РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Бургас, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500441 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР гр.София, против
решение № 260003 от 27.01.2021 г. по гр.д.25/2020 г. по описа на Районен съд Малко
Търново, с което въззивникът е осъден да заплати на ИВ. Г. Т. от гр.Бургас, сумата от
1413,24 лв представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. - разлика между положения нощен труд и
преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 30.08.2019 г. до окончателното изплащане;
сумата от 138,72 лв – сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
датата на изискуемост на всяка сума до датата на депозиране на исковата молба; и 360 лв
съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; и с което решение въззивната ГД
ПБЗН - МВР, гр.София, е осъдена на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на
РС Малко Търново 63 лв за държавна такса и сумата от 250 лв за възнаграждение за вещо
лице.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради
нарушение на материалния закон, както и необосновано. Твърди се, че неправилно е
уважена ищцовата претенция, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по
правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата,
съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се
твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за
прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
Твърди се на следващо място превръщането на нощните часове положен труд в дневен с
1
коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не
за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен
труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към
процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на главния иск се твърди,
че неоснователен е и искът за законна лихва.
Претендира се отмяна на обжалваното решение на БРС и отхвърляне на
предявените искове.
Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски.
В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия
ИВ. Г. Т., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се,
че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му
изводи са правилни и обосновани. Твърди се, са правилни изводите на съда, че липсва
изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните
работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемия против
въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че
обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна
практика на съдилищата в страната. Изложени са подборни съображения, цитирана е
съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
съдебни разноски. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на
въззиваемия ИВ. Г. Т. срещу въззивната ГДПБЗН - МВР, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца (след извършено изменение на иска), сумата от 1413,24 лв,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления
такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата от 138,72 лв – сборно обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до
датата на завеждане на иска, както и съдебни разноски. Твърди се, че в процесния период
ищецът е работил при ответника като „М.и./с.п.“ в Районно управление Пожарна
безопасност и защита на населението при ГД ПБЗН със статут на държавен служител към
ГД ПБЗН при МВР, като процесните часове, за които се претендира заплащане на
възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за
периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от
ЗМВР.
Ответникът е оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на
исковата молба са изложени съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно
начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на
чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и
издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017 г.
С обжалваното решение РС Малко Търново е осъдил ответната ГД ПБЗН на
2
МВР, да заплати на ищеца сумата от 1413,24 лв, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. -
разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 30.08.2019 г. до
окончателното изплащане, сумата от 138,72 лв – сборно обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до завеждането на иска; и
360 лв съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Със същото решение
въззивната ГД ПБЗН - МВР гр.София, е осъдена на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати
по сметка на РС гр.Малко Търново 63 лв държавна такса и 250 лв за върнаграждение на
вещо лице.
Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба №
8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като
законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието
на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото
правило на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че
обжалваното решение е валидно, но частично недопустимо – по отношение на присъдената
на ищеца законна лихва, считано от 30.08.2019 г. до 06.02.2020 г. В исковата молба ищецът
е поискал присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда, което, видно от входящия номер и датата на печата върху
исковата молба, е станало на 06.02.2020 г. Ето защо произнасянето за присъждане на
законна лихва за периода от 30.08.2019 г. до 06.02.2020 г. е свръхпетитум – поради липса на
такова искане от ищеца, съответно решението в тази му част е недопустимо. В останалата
му част обжалваното решение е допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото
доказателства, че ищеца е служител на МВР като през исковия период е заемал длъжността
„М.и./с.п.“ в Управление Пожарна безопасност и защита на населението към ГД ПБЗН при
МВР. Установява се от събраните доказателства, че за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019
г. включително, ищецът е положил общо 1312 часа нощен труд, за което въззивникът му е
начислил и изплатил по 0,25 лв на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Установява се още, че
положеният от въззиваемия нощен труд – общо 1312 часа, преизчислен в дневен с
коефициент 1,143, възлиза на 1500 часа, като разликата от 188 лв часа между преизчисления
и отчетения труд не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е
изплатена въззиваемия, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден
труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от
1413,24 лв.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР).
Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
3
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187,
ал.3, изр.3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 от
ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на
29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила
от 02.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните
за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. са действали, както следва: 1) за периода от
01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода
от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за
периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-
4
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на
установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
По отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния
случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ по съображения,
изложени в приложеното по делото писмо с изх.№ 94-НН-190 от 29.08.2011 г. на
Министерство на труда и социалната политика (МТСП), съдът намира следното:
В практиката си за периода 2005 – 2010 година (писма с изх. № 29-20 от 5.12.2305
г., изх. № 26-34 от 6.06.2306 г., изх. № 12-914 от 08.12.2306 г., изх. № 61-269 от 04.01.2308 г.,
изх. № 92-864 от 13.02.2308 г., изх. № 26-581 от 28.12.2010 г.) МТСП е поддържало
становището, че при установено от работодателя сумирано изчисляване на работното време,
той следва да отчита (изчислява) работното време на конкретния работник или служител в
края на отчетния период, като часовете, получени над определената норма (след
превръщането на нощните часове в дневни), представляват извънреден труд, който се
заплаща с увеличен размер съгласно чл.262, ал.1, т.4 от КТ. С писма с изх.№ 94-НН-190 от
29.08.2011 г. и изх.№ 94-4103 от 22.07.2014 г. МТСП е възприело обратното становище, като
е приело, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, е установено с цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Посочените
писма нямат нормативна сила, но сочат, че са налице противоречиви разбирания относно
наличието на извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време (чл.143, ал.1 от КТ). Съгласно чл. 142,
ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-
часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР).
