Решение по в. гр. дело №368/2025 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 187
Дата: 4 ноември 2025 г.
Съдия: Надежда Лукова Махмудиева
Дело: 20255000500368
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20255000500368 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на
двете страни против Решение №555/12.05.2025 г. по гр.д.№2234/2024 г. на ОС – Пловдив,
постановено по предявен от Г. И. Р. против Прокуратурата на Република България иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на
150 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. Последно във вр.чл.194, ал.1 от НК,
повдигнато по ДП №58/2021 г. по описа на 04 РУ – Пловдив, по което обвинение ищцата е
била оправдана с Присъда №132/25.06.2024 г. по НОХД №1596/2023 г. на РС – Пловдив,
влязла в сила на 11.07.2024 г. С обжалваното решение съдът е уважил иска до размера от
24 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.07.2024 г. до
окончателното плащане, и е отхвърлил претенцията за размера над 24 000 лв. до пълния
предявен размер от 150 000 лв., като е осъдил ответника да заплати разноски по делото.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
С Въззивна жалба вх.№17939/16.05.2025 г. ответникът Прокуратура на Република
България обжалва решението в осъдителната му част изцяло, с оплаквани за противоречие с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и доказателствата по делото.
Съдът безкритично е възприел показанията на разпитаните свидетели, които не съдържат
конкретни факти, не установяват по категоричен начин наличието на причинна връзка
между твърдените от тях негативни последици и наказателното производство срещу
ищцата, и не съдържат данни за изключителна степен и интензивност на търпените от
1
ищцата вреди, не са отчетени и близките отношения между ищцата и свидетелите, които
обуславят заинтересованост на свидетелите от постановяване на решение в полза на ищцата.
Не е анализирано от съда обстоятелството, че ищцата е осъждана 7 пъти в периода 1990 г.-
2014 г. преимуществено за престъпления от същия вид, включително и при условията на
опасен рецидив, за което е търпяла наказание „лишаване от свобода“. В случая
наказателното производство не е инцидентно събитие, което е поставило ищцата в
непозната за нея ситуация. Два от констатираните от медицинската експертиза здравословни
проблема – хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност и рецидивиращо
депресивно разстройство датират от 2018 г. – преди периода, в който е протекло
наказателното производство. Медицинската експертиза е посочила, че наличните
заболявания имат връзка помежду си, и взаимно си оказват влияние върху хода на
протичането. По делото не са събрани доказателства, които да установяват действително
претърпени неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от воденото срещу
ищцата наказателно производство, не се установява наличие на сериозни и трайни
отражения върху психиката на ищцата, която многократно е била осъждана и е търпяла
ефективно наказания „лишаване от свобода“. Не се установява случаят да е придобил
обществен отзвук, от който ищцата да е била публично дискредитирана, или да са настъпили
съществени и необратими промени в личността й и начинът на живот. Жалбоподателят
счита, че определеният размер на обезщетението не съответства на принципа на
справедливостта. Счита претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за изцяло неоснователна, поради което се настоява решението да бъде
отменено в осъдителната му част изцяло, а при условията на евентуалност се настоява
размерът на обезщетението да бъде намален и съобразен с принципа на справедливостта,
както и със съдебната практика по сходни случаи. Настоява се за редуциране на разноските
по делото, присъдени в тежест на ответника, съобразно резултата от въззивното
производство.
С Въззивна жалба вх.№18296/20.05.2025 г. ищцата Г. И. Р., чрез адв. Н. К. и адв. Л.Г.,
обжалва решението в неговата отхвърлителна част. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението, поради нарушаване на принципа на справедливостта по чл.52
от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, като не са преценени всички релевантни обстоятелства и не са обсъдени всички
относими доказателства. Наказателното производство срещу ищцата е продължило почти 3
години, като не е приключило в разумен срок. От приетата СМЕ жалбоподателят счита за
установено, че диагностицирания диабет и осъществените 5 хоспитализации за лечение на
това заболяване са следствие от стреса, който ищцата е преживяла. Не са обсъдени всички
релевантни обстоятелства, не е преценена тежестта на престъплението, в което е обвинена
ищцата, наложените мерки за принуда, стандарта на живот към датата на увреждането.
Настоява се за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, и
постановяване на ново решение в тази част, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло,
като по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния представител на ищцата за двете съдебни инстанции.
2
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирани и надлежно представлявани страни, с правен интерес в обжалваната част,
отговарят на изискванията за редовност, поради което са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане.
