№ 200
гр. Стара Загора, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дарина Крумова -Стоянова
при участието на секретаря Николина Хр. Козелова
като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно
наказателно дело № 20215530201452 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Ж. Ж. против наказателно постановление
№ 349а-337 от 27.08.2020г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора,
подадена чрез адв. И.М..
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като се излагат аргументи в
тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. И.М. заявява, че
поддържа подадената жалба, като излага допълнителни аргументи за
незаконосъобразност. Претендира заплащане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара Загора в представено
писмено становище моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира заплащане на направените в хода на
административнонаказателното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание - не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
1
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна
страна.
С обжалваното наказателно постановление № 349а-337 от 27.08.2020г.
на Директора на ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя В. Ж. Ж. на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева за това, че на 24.04.2020г. около 10.45 часа се намирала на
открито обществено място: бул. Цар Симеон Велики № 95 в гр. Стара Загора,
без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил
въведената с т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед
№ 01-197/11.04.2020г., изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на
министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл. 63 от
Закона за здравето, а именно: „Всички лица, когато се намират в закрити или
на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата“, с което виновно нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН
8245а-1019 от 24.04.2020г., съставен от полицай група ООР при Второ РУ -
Стара Загора, вписан в деловодната система на ОД на МВР - Стара Загора на
12.05.2020г.
Във връзка с компетентността на актосъставителя е представена
заповед № 349з-988/26.03.2020г. на директора на ОД на МВР - Стара Загора.
От показанията на свидетеля Д.Е. П. /актосъставител/ се установява, че
именно той и колегата му ИВ. Т. Т. /свидетел по акта/ са констатирали
описаното в АУАН нарушение. Свидетелят П., макар да не си спомня с
подробности извършената проверка, заявява с категоричност, че
жалбоподателят Ж. не е носил в себе си и не си е поставил нито маска, нито
друго средство за закриване на носа и устата. П. разяснява, че към момента на
нарушението предупреждавали лицата да си поставят маски или други
2
средства за закриване на носа и устата, като съставяли АУАН само на тези,
които нямат такива. Съдът кредитира показанията на свидетеля П., тъй като
същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и няма данни за
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, както и за злоупотреба от
негова страна със служебно положение.
Свидетелят Т. заявява, че не си спомня конкретната проверка.
В своите показания свидетелят Й. заявява, че станал свидетел, макар и
от разстояние, на извършената полицейска проверка на В. Ж. Ж.. В този
момент той бил в лек автомобил и чакал Ж. да отиде при него, за да му даде
„едно захранване“. Свидетелят заявява, че първоначално Ж. бил с шал тип
„бандана“, а след това си поставил защитна маска на лицето, която не обърнал
внимание от къде е взел.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й., тъй като намира, че
същият е заинтересован от изхода на делото, тъй като е добър приятел на Ж..
Самият факт, че се е съгласил около полунощ да отиде до дома на Ж., за да
му даде „едно захранване“ е показателен в тази връзка. Освен това, следва да
бъде посочено, че според него, когато Ж. е излязъл от входа на блока бил с
шал тип „бандана“, но не и че същият е бил поставен така, че да покрива носа
и устата на жалбоподателя. Също така, няма данни към момента на започване
на проверката Ж. да е бил с поставена предпазна маска върху лицето си.
Твърдението е, че такава е била поставена впоследствие, след проверката.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това
основание.
И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат
необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са
предявени по надлежния ред на нарушителя.
Съдът намира, че в случая не е допуснато, твърдяното от
жалбоподателя нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН. От внимателния прочит
на приложения към административнонаказателната преписка АУАН е видно,
че той е съставен в деня на проверката - на 24.04.2020г. и това е отразено в
3
него. Впоследствие този акт е вписан в деловодната система на ОД на МВР -
Стара Загора под № 8245а-1019/12.05.2020г. и именно този номер е посочен
от наказващия орган в обжалваното наказателно постановление. Това по
никакъв начин не ограничава правото на защита на жалбоподателя и не
опорочава АУАН.
Неоснователни са и възраженията, че е допуснато нарушение и на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, тъй като актосъставителят и наказващият
орган не са посочили обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
не са посочени доказателствата, които го потвърждават.
При описване на нарушението актосъставителят и наказващият орган
са посочили всички съставомерни факти и това е достатъчно, за да разбере
нарушителят какво е повдигнатото срещу него адиминстартивнонаказателно
обвинение. С оглед вида и характера на нарушението, единствените
доказателства, които могат да потвърдят извършването му са свидетелските
показания на проверяващите органи - свидетелите П. и и Т., които са
разпитани в хода на съдебното следствие.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
От обективна страна, на 24.04.2020г. около 10.45 часа се намирала на
открито обществено място: бул. Цар Симеон Велики № 95 в гр. Стара Загора,
без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил
въведената с т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед
№ 01-197/11.04.2020г., изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на
министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл. 63 от
Закона за здравето, с което виновно нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето.
От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателят е действал
виновно, като е смятал, че поради късния час на излизане от дома си, няма да
стане обект на проверка.
4
Що касае размера на наложеното от наказващия орган
административно наказание – глоба в размер на 300 лева, същото съответства
по вид и размер на минималното, предвидено в чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето, поради което и съдът намира за безпредметно да изследва въпроса
съобразено ли е то с тежестта на конкретното нарушение с оглед принципа
reformacio in pejus.
С оглед конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че
нарушението, описано в обжалваното наказателно постановление, не може да
се квалифицира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и спрямо него не
може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Още повече като се
има предвид, че Ж. е имал среща с приятеля си - свидетеля Д.Й..
Водим от горното, съдът намира че следва да потвърди атакуваното
наказателно постановление.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното от въззиваемата страна
искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът
намира, че жалбоподателят В. Ж. Ж., следва да бъде осъден да заплати на ОД
на МВР - Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 349а-337 от
27.08.2020г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, с което на В. Ж. Ж.,
ЕГН: ********** на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА В. Ж. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ОД на МВР - Стара Загора, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
5
разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото АНД №
1452/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6