ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260107/20
Варненският
апелативен
съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври през двехиляди
и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
508 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „УП България 4“ ЕООД със седалище гр.София
срещу решение № 367 от 17.06.2020г. по търг.дело № 805/18г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от дружеството срещу
„Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна осъдителен иск за сумата
54 604.28лв., претендирана като незаплатена преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво“ произведена през
м.август 2015г. на основание договор за изкупуване на електрическа енергия №
175 от 30.08.2011г. и за сумата 13 776.12лв., претендирана като
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 28.11.2015г. до
30.05.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане, и в частта, с
която е осъден да заплати направените по делото разноски.
Твърди че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Твърди че
първоинстанционният съд неправилно е приложил последствията от отмяната на
т.2.7 и т.2.8 от решение № СП-1/31.07.2015г. с влязло в сила решение на
административния съд. Сочи че съдът не е зачел и обратното действие на
решението на ВАС, включително и обратното действие на отмяната на Решение СП-1
и е приложил един отменен и несъществуващ административен акт в търговските отношения
между спорещите страни. Твърди че по този начин са нарушени императивните
разпоредби на чл.177 ал.1 изр.2 и чл.183 от АПК, според които отменителното
решение има действие спрямо всички. Твърди че първоинстанционният съд въвежда
несъществуващи правни квалификации като декларативен характер на индивидуален
административен акт.
Твърди че постановеното решение е издадено в
нарушение на материалния закон и е необосновано.
Оспорва извода на
съда, че ВяЕЦ на жалбоподателя не може да се отнесе едновременно до централите,
работещи до 2 250 часа и тези работещи над 2 250 часа в рамките на
една календарна година. Сочи че в решения на ВАС /№ 3312 от 04.03.2020г. по
адм.дело № 14112/18г., № 9209 от 09.07.2020г. по адм.дело № 4146/19г./ е даден
положителен отговор на материално-правния въпрос, касаещ основателността на
претенцията. Твърди че е възможно юридически ВяЕЦ на жалбоподателя да попада
под двете групи производители на електрическа енергия, работещи в рамките на
една календарна година, като това разбиране е било ясно и между страните, като
са уговорили в чл.16 ал.4 от договора изрично тази възможност и приложението на
двете преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия в рамките на
една календарна година. Твърди че след като липсва нормативен акт или
нормативен административен акт, определящ индивидуализиращ критерий, по който
всеки от енергийните източни може да бъде условно отнесен към едната или
другата група производители, то неговата теза е основателна. Твърди също така
че с отмяната на СП-1 в приложимия към настоящия казус раздел втори, с обратна
сила са отпаднали праговете на нетно специфично производство на електроенергия,
което води до извод, че не съществува императивно ограничение да продава
произведената електрическа енергия по преференциални цени.
Твърди че
първоинстанционният съд неправилно е анализирал ефекта на измененията в ЗЕВИ от
м.юли 2015г. върху механизма на производителите на ВяЕЦ. Твърди че с
изменението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ количествата електрическа енергия, подлежащи
на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на
допълнителен критерий, а именно НСПЕ, но без да се променят преференциалните
цени. Твърди че нито в текста на закона, нито в съответните подготвителни
документи са налични данни законодателят да е възнамерявал да промени
структурата, размера и/или до сега прилаганата методология по отношение на приложимите
преференциални цени към производителите на енергия от възобновяем източник по
какъвто и да било начин. Излага, че с въпросните изменения на ЗЕВИ са
ограничени количествата електрическа енергия, които да се изкупуват – до
размера на НСПЕ, но не са предвидени каквито и да било нови пазарни механизми
или нова регламентация на пазара, още по-малко са преуредени по какъвто и да
било начин съществуващите договори и пазарни практики. Поради което и твърди,
че преференциалните цени, определени в т.7 и т.8 от Решение Ц-18 остават
непроменени и се прилагат, както са се прилагали преди измененията в ЗЕВИ, като
единствените промени, въведени с измененията на ЗЕВИ са максималните количества
електрическа енергия, които следва да бъдат изкупени по преференциалните цени
на Решени е Ц-18. Излага че съдът не е разгледал въпроса кои точки от Решение
СП-1 са относими към ВяЕЦ на жалбоподателя.
Твърди че
първоинстанационният съд не е разгледал нито един ото аргументите и твърденията
на жалбоподателя: не е споменат факта, че между дружествата са прилагани и
двете точки на Решение Ц-18, не е обсъдил че отказът на насрещната страна за
плащане е обоснован само и единствено с тълкуването, дадено от НЕК, която не е
относима към задълженията на ответника да закупува определени количества
електрическа енергия по преференциални цени.
Твърди че
първоинстанционното решение не е обосновано.
Моли съда да отмени
обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което предявените от него
осъдителни искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна
„Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира направените за въззивно обжалване разноски.
Третото лице помагач
на въззиваемата страна „НЕК“ ЕАД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1
от ГПК е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Няма оплаквания във въззивната жалба за
допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 17.11.2020г. от 14.40 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: