№ 12682
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110170401 по описа за 2022 година
Ищецът „Д...“ ЕАД е предявил срещу ответника АГЕНЦИЯ „П..“
осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за
сумата от 613.87 лв., представляваща 598.87 лв. изплатено по застраховка
„Каско +“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 27.08.2021
г. от виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
неподдържането и неизправността на пътен участък, част от републиканската
пътна мрежа и 15.00 лв. ликвидационни разходи, направени по неговото
определяне, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
23.12.2022 г. до пълното изплащане на сумата. Претендира разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско +“ е настъпило
застрахователно събитие – застрахованото МПС с марка „Мерцедес“, модел
„C Class Body W205“, с регистрационен № ..., преминава през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно на републикански път II-81 в района
на Петроханския проход, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил и са извършени разходи за пътна помощ. Твърди, че
щетите върху автомобила са на стойност 214.75 лв. и че е заплатена услуга за
пътна помощ в размер на 384.12 лв., като поддържа да е изплатил
застрахователно обезщетение в общ размер 598.87 лв. на застраховащия П. П.
1
П. и да е извършил ликвидационни разходи по неговото определяне в размер
15.00 лв. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа републиканските
пътища.
Ответникът АГЕНЦИЯ „П..“ в законоустановения едномесечен срок е
подал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и
размер като неоснователен и недоказан. Оспорва вида и размера на вредите,
както и причинната им връзка с твърдяното противоправно деяние. Оспорва
наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение. Навежда
доводи за съпричиняване. Претендира разноски, включително и
юрисконсулстско възнаграждение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 27.03.2023 г., в което е обективиран изготвеният по
делото писмен доклад, съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че
ищецът е заплатил сумата от 598.87 лв. застрахователно обезщетение, от
което 214.75 лв. са платени на П. П. П. и 384.12 лв. на СБА, а също и че е
извършил 15.00 лв. ликвидационни разходи.
От представената по делото застрахователна полица №
440120051003298 се установява, че между ищеца и собственика на
процесното МПС П. П. П. е имало сключен застрахователен договор по
автомобилна застраховка „Каско +“ със срок на покритие от 03.10.2020 г. до
02.10.2021 г., т.е. към датата на твърдения от ищеца инцидент е било налице
застрахователно покритие.
От изслушаните по делото показания на свидетеля П. П. П. (управлявал
процесния лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „C Class Body W205“, с
регистрационен № ...), се установява, че на 27.08.2021 г., следобед, в светлата
част на деня, свидетелят е управлявал процесното МПС по републикански път
II-81 за изкачване на Петроханския проход в посока от гр. Монтана към гр.
София, като при излизане от остър завой, преминал през дълбока дупка на
пътя, необозначена и необезопасена, вследствие на което се е спукала
предната дясна гума на автомобила. Тъй като автомобилът не можел да се
движи на собствен ход безопасно и без от това да настъпят допълнителни
2
материални щети върху него, свидетелят повикал пътна помощ от СБА и
автомобилът бил транспортиран до сервиз за гуми в гр. София.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П. П. П. като
последователни, логични и безпротиворечиви. Същите се подкрепят и от
представения от ищеца снимков материал на процесната дупка на пътя и
моторното превозно средство.
Във връзка с инцидента водачът на увредения автомобил е уведомил
писмено ищеца за настъпилото застрахователно събитие на 28.08.2021 г., по
повод на което е била образувана преписка по щета № 44012132125613, което
се установява от представеното по делото уведомление за настъпило
застрахователно събитие. Към преписката са приложени опис на претенцията
и ликвидационен акт, в който причинените на лек автомобил с марка
„Мерцедес“, модел „C Class Body W205“, с регистрационен № ..., вреди са
оценени на сумата от 214.75 лв. Ищецът е представил по делото и платежно
нареждане за тази сума, наредена в полза на свидетеля П., с основание „щета
№ 44012132125613 ОПИС 213-20210909-I00233 ...
По делото е представена и фактура № **********/30.09.2021 г.,
издадена от УС на СБА в полза на ДЗИ „О..“ ЕАД, от която е видно, че
ищецът е платил в полза на СБА сумата от 384.12 лв. във връзка с оказана
пътна помощ за автомобил с рег. № .. по щета № 44012132125613. С
фактурата е представено и платежно нареждане от 05.10.2021 г. за плащане
цялата сума по нея в полза на УС на СБА.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие и пряката причинно-
следствена връзка между него и причинените на процесния автомобил вреди
се потвърждават и от заключението на изслушаната и приета по делото
САТЕ, неоспорена от страните, което заключение съдът намира за
компетентно и обективно дадено. От заключението се установява още, че
придвижването на автомобила на собствен ход не е било възможно, поради
което е било необходимо ползването на услуга по репатриране на автомобила
от мястото на събитието. Вещото лице сочи, че размерът на щетата,
определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното
ПТП – 27.08.2021 г., възлиза на сумата от 230.04 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
3
Относно иска по чл. 410, ал. 1 КЗ
Съгласно чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Обемът на суброгационното право
включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия, но не се отнася до правата по
чл. 50 ЗЗД (в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.). Видно от
законовата разпоредба, предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице, доколкото се
установи, че на 27.08.2021 г. по време на действието на сключения между
ищеца и застрахования П. П. П. договор за застраховка „Каско +“ е настъпило
предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
Ответникът не спори, че има задължение да поддържа пътя в безопасно
и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин, установява се
събитието да е настъпило на територията на републиканската пътна мрежа;
доколкото ответникът е юридическо лице, то винаги извършва правни и
фактически действия чрез други физически лица, поради това задължението
следва да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди
неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на
републиканската пътна мрежа, където са настъпили процесните щети, като те
са в причинна връзка с това бездействие. С оглед доказателствената тежест в
4
процеса ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на
пътното платно, където е настъпил инцидентът. Поради това отговорността
на ответната страна следва да бъде ангажирана.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Недоказано остана направеното от ответника възражение за
съпричиняване от пострадалия, тъй като по делото не са събрани никакви
доказателства, относно твърденията на ответника за движение на водача на
увредения лек автомобил с несъобразена скорост.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл.
49 ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно кредитираното от съда заключение
на вещото лице размерът на щетата, определена по средни пазарни цени към
датата на настъпване на процесното ПТП – 27.08.2021 г., възлиза на сумата от
230.04 лв. Когато към тази сума се прибавят разходите за пътна помощ в
размер 384.12 лв. и ликвидационните разходи в размер 15.00 лв., общият
размер възлиза на 629.16 лв., поради което искът следва да се уважи за
пълния предявен размер от 613.87 лв.
Като законна последица от това в полза на ищеца следва да се присъди
и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба –
23.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца своевременно поисканите
разноски за производството в размер на сумата от 880.00 лв., представляваща
сбор от заплатено адвокатско възнаграждение, внесена държавна такса,
депозити за вещо лице и свидетел.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П..“, гр. София, ...., да заплати на „Д...“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., на основание чл.
410, ал. 1 КЗ, сумата от 613.87 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 44012132125613, образувана при
„Д...“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
23.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П..“, гр. София, ...., да заплати на „Д...“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 880.00 лв., представляваща разноски по делото пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6