№ 29
гр. Варна, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600015 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по
жалба на Т.Д., срещу определение на ВРС тридесет и осми състав,
постановено на 13.12.21г. по ЧНД № 4835/2021г., с което е потвърдено
постановление на ВРП от 03.11.2021г. за прекратяване на наказателното
производство по д.пр. № 1593/20г. по описа на ОД МВР – гр. Варна, на осн.
чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК.
Наказателното производство е водено за престъпление по чл. 149 ал. 1
от НК, като е било прекратено с постановление на ВРП поради липса на
осъществен състав на престъпление.
Срещу постановлението е постъпило възражение от Д., възоснова на
което е постановен и атакувания акт на ВРС.
В акта на ВРС е прието, че постановлението на ВРП е правилно и
законосъобразно. То е обосновано, доколкото се позовава на събраните по
делото и анализирани доказателства.
В жалбата на Д. се твърди, че определението на ВРС не съдържа
мотиви, а са приповторени изводи на прокурора, че се изброяват
доказателства, без да се посочва възоснова на кои е направен правен /би
трябвало да е фактически/ извод, че не е направено обективно, всестранно и
пълно разследване. Не са взети предвид всички релевантни доказателства и
т. н. Изречения които може да съдържа всяка една жалба. Никакви
конкретни аргументи, цитира се вещото лице, което не отрича
категорично детето да е било обект на сексуално насилие. Накрая се
приключва с практиката на Европейския съд по правата на човека, според
която децата имат право на защита от държавата. Всички субекти имат
право на защита от Държавата. Твърдят се съществени нарушения на
1
материалния и процесуалния закон, без да се посочва конкретика.
Счита, че приетото за установено не отговаря на действителната
фактическа обстановка. Не са разгледани и обсъдени представените от Д.
даказателства. Съдът е разгледал жалбата единствено в светлината на
събраните доказателства, фактическинте и правни изводи на ВРП.
Съставът на ВОС намира, атакувания акт за правилен, обоснован и
законосъобразен, а жалбата за неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че съдът има право да
разглежда и анализира събраните доказателства, само в светлината на
престъплението за което е образувано и прекратено досъдебното
производство –чл. 149 от НК. Право и задължение да предявява обвинение
има само и единствено прокуратурата.
От материалите по досъдебното производство и постановлението на
ВРП се установява следното:
Свидетелката Т.Д. живеела на семейни начала със св. И.К., по време на
съвместното им съжителство през 2016г се родил синът им Е.. Поради
системно и агресивно поведение от страна на св. К., отношенията между
тях се влошили и през 2020г двамата се разделили. Свидетелката Д.
напуснала жилището, което обитавали в гр. Варна и заживяла заедно с
детето в дома на родителите си в с. Лятно, обл. Шумен. След раздялата тя
подала до съда жалба по 33ДН срещу св. К. и получила заповед за незабавна
защита. Докато производството било висящо последният не е имал срещи и
контакти със сина си. Делото приключило в края на месец август 2020 г.,
когато съдът оставил без уважение молбата и отказал да издаде заповед за
защита от домашно насилие. След това, на няколко пъти св. К. се срещал
със сина си в присъствието на св. Д., както и на социален работник от ДСП
„Каолиново". След една от срещите и със съгласието на св. Д., последният
завел Е. в магазин „Джъмбо" в гр. Варна, купил му няколко играчки и го
върнал на майка му същия ден около 23:00 ч. Тогава предложил на св. Д., на
следващия ден отново да вземе детето с преспиване, но тя не се съгласила и
му предложила да изчакат няколко дни. Двамата се разбрали и св. К. си
тръгнал. Въпреки това, на следващия ден 05.09.2020 г. последният отново
посетил дома на св. Д.. Тя го помолила да не взема детето, тъй като имало
температура и разстройство, но св. К. започнал да й крещи, че няма да си
тръгне без сина си, след което я избутал, влязъл в къщата и грабнал Е.. За да
не стават повече скандали, св. Д. приготвила багаж за сина си и св. К.
