№ 24
гр. София , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002222 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ.
С решение № 797 от 8.06.2020 г. по т.д.н. № 1073/ 2019 г. на Софийски
градски съд търговско отделение, VІ - 9 състав е обявена
неплатежоспособността на „Т.“ АД - гр. София с начална дата 31.12.2016 г.,
открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на
предприятието, назначен е временен синдик.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Т.“ АД - гр. София, в
която се твърди, че е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и при условията на необоснованост, в
подкрепа на което са изложени следните съображения.
Временното спиране на плащанията не представлявало самостоятелно
основание за откриване на производство по несъстоятелност, а било
проявление на временна невъзможност на длъжника за плащане.
1
От заключението на експертизата се установило, че за изследвания
период общата балансова стойност на притежаваните активи на дружеството
са били достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи и
нетекущи пасиви. Показателите за рентабилност
към 31.12.2019 г. били с положителни стойности, тъй като дружеството е
реализирало финансов резултат печалба, а коефициентите за обща и бърза
ликвидност били близки до нормативно допустимите граници, коефициента
за задлъжнялост бил положителна величина. През 2020 г. дружеството
продължавало да осъществява търговската си дейност и до 30.04.2020 г.
реализирало приходи в общ размер 136 140.85 лева.
От вътрешнофирмения план за стабилизация се установявало, че с
последващото му изпълнение дружеството планира да удовлетвори
кредиторите си на 100 % чрез приходите си от дейността в срок от 36 месеца.
Предприетите действия по изпълнението на плана довели до погасяване на
банковите кредити и до значително намаляване на финансовите разходи за
лихви.
Неправилно била определена началната дата на неплатежоспособността,
тъй като от справката за извършени плащания, преведени по сметки на НАП
се виждало, че и към 27.05.2020 г. дружеството продължава да погасява
задълженията си за публични задължения
Молбата към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови
друго решение, с което да остави молбата за откриване на производство по
несъстоятелност без уважение, а в условията на евентуалност да измени
началната дата на неплатежоспособността, като приеме, че тя е 31.12.2019г.
Ответникът по въззивната жалба „Белоградец“ ООД - гр. Варна не е
взел становище по нейната основателност
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав
2
съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.
633 от ТЗ от длъжника в производство по несъстоятелност, който има интерес
и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено
следното.
Производството по чл. 625 от ТЗ е било образувано по молба от
11.06.2019 г., подадена от „Белоградец“ ООД - гр. Варна, в която
молителят твърдял, че имал установени трайни търговски отношения с
ответника „Т.“ АД - гр. София относно периодични покупко-продажби на
вино, като всяка фактура за доставка представлявала самостоятелен договор с
определени предмет и цена.
Ответникът не платил част от цената по фактури № *********/
- 3 -
9.05.2018 г. и № **********/23.05.2018 г. на обща стойност 53 084.80 лева,
с включен ДДС нито на датата на падежа на всяка една от тях, нито до
настоящия момент.
Според одиторския доклад, съдържащ отчета за финансовото състояние
към 31.12.2017 г., дружеството отчело нетна загуба 441 000 лева, като
текущите пасиви превишавали текущите активите с 2 199 000 лева. Това
обстоятелство, наред с останалите събития, факти и условия, оповестени в
него, били индикатор, че е налице съществена несигурност, която би могла
да породи значителни съмнения относно способността на дружеството да
продължи да функционира като действащо предприятие.
3
Финансовият отчет за 2016 г., направен от друго одиторско дружество с
параграф за обръщане на внимание за съществена несигурност, свързана с
предположението за действащо предприятие, върху него с дата 31.03.2017 г.
Общият анализ на финансово-икономическото състояние на
дружеството водел до извода, че то е изпитвало финансови затруднения още
от 2016 г. и още тогава нямало възможност да посреща задълженията си, като
затруднението не било временно, а имало траен и необратим характер.
Ответникът не разполагал с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и затова не бил в
състояние за обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни
средства. Показателно било отчитането на трайна и увеличаваща се с всеки
отчетен период счетоводна загуба, както и запорирането на сметките му,
поради което дружеството избирателно осъществявало разплащания към
кредиторите от сметки на трети лица.
