№ 1406
гр. Варна, 09.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20243100100765 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Ищецът П. К. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ж. К.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призован.
Представлява се от прокурор Д.К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Прокурор К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. К.: Поддържам исковата молба и молбата, която съм подала на 03.10.2024 г.,
която е уточняваща във връзка с направените възражения от насрещната страна. Въвели сме
твърдения във връзка с влошеното здравословно състояние на ищеца.
Оспорваме отговора.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 24549/03.10.2024 г., депозирана от
процесуалния представител на ищеца П. Г., с която по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК е
направено допълнение на исковата молба във връзка с твърденията на ответната страна, че
вредите не надвишават по интензитет и обем обичайните в подобни случаи, както следва:
Поддържа се, че в резултат на воденото наказателно производство при ищеца са
1
установени следните заболявания, довели до влошаване на здравословното му състояние,
както следва: хипертонично сърце без застойна дейност, сърдечна недостатъчност, други
видове стенокардия, неинсулиновозависим диабет, дорзалгия, глаукома, исхемична болест
на сърцето – нестабилна ангина пекторис, артериална хипертония, гастроезофагеална
рефлуксна болест.
Във връзка с така заявените вреди са направени доказателствени искания за събиране
на писмени документи, приложени към молбата, както и за допускане на комплексна
съдебно – психиатрична и психологична експертиза и съдебномедицинска, чието
заключение следва да се изслуша след Комплексната съдебно – психиатрична и
психологична експертиза, със задачи, поставени в молбата.
Връчва препис от молбата на процесуалния представител на ответника.
Адв. К.: Заявяваме тези вреди с уточняващата молба, а не в исковата, тъй като
симптоматиката на същите е била настъпила за част от заболяванията, но диагностиката на
част от заболяванията е извършена след подаване на исковата молба. Считаме, че неговото
здравословно състояние води до същите болки и страдания, които са посочени в исковата
молба. Интензитетът на същите, а и така или иначе неимуществените вреди нямат различен
характер, те все са болки и страдания.
Прокурор К.: Поддържам депозирания отговор. Оспорвам изцяло исковата молба.
Това, което виждам в докладваната молба е, че повечето от медицинската
документация е съставена през 2024 г., а тези, които са с по- стар период от време касаят
хипертония на сърцето и образна диагностика на бял дроб. Видях един протокол, който
единствено сочи, че се е консултирал с психолог.
Имам едно възражение по доклада. Приели сте в доклада, че отговора на исковата
молба е извън срока. Мога да представя заверено копие от призовката, когато е връчена на
Върховна касационна прокуратура. Видно от същата е, че е връчена на 22.05.2024 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в молбата на адв. К. е посочено, че съда е допуснал
техническа грешка в изготвения проект за доклад, посочвайки, че е отменена оправдателната
присъда при първото разглеждане на делото, а всъщност при първото разглеждане на делото,
постановената присъда е осъдителна.
Адв. К.: Моля доклада да бъде допълнен с твърденията в молбата ни. Възражения
извън тази техническа грешка нямам.
2
Прокурор К.: Да се приеме доклада.
СЪДЪТ като съобрази изявлението на процесуалните представители на страните,
намира, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад с допълнението,
което е направено в Молба с вх. № 24549/03.10.2024 г. от процесуалния представител на
ищеца, както и да разпредели доказателствената тежест, като укаже на ищеца, на осн. чл.
146, ал. 1, т.5, че следва да докаже, че в резултат на воденото наказателно производство са
установени посочените в молбата заболявания, съответно ответникът своите възражения, от
които черпи изгодни последици.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА изготвения проект за доклад и на основание чл. 146 от ГПК пристъпи
към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. срещу Прокуратурата на
Република България, иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 52/2011г. по описа на
ОД на МВР Варна за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1
НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 260089/01.04.2021г. по НОХД
№ 495/2020г. описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от
17.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Предявен е иск от П. Г. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. 1 ЗОДОВ.
Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната
дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на член 2, ал. 1,
т.3 ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани,
разследващите органи, прокуратурата, съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, в случаите, когато лицето е оправдано.
В обстоятелствената й част, ищецът П. Г. излага, че е бил привлечен на 11.02.2011 г. в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.
26, ал. 1 НК по ДП № 52/2011г. по описа на ОД на МВР Варна, което обвинение в
досъдебното производство е изменено досежно формата на участие на обвиняемия и е
преквалифицирано по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В деня на
привличането си, е задържан за срок до 72 часа по ЗМВР за вземане на мярка за
неотклонение. Считано от 14.02.2011г. спрямо него е взета най-тежката мярка за
процесуална принуда – задържане под страна по ЧНД № 797/2011г. по описа на ВРС.