отпътувал с него за гр. Варна. На 06.09.2020 г. около 23:00 ч. вечерта
същият й позвънил и й казал, че Е. бил разстроен, поради което пътувал с
него, за да й го върне. Тъй като разговаряли, чрез мобилното приложение
„Месинджър" св. Д. виждала и чувала как детето плаче и пищи. В един
момент св. К. й казал, че се връща с детето в гр. Варна, защото забравили да
вземат някаква играчка, а в последствие й съобщил, че ще го върне на
следващия ден, но така и не го направил. На 07.09.2020 г. отново късно
вечерта св. К. изпратил снимка на св. Д., на която се виждало как Е. бил
седнал, устата му била пълна със спагети, ръцете и краката му не се
виждали, а в стаята било тъмно. Това много притеснило св. Д. и тя
отпътувала веднага за гр. Варна заедно с брат си. Когато стигнали пред
входната врата на жилището те звъняли продължително на звънеца, като
в един момент св. К. започнал да им крещи да си тръгват. Тогава св. Д.
потърсила съдействие от полицията. Пристигналите на място полицейски
служители установили, че към него момент детето е добре и спи. Тогава св.
Д. и брат й се върнали в дома си в с. Лятно, обл. Шумен. На следващия ден
08.09.2020 г. последната получила обаждане от св. К., който й казал, че
2
следобяд ще й върне детето. Тъй като така й казвал всеки ден тя не му
повярвала и придружавана от баща си отпътувала за гр. Варна. Когато
пристигнали, двамата отишли до детска площадка в центъра на града,
където детето играело. Св. Д. веднага го взела и го прегърнала. Тогава св. К.
отишъл при тях, започнал да дърпа детето и да отправя заплахи за
физическа саморазправа. В конфликта се намесил и бащата на св.Д.. Тогава
св. К. го ударил и той паднал на земята. В следствие на инцидента бащата
на св. Д. получил травматични увреждания и бил отведен в болнично
заведение, където му била оказана медицинска помощ. На място
пристигнали полицейски служители и всички били отведени в районното
управление за снемане на обяснения. От извършена служебна справка е било
установено, че по случая е била възложена проверка на органите на
полицията, след приключването на която е било образувано досъдебно
производство за извършено престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК.
След гореописания инцидент, на 08.09.2020 г. вечерта, св. Д., заедно с
детето останали да пренощуват при своя приятелка - св. М.В.. Св. Д.
твърди, че докато били в дома на св. В., Е. започнал да се държи странно и
да прави неща, които не били присъщи за поведението му. Момченцето било
застанало в поза, която не било заемало преди и движело дупето си нагоре и
надолу. Майка му го попитала кой прави така, а детето отговорило
„Муши"/така то наричало баща си/. След това показало показалеца си и
казало, че го е пъхал в дупето на баща си. Св. Д. твърди, че случката е
станала в присъствието на св. В., при което двете жени свалили гащичките
на Е., за да видят дали му има нещо, но не установили следи от наранявания.
Тогава решили да го заведат на преглед при лекар, но след като в няколко
болнични заведения им бил отказан такъв, се прибрали. В следващите дни,
когато били в дома си в с. Лятно, детето било мълчаливо и не искало да
говори с никой. Една вечер, когато св. Д. преобличала сина си, той застанал
„на четири крака" и казал на майка си да го снима. В един момент си извадил
езика и започнал да прави движения, наподобяващи близане на сладолед.
Разказал, че така си играели с баща му и той го ближел по лицето. Св. Д.
решила да попита сина си дали е пипал „Муши" някъде, а детето
отговорило, че го е пипал по „бии"-то. Така Е. казвал на половия член на
момчетата. След няколко дни, една вечер той отново застанал в странна
поза, като легнал по гръб и си вдигнал краката нагоре. След това ги
разтворил и казал на майка си „ето отворих, сега си пъхни пръста". Св. Д. го
попитала къде, а детето отговорило „в дупето". При тази ситуация
последната потърсила помощ от психолог, с цел установяване дали детето
е било обект на сексуално насилие от страна на баща си, но при прегледа от
специалиста се установило, че Е. се е заключил в себе си и не искал да говори.
Предвид опасенията си, че св. К. е блудствал с малолетното им дете св. Д.
подала жалба до прокуратурата. По случая била възложена проверка на
органите на полицията, след приключването, на която било образувано
настоящото производство.
Междувременно, на 01.09.2020г. в PC - Нови пазар по искова молба на
И.К. било образувано гражданско дело № 870/2020г. с правно основание чл.
127 ал.2 вр. чл. 123 ал.2 от Семейния кодекс. С определение № 15 от
12.02.2021г. съдът постановил привременни мерки, като предоставил
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на
майката Т.Д., до приключване на производството, като определил и на
3
бащата И.К. режим на лични контакти с детето.
