№ 3392
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110131033 по описа за 2021 година
К. СТ. ГЬ. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин №818, вх. Б, ет.6, ап.39 е
предявила отрицателни установителни искове срещу ***, ЕИК *********, представляван от
***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, за признаване за установено, че не дължи
395, 60лв. - 1/6 (съобразно наследствения й дял от топлоснабдения имот с аб. №215862 – ап.
39, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин №818, вх. Б, ет.6 ) от суми за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за периода 1.5.2010г.-31.1.2013г.
Исковете се оспорват.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуване на валидно
облигационно отношение между страните при общи условия, по силата на което *** доставя
топлинна енергия в топлоснабдения имот в процесния период – ищецът/неговият
наследодател е бил собственик или носител на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот в процесния период; стойност на доставеното количество топлинна енергия в имота в
процесния период, настъпване на изискуемост на главниците и размер на обезщетението за
забава.
С разпореждане от 27.8.2021г. исковата молба е върната за периода 1.9.2008г.-
30.4.2010г. за сумата 53,04лв.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че процесуалният представител на
ищеца адв. Д. има практика да се позовава на погасителна давност като основание на иска в
хода на процеса, след подаване на исковата молба. Ответникът е посочил, че признава, че
вземанията са погасени по давност и че същите не са били предмет на принудително
изпълнение.
Проектът за доклад е обективиран в определение от 29.9.2021г. С молба от 17.11.2021г.
1
ищецът е заявил изменение на иска чрез добавяне на ново основание – а именно изтичане на
погасителна давност, като ищецът е посочил, че желае като главно да се разгледа именно
новозаявеното основание. Изменението на иска е допуснато с протоколно определение от
19.11.2021г.
Предвид задължителната практика на ВКС вземанията за доставка на топлинна енергия
се изсрочват с 3-годишна погасителна давност, която безспорно е изтекла за вземанията за
периода 1.5.2010г.-31.1.2013г.
Относно разноските:
Съгласно Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Маргарита Георгиева: „не следва да се счита, че ответникът е дал повод
за водене иск с включването на погасени по давност задължения в издавани до потребителя
съобщения за наличие на парични задължения, тъй като изтичането на давността не
прекратява самото субективно право – след изтичане на погасителната давност вземането
продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо
(чл. 118 ЗЗД). Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква
кредиторът да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той
предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ.
оспори предявения основателен иск. Кредиторът не отговаря за разноските, направени в
исковия процес, ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал от
възможността си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин
да избегне съдебния процес. В случая липсват данни ищецът да се е позовал извънсъдебно
пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, респ. срещу него да са заведени
съдебни производства за събиране на вземането. Същевременно, предявеният в настоящото
производство иск не е бил оспорен от ответника, поради което е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК и ответникът не дължи на ищеца заплащане на разноските по делото.
По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда
на чл. 274, ал. 3 ГПК определения - определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017
г., І г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч.
гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ
г. о. на ВКС и др. Според приетите правни разрешения, с предявения отрицателен
установителен иск за погасяване на възможността за принудително събиране на вземането,
длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на
давността вземането продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата
на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо (чл. 118
ЗЗД). Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на
пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение
за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако
2
длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено
(вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).
Извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането
на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Действията на
кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за
него да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на
длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение
на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или
негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност.“
С оглед на изложеното съдът намира, че разноски на ищеца не се дължат. Дължат се
разноски на ответника в размер на 650лв., съобразно представения списък.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от К. СТ. ГЬ. с ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Люлин №818, вх. Б, ет.6, ап.39, срещу ответника *** с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, че е погасена
възможността за принудително събиране чрез способите на изпълнителното производство
на сумата 395,60лв., представляваща 1/6 (съобразно наследствения й дял от топлоснабдения
имот с аб. №215862 – ап. 39, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин №818, вх. Б, ет.6 ) от суми
за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 1.5.2010г.-31.1.2013г.
ОСЪЖДА К. СТ. ГЬ. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин №818, вх. Б, ет.6, ап.39 да
3
плати на *** с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ №23Б, сумата 650лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4