Към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е на 36 – годишна възраст и
3
е упражнявал дейност като банков посредник.
Твърди се, че в рамките на образуваното досъдебно производство, спрямо
обвиняемия са взети мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, както
следва: „задържане под стража“ от 14.02.2011г. до 29.04.2011г.; „домашен арест“, считано от
29.04.2011г. до 10.08.2011г.; парична гаранция, определена му, считано от 10.08.2011г., която
е отменена на 19.03.2013г.; забрана за напускане на пределите на РБ.
Считано от 09.12.2013г. е имал качество на подсъдим по НОХД № 6509/2013г. по
описа на Районен съд – Варна по внесен обвинителен акт за извършено тежко умишлено
престъпление. Съдебното производство е прекратено и върнато на прокуратурата за
отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения.
След отстраняването им, е образувано НОХД № 221/2014г. на ВРС, което е
приключило с присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен.
По реда на инстанционния контрол, оправдателната присъда е отменена, а делото е
върнато за разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото е постановена оправдателна присъда по НОХД №
495/2020г. на ВРС, влязла в законна сила на 17.04.2021г.
Поддържа се, че за времето от привличането му като обвиняем – 11.02.2011г. до
влизане в сила на оправдателната присъда – 17.04.2021г., са изминали 10 години, 2 месеца и
6 дни. Посоченият срок е изключително дълъг и неразумен, през който период П. Г. е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснения още в следствения
арест, поради необходимостта от контактуване с други криминално проявени лица,
задържани за тежки умишлени престъпления, продължили през целия период на
наказателното му преследване, срам, страх, стрес, висока тревожност, силна мигрена през
определена част от денонощието, разстройство на съня, съпроводено от изпускане на урина,
усещане за нереалност, безсилие и безпомощност от невъзможността да общува с близките
си и да ги издържа, усещане за безперспективност, поради накърняване на доверието,
авторитета и доброто му име в обществото, както и социална изолация.
Твърди се още, че в резултат на воденото наказателно производство при ищеца са
установени следните заболявания, довели до влошаване на здравословното му състояние,
както следва: хипертонично сърце без застойна дейност, сърдечна недостатъчност, други
видове стенокардия, неинсулиновозависим диабет, дорзалгия, глаукома, исхемична болест
на сърцето – нестабилна ангина пекторис, артериална хипертония, гастроезофагеална
рефлуксна болест.
Трудно овладяваните негативно емоции са причинили на ищеца тежка психическа
травма, симптомите на която са актуални и към настоящия момент, наложили провеждане на
психотерапия и прием на медикаменти.
След отмяната на мерките за процесуална принуда – задържане под стража и
домашен арест, ищецът е изпитал затруднения при намирането на работа. В крайна сметка
бил принуден да полага труд като снабдител в закусвалня, но без трудов договор, тъй като
4
репутацията му е била опетнена в сферата, в която е упражнявал търговска дейност и поради
шумно отразените в публичното пространство обстоятелства около задържането му.
Едва през 2014г., ищецът започнал работа в международна компания, в която работи
и към настоящия момент, която е изисквала пътувания в чужбина, като за осъществяване им,
е искал многократно разрешения от съда.
В хода на наказателното производство по молба на Прокуратурата на РБ е допуснато
обезпечение в полза на „БАНКА ДСК“ АД, която е заявила намерението си да се
конституира като граждански ищеца, в резултат на което са наложени запори на
дружествени дялове и възбрани върху недвижими имоти по ч.гр.д. № 58/2012г. на ВОС,
които са отменени с акт от 24.11.2012г. Допуснатите обезпечителни мерки за период от 10
години, са причинили у ищеца страх, че осъждането му за повдигнатото му обвинение, ще
лиши него и семейството му от дом.
Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на осъдителната претенция в
заявения размер.
Извън срока по чл. 131 ГПК, започнал да тече на 20.05.2024г., е постъпил на
21.06.2024г. писмен отговор от Прокуратурата на РБ, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Настоява се за неговото отхвърляне.
Поддържа се, че сочените вреди са недоказани и не се намират в причинно –
следствена връзка с повдигнатото обвинение. Делото се е отличавало с правна и фактическа
сложност, поради което срокът на проведеното разследване в досъдебната фаза, следва да се
счита за разумен. За продължителността на разглеждане на делото в съдебната фаза на
процеса, ответникът не следва да отговаря. Взетата мярка за неотклонение – задържане под
стража е ограничила в минимална степен гражданските му права.
Разгласяването на информация в средствата за масово осведомяване не е резултат от
поведението на Прокуратурата на РБ, поради което, ако вреди са търпени, то ответникът не
отговаря за тях.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
повдигнато обвинение за извършване на престъпление, приключило с постановление за
оправдателна присъда, претърпените неимуществени вреди, техния размер, както и
причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните
органи /факта на деянието/.
