Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 30.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на тридесети
октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12633 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 247 ГПК и по реда на чл. 253 ГПК.
Образувано е по
молба на ответницата по жалбата /ищцата/ М.И.Д., в която се съдържа искане за
поправки на очевидни фактически грешки, допуснати в решението по настоящото
в.гр.дело №12633/2019 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, свързани с приетото качеството
на кредитор на „Ф.И.“ ЕАД, датата, на която ищцата е била уведомена за
издадената заповед за изпълнение на парично задължение и размера на сумите,
чиято недължимост се претендира. В молбата е направено и искане въззивният съд
да измени постановеното решение в частта му, в която е указано, че съдебният
акт не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателят „Ф.И.“
ЕАД счита, че молбата се явява неоснователна, тъй като същата на практика има
характера на жалба, а отделно от това поддържа, че не са налице допуснати
очевидни фактически грешки във въззивното решение. Поддържа, че не са налице и
предпоставките по чл. 250 ГПК, тъй като съдът се бил произнесъл по цялото
искане. А въззивното решение в частта му, в която било посочено, че същото е
необжалваемо, не подлежало на изменение по реда на чл. 250 ГПК.
Софийският градски съд, след като прецени доводите на страните и взе предвид данните
по делото, приема следното:
Производството по
настоящото дело е било образувано по въззивна жалба на ответника „Ф.И.“ ЕАД
срещу решението от 04.05.2018 год., постановено по гр.дело №11171/2018 год. по
описа на СРС, ГО, 167 с-в, поправено с решение от 08.02.2019 год. и решение от
05.08.2019 год. и изменено в частта за разноските с определение от 08.02.2019
год., с което е признато за установено по предявените от М.И.Д. срещу жалбоподателя
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника
следните суми: 1 964.07 лв. –
главница по договор за кредитна карта от 07.06.2007 год., сключен между ищцата
и „Обединена българска банка“ АД, 331.64 лв. – договорна лихва за периода от 07.02.2011 год. до
12.12.2011 год., 19.86 лв. – наказателна
лихва за периода от 07.02.2011 год. до 12.12.2011 год., 1 211.97 лв. – законната лихва върху главницата за
периода от 13.12.2011 год. до 01.09.2017 год. и 297.67 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.дело №20413/2011 год. по описа на РС-Варна и
ответникът е осъден да заплати, както следва: на адв. П.Й.Н. на основание чл.
38 ЗА сумата от 637.50 лв. и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 153 лв., представляваща държавна такса.
С решението по
настоящото дело от 16.07.2020 год., за което е посочено, че не подлежи на
касационно обжалване, е отменен първоинстанционният съдебен акт и са отхвърлени
като
неоснователни предявените от М.И.Д. срещу „Ф.И.“ ЕАД искове с правно основание
чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата
не дължи на ответника следните суми: 1 964.07 лв. – главница
по договор за кредитна карта от 07.06.2007 год., сключен между ищцата и
„Обединена българска банка“ АД, 331.64 лв. – договорна
лихва за периода от 07.02.2011 год. до 12.12.2011 год., 19.86 лв. – наказателна лихва за периода от 07.02.2011 год.
до 12.12.2011 год., 1 211.97 лв. – законната лихва върху
главницата за периода от 13.12.2011 год. до 01.09.2017 год. и 297.67 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.дело №20413/2011 год. по описа на РС-Варна и които са
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20158070401439 по
описа на частен съдебен изпълнител Н.Д., с рег.№807 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд – Варна и ищцата е осъдена да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 76.50 лв.
По отношение на искането
по чл. 247 ГПК:
За да е налице очевидна фактическа
грешка в решението, която може да се поправи по реда на чл. 247 ГПК, следва да
се констатира несъответствие между
формираната истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представлява например
пропускането да се отрази в решението становището на съда, което личи ясно от
мотивите на постановения акт, погрешно посочване на имената на страните, на
размера на присъдената сума /суми/, погрешни пресмятания на суми и пр.
В частност
настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдяните от ответницата по
жалбата /ищцата/ очевидни фактически грешки, тъй като изразената в мотивите на
решението воля на съда, обусловила извод за неоснователността на предявените
отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК, съответства напълно на
отразеното в диспозитива. Налице е и пълно съответствие между размера на
вземанията, по отношение на които СРС е приел в обжалваното решение, че
ответникът няма право на принудително изпълнение и размера на вземанията, по
отношение на които СГС е приел, че предявените искове са неоснователни
/доколкото с въззивното решение е изцяло отменен първоинстанционният съдебен
акт/. Ако ищцата счита, че първоинстанционният съд не се произнесъл по целия
спорен предмет, е следвало своевременно да го сезира с искане по чл. 250 ГПК,
което в случая не е сторила. Същевременно правото на въззивно обжалване на първоинстанционното
решение е процесуално право на защита на страната, като упражняването му зависи
от нейната воля. С оглед диспозитивното начало в процеса защитата пред
въззивния съд се осъществява при надлежното му сезиране и в рамките на
очертания в жалбата предмет, съгласно правомощията на въззивния съд, установени
в разпоредбата на чл. 269 ГПК.
Потвърденото от
въззивния съд качество на кредитор на ответното дружество и приетото от него,
че ищцата е била уведомена за издадената срещу нея заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело
№20413/2011 год. по описа на РС-Варна, на 19.07.2017 год., респ, че двуседмичният
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК следва да се счита за изтекъл на 02.08.2017 год., не
представляват грешки по смисъла на чл. 247 ГПК, а грешка в изводите на
съда, в неговата решаваща дейност, която по правило се отстранява по реда на
обжалването.
Ето защо искането
на ответницата по жалбата по чл. 247 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на искането
по чл. 253 ГПК:
Въззивното
решение в частта му, в която на страните е указано, че не подлежи на касационно
обжалване, има характера на определение по движението на делото /с него не се
решава спора по същество, нито същото има преграждащ производството характер –
виж чл. 274 ГПК/. Разпоредбата на чл. 253 ГПК предвижда възможност съдът сам да
измени или отмени определенията си, които не слагат край на делото и не
подлежат на самостоятелно обжалване /каквото именно е процесното/, вследствие
на изменение на обстоятелствата, грешка или опущение.
В разглеждания случай
въззивният съд не намира основания да ревизира становището си относно достъпа
до касационно обжалване по абсолютния критерий – паричната оценка на предмета
на настоящото дело, установен в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
поради което и искането по чл. 253 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Защитата
срещу посоченото процесуално действие, което ищцата счита за порочно, следва да
се осъществи чрез упражняване на право на касационна жалба.
На основание чл.
247, ал. 4 и по арг. за противното от чл. 274, ал. 1 ГПК настоящото решение /включително
и в частта му, с характер на определение, с което се оставя без уважение
искането по чл. 253 ГПК/ не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
по чл. 247 ГПК на ответницата по жалбата М.И.Д. за поправка на очевидни
фактически грешки, допуснати в решението по настоящото в.гр.дело №12633/2019
год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
по чл. 253 ГПК на ответницата по жалбата М.И.Д. за изменение на решението по
настоящото в.гр.дело №12633/2019 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, в частта
му, в която е указано, че същото не подлежи на касационно обжалване.
Решението, включително и в частта му с
характер на определение, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/