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за
определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за
работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
5
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр.58
от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода, която норма се определя в часове, като
броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.
Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника
или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-
голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.1
вр.ал.3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО,
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по
труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §3 от ПМС № 131 от
05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и
отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл.9г думите „без
превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. От това законодателно
изменение е видно, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете,
получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно нормативната уредба, касаеща наличието на
положен извънреден труд за исковия период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., съдът намира
следното:
1) за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. липсва изрично законово правило,
което да урежда въпроса дали е положен извънреден труд при надвишаване на нормата
работни часове при сумирано изчисляване на работното време в резултат от превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ;
2) за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. извънредният труд се отчита без
превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл.9г от НРВПО (нов - ДВ, бр.
41 от 2017 г.);
3) за периода от 17.07.2018 г. до 31.12.2018 г. извънредният труд се отчита с
превръщане на нощните часове в дневни – по аргумент от новата редакция на чл. 9г от
НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.).
По отношение на периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. и при липсата на
изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно
който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са
непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум, като при липса на закон
съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия
процесен период е действало правилото на чл.18, ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2307 г., в сила
от 1.07.2307 г.) от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
6
броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на
работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане
на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на
сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни
часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и приетото от законодателя с новата редакция на чл.9г
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът основава решението си и на прогласения
в чл.16 от КРБ и чл.1, ал.3 от КТ принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на
работника или служителя като икономически по-слаба и зависима страна по съответното
правоотношение. Ето защо съдът намира, че за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г.
нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действало правилото на чл.9г (нов -
ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без
превръщане на нощните часове в дневни. Следва обаче да се има предвид, че при сумирано
изчисляване на работното време отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните
часове при нормална продължителност на работното време за същия този период. Именно в
края на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен извънреден труд
и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Ето защо
съдът намира, че правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО следва да намери
приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. –
30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове
нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и по
отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г.).
Въз основа на изложеното съдът приема, че при решаването на въпроса за
наличието на положен извънреден труд нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не следва да се вземат предвид само за
периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., а за остатъка от исковия период (01.01.2016 г. –
01.01.2018 г. и 01.07.2018 г. – 31.12.2018 г.) същите следва да се вземат предвид.
Съобразно Таблицата към отговора на въпрос № 2 от неоспореното заключение
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, за периода от 01.01.2018
г. до 30.06.2018 г. въззиваемият е положил общо 280 часа нощен труд, които след
приравняването им на дневни с коефициент 1,143 възлизат на 321 часа. Разликата от 41 часа
следва да се отчете като положен труд, но не и като извънреден, т.е.за тези часове се дължи
нетно възнаграждение, но не и 50 на сто увеличение върху него съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР,
както го е изчислило вещото лице. От същата Таблицата към от заключението се
установяват за процесните часове нощен труд, положени в периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г., нетното средно почасово възнаграждение, и почасовото възнаграждение с
увеличението от 50%. След приспадане на това увеличение от 50% периода от 01.01.2018 г.
до 30.06.2018 г. /96,83 лв/ от възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото
лице за целия исков период в размер на 1413,24 лв, получената сума възлиза на 1316,41 лв,
до който размер искът се явява основателен, като за горницата над 1316,41 лв искът е
7
неоснователен.
Предвид обстоятелството, че за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., главницата
е по-малка със сумата от 96,83 лв от приетата от вещото лице и от присъдената от
първоинстанционния съд, искът за мораторна лихва върху дължимото възнаграждение за
този период също е основателен в по-малък размер – 122,93 лв, вместо приетото от вещото
лице и от съда – 138,72 лв. За разликата от 15,79 лв искът за обезщетение за забава следва да
бъде отхвърлен - над сумата от 122,93 лв до предявения размер от 138,72 лв.
Съдът намира, че така изложените му изводи не се променят от постановеното
решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
отправено от РС–Луковит, във връзка с което настоящото производство беше спряно.
В решението си СЕС приема, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88 ЕО
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня, а в полза на такива работници трябва да
има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд. Отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав, изразено по-горе и в предходни произнасяния по същия казус.
На първо място, в националното законодателство до 2020 г. /вкл. и през исковия
период/ липсва норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР. На второ място, предвиденото заплащане на
нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен час и ободряващи напитки, според съда, не може
да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС.
Доколкото посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ, и работниците по трудово
правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки
отработен час нощен труд, според настоящия състав, в това отношение е налице равно
третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение.
