Р Е Ш Е Н
И Е №
25.09.2020г., гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговски дело № 2504/2018г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с пр. осн. чл.208 вр.чл.193 вр.чл.199а от КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО /отм./ вр.пар.22 КЗ от „Ю.Б.“ АД ЕИК ******* / правоприемник на „Б. П.Б.“ АД *** срещу З.“Е.Ж.“ ЕАД ***.
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на групова застрахователна полица по застраховка „Живот“ от 2014г., с подписан към нея анекс № 1 от 2015г. кредитополучателите на Б.П.Б. АД са застраховани за застрахователни рискове „смърт“ и „неработоспособност“. С анекс № 1 е договорено застрахователя да не отказва уважаване на застрахователни претенции на основание, че застраховането лице не е уведомило застрахователя за настъпили промени в здравословното му състояние след първоначалната оценка на риска. Твърди, че на 16.03.2018г. е настъпил застрахователен риск – смърт на застрахован по тази застраховка кредитополучател- Е..М.. Твърди, че застрахователя е редовно уведомен относно настъпилото застрахователно събитие и към този момент застрахователното обезщетение е възлизало в размер на 32 737.88 лв. Твърди, че застрахователя е отказал изплащане на обезщетение с мотива за премълчана и укрита информация за здравословното състояние на починалата. Твърди, че отказът е неоснователен. Намира, че в конкретния случай е приложимо договореното с анекс № 1 и поради това е налице покрит застрахователен риск.Твърди, че диагностициране на застрахованата със заболяването е станало през 2012г. – 7 години след сключване на договора за кредит. Наред с това през м.ноември 2012г. заболяванията на ищцата не са били в животозастрашаващ стадий, а и намира че същите не са причина за настъпване на застрахователното събитие. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 32 737.39 лв. застрахователно обезщетение и 2 337.09 лв. законна лихва от датата на получаване на покана за доброволно изпълнение -17.03.2018г. до датата на исковата молба, както и законна лихва от датата на предявяване на иска . Претендира направените разноски.
Ответната
страна оспорва исковите претенции. Не се оспорва наличието на групова
застраховка Живот, но същата в последствие е била подновена. Не оспорва
настъпилата смърт, но твърди наличие на премълчани обстоятелства от значение
оценката на риска на това застраховано лице. Твърди, че първата оценка на риска
е не тази при предходния застраховател, а към датата на деклариране на
здравословното й състояние и то е към 26.10.2012 г. Оспорва твърдението, че
няма връзка между злокачественото заболяване и настъпилата смърт.Намира, че е
налице изключен риск съгласно Общите условия на застрахователния договор, тъй
като е налице съзнателно премълчаване на съществени обстоятелства от страна на
починалата застрахована Е..М.. Моли исковете да се отхвърлят изцяло.
Съдът, като взе в предвид становищата
на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :
Между страните няма спор по отношение на основните факти, а именно, че праводателя на ищеца – Б.П.Б. ЕАД e предоставила потребителски кредит обезпечен с ипотека на Е.Х.М.за срок от 20 години / 240 месеца/, което се установява и от представения по делото договор от 19.12.2005г. Не се спори, че кредитополучателката е била застрахована по застраховка Живот на кредитополучателите на Банка Пиреос . Не се спори, че това е станало към момента на подписване договора за кредит или това е през 2005г.. Не се спори, че първата обща застраховка е сключена между банката и застрахователя ING с действие към момента на сключване на договора за кредит. Не се спори, че по време на нейното действие не е настъпило застрахователно събитие.
