№ 1528
гр. Варна, 20.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500703 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от името на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, действащо чрез
юрисконсулт К.З., против Решение №280 от 31.01.2023г. постановено по гр.д.
№20213110107247 по описа на Районен съд Варна, в частта, с която са отхвърлени
предявените жалбоподателя, против Д. И. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за
призоваване: ***, чрез адв.Д.Д., искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от
ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
съществуването на задължения, за които е издадена Заповед №260439/25.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12253/2020г. по описа на
Районен съд Варна, а имено: 1. за разликата над 549.02лв. до пълния предявен размер от
6049.44лв.-представляваща главница по Договор за кредит №PLUS-11459116/28.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на подаване на
заявлението-30.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението; 2. за сумата от
4289.79лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2016г. до 20.10.2020г.; 3. за
сумата от 757.92лв., представляваща обезщетение за забава начислено за периода от
18.12.2018г. до 12.03.2020г. и 4. за сумата от 110.92лв., представляваща обезщетение за
забава начислено за периода от 14.07.2020г. до 17.09.2020г.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
се оспорват изводите на първоинстанционният съд за недействителност на процесният
договор, поради нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като размерът на
шрифта, с който е изготвен договорът за застраховка е по-малък от нормативно
1
предвиденият. Поддържа се, че противно на приетото от решаващият съд, застрахователният
договор не съставлява елемент от договора за кредит. Твърди се, че застрахователният
договор не е предпоставка за сключване на кредитния такъв, респективно че евентуален
порок на първия не може да доведе до недействителност на кредитното правоотношение.
Поддържа се, че застрахователно правоотношение, макар и да съпътства основната кредитна
сделка като обезпечение на кредитора, то се регулира от специалните правила заложени в
Кодекс за застраховането, където размера на шрифта, на който е изготвен договора не е
въведен като условия за действителност. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на
становището за самостоятелност на двете сделки, включително за задължителното
съдържание и описания на годишният процент на разходите по кредита, на защитата на
кредитополучателите от недобросъвестни търговски практики и за приложимостта на
Директива 2008/48/ЕО относно задължителното съдържание и изисквания към договорите за
потребителски кредити. На следващо място се оспорват изводите на съда, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради
факта, че същият не отговаря на изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поддържа се, че в
процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата дължима сума от
потребителя, като в чл.3 от договора са обективирани и взетите предвид допускания при
изчисляване на ГПР, с което всички изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК са изпълнени.
Поддържа се още, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят
като изискване към съдържанието на договора, посочването на компонентите на годишния
процент на разходите, които са нормативно определени в чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение
№1 към ЗПК. Сочи се относима съдебна практика. Моли се за отмяна на решението в
атакуваната му част и за уважаване на предявените претенции, както и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Поддържа се, че застрахователно правоотношение, като съпътстващо и
служещо за обезпечение на кредитора по основната кредитна сделка, се явява част и
елемент от договора за кредит, поради това и за него важи изискването на чл.10, ал.1 от
ЗПК. Твърди се, че според тълкуването на Директива 2008/48/EО дадено с Определение на
Съда на Европейските общности от 14.04.2021г. по дело С-535/2020 всички елементи на
договор за потребителски кредит, включително и условията на застраховката, следва да
бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в който
смисъл е и Определение №485 от 14.06.2022г. по гр.д.№2585/2021г. на ВКС, IV г.о. На
следващо място се оспорват доводите на жалбоподателя за спазване на изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК за дължимото съдържание относно определянето на размера на годишния
процент на разходите по кредита, чрез посочване на взетите предвид допускания,
използвани от кредитора при изчисляването му по определения начин в Приложение №1.
Поддържа се, че в конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР, тъй като не става ясно, кои компоненти са включени в него и как се формира неговия
размер от 46.09 %. Поддържа се още, че реално потребителят е поставен в невъзможност да
2
разбере, какъв е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, тъй като
от съдържанието на договора не може да се направи извод, за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Развити са подробни съображения в подкрепа
на становището за недействителност на договорът за потребителски кредит на основание
чл.23 от ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Моли са за отхвърляне на
подадената въззивна жалба.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. От друга страна с оглед факта, че ответницата се представлява от особен
представител, за редовността на производство, следва да се събере депозит за полагащото се
възнаграждение на особеният представител, което се дължи авансово от въззивника-ищец.
Ето защо на жалбоподателят, следва да укаже да внесе депозит в размер на 600лв., с
предупреждение, че при неизпълнение жалбата му ще бъде върната като нередовна.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, против Решение №280 от 31.01.2023г. постановено по гр.д.№20213110107247 по
описа на Районен съд Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените жалбоподателя,
против Д. И. М., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415
от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
съществуването на задължения, за които е издадена Заповед №260439/25.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12253/2020г. по описа на
Районен съд Варна, а имено: -за разликата над 549.02лв. до пълния предявен размер от
6049.44лв.-представляваща главница по Договор за кредит №PLUS-11459116/28.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на подаване на
заявлението-30.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението; -за сумата от
4289.79лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2016г. до 20.10.2020г.; -за
сумата от 757.92лв., представляваща обезщетение за забава начислено за периода от
18.12.2018г. до 12.03.2020г. и -за сумата от 110.92лв., представляваща обезщетение за забава
начислено за периода от 14.07.2020г. до 17.09.2020г.
УКАЗВА на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, че следва в едноседмичен срок от
съобщаването, да представи доказателства за внесен по особената сметка на ВОС,
депозит за възнаграждение на назначеният особен представител на въззиваемата ответница,
3
дължимо за въззивното производство в размер на 600лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
при неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната като нередовна.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№703/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 07.06.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно
връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4