Налице е различно третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на
нощните часове в дневни, поради което според съда, посоченото допълнително заплащане
от 0,25 лв на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение, т.е.липсва такъв
механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с
оглед по–голяма продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника
придобивки - ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като
такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
В решението си СЕС приема, че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държава–членка нормалната продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл.полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел. Както се посочи по-горе, в националното ни
законодателство до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за
полицаите, такава е определена по-късно. Според настоящия състав, специфичният характер
на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с което въззивникът
обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно
със специфичния характер на длъжността.
8
Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде частично обезсилено – в частта, с която е
присъдена законна лихва върху главницата от 1413,24 лв за периода от 30.08.2019 г. до
датата на завеждане на иска – 06.02.2020 г. Решението следва да бъде отменено в частта, с
която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1316,41 лв до уважения
размер от 1413,24 лв, представляващи нетният размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получени след преизчисляване с
коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г.
1312 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното
плащане; както и за обезщетението за забава над сумата от 122,93 лв до предявения размер
от 138,72 лв, като вместо него следва да се постави отхвърляне на иска за горницата над
1316,41 лв до уважения размер от 1413,24 лв, както и за обезщетението за забава над сумата
от 122,93 лв до предявения размер от 138,72 лв,. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят разноски в
размер на 325 лв за въззивното производство от общо направени разноски в размер на 350
лв за заплатено адвокатско възнаграждение въззивната инстанция.
Дължимите на въззиваемия съдебни разноски за първоинстанционното
производство са 334 лв от общо направени разноски в размер на 360 лв за заплатено
адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от иска на въззивника следва да
се присъдят съдебни разноски за въззивната инстанция от 22 лв и за първоинстанционното
производство – 22 лв.
Независимо от отхвърлената част от иска, решението на РС Малко Търново не
следва да бъде отменено в частта, с която ГД ПБЗН гр.София е осъдена да заплати по
сметката на Районен съд Малко Търново държавна такса и възнаграждение за вещо лице,
тъй като първоинстанционният съд е определил неправилно дължимата държавна такса за
предявените два иска – 63 лв вместо 102,64 лв (предвид предявените два иска). Ето защо
въззивната ГД ПБЗН гр.София следва да бъде осъдена да заплати по сметката на РС
М.Търново сумата от още 39,64 лв за дължима държавна такса съобразно уважената част от
исковете.
Въззивната ГД ПБЗН гр.София следва да бъде осъдена да заплати по сметката на
Окръжен съд Бургас и държавна такса в размер на общо 51,32 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260003 от 27.01.2021 г. по гр.д.25/2020 г. по описа на
Районен съд Малко Търново В ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР гр.София, е осъдена да заплати на ИВ. Г. Т. от гр.Бургас с
ЕГН **********, законна лихва за периода от 30.08.2019 г. до 06.02.2020 г.
ОТМЕНЯ решение № 260003 от 27.01.2021 г. по гр.д.25/2020 г. по описа на
Районен съд Малко Търново В ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР гр.София, е осъдена да заплати на ИВ. Г. Т. от гр.Бургас с
ЕГН **********, сумата над 1316,41 лв до присъдения размер от 1413,24 лв,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления
такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 06.02.2020 г. до окончателното изплащане; над сумата от 122,93 лв до
9
уважения размер от 138,72 лв за иска за обезщетение за забавено плащане; и над сумата от
334 лв до присъдения размер от 360 лв – съдебни разноски за първоинстанционното
производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. Г. Т. от гр.Бургас, с ЕГН **********, срещу
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР гр.София, иск за
присъждане на сумата от 96,83 лв (деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща разликата над сумата от 1316,41 лв до предявения размер от 1413,24 лв,
представляващи нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд за периода 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане; както и обезщетение за забавено
плащане над сумата от 122,93 лв до уважения размер от 138,72 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
МВР гр.София, да заплати на ИВ. Г. Т. от гр.Бургас с ЕГН **********, сумата от 325 лв
/триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ИВ. Г. Т. от гр.Бургас с ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР гр.София, съдебно-
деловодни разноски в размер общо на 44 лв /четиридесет и четири лева/ - по 22 лв за
въззивното и за първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
МВР гр.София, да заплати по сметката на Окръжен съд Бургас сумата от 51,32 лв (петдесет
и един лева и тридесет и две стотинки) представляваща дължима държавна такса за
въззивното производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
МВР гр.София, да заплати по сметката на Районен съд Малко Търново сумата от 39,64 лв
/тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща дължима държавна
такса съобразно уважената част от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................
ЧЛЕНОВЕ: 1......................................
2......................................
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
към Решение 415/03.05.2022 на Кристиян Антониев Попов, Член на състав
Младши съдия Кристиян Попов подписва решението с особено мнение, тъй като намира, че
не следва да се прилага действащата в периода 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. редакция на
чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен. Това е
така, тъй като с цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по
труда на отработените над установената норма за отчетния период часове работно време.
Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, че в
Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат само действително отработените
часове, без да се превръщат нощните часове към дневни. Разпоредбата касае регистрацията
на положен извънреден труд пред Инспекция по труда, а не че не следва да се превръщат
10
действително отработените от служителя часове нощен труд в дневен през така визирания
процесен период от време, при определяне на възнаграждението.
Мл. с. Попов:
11