От представената по делото ГРУПОВА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА IABPB-001 сключена през 2010г. е видно, че кредитополучателите на Б.П.Б. АД са били застраховани след този момент при Интерамерикан България Животозастраховане ЕАД. Полицата предвижда изрично условия за встъпване в този застрахователен договор на кредитополучателите – попълнен формуляр за съгласие, предложение – здравна декларация и Медицински въпросник. Могат да встъпват само лица, които са клинично здрави – т.1 от договора. Нововстъпващите се определят на стандартен и нестандартен случай- т.2 от груповата полица. Предвидени са обаче и специални правила относно кредитополучателите, които вече са сключили договори за кредит преди началната дата на тази полица – т.4. В подточка А на т.4 е предвидено, че ако банката предостави предходни медицински въпросници и медицинска информация относно кредитополучатели, които вече са сключили договори за кредит с банката и преди това са били застраховани по друга застрахователна полица, то същите не следва да попълват медицински въпросник. Тъй като по делото е представен съгласие за застраховане и попълнен медицински въпросник на Е..М. от 2012г. , следва да се приеме, че банка Пиреос не е предоставила такъв на застрахователя Интерамерикан България Животозастраховане ЕАД за Е..М., което е наложила ново съгласие и нов въпросник . Видно от медицинския въпросник към 2012г. кредитополучателя Е..М. на всички въпроси е отговорила с Не, т.е. че не страда от посочените във въпросника заболявания и е клинично здрава. Не се спори, че в рамките на действие на тази застрахователна полица не е възникнало застрахователно събитие спрямо този кредитополучател. Видно от приложените Анекси ответното дружество е встъпило в договора, като застраховател вместо Инетрамерикан България Животозастраховане АД
На 01.10.2014г. банката кредитодател сключва нов Групов застрахователен договор за предоставяне на застрахователни покрития на клиентите на „Б.П.Б. „ АД и това е с ответното дружество З. „ Е.Ж.“ АД . Кредитополучателката Е..М. като застрахована по групова застраховка преди тази последна групова полица попада в специалните условия на договора и за нея не се изискват документите като първоначално сключващ кредит. Ответното дружество не представя доказателства при действието на този застрахователен договор да е изисквано попълване на декларация относно здравословното състояние на застрахованата и в рамките на нейното действие не се установява да имаме попълване на декларация с невярно съдържание. В този нов общ договор в т.7.3.3.1 вече застрахованите попадат под специалните правила. За тях се изисква ново съгласие и медицинска документация само ако са изрично посочени в Приложение № 7, каквито твърдения за застрахованата няма. Следва да се приеме, че за ответника същата попада под категорията „действащ кредитополучател“ и не е включена в Приложение № 7. В чл.7.3.3.1.2 изрично е предвидено, че невъзможността да се предостави попълнен медицински въпросник при възникнало застрахователно събитие за такъв застрахован няма да е основание да се разгледа претенцията или да се откаже изплащане на обезщетение. Към този договор е подписан и Анекс № 01 между страните, касаещ случаите с промяна в здравословното състояние след сключване на застраховката, и неуведомяване на ответната страна за това, като отново е прието, че това няма да е основание за изплащане на обезщетение. Тълкувайки волята на двете страни съобразно тези уговорки в общия договор и анекса съдът приема, че двете страни са имали ясната воля вече сключилите застраховка кредитополучатели да се обхващат от действието на новата обща застраховка, като промяната в здравословното им състояние и неуведомяването за това да не влияе върху преценката на застрахователя при изплащане на обезщетението.
Видно от приетата като доказателства по делото медицинска документация и съдебно медицинска експертиза неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че застрахования кредитополучател Е..М. е установена със доказан карцином на дясна млечна жлеза през месец март 2012, когато е оперирана и е установен хистологичен резултат – ниско диференциран карцином на гърдата. Провеждана е предписаната химиотерапия – пред и след оперативна до м.декември 2012г. и лъчетерапия. До м.08.2014г. е била на адювантна хормонотерапия, когато е установена прогресия на заболяването чрез преврален излив в дясна белодробна основа и взетата тогава биопсия е потвърдила прогресията на онкологичното заболяване. Продължила е с различни химио и хормонални терапии,през март 2016г. се установява стациониране на заболяването, през юли 2017г. състоянието се влошава с нов масивен плеврален излив и съответно започнато лечение с нова линия химиотерапия. През м.02.2018г. е установена нова прогресия на заболяването с белодробни и чернодробни метастази. През март 2018г. Е..М. е починала. Изводът на вещото лице е непротиворечив – настъпилата смърт е в непосредствена връзка с метастазиралия карцином на млечната жлеза. Отразената пряка причина за смъртта – Остра дихателна недостатъчност е в непосредствена връзка с наличното онкологично заболяване. Вещото лице по категоричен начин приема, че смъртта на застрахованото лице е настъпила в следствие на авансиралото онкологично заболяване. Към март 2012г. е констатиран локално авансирал тумор , но няма данни за метастази в други органи. Прогресия на заболяването е доказана през месец август 2014г.. Вещото лице сочи, че в конкретния случай след смъртта аутопсия не е извършвана, но съгласно медицинската документация са налице достатъчно данни от клинични, образни и лаболаторни изследвания за категорично поставяне на диагнозата относно категоричното поставяне на диагнозата относно злокачественото заболяване, неговото метастазиране и настъпилите тежки усложнения. Тези данни и липса на данни за друга причина на смъртта дават основание да се твърди, че причината за смъртта е във връзка с онкологичното заболяване. Вписаната в смъртния акт причина за смъртта „ Остра дихателна недостатъчност „ е в резултат на усложненото онкологично заболяване“ рак на гърдата“.