В тежест на ответника е да установи своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
5
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че воденото наказателно производство, приключило с оправдателна
присъда, е причинило на ищеца тежка психическа травма, симптомите на която са актуални
и към настоящия момент, наложила провеждане на психотерапия и прием на медикаменти.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изисканото и постъпило НОХД № 495/2020 г.по описа на
Районен съд – Варна.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор намира, че следва да приобщи към доказателствата по
делото, писмените доказателства, представени с исковата молба.
Следва да приобщи към доказателствата по делото и медицинската документация,
представена към Молба от 03.10.2024 г. с изключение на Протокол, издаден от И.М. –
психолог и придружаващите този протокол документи, тъй като протоколът обективира
едно становище на психолог, извършено по възлагане на ищеца. Считайки, че протоколът
представлява недопустимо доказателствено средство, същият, ведно с приложенията към
него следва да се изключат от доказателствата по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващата молба копия на писмени документи, както следва: Пълномощно от
16.04.2024 г.; Пълномощно от 05.12.2023 г.; Договор за посредничество от 11.02.2008 г.-2л.;
Споразумение от 15.01.2008 г.-2л.; Споразумение от 12.11.2007 г.-2л.; Споразумение за
посредничество от 28.01.2008 г.-2л.; Договор за посреднически услуги рег. № ДГ-08-
0258/14.03.2008 г.-3л.; медицинска рецепта от 15.01.2014 г.; Молба вх. № 450/06.01.2012 г. по
описа на Окръжен съд – Варна-2л.; Удостоверение изх. № ДП101/11 от 06.01.2012 г.;
Удостоверение № 2245/2011 г. от 18.08.2011 г.; Определение № 45/09.01.2012 г. по ч. гр. д. №
58/2012 г. по описа на ВОС-2л.; Обезпечителна заповед от 09.01.2012 г. по гр. д. № 58/2012 г.
по описа на ВОС-2л.; Определение № 260389/24.11.2021 г. по гр. д. № 58/2012 г. по описа на
ВОС; разпечатки от електронни новинарски издания -8л.; Присъда № 260089/01.04.2021 г.
по НОХД № 495/2020 г. по описа на ВРС-3л.; Платежно нареждане за плащане от/към
бюджета от 11.05.2024 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, изисканото и постъпило
НОХД № 495/2020 г.по описа на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, представените с Молба с вх.
№ 24549/03.10.2024 г. от ищеца писмени доказателства, а именно: Амбулаторен лист №
6
24274В0005FF/30.09.2024 г.-2л.; Амбулаторен лист № 24037D030193/06.02.2024 г.;
Амбулаторен лист № 000961/21.11.2017 г.; резултати от образна диагностика пореден №
29997ID/2018/11/27; резултати от образна диагностика пореден № 4685/27.11.2018 г.;
Епикриза изх. № 1427/31.05.2023 г.; Амбулаторен лист № 2412920А7В42/08.05.2024 г.;
Амбулаторен лист № 2412920А6В4Е/08.05.2024 г.-2л.; Етапна епикриза № 893/07.06.2024 г.;
Медицинско заключение от преглед № 893/07.06.2024 г.; резултати от рентгеново изследване
на бял дроб от 25.04.2021 г.; резултати от медицински изследвания № 719850/02.10.2024 г.;
Свидетелство за съдимост рег. № 241002311011000310352/02.10.2024 г.
НЕ ПРИЕМА към доказателствата по делото, представените с Молба с вх. №
24549/03.10.2024 г. от ищеца писмени доказателства, както следва: Протокол, издадено от
И.М. – психолог- сертифициран консултант в Когнитивно – поведенческа психотерапия;
Аналитично ориентиран терапевт от 28.02.2022 г.-7л.; Свидетелство за професионална
квалификация на И.Г.М. рег. № Л-311/05.11.2018 г.; Свидетелство № К-32/20.04.2013 г.; на
И.Г.М.; Диплома за висше образование рег. № 3-1151/21.12.2011 г. на И.Г.М.-2л.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в цитираната молба има искане за допускане на комплексна
съдебно – психиатрична и психологична експертиза, както и съдебномедицинска
експертиза, чието заключение следва да се изслуша след комплексната съдебно –
психиатрична и психологична експертиза.
В молбата има поставени задачи и към двете поискани експертизи.
Прокурор К.: Мога да допълня, там, където е въпросът дали е възможно да е
отключил заболяването си вследствие на проведеното наказателно производство, считам, че
въпроса към вещото лице следва да бъде: в причинно – следствена връзка ли са воденото
наказателно производство и съдебно производство и заболяванията на ищеца, а не
възможно ли е.