Преписи от въззивните жалби са връчени на съответната насрещна страна, като в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК нито една от страните не се е възползвала от възможността да
депозира отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани. С двете въззивни жалби
спорът изцяло е пренесен пред въззивния съд.
При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът констатира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
писмена форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим
иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По
правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните
оплаквания, като служебно прилага императивни правни норми.
От събраните по делото доказателства съдът намира следното:
Наказателното производство срещу ищцата е било образувано на 28.01.2021 г. срещу
неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.195 от НК.
На 29.11.2021 г. е издадено Постановление за привличане на ищцата в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.последно, вр. чл.194, ал.1 от
НК /на л.24 от ДП/. Тъй като същата не е открита, за да й бъде връчено постановлението, на
22.12.2021 г. е обявена за общодържавно издирване. Открита е на 05.04.2022 г., на която дата
е привлечена в качеството на обвиняем, като й е връчено издадено постановление, и по
отношение на нея е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същата дата е разпитана в
качеството на обвиняем /протокол на л.26 от ДП/.
От приложената Характеристична справка /на л.29 от ДП/ се установява, че към момента на
привличането й в качеството на обвиняем, ищцата е била омъжена, с 3 деца, с начално
образование, и не е работела. От направената Справка за съдимостта й /на л.30-31 от ДП/ се
установява, че ищцата е била многократно осъждана за подобни престъпления, като
последното й осъждане е било с влязла в сила присъда от 08.07.2014 г., като за всички
предишни осъждания ищцата е била реабилитирана.
На 06.12.2022 г. са й предявени материалите по досъдебното производство /протокол на
л.112 от ДП/.
На 13.03.2023 г. срещу нея е внесен обвинителен акт в съда, със същото обвинение, по който
е образувано НОХД №1596/2023 г. на Районен съд – Пловдив. Делото е внесено за
разглеждане в открито разпоредително заседание на 05.04.2023 г., на която дата ищцата се е
явила лично и с адвокат. В проведеното разпоредително заседание с протоколно
определение делото е прекратено и наказателното производство е върнато на прокуратурата
3
за отстраняване на съществени отстраними процесуални нарушения в стадия на
досъдебното производство.
Определението за прекратяване на съдебното производство е протестирано от
Прокуратурата с частен протест, по който е образувано ВЧНД №941/2023 г. на ПРС, по
което с Определение №429/09.05.2024 г. е отменено прекратяването на съдебното
производство и делото е върнато на съда за продължаване на процесуалните действия.
След отмяната на прекратяването на съдебното производство са проведени 10 открити
съдебни заседания – на 09.06.2023 г., 05.07.2023 г., 12.09.2023 г., 25.10.2023 г., 08.12.2023 г.,
16.01.2024 г., 21.02.2024 г., 15.04.2024 г., 16.05.2024 г. и 25.06.2024 г., когато е постановена
Присъда №132/25.06.2024 г., с която ищцата е оправдана по повдигнатото й обвинение, и е
отменена взетата по отношение на нея мярка за неотклонение „Подписка“. Във всички
проведени открити съдебни заседания ищцата се е явявала лично и не е ставала причина за
отлагане на делото. Постановената оправдателна присъда не е протестирана от
Прокуратурата и е влязла в сила на 11.07.2024 г.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди по делото е изготвена
Съдебно-медицинска експертиза вх.№10931/24.03.2025 г., от която се установява, че към
2021 г., преди да бъде привлечена в качеството на обвиняем по процесното наказателно
производство, ищцата е страдала от хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност и от рецидивиращо депресивно разстройство. Към края на наказателното
производство срещу нея на 11.07.2024 г. при ищцата са били налице множество
заболявания, констатирани за пръв път в периода на воденото срещу нея наказателно
производство - други видове стенокардия МКБ 120.8 /от Амбулаторен лист от 05.07.2023 г./;
инсулинозависим захарен диабет МКБ Е11 /от епикриза от 01.08.2023 г./; тиреотоксикоза
(хипертиреоидизъм) МКБ Е05 /епикриза от 01.08.2023 г./; есенциална (първична) хипертония
МКБ 110 – епикриза от 01.08.2023 г./; първична глаукома с отворен ъгъл МКБ Н40.1
/амбулаторен лист от 25.09.2023 г. и епикриза от 01.10.2023 г./; диабетна невропатия МКБ
G63.2 – амбулаторен лист от 30.07.2024 г./. Налице е влошаване на общото здравословно
състояние с включване на нови заболявания на еднокринната система, имащи отношение
към обмяната на веществата (диабет, тиреотоксикоза) и поява на стенокардия – белег за
изхемична болест на сърцето на фона на съществуващата хипертонична сърдечна болест,
която от своя страна е резултат от хронично високо кръвно налягане. Стресът е признат
рисков фактор за развитие на диабет. Когато дадено лице е подложено на стрес, човешкото
тяло е подложено на редица промени – отделят се хормони на стреса, които повишават
кръвното налягане, повишават нивата на кръвната захар и активират имунната система.
