Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. Велико
Търново, 08.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
680 по описа на Административен съд Велико
Търново за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕООД „Никополис ад Иструм 2010“ с адрес на
управление с.Сливовица, ул.„Шестнадесета“ № 8 против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-041-2600 / 324 / 11.08.2021г.,
издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“
гр.Велико Търново, с което на дружеството е определено подлежащо за
възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 506,20лв. В жалбата се твърди постановяване на административния акт в нарушение на
процесуалния и материалния закони. Сочи се, че актът е издаден от некомпетентен
орган, при неспазване на формата на акта, при нарушение на материалния закон и
при несъответствие със законовата цел. Моли се за отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът – Директор
на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Велико Търново – чрез
процесуален представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и
недоказана. Моли за отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-041-2600 / 324 / 11.08.2021г., издаден от Директора на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.Велико Търново, с което на дружеството е
определено подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на
1 506,20лв.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
ЕООД „Никополис ад Иструм 2010“ е търговско дружество с управител Г.К.Т.и
регистриран земеделски производител. Г.К.Т.е регистриран като физическо лице
като земеделски производител и същевременно е управител на още 3 земеделски
производители - търговските дружества ЕООД „Агро еко 2013“, ЕООД „Зоомилк“ и
ЕООД „Агро-Солей“. Всички посочени земеделски производители в периода 2019г. –
2021г. подават заявления за подпомагане за получаване на държавна помощ „де
минимис“ и получават тази държавна помощ. В подаваните заявления не декларират
наличието на свързаност помежду си. Г.Т.получава държавна помощ „де минимис“
през 2019г. и 2020г. общо в размер на 37 452,20лв. ЕООД „Агро-солей“
получава държавна помощ „де минимис“ през 2019г. в размер на 1 782лв. ЕООД
„Агро Еко 2013“ получава държавна помощ „де минимис“ през 2020г. и 2021г. общо
в размер на 9 111,55лв., от които 7 025лв. през 2021г. ЕООД „Зоомилк“
получава държавна помощ „де минимис“ през 2019г., 2020г. и 2021г. общо в размер
на 9 754,43лв., от които 7 000лв. през 2021г. ЕООД „Никополис ад
Иструм 2010“ получава държавна помощ „де минимис“ през 2020г. и 2021г. общо в
размер на 3 420лв., от които 1 900лв. през 2021г.
Административният орган приема, че
посочените земеделски производители са „едно и също предприятие“ по смисъла на
чл.2, § 2, б.“а“ от Регламент 1408 / 2013г., поради което и заплатените
държавни помощи за период от три данъчни години надвишават законоустановения
праг от 25 000 евро /
48 895,75лв./. Надплатената сума по минималната помощ възлиза на
12 624,30лв. за групата. За данъчен период 2021г. минимална помощ е
изплатена на три предприятия - ЕООД „Никополис ад Иструм 2010“, ЕООД „Зоомилк“
и ЕООД „Агро Еко 2013“ – като за всяко е определен размер на надплатена сума.
Тази надлатена сума за жалбоподателя е 1 506,20лв. и за нея е издаден процесният акт
за установяване на държавно вземане.
В хода на съдебното производство е прието без
възражение заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания акт
е издаден от некомпетентен орган.
За
установяване на компетентността на Директора на Областна дирекция на държавен
фонд „Земеделие“ Велико Търново да издаде акта за установяване на държавно
вземане е представена Заповед № 03 – РД / 1759 / 21.06.2021г., издадена от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С тази заповед на
основание чл.20, чл.20а и чл.12, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ делегира на
директорите на Областни дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ редица
правомощия. В точка VII се делегират правомощия във връзка
с прилагането на краткосрочни схеми за подпомагане за държавни помощи и
кредитни схеми, като в точка 1 е разписано – „да издават и подписват писма за
откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, включително да издават и подписват АУПДВ в случаите на
възстановяване на помощ от земеделските стопани.“.
Следователно
не е удостоверено делегирането на правомощия от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ на Директора на Областна дирекция на държавен фонд
„Земеделие“ Велико Търново за издаване на актове за установяване на публични
държавни вземания свързани с държавна помощ „де минимис“. Тази помощ не
представлява краткосрочна схема за подпомагане, нито кредитна схема. Съгласно
Регламент № 1408 / 2013г. помощта de
minimis представлява помощ, отпускана на едно и също предприятие
през даден период от време и която не надвишава определен размер и по отношение
на която не се прилагат разпоредбите на чл.107 и чл.108 от Договора. Следователно
процесният вид държавна помощ е различен от държавните помощи, за които е
налице делегиране на права - краткосрочни
схеми за подпомагане за държавни помощи и кредитни схеми – и липсва валидно
делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
към Директора на областна дирекция Велико Търново.