Считам, че не следва да бъде назначавана съдебно – психиатрична експертиза с
психологично обследване. Не са налице медицински документи или други данни, които да
навеждат на извода, че ищеца П. Г. страда от психично заболяване.
Относно съдебномедицинската експертиза, не се противопоставям да се допусне.
СЪДЪТ намира, че следва да допусне комплексна съдебномедицинска и
психиатрична експертиза със задача, прецизирана от решаващия орган, тъй като искането е
направено своевременно, във връзка с обявения за окончателен в днешното съдебно
заседание доклад по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, вещите лица
7
по която, след запознаване с материалите по делото и преглед на ищеца, да отговорят на
следните въпроси:
1. Установени ли са и кога хипертонично сърце без застойна дейност, сърдечна
недостатъчност, други видове стенокардия, неинсулиновозависим диабет, дорзалгия,
глаукома, исхемична болест на сърцето – нестабилна ангина пекторис, артериална
хипертония, гастроезофагеална рефлуксна болест? Какво представлява всяко едно от
тези заболявания, налага ли прием на медикаменти, респективно какви и за какъв
период? Кои от заболяванията са отшумели към настоящия момент и кой не са?
Възможно ли е появата на тези заболявания да е резултат само и единствено на
воденото наказателно производство?
2. По какъв начин се е отразило на ищеца воденото наказателно преследване? Какво е
психическото му състояние към настоящия момент? Налице ли са отклонения в
психиката и могат ли да бъдат причинени от наказателното преследване? Предписани
ли са медикаменти, какви и за какъв период от време, при депозит в размер на 500 лв.,
платим от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица по допуснатата комплексна съдебномедицинска и
психиатрична експертиза д-р В.Д. и д-р Т.А., които ДА СЕ ПРИЗОВАТ за изготвяне на
заключението.
Адв. К.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ищеца свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М.М.М.,
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
М.М.М. – 41 г., неженен, неосъждан, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на съда:
8
Свидетелят М.: С П. Г. сме близки приятели, което прерастна в семейно приятелство.
Приятелството ни датира от 2003 г., като стана по- интензивно след 2006 г. Към 2011 г. П. Г.
беше финансов консултант. Доколкото знам, преди това опита му е като служител в
„Търговска банка“, а след това кредитен консултант. Към 2011 г. той не ми е споделял за
това, че му е повдигнато обвинение за извършено престъпление във връзка с дейността,
която е извършвал. По- късно ми сподели, но аз лично научих от медиите. Мисля, че на 13-
14-ти февруари, „сърфирайки“ в медиите, откривайки двете му имена видях новината от
деня. Не мога да възпроизведа новината, но пишеше, че е задържан, какво производство се
води, по кой член и, че има обвинение към него. След това видях П. Г. по време на
изтърпяване на „домашен арест“, ходих при него и го посещавах. Той ми споделяше много
как се чувства. Като невербална комуникация, той изглеждаше доста различен човек.
Сподели ми всички преживявания в следствения арест. Той беше различен човек от този,
който познавах преди това. Изглеждаше доста притеснен и стресиран. Разказваше ми за
различни хора, с които е делял малко пространство, с липса на въздух и нормални битови
условия в периода от задържането до месец май. Бил е без никаква яснота по въпроса. Не е
имал възможност, или не му е дадена такава да бъде разпитан. Основно това, което ми
преразказа са преживяванията в следствения арест. В предходния период беше доста
саможив, жизнерадостен човек, с планове, към него момент и баща на сравнително малко
дете. Човек, който се радва на живота. Когато го посещавах след случилото се, беше доста
по-апатичен и ленив. Седеше на фотьойла или на дивана и си говорехме. Нямаше я тази
жизненост, която имаше преди това. В диалогът ни, той изтъкна притеснения за себе си и
основно за децата му. Синът му беше малък към нея дата. Освен това има и дъщеря от
предходен брак. Имената му бяха в медиите, в пресата. Ние комуникираме повече като
близки приятели. Имаме общ кръг приятели, които познаваме във времето. Той трябваше да
научи от мен, че доста хора, с които се е познавал от ученическата скамейка заявиха, че
повече не желаят да контактуват с него. Дали е било от страх, вследствие на това, което
беше написано и което бяха научили, не знам. Това също доста го преживяваше. Аз не му го
спестих към него момент, защото него това го интересуваше. Реално обсъждахме нашият
кръг познати. Със сигурност са му останали и други приятели освен мен, но може би с по-
различен подход към него. Имаше хора, които заявиха и към днешна дата, доколкото имам
наблюдения не са възстановили близки приятелски отношения.