Някои телесни функции като храносмилане, растеж и възстановяване се забавят, за да се
гарантира, че енергията се използва за борба със „заплахата“. Постоянният стрес може да
затрудни контрола на кръвната захар. По време на воденото наказателно производство са
налице условия за наличие на продължителен стрес с повишени нива на хормоните на
стреса, което да затрудни контрола на кръвната захар с развитие на кетоацедоза, наложило
извършване на пет хоспитализации на ищцата в процесния период. Още една
4
хоспитализация е през процесния период е извършена по повод провеждане на
консервативно лечение на глаукома. Проведените хоспитализации са във връзка с лечението
на декомпенсиран захарен диабет с кетоацедоза. Диагностицираните при Г. Р. заболявания
имат връзка помежду си като рискови фактори, и си оказват взаимно влияние върху хода на
протичане.
Заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза съдът намира за
компетентно изготвено, подробно, мотивирано, логично, и в основната си част съобразено
със събраните по делото писмени доказателства – медицински документи за проведени
прегледи и хоспитализации на ищцата: Епикриза от ИЗ №19926 за хоспитализация на
ищцата в Клиника по ендокринология в периода от 01.08.2023 г. до 06.08.2023 г. /на л.36-38/,
Епикриза от ИЗ №68125/2892, за хоспитализация в Клиника по очни болести в периода от
10.10.2023 г. до 12.10.2023 г. /на л.39/, Епикриза от ИЗ №28484 за хоспитализация на ищцата
в Клиника по еднокринология в периода от 31.10.2023 г. до 03.11.2023 г. /на л.40/, Епикриза
от ИЗ №67543 за хоспитализация в Клиника по очни болести в периода от 26.09.2024 г. до
28.09.2024 г. /на л.45-46/, Амбулаторен лист №24213605В104 от 30.07.2024 г. /на л.42/,
Амбулаторен лист №23285С07АА04 от 12.10.2023 г. /на л.43/, Амбулаторен лист
№23186С068424 от 05.10.2023 г. /на л.44/, Медицинско направление за ТЕЛК от 29.11.2023 г.
/на л.47-48/, Експертно решение на ТЕЛК №93792 от 08.10.2024 г. /на л.49-50/. Съдът
констатира, че заключението на експертизата частично не кореспондира на наличните данни
в част от медицинските документи, че заболяването на ищцата от глаукома датира от
момент, значително предхождащ началото на наказателното производство – в анамнезата на
Епикриза от ИЗ №19926, снета на 01.08.2023 г. /на л.36-38/ е посочено, че заболяването от
глаукома е констатирано преди 10 години, като е налице фамилна обремененост на
пациентката за заболяването „захарен диабет“ /майка и сестра със същото заболяване/, което
се потвърждава и в анамнезата на Епикриза от ИЗ №68125/2892, снета на 10.10.2023 г. при
приема на ищцата в Клиника по очни болести /на л.39/, в която е посочено, че заболяването
от глаукома е диагностицирано при ищцата през 2012 г. Ето защо, съдът не кредитира
заключението на СМЕ в частта му, в която същото приема, че заболяването от глаукома е
диагностицирано за пръв път в периода на воденото срещу ищцата процесно наказателно
производство. Също така, обстоятелствената част на заключението не кореспондира на
заключителната му част, досежно броя на хоспитализациите на ищцата и поводът за част от
тях – в обстоятелствената част на заключението са цитирани общо четири епикризи за
хоспитализации на ищцата /толкова са и приложените по делото/, от които две
хоспитализации са в Клиника по очни болести по повод лечение на глаукома, и две
хоспитализации са в Клиника по ендокринология във връзка с лечение на декомпенсиран
захарен диабет. Ето защо, съдът не кредитира заключението и в частта му, в която вещото
лице обобщава, че ищцата е била хоспитализирана в процесния период общо пет пъти /при
данни по делото за четири пролежавания/, четири от които по повод захарен диабет /при
налични по делото две епикризи за пролежаване в Клиника по ендокринология и две
епикризи – за пролежаване в Клиника по очни болести/.
