Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр. Габрово, 11.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря
РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на
прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 195 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Съдът е сезиран с жалба от „*******“ ЕООД – гр. Габрово против Ревизионен акт № Р-04000719003862-091-001 от 14.01.2020 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден като законосъобразен с Решение № 58 от 16.04.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен и необоснован поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Директорът на Дирекция „ОДОП“ не е съобразил изложените пред него съображения в депозираната жалба срещу ревизионния акт и незаконосъобразно и необосновано е потвърдил ревизионния акт, като е постановил един порочен акт. По същество се прави искане за отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество не се представлява.
Ответната страна - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за потвърждаване на процесния РА, като съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита /л. 223-224/. Заявява се претенция за присъждане юрисконсултско възнаграждение, за което се представя списък /л. 220/.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, включително тези в ревизионната преписка, приема за установено следното:
Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-04000719003862-091-001 от 14.01.2020 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден като законосъобразен с Решение № 58 от 16.04.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.
Процесният РА е издаден в резултат на извършена ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000719003862-020-001 от 21.06.2019 година на Началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново /л. 188 и л. 194-195/, връчена на упълномощено лице /л. 190/ на ревизираното лице на 27.06.2019 година /разписка на л. 189/, изменена относно срока за извършване на ревизията със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000719003862-020-002 от 26.09.2019 година на същия орган /л. 191-192/, връчена електронно на ревизираното лице на 28.09.2019 година /удостоверение на л. 193/, като ревизията е възложена относно задължения за: корпоративен данък за периода 01.01.2016–31.12.2018 година и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016-15.11.2018 година.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000719003862-092-001 от 11.12.2019 година /л. 49-176/, връчен електронно на ревизираното лице на 17.12.2019 година /л. 178/, срещу който не е подавано възражение.
След изтичане на срока за подаване на възражение, органите по приходите са приели направените констатации в РД и са издали Ревизионен акт № Р-04000719003862-091-001 от 14.01.2020 година /л. 26-42/, връчен електронно на ревизираното лице на 30.01.2020 година /л. 43/, с който, при прилагане на особения режим за облагане, уреден в чл. 122-124а от ДОПК, са установени следните задължения за довнасяне от ревизираното лице: данък върху добавената стойност – 19610.09 лева и лихви върху тях в размер на 3472.59 лева, корпоративен данък – 5715.59 лева и лихви върху тях 820.28 лева.
Процесният РА е оспорен по административен ред пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново с жалба с вх. № 2457 от 12.02.2020 година /л. 25/ във всички части, установяващи задължения.
С Решение № 58 от 16.04.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите процесният РА е потвърден изцяло.
Недоволно от решението, ревизираното дружество „*******“ ЕООД – гр. Габрово е оспорило по съдебен ред РА, потвърден с горепосоченото решение, с жалба с вх. № 991 от 08.06.2020 година /л. 9/.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от активнолегитимирано /ревизираното/
лице, до компетентен съд и след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът намира, че процесният РА е валиден административен акт, издаден от компетентни органи, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган /Заповед № 6 от 03.01.2017 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново – л. 196-197/ и приключила в определения от него срок. РА определя данъчни задължения за периоди, за които е възложена ревизията. Заповедите за възлагане на ревизията и удължаване на срока за извършването ѝ, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи /л. 213-214/. Спазени са сроковете за извършването ѝ и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа и всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, като не са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила при извършване на ревизията.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, лимитативно изброени в т. 1-8 на ал. 1. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК, когато установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал. 2 на чл. 124 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В процесния случай на 28.09.2019 година /л. 61 от папка 2/ на ревизираното дружество е било връчено Уведомление № Р-04000719003862-113-001 от 24.09.2019 година, подписано от и.д. Директор на офис при ТД на НАП – Велико Търново, с което дружеството е уведомено, че е представило справка за получени стикери и извършени технически прегледи, попълнена със средна цена на технически преглед, а не както е била изискана – по месеци, брой и цена за различните видове МПС, като при извършения анализ на представените от дружеството фактури за продажби, дневни фискални бонове от КЛЕН на ЕКАПФ и получената информация от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел „Контролна дейност-ДАИ“ – Габрово е установено, че са налице неотчетени приходи от технически прегледи; в хода на ревизионното производство е приобщена справка за цени на технически прегледи по видове МПС и периоди, изготвена от орган по приходите и представена от дружеството в предходно производство, като в справката цените на техническите прегледи са по-ниски от цените на същите в представените от дружеството фактури за продажби; органите по приходите приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК /налице са данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане/, поради което основата за облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2016-31.12.2018 година и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016-15.11.2018 година ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК, като на ревизираното лице е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище 14 дни от датата на връчване на уведомлението /л. 60 от папка 2/. На ревизираното лице са връчени и Уведомление № Р-04000719003862-139-001 от 24.09.2019 година относно наказателноправния аспект на последиците от деяния, свързани с подправяне или използване на неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание /л. 56-59 от папка 2/, както и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-04000719003862-040-002 от 24.09.2019 година /л. 53-55 от папка 2/ относно направените до момента установявания на факти от ревизиращите органи и документите и обясненията, които ревизираното лице следва да представи. В определения срок нито е взето становище по връченото уведомление, нито са представени исканите документи.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ДОПК въвежда принципа за законност при осъществяване на производството по ДОПК, а чл. 3, ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, т.е. при ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест на жалбоподателя в настоящото производство е да обори констатациите на органа по приходите със съответните доказателства.