Както казах, той много се притесняваше за децата си, за бъдещето им, когато
пораснат и влязат активно в обществото, че имената на баща им бяха публично оповестени
и могат да имат проблеми във всяко естество. Притесняваше се и кой ще ги издържа, защото
нямаше никаква яснота към него момент. Беше му притеснено и за апартамента, в който към
момента живееха, че може да бъде отнет, както и всичко, което притежава като имущество.
Аз не знам в детайли какви са били условията на съпругата му. В „домашен арест“ със
сигурност той не можеше да работи. В периода от 2011 г. до днешна дата с П. Г. поддържаме
интензивни контакти. Той беше с различни мерки за неотклонение и в един момент можеше
свободно да се придвижва. Нашето приятелство е въз основа на общи интереси и към
днешна дата се виждаме често. Мисля, че към 2014 г. П. започна да работи на място, в
9
където и към момента е служител. Това беше един от малкото позитивни моменти, който си
спомням, че му се отрази добре. Започна да работи за компания, която не е българска, но
знам, че изисква чести посещения, което го възпрепятстваше, защото до 2021 г., до
оправдателната присъда имаше забрана да напуска страната. Той не успяваше да пътува в
чужбина по служебни ангажименти. П. винаги ми е споделял за всичко, дори и за
здравословни проблеми, които са възниквали. Знам, че има проблеми със сърцето, дори
веднъж ми звънна и ме изплаши, защото беше в движение с колата. Относно здравословните
проблеми, последно, доколкото ми е известно е, че е с висок гликемичен индекс, има
проблем с очите и посещаваше активно психолог. Както казах, веднъж докато шофираше ми
се обади, че не се е почувствал добре със сърцето, но е успял да реагира и да се обърне към
медицинско лице. Към момента знам, че пие някакви медикаменти, но не знам какви.
Наказателното производство срещу него продължи 10 години. Спомням си, че преди всяко
предстоящо заседание винаги беше неспокоен и притеснен, но подробности не знам. Вярно,
че сме близки приятели, но не съм в дома му. То мои наблюдение, в периода преди 2011 г.,
той беше съвсем различен като темперамент. Имаше желание да контактува с хора. След
като започна работа през 2014 г. завързването на нови контакти бяха с притеснение,
подбирайки кръга, с когото контактува. Пак казвам, че много му тежеше това, че доста хора
от широкия му кръг познанства и наши общи приятели се отдръпнаха и дори не са му дали
възможност да се реабилитира спрямо тях.
Свидетелят, на въпроси на адв. К.:
Свидетелят М.: Знам, че преди да започне настоящата си работа през 2014 г., след
домашния арест, П. извършваше някакви транспортни услуги в някакъв склад, не на цял
работен ден, но не знам подробности. Към него момент той беше крайно притеснен за
финансите на семейството. Това беше преди 2014 г., след „домашния арест“.
Както казах, видях П. след следствения арест и той ми сподели преживяното там.
Имало е двама човека, единия е трябвало да наблюдава, защото е имало риск да не направи
опит за самоубийство, а другият в криза, който е бил зависим.
Относно информацията за задържането му, която беше отразена в пресата, пряко
предизвика интерес при мен и аз лично проверих чрез инструментите за електронно търсене,
къде и какво е написано. Доколкото знам, в такива ситуации се пишат инициали и се
споменава в новинарски поток, но тогава ми направи впечатление, че бяха посочени и трите
имена. Мога да цитирам и медии „Морето“ – варненска локална медия, оттам – нататък
може би от тях взета информацията, имаше публикации и във „24 часа“ електронен вариант
и във всички национални медии, основно печатни.
Не знам точния период, в който П. е посещавал психолог. Просто пътьом минавайки
ми е показвал къде се намира неговата психоложка. В съзнанието ми, периодът е дълъг, но
не мога да го цитирам.
Плодът на нашето приятелство е международна спортна организация, която
10
организираше като някакъв тип представителство, но не беше юридическо лице. Това беше
свързано с контакт с много хора и той инициираше тези събития. Това са хората, които
споменах от нашия общ приятелски кръг. Това е неформална организация – фенство на
даден спортен клуб за автомобилни и моторни спортове. Имахме обща онлайн страница, в
която организирахме срещи във Варна, с хора, които са гостували от други градове, т.е.
когато е имало такова събитие за наблюдаване. След 2011 г., неформално за нас, П. по- скоро
не продължи да се занимава с организацията. Мотивацията му я нямаше.