5
За установяване търпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.Н. и С.М..
От показанията на св. Н. се установява, че същият съжителства с дъщерята на ищцата на
семейни начала от 12 години. В края на 2021 г. състоянието на ищцата рязко се променило.
Започнала да говори за дело, което се отнасяло за нещо, с което нямала нищо общо. Била
видимо притеснена и депресирана. Какъвто и разговор да водела, винаги стигала до този
проблем, който за нея бил много голям. Започнала да боледува – няколко пъти се наложило
да ходи в болница „Каспела“, и на прегледи, заради диабет. Ходели няколко пъти при нея на
свиждане, когато била в болницата. Този диабет се появил през последните две-три години,
преди това ищцата не се оплаквала от диабет.
От показанията на св.М. /без родствена връзка с ищцата, колега на съпруга й/ се установява,
че в края на 2021 г. ищцата започнала да се притеснява, че я съдят за нещо, била подтисната,
тревожела се откъде е дошло това обвинение, и къде ще си остави внуците. Била под стрес
непрекъснато. Споделяла за диабет и проблеми с очите. Свидетелят не знае дали в този
период ищцата е пътувала. Свидетелят заел, че производството срещу ищцата било за
кражба, започнало през 2021 г. и продължило около три години. Като колега на съпруга й,
свидетелят в този период е ходел на гости в дома на ищцата, при което я виждал, че била
притеснена, стресирана, не искала да говори с никой, състоянието й не било добро. Близките
й се държали добре с нея, притеснявали се за нея, искали да й помагат. Свидетелят не е
променил отношението си към ищцата, след като узнал за обвиненията срещу нея, нито е
чул някой от нейния социален кръг да е коментирал наказателното производство срещу нея.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за основани на личните
впечатления на свидетелите от състоянието на ищцата по време на наказателното
производство срещу нея, непротиворечиви помежду им и кореспондиращи на събраните по
делото писмени доказателства.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна, че на 05.04.2022 г., ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за
престъпление, което е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, като за него е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до 10 години. При привличането й в
качеството на обвиняем, ищцата е била на 53 години, с начално образование, безработна,
омъжена, с три пълнолетни деца /от характеристична справка на л.29 от ДП и справка от
АИС „БДС“ на л.61 от ДП/, осъждана многократно, но вече реабилитирана по всички
предходни осъждания, като последното от тях е с присъда, влязла в сила на 08.07.2014 г. /от
справка съдимост на л.30-31 от ДП/. Първоначално ищцата не е открита на постоянния си
адрес, за да й бъде връчено издаденото на 29.11.2021 г. постановление за привличането й в
качеството на обвиняем, поради което на 22.12.2021 г. е обявена за общодържавно
издирване. При привличането й в качеството на обвиняем на 05.04.2022 г. по отношение на
нея е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, като други мерки за процесуална
принуда по отношение на ищцата не са предприемани. Наказателното производство срещу
нея е продължило до 11.07.2024 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда - общо 2
6
години, 3 месеца и 6 дни. В хода на наказателното производство ищцата лично е участвала в
процесуално-следствени действия общо 13 дни - в досъдебното производство 2 дни /на
05.04.2022 г., когато е привлечена и разпитана в качеството на обвиняем, и на 06.12.2022 г.,
когато са й предявени материалите по досъдебното производство/, и в съдебната фаза общо
в 11 открити съдебни заседания, като не е ставала причина за отлагане на делото. Съдът
намира, че в периода от образуване на наказателното производство до привличането й в
качеството на обвиняем, ищцата не е търпяла вреди от наказателното производство, тъй като
първоначално то е било образувано срещу неизвестен извършител, а след като
производството е било насочено срещу нея, като извършител на престъплението, няма
данни наказателното производство да е било известно на ищцата преди връчването на
постановлението за привличане, и тя да е участвала в процесуално-следствени действия по
него в качеството на свидетел или да е давала обяснения като уличено лице. След
привличането й в качеството на обвиняем, наказателното производство е приключило в
разумен срок, като не се установява необосновано забавяне. Няма данни наказателното
производство срещу ищцата да е повлияло на нейната трудова ангажираност, тъй като към
момента на привличането й в качеството на обвиняем няма данни ищцата да е била трудово
ангажирана. Не се установява от събраните гласни доказателства в резултат от
наказателното производство срещу нея да е било накърнено нейното име в обществото, да е
загубила социални контакти, или подкрепата на близките си – напротив, установява се, че
наказателното производство не се е отразило негативно на отношенията в нейния социален
кръг, получавала е подкрепата на близките си. Липсват данни за медийно отразяване на
наказателното производство. От събраните по делото доказателства се установява, че по
време на наказателното производство срещу ищцата е настъпило влошаване на общото й
здравословно състояние, с включване на нови заболявания на еднокринната система, имащи
отношение към обмяната на веществата (диабет, тиреотоксикоза) и поява на стенокардия –
белег за изхемична болест на сърцето, развила се на фона на съществуващата при ищцата от
по-рано хипертонична сърдечна болест, която пък е резултат от хронично високо кръвно
налягане. От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че стресът е признат
рисков фактор за развитие на диабет, а воденото срещу ищцата наказателно производство е
предпоставка за наличие на продължителен стрес с повишени нива на хормоните на стреса –
адреналин, кортизол и клюкагон, което затруднява контрола на кръвната захар с развитие на
дабетна кетоацидоза, станала причина за двукратната й хоспитализация в процесния период.
