№ 151
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20241100901671 по описа за 2024 година
Предявен е иск от К. В. К. за прекратяване на „Фючър 2000“ ЕООД, на основание чл.
517, ал. 4 ГПК и откриване производство по ликвидация на основание чл. 156, ал. 1, вр. чл.
155 ТЗ и чл. 517 ал. 4 ГПК. Твърди се, че е образувано изпълнително дело срещу длъжника
М.Н.Ц., по което ЧСИ е наложил запор на дяловете й от капитала на „Фючър 2000“ ЕООД и
е овластил взискателя да предяви иск пред съда за прекратяване на търговското дружество.
Ответникът, в срока по чл. 367 ГПК не е подал писмен отговор.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ответното търговско дружество
„Фючър 2000“ ЕООД е вписано в търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н Илинден, ул. Зографски манастир № 15, Офис
сграда Сити Парк, с предмет на дейност: „Покупко-продажба на стоки и хранителни
продукти в първоначален, преработен и обработен вид, продажба на стоки от собствено
производство, изкупуване, производство и продажба на всякакъв вид стоки, производство и
реализация на селскостопанска продукция, производство и търговия със зърно и зърнени
продукти, производство и търговия с продукти от животински произход, производство и
търговия с месо и месни продукти, производство и търговия с мляко и млечни продукти,
вътрешна и външнотърговска дейност чрез внос, износ, обменни, бартерни, комисионни,
лизингови, реекспортни и спедиторски сделки и операции, транспортна и спедиторска
дейност, хотелиерство и ресторантьорство, управление и експлоатация на търговски обекти
1
с различно предназначение, сделки с недвижими имоти, управление, администриране и
стопанисване на недвижимо имущество, транспортна и спедиторска дейност в страната и
чужбина, управление и изпълнение на услуги в различни области, проектиране,
строителство и ремонт на сгради и обекти с различно предназначение, търговско
представителство, комисионерство, посредничество и агентство в страната и чужбина,
разработване и управление на проекти, таксиметрови услуги, туристическа и
туроператорска дейност, консултантски и счетоводни услуги, проектантска, рекламна,
дизайнерска и информационна дейност сделки с интелектуална собственост, както и
всякакъв вид други дейности, които не са забранени със закон, в случай, че за определен вид
дейности се изискват допълнителни разрешения или лицензии, те ще бъдат извършвани след
получаването им.“ и е с капитал 100 лв.
Безспорно е, и доказано от представените и приети по делото писмени доказателства,
че по изпълнителен лист от 08.01.2024 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
20231110168082/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, длъжницата е осъдена
да заплати 50 000 лв. главница по Запис на заповед от 12.04.2022 г., ведно със законна лихва
за периода от подаване на заявлението 11.12.2023 г. до изплащане на вземането, държавна
такса в размер на 1000 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2230 лв.
По молба на К. В. К. с вх. № 01507/19.01.2024 г. е образувано изпълнително дело №
20247180400025, по описа на ЧСИ С.Д., вписана в КЧСИ под № 718, против М.Н.Ц.. С
молба с вх. № 01655/22.01.2024 г. взикателят по делото е поискал то да бъде изпратено при
ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и е образувано под номер 20248410400252/2024 г.
Въз основа на запорно съобщение с изх. номер 011162/26.01.2024 г. по изпълнителното
дело е наложен запор на дружествени дялове на длъжника в „Фючър 2000“ ЕООД. Запорът е
вписан в търговския регистър към Агенция по вписванията на 06.02.2024 г. под номер
20240206091602. На длъжника М.Н.Ц. била връчена ПДИ на 23.05.2024 г. и след като се е
запознала със съдържанието й е отказала да я получи. Длъжницата не е подала възражение в
едномесечния срок срещу заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и същата е влязла в сила.
С Разпореждане от 05.08.2024 г., ЧСИ Н.М. е овластил взискателя по делото да
предяви иск пред Софийски градски съд за прекратяване на дружеството „Фючър 2000“
ЕООД, с ЕИК *********. В производството по чл. 517, ал. 4 ГПК легитимацията на ищеца
да предяви иска се установява от разпореждането на съдебния изпълнител за овластяване.