Свидетелят, на въпроси на прокурор:
Свидетелят М.: Както казах, нашето познанство с П. датира от 2003 г., а от 2006 г. е
по- интензивно с целите на членството ни в неформалната организация. В периодът 2006 г. –
2008 г. с него се виждахме най- често по събитията на участието на въпросния спортен
отбор. От 2008 г. това прерастна и в семейно приятелство и зачестиха вижданията ни и през
седмица и комуникацията ни вече беше свързана не само с прекия ни интерес, а и с личния
живот и този на семейството.
По мой спомен, източникът на информацията, която беше публикувана в медиите,
беше нормален информационен „релийс“ на прокуратурата. Като казвам „релиис“ имам
предвид ежедневна новинарска сводка, за която предполагам, че медиите се интересуват на
ежедневна база.
Питате ме дали съм виждал интервю или изявление на прокурор, който да обяснява за
воденото наказателно производство срещу П.. Изявление на прокурор, следейки след това в
отразяването на събитията в медиите, не съм виждал, по- скоро всичко е цитирано.
Посетих П. в дома му, може би в началото на месец юни 2011 г., около рождения ден
на неговия син.
Не мисля, че е удачно да цитирам имената на дистанциралите се приятели на П..
Както споменах, не само от клуба са познати, но и някой от членуващи там са негови
съученици, т.е. те се познават от съвсем малки деца. Голяма част от тях, които аз познавам –
поне 4 човека, се отдръпнаха. Не мисля, че е удачно да споменавам имена по ред причини,
някой от тях вече са и покойници.
Вече казах, че П. има проблем със сърцето. Мисля, че сравнително скоро – към 2020
г., но и преди това, към 2015 г. пак имаше някакви оплаквания. Случаят, за който споменах
мисля, че беше в периода около 2020 г. или 2021 г.
Адв. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Прокурор К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
11
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: А.Б.И., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
А.Б.И. – 47 г., неомъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят И.: Живея на семейни начала с П. Г..
Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелят И.: С П. живеем заедно от 2007 г. и имаме едно дете. Към 2011 г. с П.
живяхме заедно и тогава и към момента не е имало период на фактическа раздяла помежду
ни. Към 2011 г. Той имаше собствен бизнес. В самото начало, той работеше в банка, а след
това започна собствен бизнес като банков консултант. Комуникираше с клиенти и ги
насочваше към банка във връзка с кредити. Знам, че беше задържан и му беше повдигнато
обвинение. Аз бях почти единствената, която го посещаваше в ареста. В самото начало
всичко беше стрес и за него и за мен, защото никой не е очаквал, че нещата ще ескалират до
такава степен той да бъде в ареста. С всеки изминал път стреса и страха надделяваха, защото
ареста не е място, в което можеш просто така да влезеш, за да поискаш контакт с човека,
който е задържан. Започна една такава рязка промяна в поведението и отношението на П..
Няколко пъти съм забелязвала, че започна да му трепери лицето и устата, имаше тикове. Там,
той не ми споделяше за чувствата си, защото няма как да се разказват такива неща там. Той
по- скоро се опитваше да е силен заради нас. Вече в моментът, в който се промени цялата
тази ситуация, т.е. мярката, когато напусна ареста, тогава той започна да разказва през какво
е минал там, какви са били преживяванията, какви са били хората, които са минали през
живота му там, целия този контингент от съдби.
В началото, когато се прибра, първо беше успокоението за нас, че той вече е вкъщи,
че нещата вече започват да се случват по правилния начин. Само, че започнаха едни
сигнали, за които той първоначално не искаше да си признае. Започна едно събуждане през
нощта. Започна едно изпотяване през нощта. На по- късен етап аз открих, че всичко това е
свързано и с физиологични изпускания, за които той не искаше да признае в началото.
12
Случваше се аз да се събудя сутринта за работа и да го намеря в положение, в което той си
държи дрехите. На въпросът ми какво се случва, той отговаряше, че се е събудил, защото
бил потен. След това започна да разказва, че се събужда заради миризми – нещо, което е
останало в неговото съзнание от ареста. След това дойде другия „шамар“, в който ние
разбрахме, че ни запорират жилището. Нещата започнаха още повече да се влошават за него,
защото той спря почти да комуникира. Той е изключително ерудиран и четящ човек. Той е
прекрасен събеседник. Започна да се случва така, че сутринта като излизам за работа го
оставям на дивана с чашка кафе, а вечерта като се прибирам, той стои в същата позиция.
Дори не е станал да се изкъпе. Не си е преместил чашата от масата. Започнах да търся
варианти за съдействие, защото аз не можех да се справя с това нещо. Намерих психолог, с
който се свързахме. Тя ни прие много радушно и много всеотдайно. Мисля, че около година
и половина след като напусна ареста, П. отиде за първи път при психолога. Той ходи на
терапия много дълъг период – може би между 8 и 10 години, като в началото бяха
самостоятелни. След това започна вече, когато тя прецени да са групови терапиите – с други
хора, не с мен. Те се наричаха „приказкотерапии“. През целия този период, в който той я
посещаваше, като в началото много интензивно, започнахме да виждаме лека промяна.
