РЕШЕНИЕ
№ 1802
***, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430104017 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от “ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***
против ***, в която се твърди, че с полица № *** от 19.02.2019г., ищцовото
дружество сключило договор за комбинирана автомобилна застраховка „КАСКО
на МПС” за лек автомобил ***, със срок на действие от 25.02.2019 г. до
24.02.2020 г., при уговорено покритие Пълно каско на рисковете, съгласно общите
условия на предлаганата застраховка.
Излага се, че на 23.08.2019 г. по време на движение в ***, в промишлена
зона, непосредствено преди входа на автосервиз Ауто Гланц ЕООД настъпило
ПТП, при което застрахования автомобил, собственост на РиБ маркет ЕООД и
управляван от Д. Д. И., преминал през необезопасена и несигнализирана по
нормативно установения ред неравност (дупка) на пътното платно, в резултат на
което настъпило ПТП с имуществени вреди за собственика на посоченото МПС.
1
Твърди се, че на 27.08.2019 г. в „Дженерали Застраховане” АД било
подадено искане за оценка на вреди и заведена преписка по щета № ***.
Причинените имуществени вреди на собственика на застрахования лек автомобил
били описани от експерти на Дружеството.
Съгласно уговореното в общите условия към застрахователния договор
„Каско на МПС” било определено застрахователно обезщетение. Стойността на
необходимите части и материали, както и стойността на необходимия труд за
възстановяване на автомобила възлезли на 973,84 лева. Тази сума била изплатена
на застрахованото лице от „Дженерали Застраховане” АД по банков път, с
преводно нареждане от 13.01.2020 г. Освен това при ликвидацията на щетата били
направени и разходи за ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв.
Основанието за ангажиране на договорната отговорност на „Дженерали
Застраховане” АД било настъпилото застрахователно събитие, съгласно
покритието по клауза “Пълно Каско” от общите условия към застрахователния
договор.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата
на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която били възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
Твърди се, че отговорността на ответника се основавала на обстоятелството,
че увреждането на застрахования автомобил било в резултат на неподдържането и
неизправността на пътния участък, на който било реализирано
пътнотранспортното произшествие, както и неотстраняването и/или
несигнализирането на съществуващите препятствия по него. Сочи се, че *** била
задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на местната
пътна мрежа - публична общинска собственост, което задължение в случая не
било изпълнено.
Излага се, че с писмо с обратна разписка, изх. № *********/17.02.2022г.,
получено от представител на *** на 18.02.2022г., ответникът бил поканен
доброволно да заплати на ищеца дължимите суми, представляващи изплатеното
от „Дженерали Застраховане” АД застрахователно обезщетение, ведно с
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, но сумата не била възстановена
на застрахователното дружество към момента на сезиране на съда.
2
Излага се още, че вземането било претендирано по реда на чл. 410 от ГПК и
в производството по образуваното ч.г.д. № *** по описа на *** била е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, но в законоустановения срок било
депозирано възражение от длъжника.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането на
ищеца срещу ответника, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№*** по описа на ПлРС, а именно: сумата 988,84 лева главница - застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от 121,41 лева - мораторна лихва за
периода от 10.03.2022 г. до 25.05.2023 г. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковите претенции. Оспорва времето и механизма на настъпване
на произшествието.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което са допустими и следва да
се разгледат по същество.
Не се спори между страните и се установява от приложения препис на
застрахователна полица № *** от 19.02.2019г., че по силата на договор за
застраховка „Пълно каско”, сключен между ищцовото дружество и „Р и Б Маркет“
ЕООД е бил застрахован лек автомобил *** със срок на действие на застраховката
за периода от 25.02.2019г. до 24.02.2020г.
Безспорно е също така и това се установява от приложения препис на
преписка по щета № *** / 2019т, че на 27.08.2019г. при ищцовото дружество е
постъпило заявление от свидетелката Д. Д. И. за настъпило застрахователно
събитие по договора за застраховка с твърдения, че на 23.08.2019г., 14.15часа, при
движение в промишлената зона на ***, при преминаване през неравност на пътя
увредила предна броня.
Видно е от преписката, че застрахователят изготвил опис на претенцията
след оглед на автомобила, при което установил, че са налице следните
увреждания: на облицовката на предна броня, ляв фар – корпус, десен фар –
3
корпус, решетка предна броня, габарит лед – десен, ПВЦ подкалник - преден
десен. Изготвена била експертна оценка на щетата, определяща размер на
обезщетението от 973,84 лв. с ДДС, при съобразяване на представена фактура за
стойност на осъществен ремонт №3358/27.12.2019г., изд. от „Елмира Плевен“
ООД. С преводно нареждане от 13.01.2021г. сумата била изплатена на
собственика на увредения автомобил.
С регресна покана с изх.№*********/17.02.2022г. застрахователя поканил
ответната *** да му заплати сумата от 988,84лв., включваща платения размер
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15лв.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства, ангажирани от
ищеца. Свидетелката Д. Д. И. излага в показанията си, че през месец август 2019г.