ЧСИ Н.М. е удостоверил, че по висящото изпълнително дело № 20248410400252,
задължението на длъжника М.Ц. възлиза на 65 110,61 лв., от които: 50 000 лв. – главница,
4549,97 – законна лихва върху главницата считано от 11.12.2023 г., изчислена към 05.08.2024
г., 3230 лв. – съдебни разноски, 4343,04 лв. –пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
2200 лв. – адвокатско възнаграждение и 787,60 лв. – заплатени авансови такси от взискателя.
Същото отразява размера на дълга и наложеният запор върху всички дружествени дялове на
длъжника в „Фючър 2000“ ЕООД, както и обстоятелството, че по изпълнителното
производство към дата 05.08.2024 г. не са постъпили суми за удовлетворяване на взискателя.
Това обстоятелство се установява и от книжата, съдържащи се в приложеното в цялост
изпълнително дело. По делото не са представени и доказателства за постъпили доброволни
плащания от страна на длъжника, поради което ликвидното и изискуемо вземане на
кредитора е непогасено. Според трайната съдебна практика погасяването на задължението
по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора факт, наличието на който би
довело до неоснователност на иска, като в тежест на ответника по този иск е да докаже
2
удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело (Определение № 153 от 12.03.2013
г. на ВКС по т.д. № 1032 / 2012 г., второ т.о., ТК).
Софийски градски съд, като съобрази изложеното до тук намира, че предявеният иск
е допустим, а по същество основателен. Искът по чл. 517 ал. 4 ГПК, идентично на този по
чл. 517 ал. 3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на
кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в ООД –
длъжници на същия / чл. 517 ал. 4 ГПК /, респ. кредитора на съдружник или съдружници (не
всички) в дружество с ограничена отговорност (чл. 517 ал. 3 ГПК), да прекрати търговското
дружество – ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на
длъжника. Практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление
на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството -
ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за
овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл. 517 ал. 3 ГПК – последното
съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка. При прекратяване на
дружеството (какъвто е резултата във всяка от хипотезите – по ал. 3 и ал. 4 на чл. 517 ГПК ),
удовлетворяването на ищеца – взискател ще остане ограничено до размера на стойността на
запорираните дружествени дялове (респ. ликвидационния дял на длъжника – съдружник),
независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи
капитала на ответното дружество. Когато са установени предвидените в чл. 517 ал. 1 и ал. 4
от ГПК предпоставки, съдът може да отхвърли иска по чл. 517 ал. 4 от ГПК само ако в хода
на производството се установи, че вземането е изцяло погасено в пълен размер.
От доказателствата по делото се установи, че ищецът е носител на неудовлетворено
вземане от лице, притежаващо качество едноличен собственик на капитала на дружество с
ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове в
дружеството, поради което не е необходимо отправяне на изявление от взискателя за
прекратяване участието на длъжника в дружеството, съответно върху дяловете от капитала е
наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписвания -
търговски регистър и запорът е вписан по предвидения в чл. 517, ал. 1, изр. 2 от ГПК ред.
Налице е и другата процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 517,
ал. 4 от ГПК – взискателят да е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска си пред
окръжния съд. Видно от доказателствата по делото и от справка в ТРРЮЛНЦ е наложен
запор на дружествения дял на длъжника в „Фючър 2000“ ЕООД. Във връзка с наложения
запор на всички дялове на длъжника в ответното дружество, по молба на взискателя е издал
разпореждане, с което на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК го е овластил да предяви иск пред
окръжния съд за прекратяване на дружеството ответник „Фючър 2000“ ЕООД.
Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка
от хипотезите на чл. 517 ал. 3 и ал. 4 ГПК са наличието на висящо изпълнително
производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството – ответник по иска по чл.
517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата
се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и
наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния
изпълнител. Тези предпоставки следва да са налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал.