Както едно дете започва да ходи, това се случи и при него. Тя го насочи към психиатър,
евентуално той да прецени самото състояние и ако има нужда да назначи лечение. Беше
назначено такова лечение и той започна да го приема. Не мога да кажа, че е имало кой знае
какъв прогрес в самото състояние. Не помня какви бяха медикаментите, които психиатъра
му предписа. Към момента, П. още ходи на терапия, но вече са много по- редки срещите,
защото тя има практика и в гр. София. Мога да кажа, че настъпи промяна в състоянието му
към по- добро в момента, в който 2022 г. нещата приключиха.
Изпускането по малка нужда продължи доста дълъг период. Може би след като П.
започна да посещава психолога, няколко месеца след това започнаха да понамаляват тези
моменти. Не мога да кажа точно кога се преустанови изпускането, но то просто спря.
Апатичното състояние на П. продължи много дълго време. То беше свързано и с
липсата му на желание за комуникация, защото много хора спряха да комуникират с него.
Той имаше много голям арсенал от приятели от години. Тези връзки просто в един момент
приключиха. Спряха всякакви посещения. Спряха дори да му вдигат телефоните. Въобще
всичко това нещо приключи. Това започна допълнително да задълбочава неговото
състояние. След като се направи следващата крачка и мярката от „домашен арест“ прерастна
в това той да е почти свободен гражданин, той се сблъска със следващия проблем, че не
може да си намери работа в сферата, в която се беше развил и беше много добър. Не
можеше да си намери работа, защото се даде много голяма публичност на всичко това, което
се случи през 2011 г. Още повече, в бранша, в който той работеше това нещо веднага се
научи. Дори е имало ситуации, в които негови колеги са казвали, че е ясна самата картинка,
но те не могат да го направят и той да се върне в тази сфера, защото това име трябва да се
изчисти. Все пак, той е с име, което е много разпознаваемо. Фамилията „Г.“ не е толкова
срещана. П. се принуди да работи това, което намери. Беше се хванал „на черно“ като
13
снабдител. След това го направиха калкулант. След това започна да се занимава с
първичната обработка на документите, защото трябваха някакви средства. Ние имахме
кредити, които обслужваме. Не мога да кажа точно колко време работи като снабдител,
може би около 7-8 месеца. Започна да работи това след като му измениха мярката. Може би
няколко месеца след като мина в мярка „Парична гаранция“, той започна да работи, но
нямаше нито договор, нищо нямаше.
Както казах, 7-8 месеца П. работи като снабдител. След това започна да работи в
млечен магазин като продавач. През 2014 г. започна да работи в международна компания и
нещата започнаха да се подобряват за него. Към днешна дата продължа да работи в тази
фирма. Там имаше други обструкции. Той нямаше право да напуска държавата, а това е
фирма, която е свързана с командировки и те не се съобразяват с това. Тези командировки
успяха да се осъществят много трудно и много стресово, защото все пак трябваше да се
взима разрешение. Трябваше по някакъв начин да се обяснява защо той не може да тръгне
веднага. Рискът и страха да не остане без работа си бяха през цялото време, защото не знаеш
и си в неизвестност през цялото време, дали в утрешния ден тези хора няма да са недоволни
от това, че ти не можеш да реагираш, че ти не можеш да си адекватен и да си там. През 2021
г. всичко приключи с оправдателната присъда. Това донесе облекчение, но не мисля, че
доверието и животът, който П. имаше преди това ще се възстановят. Той се затвори и почти
няма нови контакти. Той редуцира страшно много хората около себе си. Може би това го
накара да се затвори много в себе си. Това е така от 2011 г. до ден днешен. П. беше уникален
събеседник. Той е много четящ човек. Има няколко магистратури и е удоволствие да
комуникираш с този човек. Той е с много богата душевност.
След случилото се, П. имаше здравословни проблеми, които и към днешна дата се
задълбочават. Може би след този емоционален срив, през който премина, той започна да има
проблеми с кръвното. Два пъти отказа да бъде хоспитализиран за тези проблеми, защото все
пак трябваше да се работи. Тези проблеми се появиха около година след като той влезе в
ареста. Той посети лекар. При П. започнаха много силни главоболия, започнаха мигренозни
пристъпи. Потърсихме специалист. Оказа се, че той поддържа високо кръвно налягане.
Извършваха се изследвания. Предписаха му лечение, което и към момента се спазва. Появи
се при него инсулинова резистентност - преддиабетно състояние. Преддиабетното състояние
се констатира тази година. То се откри много, защото той от години има тази симптоматика,
но никой до този момент не го беше насочвал. На едно от поредните изследвания просто
поискаха да се направи това изследване и се установи. Симптоматиката беше такава, че
започна цялото му тяло да се покрива с тип циреи, за които те не можеха да разберат по
рутинните кръвни изследвания, които се правеха. Започна едно главоболие и допълнителен
проблем с очите. Това изпотяване, което го имаше в началото, сега отново се появи със
същия интензитет. Тогава вече се направи това изследване, което показа наличието на
преддиабетно състояние. Установи се начална фаза на глаукома, което предполагам е
вследствие на всичко това, което се констатира като медицинско състояние. В началото
имаше много сериозни проблеми с рамото, с гръбнака, вследствие на обездвижването. Там
14
също се извършиха необходимите изследвания и се предприе лечение, доколкото може
специално за това нещо да се търси.
Свидетелят, на въпроси на адв. К.:
Свидетелят И.: Като казах, че П. имаше проблем с гръбнака вследствие на
обездвижването, имам предвид периода в началото, след ареста. Това беше симптоматиката,
която се прояви. Тя тръгна от рамото и нещата продължиха към гърба. Това, което ми е
споделял като условия и обстановка в следствения арест, е и за миризмите, за ситуации, в
които е имало настаняване при него на хора с убийство и т.н. Един от случаите, който ми е в
главата е убийство на съпруга, за което този човек разказва цветущо как след като я е
застрелял всичко било в кръв и всякакви такива гадости. В следствения арест трябваше да
нося части за поправка на тоалетната им, защото явно там няма кой да го направи. Като
казвам, че ми е разказвал за миризмите в следствения арест, имам предвид миризма на
тоалетна, на застояло и др. П. и до ден днешен не понася абсолютно никаква такава
миризма. Той и до ден днешен не минава по определени улици, които са свързани със
случилото се. Например в „Гранд мол“ той не може да влезе. Няма такъв вариант, защото
следствения арест е в близост. Избягва да минава оттам.
Ние с П. имаме едно дете. Освен това, той има и дъщеря, която към него момент –
2011 г. беше на 5 години. Нашето общо дете се роди през 2008 г. П. винаги се е грижил за
дъщеря си. На нея разказвахме, че тати е в командировка. Малкият беше по- малък и за него
обяснението тати го няма, ще закъснее, или няма да го има няколко дни, много по- бързо го
приемаше и го забравяше. Дъщерята на П. я взимахме всяка седмица. Имаше ситуации, в
които, тъй като майка й много отсъстваше, детето беше в нас. Децата ни винаги са били
заедно и винаги са били около П.. Случилото се рефлектира и върху децата, защото особено
в началото това, с което те бяха свикнали да получават от него, те не го получаваха.
Издръжката беше едно от нещата, които се случи, защото ние нямахме тази възможност.
Всички в самото начало, дори и в ареста, когато излезе е споделял, че те са го гледали като
една „касичка за пари“, защото това, което излезе в пространството беше, че той е присвоил
страшно големи суми. Всъщност ние нямахме пари дори да му платим гаранцията, която
беше 1500 лв. Един път издръжка, втори път емоционално състояние, защото децата не се
вълнуват от издръжка, а от душевността, от това, което им даваш. Имаше много голям
проблем с това нещо. В началото основно аз издържах семейството.
Свидетелят, на въпроси на прокурор К.:
Свидетелят И.: П. беше задържан „под стража“ от месец февруари и, ако не се лъжа
беше освободен през месец юли същата година под „домашен арест“. Няколко месеца по-
късно измениха мярката, но в момента не мога да кажа каква беше.
Детето от първия брак на П. не е постоянно с нас. Ние я взимахме почивните дни.
Взимахме я и много често, когато майката отсъстваше. Те винаги са били в прекрасни
15
отношения двамата родители, както и аз съм била в прекрасни отношения и съм с майката
на момиченцето.
Във връзка с образуваното и водено дело срещу П. се даде голяма гласност в медиите.
Аз лично не съм виждала изявления на прокурор по телевизията по този случай. Всичко това
беше в пресата. Дали беше точно на прокурор, аз в момента не мога да твърдя, че е било на
прокурор. Това се води публикации от журналисти, но откъде те са получили тази
информация, аз не мога да кажа.
Адв. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Прокурор К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
Адв. К.: Към момента нямам други доказателствени искания.
Прокурор К.: Към момента нямам други доказателствени искания.
За изготвяне на допуснатата в днешно съдебно заседание комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 08.11.2024 г. от 12:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица В.Д. и Т.А..
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 10:42 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16