Решение по дело №322/2021 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 139
Дата: 16 декември 2021 г.
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20214150100322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Свищов, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100322 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „Ф.Р.“ЕАД гр. Р. представляван от Л.Б.Л., чрез пълномощника адв. С.П.
твърди, че на 05.05.2020 г. страните по делото сключили договор за покупко-продажба на
зърно/фючърсна сделка/, съгласно която ответникът трябвало да му достави 70 тона
царевица, реколта 2020г., при цена 220 лева на тон в срок до 30.10.2020г.. в складовата база
на ищеца в гр. П. Заявява, че общата договорена цена била в размер на 15 400 лева, за която
ответика в качеството си на земеделски производител издал фактура, която била заплатена
ицля по банков път на 07.05.2020г.. Сочи, че за обезпечение на посоченото плащане
продавача издал записи на заповед в полза на купувача. В договорения срок за доставка
продавача – ответник не изпълнил задължението си да достави договореното количество
царевица. Съгласно разпоредбите на раздел IV от договора, в случай на неизпълнение на
договора от страна на продавача – недоставка на част или цялото договорено количество в
рамките на договорените срокове, количество и качество ,продавачът е длъжен да
възстанови получените от него пари на купувача, ведно с лихва в размер на 18% за периода
от датата на авансовото плащане до окончателното издължаване, както и обезщетение за
нанесени вреди. Твърди, че ответникът дължал на ищеца възстановяване стойността на
недоставеното количество царевица, която била 15 400 лева. Договорената лихва върху тази
дължима сума за периода от датата на плащането към ответника – 07.05.2020г. до
01.04.2021г. – дата преди подаване на исковата молба, била в размер на 2533 лева. Твърди,
1
че със сключването на договора ищеца си гарантирал, че към 30.10.2020г. ще разполага със
съответното количество царевица от 70 тона, които ще вложи в дейността си, а след като
ответника не изпълнил задължението си да достави договорения размер, то съгласно тези
разпоредби на договора дължал и обезщетение за нанесени вреди. Така след като ответникът
не доставил въпросното количество царевица на цена от 220 лева на тон или общо в размер
на 15 400 лева, ищцовото дружество закупило от друг производител, но вече на по-висока
цена от 350 лева на тон, каквото в момента била пазарната цена на свободния празар, или
ищеца заплатил с 130 лева на тон повече, за да получи пълния му необходим размер или с
9 100 лева повече от първоначално договореното, което на практика представлявало вреда за
ищеца и като такава следвало да бъде заплатена от ответника. Посочва, че ако ответникът
бил изпълнил изцяло задължението си да достави пълното договорено количество, то
ищецът не би претърпял загуба в посочения размер, тъй като нямало да се наложи да купува
първоначално договореното количество, при това на по-висока от договорената цена или
претърпяната загуба била пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
договорното задължение на продавача и същото е могло да бъде предвидено при
сключването на договора, поради което същата следвало да бъде възстановена от него.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 15 400
лева – главница- представляваща стойност на недоставеното количество царевица, 2533 –
дължима лихва върху главницата за периода от 07.05.2020г.. до 01.04.2021г., 9 100 лева –
обезщетение за нанесена загуба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски. В хода на
устните състезания процесуалният му представител взема становище за основателност и
доказаност на предявените искове, а в писмена защита по делото излага подробни
съображения за това – налице била облигационна връзка между страните, като ответникът
не изпълнил задължението си по договора да достави договоренотоколичество царевица,
което не се спорело от ответника, и дължал възстановяване стойността на недоставеното
количество царевица – 15 400 лева, както и съгласно уговореното в договора, дължал
договорената лихва в претендирания размер и обезщетение за нанесени загуби, като
претърпяната загуба от 9 100 лева била пряка и непосредстевна последица от
неизпълнението на договорното задължение на продавача и същото е могло да бъде
предвидено при сключването на договора.