Молбата към съда била да постанови решение , с което да обяви
неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на „Т.“ АД като определи
началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение
на дружеството, да бъдат наложени обща възбрана и запор на имуществото на
длъжника, да бъде назначен временен синдик и да бъде насрочено първо
събрание на кредиторите.
В писмения отговор ответника „Т.“ АД - гр. София оспорил молбата
като неоснователна по следните съображения.
Действителното финансово състояние на дружеството било добро и то
било финансово независимо от своите кредитори. Неизпълнението на
задълженията към молителя се дължало на временни затруднения.
Дружеството разполагало с имущество, достатъчно да покрие задълженията
му без опасност за интересите на кридитора. Пубикуваните
4
годишни финансови отчети, включително и този за 2018 г., не установявали
свръхзадълженост, нито неплатежоспособност.
Молбата към съда била да остави молбата без уважение.
От съвкупната преценка на доказателствата се установява следната
фактическа обстановка на спора.
Фактура № **********/ 9.05.2018 г. на стойност 45 904.80 лева, с
включен ДДС, за продажбата на 5 220 л. „Мускат 2016“, 5 576 л. „Траминер
2016“, 3 884 л. „Мускат Совиньон блан 2016“ и 10 000 л. „Каберне Совиньон
2016“, била издадена от продавача „Белоградец“ ООД към купувача „Т.“ АД.
Стоката била изпратена на 9.05.2018 г., а получаването й било потвърдено с
подписването на електронния административен документ. Според
извлечението от банковата сметка на молителя по фактурата били извършени
две частични плащания : на 15.06.2018 г. - 7 000 лева и на 24.08.2018 г. -
10 000 лева. Остатъкът за плащане бил 28 904,80 лева.
Фактура № **********/ 23.05.2018 г. на стойност 24 180 лева, с
включен ДДС, за продажбата на 2 474 л. „Мускат 2016“, 10 000 л. „Каберне
Фран 2016“ и 526 л. „Мускат 2017“, била издадена от продавача „Белоградец“
ООД към купувача „Т.“ АД. Стоката била изпратена на 23.05.2018 г., а
получаването й било потвърдено с подписването на електронния
административен документ. По делото няма данни цената да е била заплатена.
С покана за доброволно плащане с вх. № 4/ 22.08.2018 г. на „Т.“ АД
купувача бил поканен да плати дължимата сума.
С решение № 2207 от 6.12.2019 г. по т.д. № 496/ 2019 г. на Софийски
градски съд търговско отделение, VІ - 7 състав „Т.“ АД е осъдено да заплати
на „Белоградец“ ООД сумата 53 084.80 лева, представляваща стойността на
доставеното вино по двете фактури, ведно със законната лихва считано от
14.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
В хода на първоинстанционното производство, за установяването на
финансово-икономическото състояние на ответника в периода от 31.12.2016
5
г. до 31.12.2019 г. са изслушани основно и две допълнителни заключения на
икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице З. Д.. От анализа на
данните в балансите на дружеството за изследвания период, са направени
следните констатации.
Преобладаващ дял в активите са имали дълготрайните материални
активи, както следва : към 31.12.2018 г. - 1 294 000 лева, представляващи 33.5
% от общите активи ; към 31.12.2017 г. - 1 308 000 лева (31.9 % ) ; към
31.12.2016 г. - 1 324 000 лева (35.1 %). Преобладаващ дял в задълженията са
имали краткосрочните задължения : към 31.12.2018 г. - 3 510 000 лева,
представляващи 91 % от общите пасиви ; към 31.12.2017 г. - 3 682 000 лева
- 5 -
(89.8 %) и към 31.12.2016 г. - 2 102 000 лева (55.7 % ). Преобладаващ дял в
активите са имали наличните краткотрайни материални запаси : към
31.12.2018 г. - 644 000 лева, представляващи 16.7 % от общите активи ; към
31.12.2017 г. - 835 000 лева (20.4 %) ; към 31.12.2016 г. - 767 000 лева
(20.3 %).