Така установените обстоятелства от приетата по делото СМЕ, подкрепени от събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. и М. за рязко влошаване на здравето на
ищцата, и установената от Епикриза от ИЗ №19926 /на л.36-38/ фамилна обремененост за
заболяването „захарен диабет“ /майка и сестра със същото заболяване/, настоящият съд
приема за установено от фактическа страна, че е налице причинна връзка между
преживяният от ищцата стрес във връзка с процесното наказателно производство, и
отключилото се заболяване на ищцата от „захарен диабет“, както и по отношение на
възникналата в същия период тиреотоксикоза, и появената изхемична болест на сърцето
/проявена чрез възникнала стенокардия/, развила се на фона на съществуващата при ищцата
7
от по-рано хипертонична сърдечна болест в резултат от хронично високо кръвно налягане.
Съдът намира да не се установява по несъмнен начин наличието на причинна връзка между
заболяването на ищцата „първична глаукома с отворен ъгъл“ с код по МКБ Н40.1, и
процесното наказателно производство, доколкото в амбулаторен лист от 25.09.2023 г. и
епикриза от 01.10.2023 г. са налице данни за диагностициране на това заболяване още през
2012 г., които данни разколебават извода влошаването на състоянието на зрението на
ищцата, наложило двукратната й хоспитализация в Клиника по очни болести, да е в
причинна връзка с процесното наказателно производство.
При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че
справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпените от ищцата
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с процесното наказателно производство,
съобразно формулираните критерии с ППВС №4/1968 г. следва да бъде определено в размер
от 10 000 лева, който размер съответства на повдигнатото обвинение за тежко умишлено
престъпление, внесения в съда обвинителен акт срещу нея, развилото се съдебно
производство и причиненото съществено влошаване на здравето на ищцата, за което съдът
намира да се установява причинна връзка с преживения от нея стрес във връзка с
наказателното производство. Същевременно, съдът отчита, че влошаването на
здравословното състояние на ищцата е настъпило на фона на налична фамилна
обремененост на ищцата /майка и сестра със захарен диабет/, наличните вече при нея
сериозни хронични заболявания /хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност, хронично високо кръвно налягане, глаукома и рецидивиращо депресивно
разстройство/, и при взаимната обусловеност между съществуващите при ищцата отпреди
заболявания и нововъзникналите в хода на наказателното производство /новоустановената
исхемична болест е свързана със съществуващата хипертонична болест на сърцето и
хроничното високо кръвно налягане/, както и при обусловеност между отключеното на фона
на фамилна обремененост заболяване от захарен диабет, и влошаването на съществуващото
от по-рано заболяване глаукома, увреждането на периферните нерви /полиневропатия/ и
влошаването на състоянието на сърцето. Този размер отчита, че наказателното производство
е протекло в сравнително кратък и разумен срок, през който ищцата е търпяла най-леката
мярка за неотклонение – „подписка“, която не е попречила на ищцата да води обичайния си
начин на живот; че ищцата е била с обременено съдебно минало – многократно осъждана с
влезли в сила присъди за тежки умишлени престъпления, за които е била реабилитирана; не
се установява да са настъпили негативни промени в социалния статус на ищцата и в
трудовата й ангажираност /тя не е била трудово ангажирана преди привличането й в
качеството на обвиняем/, децата на ищцата са били вече пълнолетни и тя не е била
ангажирана с грижи за възпитанието или отглеждането им.