Ответникът П. М. П. в дадения от съда срок не е подал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание не ангажира доказателства. Процесуалният му представител оспорва
предявените искове ,с изключение на иска за главницата в размер на 15 400 лева. В хода на
устните състезания взема становище, че не е спорно, че между страните е имало
облигационна връзка, но не било доказоно , че е налице заместваща сделка с финмата В.
ЕООД и неизпълнение на процесния договор, поради което счита, че исковете за лихва и
обезщетение са неоснователни и недоказани. В писмена защита по делото излага подробни
съображения за неоснователност и недоказаност на исковите претенции за обезщетение за
2
вреди по чл. 79 ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД и за договорна лихва с характер на неустойка по чл. 92
от ЗЗД по чл. 4.2 от договора – ищецът не твърдял процесния договор да е прекратен,
респективно развален, като не установил, че ответникът е неизправна страна, че договорът е
развален от изправната страна – купувача, вследствие на развалянето е закупил от друг
търговец стоката с по-висока цена и причината купувачят да я заплати е виновното
поведение на продавача. Позовава се, че не било установено развалянето на процесния
договор, което е предпоставка последващата сделка да бъде квалифицирана като
„заместваща“. Посочва, че същата била сключена на 29.10.2020г.., или преди да изтече срока
на договора , който е до 30.10.2020г.. и поради това не можела сделката да бъде
квалифицирана „като заместваща“, поради което и не следвало да бъде присъждано
обезщетение за вреди. Позовава се, че липсвало доказване от ищеца и на твърдяната връзка
между последващата сделка и неизпълнението на процесния договор, още повече, че се
касаело за различни количества. По отношение на претенцията за заплащане на
договорената лихва с характер на неустойка по чл. 4.2 от договора в размер на 2533 лева,
счита, че с оглед размера на уговорената неустойка, липсата на краен период за
нейнотоначисляване, липсата на срок за връщане на авансовата сума сочели нищожност на
клаузата, още повече, че излизала извън присъщите й обезпечителна, обзщетителна и
санкционна функции. Алтернативно ако бъде прието че претенциите за неустойка и
обезщетение за вреди са основателни, взема становище искът за обезщетение да вреди да се
приеме само за разликата между неустойката и по-големия размер на претърпените загуби.
Претендира разноски.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено
следното:
Между страните по делото е бил сключен на 5.05.2020г. договор за покупко-
продажба на царевица, реколта 2020 година, 70 т. , на цена 220 лв/т. Видно от приложения
договор, срокът за предаване на стоките е 30.10.2020г.. . Страните постигнали съгласие
предаването и приемането на стоката да се извършва с претегляне и издаване на кантарна
бележка от кантара на купувача. Съгласно чл. 2.2 от договора, купувачът заплаща по
банков път договорените количества стока след издаване на авансова фактура от продавача ,
а според чл. 2.3 за гарантиране на сумата по извършеното авансово плащане, продавачът
издава в полза на купувача запис на заповед. В раздел IV страните уговорили отговорности
за неизпълнение на договора. Съгласно чл. 4.2 от същия, при неизпълнение на договора от
страна на продавача, продавачът е длъжен да възстанови платената от купувача авансова
сума за недоставеното количество заедно с дължима лихва 18 % за периода от датата на
извършване на авансовото плащане до окончателното издължаване на сумата, както и
обезщетения за пропуснати ползи и нанесени вреди.
Приложена по делото е издадена от ответника фактура № ********** от
5.05.2020г. за сумата 15 400 лева, с посочено основание царевица реколта 2020 година
авансово плащане от получател – Ф.Р. ЕАД. Не се спори по делото, че сумата по фактура е
3
заплатена от ищеца, видно и от приложеното извлечение по сметка, съгласно което сумата е
преведена по банков път на 07.05.2020г.. от ищеца на ответника.
С приложената по делото фактура № ********** от 29.10.2020г.. се установи,
че ищецът закупил от В. ЕООД гр. П. царевица реколта 2020 година - 500 тона на цена 350
лева на тон, общо 175 000 лева. Стойността на фактурата за извършената доставка била
заплатена от ищцовото дружество на 30.10.2020г., съгласно приложеното извлечение от
сметка.

