Решение по дело №125/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№        300                                  25. 02.2020г.                                         гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Й. Б.

прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАНД дело № 125 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Г.Г.Г., против решение № 1474 от 29.11.2019г., постановено по НАХД № 3493 по описа за 2019г. на Районен съд гр. Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0769-003162/28.06.2019г. издадено от началник група към ОД МВР Бургас, Сектор Пътна полиция, с което на Г.Г.Г. е наложена глоба в размер на 150.00 лв. за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и глоба в размер на 10.00 лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Касаторът счита решението за неправилно. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Заявява, че няма доказателства за авторството на нарушението по чл.140 от ЗДвП. Счита, че не е доказано нарушението. Иска се отмяна на съдебното решение, като се отмени потвърденото наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. К..

Ответникът – Сектор „Пътна полиция„ при ОД на МВР гр. Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд гр. Бургас е потвърдил Наказателно постановление № 19-0769-003162/28.06.2019г. издадено от началник група към ОД МВР Бургас, Сектор Пътна полиция, с което на Г.Г.Г. е наложена глоба в размер на 150.00 лв. за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и глоба в размер на 10.00 лв. за нарушение по чл.100, ал.1 , т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това че на 07.06.2019г. около 12.00 часа в гр. Бургас на ул.„Струга“  управлява мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ А 0033 К, като регистрационния номер не е поставен на определеното за това място /не се вижда/. За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е действително извършено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, касаещи нарушението, приел е, че същото е осъществено от касатора, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, такива доказателства не са представени, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема и от касационния състав.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Издаденото наказателно постановление не страда от "разминаване в правната квалификация", а само доуточнява конкретното нарушение, установено със съставения АУАН. Съдът не намира за съществено нарушение използването на фразата "табелата с регистрационния номер е поставена така, че не се вижда" вместо формулираната в закона "табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места". Безспорно, като водач на мотоциклет, Г. е наясно кое е точно мястото, на което следва да бъдат закрепени, при това неподвижно, регистрационните табели на МПС. След като при проверката е доказано, че те са на място, но подвижни и по начин различен от това, което нормите на чл.10, ал.1, ал.5, ал.6 и ал.7 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства определят, е налице осъществено административно нарушение.

Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на РС – Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1474 от 29.11.2019г., постановено по НАХД № 3493 по описа за 2019г. на Районен съд гр. Бургас.

        

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.  

                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ  1.      

                                       

 

   2.