Коефициентите за ликвидност са следните : на обща ликвидност към
31.12.2018 г. е 0.3715, ; към 31.12.2017 г. - 0.3992 и към 31.12.2016 г. - 0.5276 ;
на бърза ликвидност към 31.12.2018 г. е 0.188, ; към 31.12.2017 г. - 0.1725 и
към 31.12.2016 г. - 0.1627 ; на незабавна ликвидност към 31.12.2018 г. е
0.0199, ; към 31.12.2017 г. - 0.0014 и към 31.12.2016 г. - 0.009; на абсолютна
ликвидност към 31.12.2018г. е 0.0199 ; към 31.12.2017г. - 0.0014 и към
31.12.2016 г. - 0.009.
Коефициентът за финансова автономност към 31.12.2018 г. е 0.0651;
към 31.12.2017 г. - 0.0798; към 31.12.2016 г. - 0.2454. Коефициентът за
ефективност на приходите към 31.12.2018 г. е 1.005, към 31.12.2017 г. -1.2671
и към 31.12.2016 г. - 1.2296. Коефициентът за ефективност на разходите към
31.12.2018 г. е 0,995, към 31.12.2017 г. - 0.7892 и към 31.12.2016 г. - 0.8133.
6
Краткотрайните активи към 31.12.2018 г. са били в общ размер
1 304 000 лева, като наличните парични средства са 70 000 лева ; към
31.12.2017 г. те са съответно 1 470 000 лева и 5 000 лева и към 31.12.2016 г. са
1 109 000 лева и 19 000 лева.
Според месечните оборотни ведомости за периода от 1.01.2019 г. до
30.09.2019 г. дружеството е отчело приходи в общ размер 2 280 757.38 лева.
Според справката за извършени плащания, преведени по сметка на
НАП в периода от 1.01.2019 г. до 18.11.2019 г., на 18.11.2019 г. са били
изплатени 843.57 лева за ДДС ; 403.46 лева за социално осигурителни
фондове, администрирани от НОИ ; 159.45 лева здравноосигурителни вноски
за бюджета на НЗОК ; 93.52 лева за допълнително задължително пенсионно
осигуряване.
За същия период са били закрити задължения към доставчици, отразени
по с/ка 4011 „Доставчици в лева“ в размер на 40 674.16 лева и 395 104.89 лева
по с/ка 4021 „Доставчици по аванси в лева“ в размер на 53 545.78 лева и
91 950.07 лева.
Към 30.09.2019 г. преобладаващ дял в активите са имали
краткосрочните вземания - 1 121 000 лева, представляващи 36.7 % от общите
активи, а в пасива - краткосрочните задължения - 2 743 000 лева (89.8 % от
общите пасиви). Коефициентите за ликвидност са следните : на
обща ликвидност 0.6391, на бърза ликвидност - 0.4178, на незабавна
ликвидност - 0.0091 и на абсолютна ликвидност - 0.0091. Коефициентът за
финансова автономност е 0.1141, за ефективност на приходите е 0.9662, а за
ефективност на разходите - 1.0350. Краткотрайните активи са в общ размер 1
753 000 лева, от които налични парични средства 25 000 лева.
Към 30.11.2019 г. преобладаващ дял в активите са имали дългосрочните
финансови активи, които са 1 127 000 лева - 38.5 % от общия размер на
активите, преобладаващ дял в пасивите са имали краткосрочните задължения,
7
които са 2 660 000 лева - 90.8 % от общия размер, в краткотрайните активи са
краткосрочните вземания - 1 109 000 лева (37.9 %). Коефициентите за
ликвидност са следните : на обща ликвидност 0.6120, на бърза ликвидност -
0.4184, на незабавна ликвидност- 0.0015 и на абсолютна ликвидност - 0.0015.
Коефициентът за финансова автономност е 0.0966, за ефективност на
приходите е 0.9911, а за ефективност на разходите - 1.0089. Краткотрайните
активи са в общ размер 1 628 000 лева, от които налични парични средства
4 000 лева. Според месечните оборотни ведомости за периода от 1.01.2019 г
до 31.12.2019 г. дружеството е отчело приходи в общ размер 2 935 081.14
лева.
