на въззивно решение, с което се отказва признаване и
изпълнение на решението на несъдебен орган на издаващата държава.
В съдебно заседание засегнатото лице И. П., редовно призован не се
явява. Явява се служебният му защитник адвокат П. С., която поддържа
изложеното в жалбата и възпроизвежда същите оплаквания.
Прокурорът от САП заявява становище за неоснователност на
жалбата, поддържа, че не са налице основанията на специалния закон за отказ
от признаване на решението, съответно, че не са допуснати и процесуални
нарушения.
Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на решението, намира жалбата за
неоснователна.
Представеният за изпълнение акт влязъл в сила на 19.08.2021 г.е издаден
от несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз- Областна
администрация Grieskirchen . Видно от приложеното по делото
Удостоверение по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС, на физическото лице П. е
наложена финансова санкция- глоба в размер на 230,00 евро за извършено
нарушение на параграф 52 клауза 10 от закона за движение по пътищата.
Посочено е в т.2 на удостоверението, че в на 30.12.2018 г. в качеството си на
шофьор на лек автомобил с per. № Е4778 МК е превишил допустимата
максимална скорост с 49 км.ч.
С изложеното се обосновава годен за признаване акт по смисъла на чл.
2
3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Налице е решение за налагане на
финансови санкции като влязъл в сила в държава - членка на ЕС, акт за
налагане на задължение за плащане на глоба, наложена с акт на несъдебен
орган за извършване на административно нарушение, включително паричните
санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение.
САС намира за правилен и обстойно мотивиран решаващия извод на
първата инстанция, че решението отговаря на формалните изисквания на
закона за признаване и допускане на изпълнението му на територията на
Република България.
На първо място, то е придружено от изискуемото по чл. 4 от
ЗПИИРКОРНФС удостоверение в превод на български език. Действително,
констатира се изписване на съкращения на немски език на нормите, които
санкционираното лице е нарушило, но по мнение на въззивния съдебен състав
това не може да се възприеме за порок в превода на удостоверението,
доколкото ясно и недвусмислено словесно е описано извършеното
нарушение, и нарушените норми са посочени и цифрово, при което не се
накърнява правото на защита на лицето.
Първоинстанционният съд основателно е приел, че в т. 2 на
Удостоверението са изложени в пълнота фактите, отнасящи се до описанието
на административното нарушение, описани са в конкретика по време, място и
начин на извършване. Еднозначно е посочено, че деянието съставлява
административно нарушение съгласно законодателството на Република
Австрия. Посочена е и правната квалификация. Съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС за решението, касаещо деяние, което
нарушава правилата за движение по пътищата, не се изисква двойна
наказуемост. В случая решението за налагане на финансова санкция е за
деяние, което представлява нарушение и по ЗДвП.
Лицето И. П. постоянно пребивава в Република България,
регистриран на постоянен адрес в град Петрич, трудово ангажиран, за които
обстоятелства БлОС е събрал доказателства.
Въз основа на данните от съдържанието на удостоверението, както и
от съдържанието на обективираното в превод на български пред настоящата
инстанция решение, съдът намира за установено, че в хода на производството
засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за
3
сроковете за обжалване, съответно му е била предоставена възможност да
потърси съдебно разглеждане. Това, от своя страна означава, че твърденията
за нарушаване на правото на защита на засегнатото лице са в противоречие с
доказателствата по делото. В тази връзка следва да се подчертае, че
принципът за взаимно признаване се основава на доверие между държавите-
членки, което предполага и спазване на принципите на прилагане на закона.
Съдът в първата инстанция е съобразил, че няма данни срещу
засегнатото лице за същото деяние в РБ или в друга държава да е постановено
решение за конфискация или отнемане, напротив – в удостоверението по чл. 4
от ЗПИИРКОРНФС изрично се сочи обратното. Следва да се отбележи, че с
разпоредбата на чл. 33 от ЗПИИРКОРНФС, законодателят е възложил в
тежест на засегнатото лице да докаже пред компетентния български съд
твърдяно частично или пълно изпълнение. С оглед изложеното, САС намира,
че липсва основание за намаляване/приспадане размера на наложената
санкция.
САС се солидаризира с решаващите изводи на окръжния съд, изразени
в насока, че не са налице основания за отказ от признаване по смисъла на чл.
35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице не попада в категорията на чл. 35 т. 4 и т. 5 от Закона
- лицето не е с имунитет или привилегии по българското законодателство;
решението не се отнася до деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България; не е било извършено извън територията
на издаващата държава; наложената санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума, лицето е вменяемо и пълнолетно и
съответно може да носи наказателна, респ. административнонаказателна
отговорност.
Доколкото решението за налагане на финансова санкция се отнася до
парична сума, съдът в първата инстанция законосъобразно е определил
равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението, като е изчислил левова равностойност 449,84
лв. на общия размер на задълженията на санкционираното лице П. от 230
евро.
В обобщение съдът намира, че са налице всички основания за
признаване на решението за налагане на финансова санкция. Обжалваното
4
решение на СГС е пълноценно и убедително мотивирано. В решаващата си
дейност първостепенният съдебен състав се е произнесъл по възраженията на
защитата, правилно е приложил материалния закон, поради което
постановеното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 34 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109 от 14.06.2022 г. на Окръжен съд
Благоевград, трети въззивен наказателен състав, постановено по ЧНД №
378/2022 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5