Решение по дело №398/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 163
Дата: 17 ноември 2022 г. (в сила от 17 ноември 2022 г.)
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20225000600398
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по депозирано чрез изрично упълномощения от осъдения Ю. Я. адв. К.
Г. искане за възобновяване на н.о.х.д. № 396/2022 г. по описа на РС-Свиленград, с влязлото
в сила по което определение е одобрено споразумение по реда на Глава 29-та НПК, с което
на осъдения е било определено наказание една година лишаване от свобода за престъпление
по чл. 251, ал. 1 НК.
Оплакването е за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неизготвяне на писмен превод на протокола от с.з., в който бил
вписан текстът на споразумението, на езика, който Я. владее. Този пропуск накърнил
неговото право на защита, защото от устния превод в заседанието той не бил разбрал, че му
се определя наказание лишаване от свобода
В съдебно заседание адв. Г. и доверителят му, на когото беше определен друг
преводач, поддържаха искането по изложените в него съображения.
Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че искането е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като провери данните по делото и
1
съобрази становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на чл.
420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявено основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1,
изр. 2 НПК. Поради това е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Свиленградският съд не е допуснал твърдяното нарушение на правилата по Глава 29-
та НПК за решаване на делата със споразумение между обвинението и защитата, нито е
нарушил правилата за осигуряване на надлежен превод на обвиняемия при провеждане на
съдебното производство.
На 08.07.22 г. е бил сезиран с предложение от страните за одобряване на
споразумение по реда на Глава 29-та НПК, според което обвиняемият Я. (който владеел
единствено турски език) се съгласявал да му бъде определено наказание една година
лишаване от свобода, условно (на основание чл. 66, ал.1 НК), за извършено престъпление по
чл. 251, ал. 1 НК. На същата дата насрочил и провел заседание, за което призовал преводача
И.В., получил от обвиняемия уверение, че „се разбира с преводача и не възразява той да
извършва превод“ и след изявление от страна и на последния, че владее писмено и говоримо
турски език, го е назначил, а на основание чл. 290, ал. 2 НК го е предупредил за
наказателната отговорност за неверен превод. После чрез преводача е снел самоличността
на обвиняемия, разяснил му е правото на отвод по отношение включително на преводача и е
получил от него положителен отговор на въпросите по чл. 382, ал. 4 НПК, а именно дали
разбира обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли и съгласен ли е с последиците
от споразумението, дали му е ясно, че след одобряването на споразумението то би имало
силата на присъда и дали доброволно го е подписал. След това е направил преценките по чл.
382, ал. 7 НПК и е одобрил споразумението, което не е противоречало на закона и морала. С
това диференцираната процедура е финализирала.
Касационната инстанция не открива нито едно нарушение на тази процедура, а също
на правилата за осъществяване превод на осъдения Я.. Първоинстанционният съд се е
уверил, че преводачът, който е избрал, има компетентност да осъществи коректен превод, а
обвиняемият разбира този превод. Нищо в изявленията на последния не е подсказвало, че не
схваща предмета на делото или случващото се в заседанието, доколкото изявленията му са
били категорични и в нито един процесуален момент не е поискал уточнения по
процедурата. Така че изложеното в искането за възобновяване твърдение, че не бил разбрал,
че за престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, му се определя наказание
лишаване от свобода вместо глоба, е неправдоподобно. Уместно е да се посочи, че
санкционният избор на страните не е включвал глоба, така че наказание от този вид въобще
не е било предмет на някакъв дебат. Следва да се има предвид и това, че Я. е участвал и в
подписването на споразумението, и в съдебното заседание с адвокат (Г. П.). Съдът не може
да повярва, че адвокатът е неглижирал проявена от доверителя му колебливост или намек за
неразбиране на вида на наказанието.
2
Вярно е, че осъденият не е получил превод от съдебния протокол, в който е бил
вписан съдебен акт с последиците на присъда, но видно от отбелязването на л. 14 от
първоинст. дело е бил запитан дали иска. Казал е, че не иска, в какъвто случай според чл. 55,
ал. 4 НПК съдът не извършва писмен превод. Поставеното в споменатата норма условие е
осъденият да има защитник и да не се нарушават неговите процесуални права, което условие
без всякакво съмнение е било изпълнено в случая. За пълнота на изложението ПАС намира
за уместно да отбележи, че дори да беше налице твърдяното нарушение, то не би могло да
засегне съгласието на Я. по цитираните по-горе въпроси, визирани в нормата на чл. 382, ал.
4 НПК, тъй като това съгласие вече е било дадено.
В заключение – касационната инстанция не констатира нито едно процесуално
нарушение, допуснато от свиленградския съд, така че искането за възобновяване на н.о.х.д.
№ 396/22г. не е основателно.
Ето защо Пловдивският апелативен съд


РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. Я. за възобновяване на н.о.х.д. №
396/2022 г. по описа на РС-Свиленград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3