3
4 ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея не е
предвидено изричното отпадане на условието по чл. 517, ал. 3 ГПК за овластяване на
взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска. В тази насока е формирана
задължителна съдебна практика, в т. ч. решение на ВКС № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. №
2144/2013 г. Съдебната практика приема, че изричният протокол за овластяване има
самостоятелно доказателствено значение и за другите обстоятелства, на които се основава
иска, а именно: наложен запор върху дела на съдружник-длъжник, респ. върху всички
дружествени дялове, изявление за прекратяване на участието на длъжника – съдружник,
връчено на дружеството ответник (изискуемо само в хипотеза по чл. 517, ал. 3 от ГПК), и
осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството – трето задължено лице
(Решение № 347 по т. д. № 631/2004 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 614 по т. д. № 115 по описа
за 2006 г. на ВКС, III т.о.).
С нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК се регламентира изпълнението върху всички дялове на
длъжника в търговското дружество. Т. е. касае се за специална хипотеза на изпълнение,
която е приложима, когато изпълнението е насочено върху всички дялове на съдружник в
дружеството (така в Определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, II
т.о.), а последното от своя страна е възможно, когато принудителното изпълнение е за дълг
на единствения съдружник в ЕООД; за общи задължения на всички съдружници в ООД; за
общи задължения на всички неограничено отговорни съдружници в СД.
Именно във връзка с горепосоченото, искът няма за цел провеждане на принудително
изпълнение върху дружествен дял на длъжника, за разлика от хипотезата на ал. 3. В този
смисъл е налице и практическа разлика между двете хипотези - по ал. 3 и по ал. 4 на чл. 517
от ГПК, състояща се в изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника
като съдружник в дружеството - ответник, връчено от съдебния изпълнител, като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване и
издаването на овластителното постановление след изтичане на на 3-месечния срок, относима
само в хипотезата на иска по ал. 3.
От гореизложеното следва, че са налице всички предпоставки за допустимостта на
предявеният иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК - активна процесуална
легитимация у ищеца за предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК на взискател по
неудовлетворено вземане, който е изрично овластен от съдебния изпълнител да предяви иск
пред окръжния съд. За разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към
момента на насочване на изпълнението върху дружествените дялове на едноличния
собственик на капитала на ответното дружество, идентични и към момента на подаване на
исковата молба и приключване на съдебното дирене, а за отхвърлянето му – единствено
противопоставими от ответника правопогасяващи възражения, или удовлетворяване на
вземането преди първото по делото заседание.
Ето защо - при наличие на предпоставките за прекратяване на дружеството по чл. 517
ал. 1 и ал. 4 от ГПК и доколкото ответникът не доказа до приключване на устните състезания
пълното погасяване на задължението си към ищеца, то искът се явява основателен и следва
4
да бъде уважен. Съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК след влизане в сила на решението, препис от
него следва да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в Търговския
регистър. След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по
регистрацията към Агенция по вписванията ликвидатор.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните
от него с исковата молба разноски, сторени по делото в размер на 80 лв. внесена държавна
такса и разноски в размер на 3000 лв. за адвокатски хонорар, съобразно представеният
списък на разноски по чл.80 ГПК и приложените доказателства за плащането им – вн.
документ от 12.08.2024 г. и договор за правна защита и съдействие от 12.08.2024 г., служещ
като разписка за заплатената сума за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, „Фючър 2000“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1309, р-н Илинден, ул.
Зографски манастир № 15, Офис сграда Сити Парк, представлявано от управителя М.Н.Ц..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Фючър 2000“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1309, р-н Илинден, ул. Зографски
манастир № 15, Офис сграда Сити Парк, представлявано от управителя М.Н.Ц., да заплати
на К. В. К. с ЕГН ********** разноски в размер на 80 лв. за държавна такса и 3000 лв. за
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Фючър 2000“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1309, р-н Илинден, ул. Зографски
манастир № 15, Офис сграда Сити Парк, представлявано от управителя М.Н.Ц., да заплати
на К. В. К. с ЕГН ********** разноски в размер на 3000 лв. адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписването му в Търговския регистър и откриване производство по
ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5