Към 31.12.2019 г. преобладаващ дял в активите са имали дългосрочните
финансови активи, които са 1 526 000 лева - 66.2 % от общия размер на
активите ; преобладаващ дял в пасивите са имали краткосрочните
задължения, които са 2031 000 лева - 88.1 % от общия размер, в
краткотрайните активи са краткотрайните материални запаси - 366 000 лева
(15.9 %). Коефициентите за ликвидност са следните : на обща ликвидност
0.3122, на бърза ликвидност - 0.1320, на незабавна ликвидност- 0.0025 и на
абсолютна ликвидност - 0.0025. Коефициентът за финансова автономност е
0.1349, за ефективност на приходите е 0.9622, а за ефективност на разходите
- 1.0392. Краткотрайните активи са в общ размер 634 000 лева, от които
налични парични средства 5 000 лева. Според месечните оборотни ведомости
за периода от 1.01.2019 г до 31.12.2019 г. дружеството е отчело приходи в
общ размер 2 935 081.14 лева.
Според месечните оборотни ведомости за периода от 1.01.2020 г. до
30.05.2020 г. дружеството е отчело приходи в общ размер 136 140.85 лева.
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява
въззивната жалба като неоснователна поради следните съображения.
Претенцията на молителя е основана на твърдението за
неплатежоспособност на ответника в хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
което поставя в негова тежест доказването на изискуемо към деня на
8
- 7 -
подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ парично задължение на ответника,
породено от търговска сделка.
В настоящия случай не се оспорва наличието на валидно възникнало
правоотношение по договор за продажба на вино, сключен между молителя
като продавач и ответника, като купувач. Ответникът не оспорва и
дължимостта на сумата 53 084.80 лева, представляваща сбора от
незаплатената част от стойността на стоката по фактурата от 9.05.2018 г. и
цялата стойност на стоката по фактурата от 23.05.2018 г. Задължението е и
съдебно признато с представеното по делото влязло в сила решение от
6.12.2019 г. От заключението на експертизата се установява, че това вземане
на молителя е било отразено в счетоводните книги на ответника.
Наличието на втората предпоставка в чл. 608 от ТЗ - невъзможността
на длъжника да изпълни изискуеми парични вземания, е обусловено от
установяването на обективното финансово и общо икономическо състояние
на търговеца за периода от време, за който се отнасят твърденията в молбата
по чл. 625 от ТЗ и който е предмет на изследване в заключението на
икономическата експертиза.
Обективната база за извършването на преценката за наличието на тази
предпоставка, е съотношението на неговите краткотрайни активи към
краткосрочните му задължения. Стойността на дълготрайните активи, макар и
да има значение при изследването на общото финансово - икономическо
състояние на длъжника, принципно не участва като определящ критерий при
тази преценка. Затова проверката на оспорените изводи в обжалваното
решение следва да бъде съсредоточена в обсъждането на онези икономически
показатели, установени в трите заключения на икономическата експертиза,
които имат отношение към отговора на въпроса дали затрудненията на
ответното дружество са временни, или представляват трайно състояние.
9
Изводите за действителното финансово състояние на ответника следва
да бъдат изведени от следните обобщения в заключението на експертизата.
Коефициентът на обща ликвидност, като съотношение между текущите
(краткотрайни) активи и текущите задължения за всяка финансова година на
изследвания период има измерение под единица, което показва, че
краткотрайните активи не са били достатъчни за покриване на
краткосрочните задължения.
Показателите на рентабилност са с отрицателни стойности, тъй като
през този период дружеството е реализирало финансов резултат загуба. Само
към 31.12.2018 г. дружеството е реализирало печалба преди лихви и
данъци към фиска, но тя не е била достатъчна за покриване на краткосрочните
му задължения.
Осигуряването на възможност за разплащане с кредиторите за дълъг
период от време изисква собственият капитал на фирмата да бъде минимум
една трета от всички задължения, но за същия период коефициентът на
финансова автономност има измерение под норматива от 0.33, което
означава, че дружеството няма собствен капитал и е изцяло зависимо от
кредиторите си.
За целия анализиран период, както и към 30.09.2019 г., наличните
краткотрайни активи на дружеството, според общата им балансова стойност,
не са били достатъчни за покриване на текущите задължения.
Според второто допълнително заключение на експертизата към
31.12.2019 г., преобладаващ дял в активите са имали дългосрочните
финансови активи, а в пасивите - краткосрочните задължения.
Съществено е и друго. В структурата на краткотрайните активи за целия
период най - висок относителен дял спрямо общата им стойност, имат
материалните запаси. Така към 31.12.2019 г. те са 57.82 % , към 31.12.2018г. -
49.41 %, към 31.12.2017 г. - 56.82 % и към 31.12.2016 г. - 69.08 %. Следват
краткосрочните вземания, чийто относителен дял е : към 31.12.2019 г. - 41.45
10
%, към 31.12.2018 г. - 45.27 %, към 31.12.2017 г. - 42.90 % и към 31.12.2016 г.
- 29.25 %. Относителния дял на паричните средства е незначителен : към
31.12.2019 г. - 0.73 %, към 31.12.2018 г. - 5.32 %, към 31.12.2017г. - 0.28 % и
към 31.12.2016 г. - 0.70 %.
В своята търговска и производствена дейност предприятията формират
и поддържат два вида запаси : текущ запас, който служи за осигуряване на
ритмично производство в интервала между две последователни доставки и е
променлива величина, и гаранционен запас, който служи за осигуряване на
непрекъснатост на производствения процес в случаите, когато има нарушение
в ритмичността на доставките. В настоящия случай високия относителен дял
на материалните запаси за един продължителен период от време сочи на
тяхното неефективно оптимизиране от мениджмънта на дружеството и
очертава твърде несигурна вероятност да бъдат реализирани като ликвидни
активи. В потвърждение на този извод е приетото в Решение № 32 от
17.06.2013 г. по т.д. № 685 / 2012 г. на ВКС, ІІ т.о., според което „от значение
е и реализуемостта на актива, неговата ликвидност.“
По отношение на вземанията в тежест на ответника е да установи, че те
със сигурност могат да бъдат събрани изцяло и в един кратък период от
време, а в настоящия случай няма представени доказателства в тази насока,
поради което следва да се приеме, че при изчисляването на стойностите на
икономическите показатели тези вземания трябва да бъдат изключени от
краткотрайните активи на дружеството. В подкрепа на този извод са и
- 9 -
съображенията, изложени в мотивите на Решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д.
№ 4254/ 2013 г. на ВКС : „ако актив от оборотния капитал не може да бъде
реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчислението на
който е включен този актив, не дава реална картина на способността на
предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си“ и
следва да се съобрази реалната ликвидност на краткосрочните инвестиции и
събираемостта на краткосрочните вземания, а такава ликвидност няма, когато
11
краткосрочните вземания са несъбираеми или обезценени.
В контекста на изложеното до тук, като неоснователно следва да бъде
преценявано възражението на въззивника, че неплащането на задълженията
се дължи на временни затруднения, тъй като разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите, по смисъла на чл.631 от ТЗ. В негова тежест е да докаже това
твърдение, но доказателства в тази насока той не е представил, а
заключението на експертизата категорично сочи обратното. В пасива на
дружеството са непогасени изискуеми парични задължения не само към
молителя, но и към други кредитори, а така също и публични задължения, за
които има данни за образувани производства по принудително изпълнения по
реда на ДОПК. Плащанията към някои от кредиторите са спорадични и за
части от общия размер на задълженията. Сумите, платени към НАП за
публични задължения за периода от 1.01.2019 г. до 18.11.2019 г., са
пренебрежимо ниски спрямо общия размер на пасивите за същия период.
Общият размер на платената сума за кредитни остатъци от минали години за
данъци, социално осигурителни фондове, здравноосигурителни вноски,
сметки за ДЗПО, ДО, ЗО и др., с които в периода от 1.01.2020 г. до 26.05.2020
г. са били погасени задължения към НАП - 22 258.42 е несъпоставим с
посоченото в плана задължение към НАП, което възлиза на сумата 284 266
лева, за да бъдат тези плащания възприети като извършени от надежден
платец, който обслужва редовно задълженията към своите кредитори.
Изложените съждения обуславят извода, че презумпцията на чл. 608, ал.
3 от ТЗ не е успешно оборена от ответника, в чиято тежест е да го стори, а
данните и констатациите относно финансово икономическото състояние в
заключението на експертизата сочат на неговата трайна обективна
невъзможност да изпълни задълженията си към своите кредитори.
Този извод не се опровергава от аргументите на въззивника, основани
на приетия от дружеството вътрешно фирмен план за стабилизация, с чието
последващо изпълнение е планирано пълно
удовлетворяване на кредиторите чрез приходите от дейността на
12
предприятието. Достатъчно е само да се посочи, че не са представени никакви
доказателства, които да установяват верността на твърдението, че
дружеството „е предприело действия по изпълнението на плана за
стабилизация, което е довело до погасяване на банковите кредити и до
значително намаляване на финансовите разходи за лихви.“
В молбата от 26.05.2020 г. се твърди, че дружеството няма повече
банкови кредити; погасено е задължение от 200 000 лева към един от
кредиторите ; задължението към най - големия кредитор НАП е обезпечено
със залог на стоки ; сключен е договор с кредитор с вземане от 358 148.39
лева, с изпълнение на задълженията по който се погасяват задълженията на
дружеството ; задължението към друг кредитор от 110 446.12 лева е
обезпечено с недвижим имот на дружеството ; текущите заплати за м. април
2020 г. към персонала са платени и др., но всички изявления имат само
декларативен характер, тъй като не са подкрепени с доказателства. В този
смисъл и въпросния план за стабилизация не може да бъде възприеман иначе,
освен като акт, който има значение единствено за организацията на
вътрешната производствена и търговска дейност на дружеството, а заявените
намерения за бъдещото плащане на задълженията към кредиторите - като
необезпечени обещания, които са без правна стойност.
Не е без значение и факта, че планът е бил съставен на 15.10.2019 г.-
след започването на настоящия процес, и вероятността да е бил създаден с
оглед използването му в подкрепа на тезата на ответника не може да бъде
изключена.
В обобщение може основателно да се изтъкне, че финансовото
състояние на ответното дружество за изследвания период от време се
характеризира с видима нестабилност, чийто обективен израз са установените
в заключението на експертизата негативни стойности на основните
икономически показатели. Категоричен е извода, че то не разполага с
бързоликвидни активи, с които в кратки срокове да може да погаси
задълженията си към своите кредитори. Финансовите затруднения не са
временни - те са за един период от четири години, което означава, че
състоянието на неплатежоспособност е обективно и трайно.
Крайният извод от изложените съждения е, че са налице установените в
13
разпоредбата на чл. 608 от ТЗ предпоставки, които характеризират
състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
При определянето на началната дата на неплатежоспособността следва
да бъде съобразено принципното положение, възприето в доктрината и
практиката на касационната инстанция, че началната дата на
неплатежоспособността не може да се свързва с деня, в който е настъпил
падежа на което и да било отделно задължение, осчетоводено в пасива на
- 11 -
дружеството, а е свързана с обективната невъзможност на длъжника да
изпълни изискуеми парични задължения към кредиторите, изброени в
разпоредбата на чл. 608, ал.1, т. 1 - 4 от ТЗ, като тази невъзможност
представлява трайно състояние, а не израз на моментно финансово
затруднение.
В конкретния случай обективните данни, установени в заключението на
експертизата сочат, че това трайно състояние датира от 31.12.2016 г., когато
дружеството вече е декапитализирано и зависимо от кредиторите си, затова и
тази дата следва да бъде възприемана като деня, в който е настъпила
обективната невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични
задължения към своите кредитори.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско
отделение, шести състав
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА решение № 797 от 8.06.2020 г. по т.д.н. № 1073/ 2019
г. на Софийски градски съд търговско отделение, VІ - 9 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15