Предвид искането на оспорващото дружество за назначаване на съдебна експертиза, направено в писмено становище от 18.09.2020 година /л. 209 от делото/, с протоколно определение от 26.11.2020 година /л. 217/, след даване на двукратна възможност на дружеството да формулира в пълнота въпросите си към вещото лице, съдебно-счетоводна експертиза е назначена, за изготвянето на която дружеството е следвало да внесе определения първоначален депозит. Оспорващото дружество, очевидно дезинтересирано от хода на съдебното производство, не се представлява в нито едно от проведените открити съдебни заседания, не е изпълнило даденото му указание за внасяне на депозита, поради което с протоколно определение от 11.01.2021 година /л. 221 от делото/ експертизата е заличена.
Вън от горното, съдът намира, че дори само незаприходяването на закупените от дружеството стикери за извършени технически прегледи и неотчетени приходи от технически прегледи, установени от ревизиращите органи на база задълбочен и подробен анализ и съпоставка на фактури за продажби, дневни фискални бонове от КЛЕН на ЕКАПФ, получената информация от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел „Контролна дейност-ДАИ“ – Габрово и клиенти на ревизираното лице, както и информация от търговци, извършващи сходна дейност, е достатъчна и самостоятелна предпоставка за наличие на обстоятелствата по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и съставлява основание за преминаване към ревизия по особения ред, тъй като основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са в кумулативна зависимост помежду си. Тълкуването на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК води на извода, че ревизията се провежда по посочения ред и при наличието само на данни в тази насока, което също е достатъчно основание. От изложеното следва, че приходните органи законосъобразно са упражнили правомощието си да преминат към ревизия по особените правила, предвидени от ДОПК, за което надлежно са уведомили ревизираното дружество. Спазени са процедурите и механизмите за ревизиране по реда на чл. 122 от ДОПК, като съобразно законовите изисквания на данъчно задълженото лице са изпратени уведомление по чл. 124 от ДОПК, определен е 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и вземане на становища, връчено е и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и ИПДПОЗЛ, с което са изискани описани в искането документи и обяснения. При доказано наличие на обстоятелствата, довели до провеждане на ревизия по особения ред, законодателно е вменено в задължение на оспорващото дружество при условията на пълно насрещно доказване да обори фактическите констатации на ревизионния акт по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, ако счита същите за неверни. Въпреки разпределената и указана на страните доказателствена тежест, множеството проведени открити съдебни заседания и неколкократно дадената възможност на оспорващата страна да ангажира доказателства, оборването на констатациите не е сторено.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 161 от ДОПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1418.56 /хиляда четиристотин и осемнадесет цяло и 56 ст./ лева за настоящата инстанция, изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и претендирано от страната в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*******“ ЕООД – гр. Габрово против Ревизионен акт № Р-04000719003862-091-001 от 14.01.2020 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден като законосъобразен с Решение № 58 от 16.04.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД – гр. Габрово с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите сумата от 1418.56 /хиляда четиристотин и осемнадесет цяло и 56 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: