№ 9638
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110134746 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във вр.чл.79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от **************** срещу Н. В. А.
установителни искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2469/2023 г. по описа
на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.03.2022 г. между него и ответника бил
сключен договор при условията на ЗПФУР за предоставяне на кредит от разстояние №
382846. Твърди още, че сключването на самия договор се извършило въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен
адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в
сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите
условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът
получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на
договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът
бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл договор и ОУ за писмено
потвърждаване. На посочения от клиента телефонен номер се осъществявал телефонен
разговор с цел да потвърди устно волята си за сключване на договора. Разговорът се
записвал, за което обстоятелство клиентът бил уведомяван. Поддържа се, че
1
предоставения договор за кредит, общите условия и записът на устното му
потвърждаване за сключване, са доказателства за валидно възникнало облигационно
правоотношение по силата на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на ЕС
и на Съвета от 23 юли 2014 г. Поддържа се още, че гореописаната процедура е
извършена и при сключване на процесния договор с ответника, в резултат на което му
е отпуснат кредит в размер на 700,00 лева – главница, преведена по посочен от
ответника начин – на каса на „Изи пей“ АД. Ищецът твърди, че вземането за главница
е с една вноска и е падежирало на 20.05.2022 г., от страна на ответника липсва
плащане. Сочи, че съгласно сключения между страните договор, ответникът дължи и
договорна /възнаградителна/ лихва, както и лихва за забава, поради забава за плащане
на главницата. Поради неплащане от страна на ответника на дължимите суми, ищецът
твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК, но поради връчване на издадената заповед
на длъжника – настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си
интерес от предявените в настоящото производство искове. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както
следва: сумата от 700,00 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 382846/20.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 23,10 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.04.2022 г. до 20.05.2022 г., както и сумата от 44,73
лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.05.2022 г. до 04.01.2023 г.
Претендират се и направените в хода на заповедното и исковото производство
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се становище, че в
исковата молба не се сочат преки доказателства за съставянето на електронни
документи във връзка със сключване на твърдения между страните договор, а
представените такива на хартиен носител не доказват твърдените обстоятелства. Сочи
се още, че ищецът не представя доказателства относно разменени между него и
ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от разстояние,
в каквато насока са и ОУ на дружеството-ищец. Поддържа се становище за липса на
доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл.10, ал.1 ЗПФУР, както и че
процесната сума е изплатена именно на ответника. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 2469/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Изи Финанс” ЕООД е издадена заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на заявителя сумата от 700,00 лева, представляваща
главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 382846/20.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 23,10 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2022 г. до
20.05.2022 г., сумата от 44,73 лева, представляваща лихва за забава за периода от
20.05.2022 г. до 04.01.2023 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 08.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 2469/2023 г. по описа на СРС, съдът
е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
По делото е представен договор за предоставяне на кредит № 382846/20.04.2022
г., по силата на който ответникът е получил от ищеца сумата в размер на 700 лв., със
срок за връщане на сумата – 30 дни, съгласно погасителен план, обективиран в чл.4,
ал.3 от договора и в зависимост от представяне или непредставяне на обезпечение по
чл.3, ал.1 от договора. Съгласно чл.3 от договора, освен връщане на отпуснатата сума
по договора за кредит, потребителят се е задължил да заплаща и договорна лихва при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 %, като общо дължима сума
възлиза на 723,10 лева. Съгласно чл.5 от договора годишния процент на разходите по
кредита са 48,3 %.
По делото са приложени общи условия към договорите за предоставяне на
кредит от ****************, както и водената между страните електронна
кореспонденция.
По делото е приложена разписка от 20.04.2022 г. за получена от ответника сума
в размер на 700,00 лева с наредител ищцовото дружество и основание процесния
договор. Разписката съдържа подпис на клиент, който не е оспорен по надлежния ред
от ответника.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице след извършване на необходимите проверки, включително в
информационната система на ищцовото дружество е констатирало, че в системата има
създаден профил на името на ответника, който е подал искане за кредит. Вещото лице е
констатирало изпратени имейли в хода на процедурата по сключване на договора, при
която е активирана връзката за неговото потвърждаване. Вещото лице е възпроизвело
аудиозаписа във връзка с потвърждаване на договора, като е посочило, че същият е без
следи от манипулация /изрязване, промяна или изтриване/.
По делото са представени записи на оптичен носител от процесния договор,
общите условия и аудиозаписа във връзка с потвърждаването на договора, с
3
възможност да бъдат възпроизведени.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявения иск в тежест е при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на облигационно правоотношение между него и ответника по
силата на сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние №
382846/20.04.2022г., по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума;
настъпил падеж и конкретния размер на дълга, който се претендира.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане. В тежест на
ответника е да докаже и фактите, които погасяват, изключват или унищожават
отговорността му.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.)
- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл.
10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен
носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ
възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация).
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен
от разстояние, като в този случай съгласно чл.5, ал.9, кредиторът трябва да предостави
на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според
чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по
инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от
разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на
хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на
телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от
4
разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след
сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на
финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл.6
договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средство за комуникация - едно или повече.
Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на
"средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е
посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на
доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил
сроковете по чл.12, ал.1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването
на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл.18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита
всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3
5
ЗПФУР, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. В конкретния случай, видно от чл.4а, ал.2 от договора е,
че страните ще признават електронния подпис, положен по реда на договора и общите
условия към него, със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си.
Предвид гореизложеното настоящият съд приема за доказано сключването на
договор за кредит от разстояние. От изслушаната и приета по делото съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена
се установява, че ответникът е регистрирал потребителски профил на свое име на сайта
на ищеца, предлагащ бързи онлайн кредити, въвел е личните си данни, в това число
телефон, адрес, имейл адрес, парола. Вещото лице е установило наличието на файл,
който се е генерирал при потвърждаване на проекта за Договор за кредит, като са
отразени дата и час на потвърждаването. Експертът е установил и кореспонденция
между страните чрез съобщения по мобилен телефон, като до ответника е изпратено
съобщение, в което е изпратена информация за потвърждение на отпускането на
кредита и код за потвърждение от страна на потребителя. Именно изпратеното
съобщение за потвърждаване на сключването на договора се явява изразено съгласие за
сключване на договор с избраните от потребителя клаузи.
От представената по делото разписка безспорно се установява, че на 20.04.2022
г. на ответника е преведена сума в размер на 700,00 лева, като е посочено основание
номера на процесния договор за кредит.
При служебно извършената от съда проверка за нищожност на клаузата,
регламентиращи размера на възнаградителната лихва по договора, съдът намира че е
спазено изискването на чл. 19 ЗПК - като изрично е посочен ГПР, който е в рамките на
предвиденото с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Страните са
договорили ГПР в размер на 48, 3 %, с което не се нарушава изискването на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, тъй като не надхвърля максималния за този период ГПР от 50 %. В случая се
касае за необезпечен потребителски кредит, който по правило е с по-висок риск,
поради което е допустимо да бъде уговорен и по-голям размер на възнаградителната
лихва, което само по себе си не противоречи на общите разбирания за честно и
добросъвестно сключване и изпълнение на договорите. В случая законодателят е
регламентирал възможността за оскъпяване на кредита - до сумата от пет пъти
законната лихва, която към момента на сключването на договора е била около 10 %,
поради което уговореният размер на възнаградителната лихва е в рамките на закона.
Договорната лихва е договорена индивидуално между страните и като такива на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП е изключена от понятието неравноправни клаузи по чл.143
ЗЗП.
В конкретния случай ищецът претендира единствено главница и договорна
лихва, поради което и съдът не обсъжда клаузите за неустойка при непредоставяне на
уговорените в договора обезпечения по него.
6
С оглед предходното, съдът намира предявените искове за основателни, поради
което следва да бъдат уважени в предявените размери. Върху главницата се дължи
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Видно от представения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът
е направил и претендира разноски в исковота производство за държавна такса, СТЕ –
600,00 лева и за депозит са особен представител. Съдът констатира, че довнесената по
исковото производство държавна такса е в размер на 75,00 лева, а не посочената в
списъка по чл.80 ГПК - 125,00 лева, поради което при определяне размера на
разноските следва да бъде взет действително внесения, а не претендирания размер. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева, тъй като производството не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в две открити съдебни заседания. С оглед предходното
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство в общ размер на 1075,00 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75,00
лева, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника – настоящ ответник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във вр.чл.79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от ****************, ЕИК ****************, със
седалище и адрес на управление: **************** против Н. В. А., ЕГН **********,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 700,00 лева, представляваща главница по
Договор за предоставяне на кредит № 382846/20.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 23,10 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2022 г. до 20.05.2022 г., както и
сумата от 44,73 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.05.2022 г. до
04.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2469/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти
състав.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. В. А., ЕГН ********** да заплати на
****************, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление:
**************** сумата от 1075,00 лева, представляваща направени разноски по
настоящото производство, както и сумата от 75,00 лева, представляваща направени
разноски по ч.гр.д.№ 2469/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8