Като е достигнал до различни изводи по отношение на справедливия размер на дължимото
на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в причинна връзка с
процесното наказателно производство, съдът е постановил частично неправилно решение,
което следва да се отмени за размера над сумата от 10 000 лв., до присъдения размер на
8
обезщетението от 24 000 лв. В тази част следва да се постанови ново решение по същество, с
което предявеният иск да се отхвърли за сумата над 10 000 лв. до размера от 24 000 лв. В
останалата му осъдителна част – за сумата до присъдения размер от 10 000 лв., както и в
отхвърлителната му част – за размера над 24 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв.,
решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди.
Решението следва да се потвърди и в частта му по предявената акцесорна претенция за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
която е претендирана /съгласно уточнението с Молба вх.№36908/11.11.2024 г. на л.34/ от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.07.2024 г., дължи се от същата дата,
тъй като от този момент наказателното производство е установено като противоправно и е
завършен фактическият състав на непозволеното увреждане, и от тази дата е присъдена с
първоинстанционния съдебен акт.
При този изход от спора във въззивната инстанция, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на
ищцата не следва да се присъждат направените от нея разноски за държавна такса, тъй като
нейната въззивна жалба е изцяло отхвърлена. Претендирано е присъждане на разноски за
процесуалното представителство на ищцата във въззивното производство по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв., но няма данни по делото процесуалното представителство на ищцата от
двамата й адвокати да е било осъществено безплатно, поради което и не са налице
основания да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на някой от процесуалните
й представители по този ред за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №555 от 12.05.2025 г., постановено по гр.д.№2234 по описа за 2024
г. на Окръжен съд – Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Г. И. Р. сумата над
размера от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ до размера от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. Последно във вр.чл.194,
ал.1 от НК, повдигнато по ДП №58/2021 г. по описа на 04 РУ – Пловдив, по което обвинение
ищцата е била оправдана с Присъда №132/25.06.2024 г. по НОХД №1596/2023 г. на РС –
Пловдив, влязла в сила на 11.07.2024 г., КАКТО И в частта, в която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Г. И. Р. законната лихва върху главницата над
размера от 10 000 лв., за периода от 11.07.2024 г. до окончателното плащане, И ВМЕСТО
ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. И. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. П.“ №12А, ет.5,
против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.“Витоша“ №2, иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на сумата над размера от 10 000
лв. /десет хиляди лева/ до размера от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/,
9
представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. Последно във
вр.чл.194, ал.1 от НК, повдигнато по ДП №58/2021 г. по описа на 04 РУ – Пловдив, по което
обвинение ищцата е била оправдана с Присъда №132/25.06.2024 г. по НОХД №1596/2023 г.
на РС – Пловдив, влязла в сила на 11.07.2024 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №555 от 12.05.2025 г., постановено по гр.д.№2234 по описа
за 2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.“Витоша“ №2, е осъдена да
заплати на Г. И. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. П.“ №12А, ет.5, сумата до размера от
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща претендирано обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1,
т.4 предл. Последно във вр.чл.194, ал.1 от НК, повдигнато по ДП №58/2021 г. по описа на 04
РУ – Пловдив, по което обвинение ищцата е била оправдана с Присъда №132/25.06.2024 г.
по НОХД №1596/2023 г. на РС – Пловдив, влязла в сила на 11.07.2024 г., ВЕДНО със
законната лихва върху главницата от 10 000 лв., за периода от 11.07.2024 г. до окончателното
плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. Р., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П.“ №12А, ет.5, против Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул.“Витоша“ №2, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за
присъждане на сумата над размера от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/, до
претендирания размер от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща
претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. Последно във вр.чл.194, ал.1 от НК,
повдигнато по ДП №58/2021 г. по описа на 04 РУ – Пловдив, по което обвинение ищцата е
била оправдана с Присъда №132/25.06.2024 г. по НОХД №1596/2023 г. на РС – Пловдив,
влязла в сила на 11.07.2024 г., КАКТО И В ЧАСТТА, в която Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул.“Витоша“ №2, е осъдена да заплати на Г. И. Р., с ЕГН
**********, сумата от 10 лв. /десет лева/, представляваща направени разноски за държавна
такса за първоинстанционното производство, КАКТО и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 559,80 лв., представляваща направени разноски за експертизи от
бюджета на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11