По делото са представени доказателства – разменена кореспонденция между страните, че ищецът е уведомил ответника за смъртта на застрахованата кредитополучателка, а ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение поради факта, че е налице изключен застрахователен риск, доколкото е укрито наличието на заболяване при попълване на медицинската документация, от съществено значение за вземане на решение на застрахователя за застраховане на кредитополучателката М..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи : Претендира се заплащане на обезщетение от кредитодател при настъпил застрахователен риск – смърт на кредитополучател и неиздължен договор за кредит. Не се спори по размера на претендираното обезщетение, което ищецът е конкретизирал като неиздължената част от главницата по договора за кредит. Установи се, че е налице е сключен общ застрахователен договор от 2014г. при общи условия между банка кредитодател и застраховател, с който са застраховани физическите лица кредитополучатели на банката срещу рисковете „Смърт на застрахования вследствие на злополука или заболяване“ и „Пълна трайна неработоспособност повече от 70 % вследствие злополука или заболяване“. Поето е задължение застрахователя да заплаща при настъпване на застрахователно събитие при редовни кредити – размера на непогасената част от кредита, вкл.лихви, такси, комисионни. В конкретния случай е настъпил застрахователен риск „Смърт вследствие заболяване“ на застрахования през 2018г. , по време на действие на общия договор. Не се спори, че застрахователя е редовно уведомен за това от банката кредитодател. Отказът на застрахователя е мотивиран с изключен застрахователен риск, основаващ се на невярна медицинска декларация от октомври 2012г..
Действително по делото се установи, че към момента на подаване съгласие при предходния застрахователен договор, сключен през 2010г. с праводател на ответника / по което няма спор/ застрахованата Е..М. е подала невярна декларация, тъй като към този момент е имала установено онкологично заболяване от март 2012г., макар и в начална фаза, но не го е обозначила като налично в медицинската документация. Съдът намира, че това обостоятелство не води до извод, че настъпилата смърт е изключен застрахователен риск.
Договорът за кредит, вземанията по който са застраховани обаче е сключен през 2005г. между банката праводател на ищеца и починалата застрахована кредитополучателка. По време на действие на застрахователния договор общата застраховка е правена от банката с различни застрахователи, през различно време и видно от условията обсъдени по-горе на двата последни общи застрахователни договори, уговорките между страните навеждат на извода, че заварените кредитополучатели не се третират еднакво като новосключилите договори за кредит, тъй като заварените кредитополучатели попадат под Специалните правила – т.7.3.3.1. Само за новосключилите договори за кредит има изискване да са клинично здрави за да подлежат на застраховка -7.2 – Критерии за встъпване в застрахователния договор. Изрично с последната обща застраховка е прието, че неподаване на медицински данни при заварените случаи не е основание за отказ за изплащане на обезщетение, нито пък неуведомяване от страна на застрахованото лице за промяна в здравословното му състояние дава такова основание – т.7.3.3.1.1 от договора от 2014г., като това се потвърждава и с уговорките от Анекс № 1 на договора подписан между страните на 10.03.2015г.. Това е логично, тъй като се касае за договор за кредит действащ в продължителен период от време - от 20 години. Всяко физически здраво лице към момента на подписване на кредита може за 20 години да претърпи различна промяна в здравословното си състояние. Именно и поради това се сключва застраховката – за да се гарантира вземането на банката при такава една промяна в здравето и невъзможност за плащане. Покритите рискове са смърт от злополука или заболяване или трайна нетрудоспособност поради смърт и заболяване – повече от 70 % . Няма твърдения и никакви доказателства застрахованата кредитополучателка да не е била клинично здрава към сключване договора