Освен
изложеното следва да се установи дали Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е компетентен да издава актове, свързани с държавни помощи и да
превъзлага тази си компетентност на трети лица.
Безспорно
минималната помощ „де минимис“ представлява държавна помощ. Режимът на
държавните помощи е уреден в Закона за държавните помощи. Съгласно чл. 8, ал.1 от ЗДП
министърът на земеделието, храните и горите е органът, който осъществява
наблюдението, прозрачността, координацията и взаимодействието с Европейската
комисия в областта на държавните помощи и минималните помощи в областта на земеделието,
развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДП
администратор на помощ е лице, което предоставя или управлява, включително
разработва държавна помощ или минимална помощ, освен когато в закон е
предвидено друго. Налице е законово изключение от това правило - при държавна
помощ и минимална помощ в областта на земеделието, развитието на селските
райони, горското и ловното стопанство и рибарството администраторите на помощ
се определят от министъра на земеделието, храните и горите / чл.10 от ЗДП/. Държавна
помощ или минимална помощ се предоставя с акт за предоставяне, в който се
определя администратор на помощта и лице по чл. 9, ал. 5,
когато е налице възлагане – чл.11 от ЗДП. В §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на ЗДП е дадена легална дефиниция на термина "акт за предоставяне" - това е всяка нормативна
разпоредба, писмен акт, действия или бездействия, с които се предоставя или
възниква право за получаване на държавна помощ или на минимална помощ.
По отношение възстановяване на
държавните помощи законът предвижда различен режим по отношение на минималните
помощи и по отношение на останалите държавни помощи. В чл.37, ал.1 от ЗДП е разписано,
че неправомерно получената минимална помощ или помощ, освободена от
задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на
Европейската комисия, представлява публично вземане, което се установява от
администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното
вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В конкретния случай за установяване на
компетентността на органа издал административния акт и правното основание за
определяне на публичното държавно вземане по делото са представени Указания за
помощ de minimis, съгласно Регламент №
1408 / 2013г., изменен с Регламент № 2019 / 316 на регистрираните по Наредба №
3 / 1999г. земеделски стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволи,
овце-майки и/или кози-майки за 2021г., 2020г. и 2019г. Указанията са издадени
от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и са утвърдени от
Министъра на земеделието, храните и горите. Изрично в чл.9.2. на указанията е
посочено, че Държавен фонд „Земеделие“ е администратор на помощта в
съответствие с чл.10 от Закона за държавните помощи. След като според легалното
определение на „акт за предоставяне“ той може да е писмен акт или действие,
съдът намира, че с одобряването от Министъра на земеделието, храните и горите
на посочените Указания е налице валидно определяне от него на администратора на
държавна помощ де минимис – Държавен фонд „Земеделие“. Следователно акт за
установяване на публично държавно вземане за неправомерна държавна помощ де
минимис може да бъде издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, тъй като той е ръководител на администратора на тази държавна
помощ. Разпоредбата на чл.37 от ЗДП не предвижда възможност за прехвърляне на
правомощията за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
поради което и съдът намира недопустимо делегирането на правото за издаване на
такъв акт на служители на Държавен фонд „Земеделие“. След като публичното вземане
възниква от неправилно получена държавна помощ, то неприложима е разпоредбата
на чл.20а от ЗПЗП, тъй като държавните помощи са извън обхвата на Закона за
подпомагане на земеделските производители.
В обобщение
от една страна Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не
разполага с правото да делегира правомощията си произтичащи от Закона за
държавните помощи и акт за предоставяне за издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане. От друга страна в Заповед
№ 03 – РД / 1759 / 21.06.2021г.
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ не делегира на трети
лица правомощия за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
за неправомерно получена минимална държавна помощ.
По
изложените съображения настоящият състав намира, че Директорът на областна
дирекция „Земеделие“ Велико Търново към Държавен фонд „Земеделие“ не разполага
с правомощието да издава акт за установяване на публично държавно вземане за
държавна помощ „де минимис“ и следва да бъде обявена нищожността на оспорения
пред съда индивидуален административен акт.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-041-2600 / 324 / 11.08.2021г., издаден от Директора на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Велико Търново
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: