Р Е Ш Е Н И Е №
291
24.01.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
14.10.2019г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13876 по описа за 2018г. на съда, за
да се произнесе взе предвид следното.
Предявен е иск с правна
квалификация по чл. 146 вр. с чл. 74 ЗЗД.
С искова молба с вх. № 51323/23.08.2018г., подадена от В.К.С. чрез адв. Н.Г. против Д.Д.Ч.
се твърди, че бил сключен договор за заем от ***. от 4000 лева, който бил
предоставен от „УМБАЛ Пловдив“ АД с ЕИК ********* на Д.Д.Ч., а ищцата била
поръчител. Главният длъжник Ч. не изпълнил задълженията си по договора за заем,
поради което ищцата заплатила на ***сумата от 872,50 лв с което се суброгирала
в правата на кредитора срещу длъжника. Ето и защо се иска осъждането на
ответник Д.Д.Ч. за сумата от 872,50 лева, ведно със законната лихва за забава
върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба –
23.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник Д.Д.Ч. оспорва предявения иск като
неоснователен. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
С молба от Д.Ч. до Взаимоспомагателна каса при МБАЛ
„Пловдив“ АД е поискана сумата от 4000 лева заем, който да бъде изплатен на 20
– месечни вноски като бъдат извършвани удръжки от по 200 лева месечно от
заплатата на молителя. Молбата е подадена на 23.02.2017г. Сумата от 4000 лева е
била изплатена с разписка, което и обстоятелство изрично не се оспорва от
ответника, като в същия документ в който е оформена разписката е документирано
и учредено поръчителство от страна на ищцата В.К.С. и Д.П.П..
С квитанция от ***ищцата е внесла сумата от 872.50 лева с
основание „пога;ение заем на Д.Ч.“
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза с в. л.
Д.Т.К., която потвърждава, че Ч. е получила в заем 4000лева от спомагателната
каса на УМБАЛ „Пловдив“ като заемът е бил погасен изцяло към 31.07.2018г. като
сумата от 872,50 лева е платена от ищцата на касата на болницата за погасяване
задължението на ответницата.
По делото са представени и оригинал на споразумение между
страните по делото, от съдържанието на който документ се установява, че ищец С.
се отказва от претенцията си за сумата от 872,50 лева, а ответник Ч. не
претендира сумата от 1289 лева по изп.дело ****. по описа на ****.
Документът има характер на частвен свидетелстващ, който
не е оспорен относно авторството на материализираните волеизявления на страните
и чието съдържание съдът намира за достоверно. Волеизявленията на страните се
тълкуват от настоящата инстанция в насока, че финансовите им отношения са
уредени до толкова до колкото ищцата е заявила отказ от притезание, което е
предмет на настоящето дело, поради това че ответницата е заявила отказ от
притезание по друго изпълнително дело по което от изложеното от процесуалния
представител на Ч. става ясно, че последната от своя страна също е била
поръчител на ищцата и е платила нейни задължения за което се е снабдила с
изпълнителен лист и е образувала изпълнително дело срещу ищцата.
Следователно, независимо, че отказът от предявения иск е
оттеглен и това оттегляне е прието, то всъщност е налице оттегляне на отказа от
потестативното право на иск, но същевременно е налице валидно разпоредително
действие с материалното субективно притезание удостоверено с писмено
доказателство. В тази връзка след
представянето на споразумението, няма друг писмен документ, който да е приет по
делото и да съдържа опровержение волеизявленията на нито една от страните,
респ. да оттегля отказа им субективните им материални права. Нещо повече този
документ ясно индицира волята на страните да уредят насрещните си вземания
макар и волеизявленията да не са прецизирани с посочване правните последици,
които целят. Тези изявления обаче са напълно достатъчни, за да индицират
недвусмислено волята на страните, а в случая волята на ищцата е да се откаже от
притезанието си поради това, че счита същото за погасено с спрямо вземането за
което тя отговаря и за което също е извършен отказ от материално право. Именно
като се ръководи от съдържанието на волеизявленията на страните, съдът прилага
правилата на закона, отдава и зачита правните последици към които тези две
насрещни волеизявления са насочени, респ. приема че тези изявления са годни да
ги постигнат.
Да се приеме противното би означавало да не се зачете
волята на страните обективизирана в споразумението, а то не страда от пороци от
гледна точка изискванията за неговата действителност като вид сделка от
категорията на тези уредени от чл. 365 ЗЗД /нито на общите основния, нито на
специалните такива/, не страда и от пороци документът в който тази сделка е
оформена – налице е формата за доказване, налице е формалната доказателствена
сила на документа, не е опровергано неговото съдържание.
Ето и защо съдът намира, че е налице фактическия състав
на суброгиране на поръчителя – ищеца по делото в правата на кредитора МБАЛ
„Пловдив“ АД срещу ответника за процесната сума, но с това материално право е
извършено разпоредително действие до приключване съдебното дирене в настоящата
инстанция и то е погасено поради което не може да бъде присъдено.
По изложените съображения предявения иск се отхвърля като
неоснователен и недоказан.
В полза на ответника се присъждат сторените от него
разноски в размер на сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от В.К.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес:*** против Д.Д.Ч. с
ЕГН ********** *** за ОСЪЖДАНЕТО на последната да заплати сумата от 872,50 лв –
главница, ведно със законната лихва върху тази считано от датата на подаването
на исковата молба 23.08.2018г. до окончателното й изплащане, която сума
представлява платеното от ищцата задължение на ответницата в полза на МБАЛ
„Пловдив“ АД по договор за поръчителство от 23.02.2017г.
ОСЪЖДА В.К.С.
с ЕГН ********** със съдебен адрес:*** да заплати в полза на Д.Д.Ч. с ЕГН
********** *** сумата от 300 / триста/ лева, която представляват разноски за
настоящата инстанция.
СЪДИЯ: /П/
ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
РЦ