за кредит през 2005г.. Заболяването е констатирано едва 7 години след сключване договора за кредит. Вярно е, че застрахованата е попълнила неверни медицински данни през 2012г., но същите касаят един предходен общ застрахователен договор, при действието на който не е настъпило застрахователно събитие. Волята на страните при приложимия договор е да не вземат в предвид неуведомяване за промяна в здравословното състояние при заварени застраховани кредитополучатели, съгласно уговорките в Анекс № 1. Предвид на това укриване на заболяването от страна на застрахованата, когато е в начален стадий,при предходен общ застрахователен договор и последващо неуведомяване за влошаване на здравословното състояние съдът намира, че не е основание за отказ от плащане на застрахователното обезщетение . Разпоредбата на чл.191 от КЗ предвиждаща задължение за застрахования за обявяване на настъпили промени в обстоятелствата, за които застрахователя е поставил въпрос при сключване на договора препраща към чл.189 от КЗ за възможните последици . Отказ или намаляване на обезщетение са дадени като възможност за застрахователя при невярно деклариране и следователно разпоредбата на чл.189 от КЗ е диспозитивна. Именно с цитираните по-горе уговорки в договора, който се явява приложим при разминаване с общите условия-т.1.2 от ОУ, тази законова норма е заменена от уговореното между страните с договора. Макар и настъпилата смърт да е в резултат от онкологичното заболяване, което съдът намира, че се установява по категоричен начин от приетата медицинска експертиза по делото, и същото да не е декларирано като промяна в здравните обстоятелства от страна на починалата застрахована, предвид че починалата застрахована е предходен кредитополучател, в добро здраве към сключване на договора и предвид изричните уговорки в договора и анекса за тези застраховани съдът намира, че е настъпило застрахователно събитие, което не е изключен застрахователен , а покрит застрахователен риск от действащата към този момент застраховка. С оглед на така настъпило застрахователно събитие – Смърт, покрит застрахователен риск, ответникът на осн.чл.193 вр.чл.199а от КЗ /отм./ дължи да заплати застрахователно обезщетение на банката ищец, кредитодател, в претендирания размер изцяло. С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на банката ищец сумата от 32 737.39 лв. застрахователно обезщетение. Предвид, че ответникът не е изплатил задължението в дадения в поканата срок от ищеца същия дължи и обезщетение за забава в размер на 2 337.09 лв. законна лихва, по който размер също не се спори за претендирания период. Върху главницата се дължи и законната лихва считано от -17.03.2018г. от датата на исковата молба.
Предвид изходът на процеса ответникът следва да заплати на ищеца на осн.чл.78 от ГПК направените от него разноски за съдебното производство в размер на общо 4 423.94 лв. / ДТ 1 402.50 лв.,1100 възн.вещи лица и 1921.44 лв. адв възнаграждение/. Съдът намира възражението за прекомерност на адв.възнаграждение за неоснователно, предвид че е малко над минимума по наредба № 1 от 2004г., и като съобразява сложността на спора, броя проведени съдебни заседания и упражнената адвокатска защита/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА З.“Е.Ж.“ ЕАД *** да заплати на „Ю.Б.“ АД ЕИК ******* / правоприемник на „Б. П.Б.“ АД *** на осн.чл.208 вр. чл.193 вр. чл.199а от КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО /отм./ вр.пар.22 ПЗР на КЗ /действащ/ сумата от 32 737.39 лв./ тридесет и две хияди седемстотин тридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ застрахователно обезщетение, както и да заплати сумата от 2 337.09 лв. / две хиляди триста тридесет и седем лева и девет стотинки/ законна лихва от датата на получаване на покана за доброволно изпълнение -17.03.2018г. до датата на исковата молба, както и законна лихва от датата на предявяване на иска – 28.11.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 4 423.94 лв. / четири хиляди четиристотин двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки / разноски на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :