№ 311
гр. София , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четвърти декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601211 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.313 във вр. чл.306, ал.1 т.1 от НПК.
С Определение от 15.10.2020г., постановено по НЧД №3577/2020г. по описа на СГС,
НО, 3 –ти състав, в открито съдебно заседание на осн. чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.25,
ал.1 във вр. чл.23, ал.1 вр. чл.24 от НК, съдът е определил на осъдения О. И. А., с
ЕГН:********** едно общо най-тежко наказание в размер на две години „Лишаване от
свобода“ измежду наказанията, наложени му по НОХД №10446/2019год. по описа на СРС,
НОХД №6793/2020год. по описа на СРС и НОХД №1530/2020год. по описа на СГС. На осн.
чл.24 от НК, съдът е увеличил така определеното най-тежко наказание от 2 години
„Лишаване от свобода“ с една година, като е определено едно общо най-тежко наказание
три години „Лишаване от свобода“. Постановено е така определеното наказание „Лишаване
от свобода“ на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да бъде търпяно при първоначален
„Строг“ режим. Съдът е приспаднал на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпяната част от
наказанията, включени в групата, а именно по НОХД №10446/2019 год. по описа на СРС
/изтърпяно изцяло/, както и наказанието по НОХД №6793/2020год. по описа на СРС,
считано от 14.08.2020год. до влизане на определението в сила. Първоинстанционният съд
на осн. чл.59 от НК е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание от три
години „Лишаване от свобода“ и времето, през което осъденото лице А. е бил задържан за
срок от 24 часа по ЗМВР по НОХД №6793/2020год. по описа на СРС, както и времето през
което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД
1
№1530/2020год. по описа на СГС, а именно от 20.11.2019год. до 14.02.2020год. и от
04.07.2020год. до 14.08.2020год.
Против така постановеното определение, в частта относно приложението на чл.24 от
НК и относно чл.59 от НК, в законоустановения срок, е подадена жалба от осъденото лице
О. И. А.. В жалбата и в съдебно заседание се развиват доводи, че определението в
обжалваната му част е неправилно и се иска отмяната му, тъй като съдът не е приспаднал в
действителното времето през което е бил с МНО „Задържане под стража“ и по ЗМВР.
Служебният защитник на осъденото лице – адв. Н., поддържа подадената жалба и
моли съдът да се съобрази с направените доводи в същата, като я уважи.
Представителят на АП-София, пледира че жалбата е неоснователна, а обжалваното
определение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло
правилността на обжалваната част на определението по реда на чл.313, вр. чл.306, ал.1, т.1
от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това
са следните:
Видно от приложената справка за съдимост на осъденото лице О. И. А., в периода от
25.11.2011год. до 30.09.2020год. е осъждан десет пъти за престъпления както против
собствеността, включително и грабежи, така и за престъпления по транспорта и за
престъпление против личността. Както правилно и законосъобразно е посочено от
първоинстанционния съд, по отношение на първите седем осъждания в периода
23.11.2011год. до 29.08.2016год., са били налице извършвани групирания на наказанията,
като същите са и изтърпени.
Към настоящия момент, отговарящи на изискванията за определяне на едно общо
най-тежко наказание по реда на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК, са наказанията по
осъжданията с влязло в сила определение на 14.11.2019год. за одобряване на постигнато
споразумение по НОХД №10446/2019год. по описа на СРС /наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 8 месеца за деяние извършено на 25.03.2018год./, с влязло в сила
определение на 05.06.2020год. за одобряване на постигнато споразумение по НОХД
№6793/2020год. по описа на СРС /наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
1год. и 2 месеца за деяние извършено на 15.09.2019год./ и с влязло в сила определение на
30.09.2020год. за одобряване на постигнато споразумение по НОХД №1530/2020год. по
описа на СГС /наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години за деяние
извършено на 10.11.2019год./. Първоинстанционният съд, съобразявайки се с разпоредбите
на закона, правилно и законосъобразно е определил едно общо най-тежко наказание от две
години, каквото е наложеното му наказание по последното осъждане по НОХД
№1530/2020год. по описа на СГС.
2
Броят на последните три осъждания касаят деяния, извършени в непродължителен
период от време /25.08.2018год.–10.11.2019год./, осъществяващи престъпления против
собствеността, включително грабеж, при квалификация във вр. чл.29, ал.1 от НК и
престъпление против личността, с нанасяне на средна телесна повреда. Наложително е
увеличаване на наложеното общо наказание, тъй като същото очевидно не би постигнало
само по себе си целите по чл.36 НК. Касае се за тежки, повтарящи се във времето и
многобройни деяния, за които са наложени ниски наказания. Прилагането на чл.24 НК,
както е сторила първата инстанция, е наложително, за да се постигнат както целите на
генералната превенция, така и с оглед на специалната превенция, за да знае осъденото лице,
че законът не дава възможност да се извършват множество престъпления, като се търпи
наказанието само за едно от тях, макар и най-тежкото такова. Тези обстоятелства правилно и
законосъобразно са били преценени от първоинстанционния съд, като обосноваващи
приложението на чл.24 от НК и увеличението на така определеното общо най-тежко
наказание с 1 година.
Неоснователни са възраженията на осъденото лице, че е налице приложение на чл.24
от НК за втори път при определяне на общото наказание. Видно от приложените
доказателства по делото, това е била направено по НЧД №8338/2020год., където с
определение от 19.08.2020год. е било определено едно общо – най-тежко наказание по
НОХД №10446/2019год. и по НОХД №6793/2020год. и двете по описа на СРС. Предмет на
настоящото производство отново са посочените две дела, но включващо и последното
осъждане на А. по НОХД №1530/2020год. по описа на СГС, при което пред съда не е
обвързан с посоченото определение и направеното увеличение на наказанието.
Пред първата инстанция е представена и приета като доказателство Справка от
Затвора – София относно търпените от А. наказания. Видно от същата, осъденият А. е
изтърпял изцяло наложеното му наказание по НОХД №10446/2019год. по описа на СРС в
размер на 8 месеца „Лишаване от свобода“, което е било правилно и законосъобразно на
осн. чл.25, ал.2 от НК е било приспаднато от първата инстанция от определеното общо и
увеличено наказание. Налице е изтърпяване отчасти на наказанието по НОХД
№6793/2020год. по описа на СРС от 14.08.2020год. до влизане в сила на обжалваното
определение, което на осн. чл.25, ал.2 от НК също е било приспаднато от определеното
общо и увеличено наказание.
Осъденият А. е бил с МНО „Задържане под стража“ по НОХД №1530/2020год. по
описа на СГС в периода от 20.11.2019год. – 14.02.2020год. и от 04.07.2020год. до
14.08.2020год., както и задържан по ЗМВР по НОХД №6793/2020год. по описа на СРС,
което на осн. чл.59, ал.1 от НК правилно и законосъобразно е било зачетено като
изтърпяно наказание от първоинстанционният съд.
По изложените причини жалбата срещу определението на първата инстанция се явява
неоснователна и това определение като правилно и законосъобразно трябва да се потвърди
3
изцяло.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.313 във вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК,
Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.10.2020г., постановено по НЧД №3577/2020г.
по описа на СГС , НО, 3 –ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4