работела като управител на *** към „Р и Б Маркет“ ЕООД в ***. Твърди, че за
осъществяване дейността на ресторанта се използвали два служебни автомобила,
единият от които с *** и тя при изпълнение на трудовите си функции имала
случаи, в които ги управлявала. Твърди още, че нямала спомен за настъпило
пътно-транспортно произшествие при управление на процесния автомобил от нея.
Сочи, че тя е подписала приложеното по делото искане до застрахователя за
оценка на щети по автомобила, но имало случаи, в които доставчиците попадали в
ситуации с автомобилите, а тя осъществявала комуникацията по завеждане на
щетите и сервизите за извършване на ремонтите. Твърди, че за конкретния случай
няма никакъв спомен да е управлявала автомобила и да е възникнало ПТП.
В о.с.з. на 20.10.2022г. е изслушано заключението по допуснатата
автотехническа експертиза. От същото и уточненията на вещото при поставяне на
въпросите към него в съдебно заседание, се установява, че от приложения по
делото снимков материал за увредения автомобил е видно, че описаните от
застрахователя щети, които са били ремонтирани, са били налице към момента на
изготвяне на снимките и е възможно да бъдат получени при преминаване през
неравност на пътя. Експертът обаче е категоричен, че тези щети не могат да бъдат
получени при преминаване през пътната неравност в промишлената зона на ***,
заснета на приложените в преписката снимки. За да бъдат получени, според
поясненията на експерта при изслушване, пътната неравност следва да е била с
по-голяма дълбочина от заснетата. При преминаване през последната е възможно
да последва някакво увреждане на предната престилка, но не и с обхвата на
твърдяното от ищеца.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като изготвено от лице,
4
разполагащо с необходимите специални знания, при съобразяване на приложените
писмени доказателства. В същото време изводите му не се опровергават и от
ангажираните гласни доказателства. Не са налице и никакви съмнения за
обективността на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите.
При предявен такъв иск следва да се установи наличието на следните
предпоставки: застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице,
настъпването на вреда за застрахованото лице, заплащането на застрахователно
обезщетение, основанията за отговорност по чл. 49 от ЗЗД на ответника.
В настоящото производство се установи наличието на застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество, в качеството на застраховател и „Р
и Б Маркет“ ЕООД по застрахователна полица № *** от 19.02.2019г., по което
правоотношение е бил застрахован лек автомобил *** със срок на действие на
застраховката за периода от 25.02.2019г. до 24.02.2020г.
Установи се също така, че в срока на действие на застраховката – на
27.08.2019г., застрахованото лице е заявило претърпени щети по автомобила си,
изразили се в увреждане на облицовката на предна броня, ляв и десен фар корпус,
решетка на предна броня, десен лед габарит и преден десен ПВЦ подкалник.
Установи се още изплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя на собственика на увредения автомобил в размер на 973,84лв.
Съдът обаче счита, че не се доказа материално-правната легитимация на
ответника да отговаря за репариране на платеното от застрахователя обезщетение.
Не се установи от събраните по делото доказателства мястото на настъпване
на произшествието и механизма му. В подкрепа твърденията на ищеца за място и
механизъм на произшествието е представено единствено Искане за оценка на
вреди от 27.08.2019г., подписано от св.И., в което е посочено, че ПТП е настъпило
на 23.08.2019г. при преминаване през неравност в промишлената зона. Същото по
характера си представлява частен свидетелстващ документ, които няма
5
обвързваща съда материална доказателствена сила. От друга страна, това писмено
доказателство не кореспондира с показанията на разпитаната свидетелка Д. И.,
чиито твърдения са, че няма никакъв спомен за възникнало ПТП с нейно участие
като водач на процесния автомобил, както и че е предявявала пред застрахователя
и щети вследствие ПТП при управление на други служители на същия
работодател. В същото време, от заключението по изслушаната автотехническа
експертиза категорично се установи, че щетите по процесното МПС, които са
обезщетени от застрахователя, не могат да бъдат получени при преминаване през
пътната неравност, описана в исковата молба и заснета на приложените към
преписката снимки.
Ето защо, съдът счита, че не може да се приеме, че щетите по процесното
МПС са причинени при преминаване през неравност на път, който е публична
общинска собственост по смисъла на чл. 8 ал.3 от Закона за пътищата, и чието
изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от ***, съгласно нормата на чл.
31 от ЗП. Поради това не се и доказа виновно бездействие на ответника, в
причинна връзка, с което да са настъпили щетите по застрахования автомобил.
Предвид горните съображения, предявеният, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ се явява неоснователен и недоказан
и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора по главния иск, неоснователен и недоказан се явява
и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи
на ответника направените деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** против ***, обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.410, ал.1, т.2
от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 988,84лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № *** / 19.02.2019г. и
6
сумата от 121,41лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.03.2022г.
до 25.05.2023г., за които е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.№*** по
описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК “ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ***, с адрес: ***, *** сумата от 100лв., представляваща
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7