При тези данни от фактическа страна, съдът намира ищцовата претенция за
главницата за основателна и доказана. В случая е предявен иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, с който се иска изпълнение на поето от ответника задължение, произтичащо от
сключен между страните договор за търговска продажба /изхождайки от качеството на
страните по нея/. Преценявайки основателността на иска следва да се изхожда от
доказателствената тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове е, че
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането
си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже факта на плащането. С представената фактура
№ ********** от 5.05.2020г. и извлечение по сметка, ищецът доказва изправността си по
процесния договор за покупко-продажба от 5.05.2020г. , като е заплатил авансово
стойността на количеството царевеца – 70 тона по 220 лева на тон, реколта 2020 година,
което ответника е следвало да му достави в срок до 30.10.2020г.. Не се спори по делото, че
ответникът не е доставил уговореното количество в договора на ищеца, както и не се спори
от ответника задължението по договора – чл. 4.2 от договора, при неизпълнение от страна
на продавача на задължението да достави договореното количество в срока, да възстанови
платената от купувача авансово сума за недоставено количество. С оглед и признанието на
ответника за дължимостта на претендираната сума, представляваща стойност на
недоставеното количество царевица, обстоятелството, че ответникът не е ангажирал
доказателства за заплащането й, което е в негова тежест, претенцията на ищеца е
основателна и доказана и следва да се уважи изцяло за сумата 15 400 лева - стойност на
недоставено количество царевица по договор за покупко-продажба от 5.05.2020г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 22.04.2021 г., до окончателното и
заплащане.
Съдът счита за частично основателна претенцията за договорна лихва с характер на
неустойка по чл. 92 от ЗЗД. Същата се претендира като договорна лихва, но с оглед
уговореното в чл. 4.2 от договора, същата има характер на неустойка. Съгласно цитираната
разпоредба от договора, в случай на неизпълнение от страна на продавача на задължението
да достави част или цялото договорено количество в срока, продавача освен възстановяване
на получените от него пари на купувача, дължи и лихва в размер на 18 % за периода от
датата на авансовото плащане до окончателното издължаване, както и обезщетение за
нанесени вреди и пропуснати ползи. Същата е предвидена кумулативно с обезщетението за
вреди. Така уговорената неустойка в договора, посочена като лихва, е определена като
процент, период за който се дължи, поради което и неоснователно е възражението на
4
ответника за нищожност на тази клауза, както и неснователно е изразеното становище, че
предвидената в договора лихва като неустойка излиза извън присъщите й обепечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Не се спори по делото, че ответникът не е доставил
на ищеца уговореното в договора количество царевица в срока, следователно са налице
основания за начисляване на предвидената в договора в чл. 4.2 лихва с характер на
неустойка . Тя е определена в размер на 18 % , следователно за 365 дни върху стойността
на дължимата сума 15 400 лева е 2 772 лева, като за претендирания период от 07.05.2020г.
до 01.04.2021г - 328 лева, размерът й е 2491,16 лева/ изчислен след изчисляване на
дължимата лихва за един ден :2772:365= 7.595/, и в този размер от 2 491,16 следва да бъде
уважен този иск, като за разликата до претендирания размер от 2 533 лева за същия период,
иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Искът с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД, съдът счете за
неоснователен и недоказан. Претендира се от ищеца сумата 9 100 лева – обезщетение за
претърпяна загуба, мотивирано с обстоятелството, че след като ответникът не доставил
уговореното количество на цена от 220 лева на тон закупил от друг продавач, но на по-
висока цена от 350 лева на тон , или със 130 лева повече, което за него се явявало вреда,
която следвало да му бъде заплатена от ответника. Действително в чл. 4.2 от договора,
страните постигнали съгласие при неизпълнение на задължението на продавача да достави
договореното количество, освен авансовата сума за недоставеното количество и дължима
лихва от 18 %, продавачът да отговаря за нанесени вреди. В случая между страните е
налице договор за търговска продажба на стоки, а съгласно чл. 323 от ТЗ, ако продажбата
бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока
или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение може да получи
разликата между цената по продажбата и цената на заместващата сделка, както и
обезщетение. В случая липсват твърдения, както и не са представени доказателства
процесния договор между страните да е развален от изправната страна – купувача, като
вследствие развалянето на договора ищцовото дружество да е закупило от друг търговец
стоката на по-висока цена, и причината да я заплати да е виновното поведение на продавача.