Разпитан в качеството на свидетел И.К. категорично отричал да е
извършил твърдяното от св. Д. деяние. Той посочил, че поведението на
последната имало за цел да го отдели от сина му и в тази връзка постоянно
се водели дела. Тъй като бил много привързан към сина си, а го виждал рядко
той също подал няколко жалби до РУ МВР - Нови Пазар и до „Закрила на
детето", гр. Нови пазар.
В качеството на свидетел по делото била разпитана и М.В.. Тя посочила,
че била в добри приятелски отношения със св. Д.. По тази причина се е
срещала и със св. К., но не е ставала свидетел на лошо или грубо отношение
от негова страна. За случилото се в дома й на 08.09.2020 г. вечерта св. В.
твърди, че тя лично не е присъствала и не е възприела изложеното от св. Д..
Когато отишла в стаята детето не правело нищо, а тъй като не разбирала
турски език думите му й били преведени от последната. Двете жени
прегледали момченцето за следи от наранявания, тъй като не установили
такива решили да го заведат за медицински преглед. От всички лечебни
заведения им бил отказан преглед, като били насочени към Съдебна
медицина, но тъй като вече било много късно там нямало никой. При това
положение св. Д. и св. В., заедно с детето се прибрали в дома на последната.
В хода на разследването към материалите по делото са били приложени
отговори от МБАЛ „Майчин дом" - гр. Варна, СБАГАЛ „проф. д-р. Д.
Стаматов" -гр. Варна и МБАЛ „Св. Анна" - гр. Варна, от които е видно, че
няма данни св. Т.Д. и детето Е. К. да са посещавали болничните заведения в
периода 08.09.2020 г. - 09.09.2020 г.
Видно от заключението на приложеното по делото психологично
заключение/психологична оценка на Е. И.К., изх. № 14/12.10.2020 г.,
изготвено от съдебен експерт - психолог към Шуменски окръжен съд е, че не
може категорично да се докаже наличие на сексуални поведения и практики
насочени към детето, макар че е безспорна, завишената за възрастта
информираност и нетипично засиления абнормен интерес към голотата и
половите органи, както към собственото тяло, така и към тялото на
другия. Темата за детето е доминантна и като такава е нетипична за
психосексуалния профил на възрастовата група. От проведеното изследване
може категорично да се твърди, че има сериозни данни за
психотравматизъм по линия на общуването между детето и бащата. Към
момента на изследването детето е било силно възбудено, реактивно,
тревожно и напрегнато. С данни за детска невроза, с разстройство в
адаптацията, разстройство в привързаността и с развити множество
страхове и несигурност, следствие от последните гостувания във Варна. В
тази връзка съдебния експерт е дал заключение за редуциране на
контактите с бащата, до пълно успокоение и компенсиране на дефицитите,
след което провеждане на срещите под наблюдение на социален работник
или друг подходящ професионалист, с цел да се подпомогне адаптацията на
детето и да се минимизират рисковете от влошаване на състоянието му
поради попадане в ситуации със стресогенен характер.
В хода на разследването, по делото е била приложена предоставената
от Агенция социално подпомагане, ДСП „Каолиново" налична документация
4
от досието на детето Е. К.. В изготвените по случая доклади, социалните
работници за дали заключения, че е необходимо да се подобри
комуникацията между двамата родители, за да може да се даде право на
детето да общува с тях.
От приложения по делото доклад за изготвяне на индивидуална оценка на
детето Е. К., изготвен от социален работник в Детски център за
застъпничество и подкрепа „Зона закрила" - гр. Шумен е видно, че от
проведеното наблюдение на детето не може да се посочи категорично, че са
налице симптоми или преживявания, които могат да се дължат на оказано
насилие над него. Наличната информация е подадена от страна на майката,
поради което не би могло да се приеме за обективна истина.
По делото, според указанията на ВОС в определение по ЧНД № 723-21, е
била назначена и изготвена комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза, с оглед установяване психологично -
психиатричното състояние на И.К.. В заключението на психологическото
изследване се сочи, че към момента на изследването, К. демонстрира видимо
добро самочувствие и самооценка, но когато споделя за взаимоотношенията
с жената, с която е живял на семейни начала и от която има дете, става
напрегнат и кумулира афект в контекста на една себезащитна позиция.
Получава удовлетворение, когато успява да наложи собственото си мнение.
В контекста на настоящия казус е повишена невротичността, като освен с
изведените личностови симптоми е налице агресивна готовност и
опозиционна позиция, в случаи, когато възприема определени ситуации,
които за него са значими.
От заключението на експертизата е видно, че К. не страда от психично
разстройство. Няма данни за злоупотреба или зависимост към алкохол или
наркотични вещества. Към момента на извършване на деянието през месец
септември 2020г., непосредствено след него и към настоящия момент, той е
в стресова ситуация от обвиненията в сексуално посегателство, отправени
към него от майката на малолетния му син. К. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не
са налице данни за разстройства в сексуалното влечение и поведение,
включително и педофилия.
Предвид изложената фактическа обстановка, установена въз основа на
всички гласни и писмени доказателства, събрани в хода на разследването,
извода на прокурора и ВРС, че в случая не са събрани достатъчно
доказателства за извършено блудство по смисъла на 149 ал. 1 от НК е
правилен и законосъобразен. Очевидно отношенията между двамата
родители са силно обтегнати, поради което те не са в състояние да
общуват спокойно при разрешаване на въпроси свързани с детето.
Детето е било на гости на баща си св. К. в дома му в гр. Варна. На
08.09.2020 г. след спречкване между двамата родители и след намесата на
полицията, детето е отведено от св. Д. в дома на св. В.. Спорно е дали това,
което е видяла или си е мислила, че е видяла св.Д., е резултат от блудствени
действия, осъществени спрямо нейния малолетен син, спорно е и дали
изобщо тя е видяла подобно поведение на сина си. Свидтелката В.
категорично отрича да е била свидетел на подобно поведение, а Д. твърди,
че тя е била очевидец. Това обстоятелство поставя под сериозно съмнение
5
твърдяното от Д., нещо повече, предвид отношенията й с бащата на
детето и нежеланието й детето да се вижда с баща си, възможността
откровенно да лъже е твърде вероятна. В хода на разследването не са
установени други незаинтересовани от изхода на производството
свидетели, които да споменават някакви отклонения в поведението на
детото. Всъщност, в показанията на св.Д. единствено се твърди, че спрямо
Е. е извършено нещо нередно, в случая - блудство. Тези твърдения
противоречат на съвкупния, събран по делото доказателствен материал -
психологична оценка на детето, социални доклади, свидетелски показания,
заключение на съдебно психологическа и психиатрична експертиза. Няма
доказателства и относно твърденията, че е била потърсена медицинска
помощ в нощта на 08/09.09.2020 г., видно от предоставената от
посочените болнични заведения информация. Липсата на своевременно
извършен медицински преглед, прегражда възможността да бъде
установено, чрез изготвяне на СМЕ извършено ли е спрямо детето
твърдяното деяние. Да се твърди, че е нямало дежурен лекар в Съдебно
медицина е несериозно и всички практикуващи юристи го знаят. Безспорни
са наличието на данни за стрес и травма в емоционалното състояние на
детето, но това обстоятелство само по себе си не е доказателство за
извършено престъпление, твърде е възможно и майката да има отношение
по този въпрос. В тази връзка, с оглед изведените рискове за детето е
открито производство в ОЗД/ДСП - Каолиново, като има предприета мярка
за закрила спрямо него на основание чл. 4 ал. 1 т. 1 от ЗЗДт.
На последно място следва да се отбележи, че твърдяното сексуално
посегателство граничи с невъзможното.
Твърденията на св. Д. за извършени спрямо малолетния й син Е.
блудствени действия не са подкрепени от други преки или косвени
доказателства.
По делото не са налице и доказателства за извършено престъпление по
чл. 182 ал.2 от НК, тъй като е установено, че в хода на воденото
гражданско дело № 870/2020г. по описа на Районен съд - Нови пазар,
образувано на 01.09.2020г., привременните мерки относно упражняването
на родителските права спрямо малолетното дете Е. К. са били
предоставени на майката Т.Д. на 12.02.2021г. с определение № 15 по
горепосоченото гражданско дело. Със същото определение е бил определен и
режим на лични контакти на бащата И.К. с детето, съответно с
описаните действия през месец септември 2020г., И.К. не е осуетил
изпълнение на решение съдебното решение във връзка с упражняване на
родителските права или по режима на лични отношения. Предвид
гореизложената фактическа обстановка прокурора от ВРП,е счел че е
налице хипотезата по чл. 24,ал.1,т.1 от НПК , съответно на основание чл.
199, чл.243, ал.1, т.1 и ал.2, вр чл.24,ал.1, т.1 от НПК е постановил
прекратяване на наказателното производство.
Правилен е извода на ВРС по отношение на установената фактическа
обстановка и анализа на събраните по делото доказателства. При липсата
на доказателства, установяващи безкритично, че са налице блудствени
действия, постановлението на ВРП, с което е прекратено производството
поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ
характер е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като
такова, а жалбата на Т.А. Д. следва да бъде оставена без уважение като
6
неоснователна.
Правилен е извода на ВРС, че не е необходимо събирането на
допълнителни гласни доказателства, искани от жалбоподателката с
жалбата. Ясно е, че не биха допринесли за изясняване на обективната
истина по делото.
В жалбата се твърди, че съдът не е взел предвид оплакването в
първоначалната жалба, че не са събрани всички релевантни доказателства
за изясняване на фактическата обстановка, без да посочва какви, следват
лишени от съдържание изречения, които по добре да не се коментират.
Всички възможни и относими процесуални следствени действия са
извършени и единственият постигнат ефект е травмата спрямо бащата на
детето, който е трябвало да се защитава срещу безумно и крайно срамно
обвинение.
От представенения ведно със жалбата протокол от заседание на ШОС,
конкретно разпита на вещото лице К. се установява, че детето е доста
незряло емоционално за възрастта си, с недоразвита социализация, не говори
български език, с твъде неадекватно поведение. Това са въпросите които
следва да пораждат чуство за тревожност у майката, а не да се занимава с
болни фантазии. Повишената сексуална информираност едва ли се е
формирала при краткия престой на детето в жилището на баща му.
Разпит на св. Ж.Р. и на бабата на детето по майчина линия отново не
биха довели до установяване на факти от значение за преценката
осъществен ли е престъпен състав, доколкото се касае за свидетели, които,
както се сочи с жалбата, имат впечатления от поведението на детето, а
не са очевидци. И цялото село да бъде разпитано резултатът ще бъде
същият.
По делото са били събрани доказателства- показанията на св. В., която
има преки впечатления от поведението на детето непосредствено след
контакта със св. К., поради което и не се налага събирането на
допълнителни такива. Следва да бъде отчетено, че предвид тревожната
ситуация, е съвсем нормално вниманието и на двете жени да бъде
съсредоточено върху детето и неговото поведение, така, че ако е имало
нещо смущаващо, то щеше да бъде забелязано от св. В.
Тази фактическа обстановка е установена по безспорен начин от анализа
на всички събрани по делото доказателства.
На тази база, правилно прокурорът с атакуваното постановление приел,
че производството следва да бъде прекратено, тъй като няма никакви
данни, дори за обосновано подозрение, че св. К. е действал с престъпен
умисъл спрямо собственото си дете.
Съставът на ВРС също е приел този краен извод за правилен, като е
изложил подробни мотиви, както за съставомерността на деянието от
7
обективна, така и от субективна страна. Този извод и мотивите на ВРС
изцяло се споделят от състава на ВОС и не следва да се приповтарят.
Неправилно жалбоподателя твърди, че изводите на съда са
необосновани, тъй като не са производни на целия събран доказателствен
материал и не са уважени част от доказателствените искания. Всички
факти относими към предмета на доказване са установени и анализирани.
Относно възражението, че съставът на ВРС формално и напълно
необосновано е преповторил мотивите на ВРП, като не е отговорил на
всички доводи и възражения в подадената жалба.
Първо фактическата обстановка е една и тя се основава само и
единствено на анализа на цялата доказателствена съвкупност. Ако този
анализ е обективен и професионален, то установената фактическата
обстановка не може да бъде различна, може само да бъде обективирана
текстово по малко по различен начин. А възоснова на приетата фактическа
обстановка е възможен само един професионален правен анализ.
Твърдяното, че не е отговорено на доводите и възраженията също не е
вярно. Отговаря се ако има такива, а не на клишета-незаконосъобразност,
необоснованост, не са събрани всички доказателства и т.н.Жалбата не
съдържала предположения и съмнения, а факти свързани с притеснително
поведение на детето. Къде са тези факти.
Съдът е анализирал всички събрани доказателства, установил е
обективно фактическата обстановка и възоснова на нея е направил правилни
правни изводи.
По изложените съображения и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС 38 състав, постановено на
13.12.21г. по ЧНД № 4835/2021г., с което е потвърдено постановление на
ВРП от 03.11.2021г. за прекратяване на наказателното производство по
д.пр. № 1593/20г. по описа на ОД МВР – гр. Варна, на осн. чл. 243 ал. 1 т. 1
от НПК.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8