Това е така, защото не само не се доказа договора да е развален от ищеца, но в срока на
действие на същия, който е до 30.10.2020г., на 29.10.2020г. ищцовото дружество закупува от
В. ООД царевица, поради което и тази сделка не може да бъде приета за заместваща, а за да
бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на договорно
задължение следва да е налице именно заместваща сделка. Съображение за отхвърляне на
иска е и обстоятелството, че не беше установена връзка между твърдяната заместваща
сделка и неизпълнението на процесния договор, както и, че със сделката с В. ООД се
обслужва същия икономически интерес, тъй като видно от договора и фактурата от
29.10.2020г., се касае за различни количества – така по договора продавачът – ответник се е
задължил да достави на ищеца 70 тона царевица на цена 220 лева на тон, а от приложената
фактура от 29.10.2020г. се установи, че на същата дата ищецът е закупил от В. ООД 500 тона
царевица, на цена 350 лева на тон. Или тази сделка не само е сключена преди да е изтекъл
срока на изпълнение на ответника по договора, но е налице и несъответствие в
количествата, като впоследствие закупеното от ищеца от ищеца количество значително
надвишава дължимата от ответника престация по договора. Предвид гореизложеното, след
като не беше доказано от ищеца реална вреда, която да е в пряка причинна връзка с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора, предявения иск за сумата 9 100
лева – обезщетение за нанесена загуба, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
5
недоказан.
При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 2 304,03 лева , съобразно уважената част от исковете. При
този изход на делото, ищцовото дружество следва да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 453,15 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН ********** от с. *******, общ. Свищов, **** да
ЗАПЛАТИ на „Ф.Р.“ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. Р. *****,
представлявано от Изпълнителния директор Л.Б.Л. сумата от 15 400,00 лева/петнадесет
хиляди и четиристотин лева/ – главница, представляваща стойност на недоставено
количество царевица по договор за покупко-продажба от 5.05.2020г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 22.04.2021 г., до окончателното и
заплащане, сумата 2 491,16 лева /две хиляди четиристотин и деветдесет и един лева и
шестнадесет стотинки/ - договорена лихва в чл. 4.2 от договор за покупко-продажба от
5.05.2020г. с характер на неустойка за периода от 07.05.2020г. до 01.04.2021г.., като искът до
разликата от претендирания размер 2 533,00 лева лихва с характер на неустойка , отхвърля
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.Р.“ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление
гр. Р. *****, представлявано от Изпълнителния директор Л.Б.Л. против П. М. П. с ЕГН
********** от с. *******, общ. Свищов, **** иск по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД за
сумата 9 100 лева – обезщетение за нанесени загуби, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.


ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН ********** от с. *******, общ. Свищов, **** да
ЗАПЛАТИ на „Ф.Р.“ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. Р. *****,
представлявано от Изпълнителния директор Л.Б.Л. направените по делото разноски в размер
на 2 304,03 лева /две хиляди триста и четири лева и три стотинки/, съобразно уважената
част от исковете

ОСЪЖДА „Ф.Р.“ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. Р. *****,
представлявано от Изпълнителния директор Л.Б.Л. да ЗАПЛАТИ на П. М. П. с ЕГН
********** от с. *******, общ. Свищов, **** направените по делото разноски в размер
на 453,15 лева/четиристотин петдесет и три лева и петнадесет стотинки/, съобразно
6
отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7