Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.02.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище
на двадесет
и четвърти януари
две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Стоянка Иванова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20227250700228 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
197 ал.2 във вр. с чл. 121 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от Е.Й.Х. –
А. ***, против Решение №274/14.12.2022г. на Директора на ТД на НАП – град Варна
в частта му, с която е потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, издадено на основание чл. 121 ал.1 от ДОПК от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище. В жалбата се визира
противоречие на обжалваното решение със закона като се сочи, че в случая, въпреки
направеното възражение, административният орган не извършил проверка на
фактите, относими към направения извод за затрудняване събирането на вземането.
Твърди се, че жалбоподателката като физическо лице декларирала парични
средства, които били достатъчни за покриване на цялото ѝ задължение,
както и че към момента била заплатила всичките си данъчни задължения – факти,
които оборвали презумпцията за затруднения при събирането на вземанията към
нея. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част. В проведеното по делото
открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от своя процесуален
пълномощник адв. Ц.И. ***, който поддържа жалбата
и моли за отмяна на решението в
обжалваната му част като незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че жалбоподателката
имала възможност и желание да погаси задължението, чието установяване
предстояло. Претендира присъждане на направените съдебни разноски съобразно представен
списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Директор на Териториална дирекция на Национална
агенция по приходите – гр. Варна, се представлява по делото от гл.юрк. М.Д., която
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Заявява,
че обжалваното решение е издадено съобразно законовите изисквания и са налице
доказателства за наличието на предпоставките по чл. 121 ДОПК за налагане на
обезпечителните мерки. Изтъква, че както в искането на органа по приходите,
така и в постановлението на публичния изпълнител, и в обжалваното решение са
изложени мотиви за налагане на предварителните обезпечителни мерки/ПОМ/. Посочва,
че и тогава и понастоящем е налице обезпечителна нужда, тъй като лицето има
задължения, които не може да покрие с имущество или по друг начин, предвид
факта, че не се е възползвало от възможността да предложи замяна на обезпечение
или банкова гаранция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
В Определение №369/30.12.2022г.
по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните факти:
Със Заповед за възлагане на
ревизия/ЗВР/ №Р-03002522002836-020-001/07.06.2022г. на Началник сектор при ТД
на НАП – Варна е възложено на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК извършването
на ревизия на Е.Й.Х. – А. *** с предмет : задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г.до 31.12.2021г.,
със срок на извършване : три месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена на
жалбоподателката на 14.06.2022г. по електронен път. Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/
№Р-03002522002836-020-002/12.09.2022г. на Началник сектор при ТД на НАП – Варна
е удължен срока за извършване на ревизията до 14.11.2022г., като заповедта е
връчена на ревизираното лице на 13.09.2022г.отново по електронен път. В хода на
ревизията органът по приходите Х. А., на длъжност гл.инспектор по приходите и в
качеството на ръководител ревизията, е отправила на основание чл. 121 ал.1 във
вр.с чл. 124 ал.4 от ДОПК искане за предварително обезпечаване на задължения и
мотиви за налагане на предварителни обезпечителни мерки № Р-03002522002836-039-001/01.12.2022г. В искането са изложени мотиви за
същото в следния смисъл: от извършената съпоставка на получените доходи,
направените разходи и придобито имущество за период от 01.01.2016 г. до
31.12.2021 г. е установено несъответствие - недостиг на парични средства,
установени са обстоятелства по чл.122, ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, поради което
ревизираното лице е било уведомено, че основата за облагане с данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2016г. - 31.12.2021
год., ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК; в хода на извършената
ревизия са били установени несъответствия между получените от лицето доходи и
направените от него разходи и придобито имущество, поради което ревизиращият
екип е приел, че са налице недекларирани доходи, облагаеми по чл.35 от ЗДДФЛ, и
в тази връзка е начислен дължимият данък за съответните периоди; за резултатите
от ревизията бил издаден Ревизионен доклад
№Р-03002522002836-092-001/01.12.2022г., с който е предложено да бъдат установени
размери на задълженията общо 24919, 43 лв., в т.ч. данък по чл.17 от ЗДДФЛ -
17054, 05 лв. и лихви - 7865, 38 лв. В искането са изложени следните данни
относно имущественото състояние на ревизираното лице: към 01.01.2022г. за
ревизираното лице няма деклариран действащ трудов договор, няма данни за
получавани от лицето доходи, съгласно справка от Агенция по вписванията лицето
към 01.12.2022г. не притежава недвижими имоти и има наложена възбрана върху
недвижим имот в гр. Велико Търново, който бил дарен, но има две действащи
банкови сметки в посочена банка. С изложените данни органът по приходите е
обосновал искането си и отразеното становище, че налагането на предварителните
обезпечителни мерки е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на
задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Въз основа на искането на органа
по приходите е издадено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121 ал.1 от ДОПК с
изх.№С-220025-023-0003301/02.12.2022г. от публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна, офис Търговище и със същото за обезпечаване на очакваното публично
вземане в предполагаем размер от 24919.43 лв. на основание чл. 21 ал.1 ДОПК са
наложени следните обезпечителни мерки: 1/ възбрана върху застроен недвижим имот
в град Велико Търново; 2/ запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на
касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и
постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в:
ТБ/доставчик на платежни услуги ПИБ за сумата от 24919.43 лв.; 3/
запор върху МПС: лек автомобил марка Ford, модел **,
рег.№ ****, рама № ******, двигател № ****, година на производство 1988г., мощност 44kw, с балансова стойност 0.00 лв.
За да наложи посочените ПОМ, публичният изпълнител е възприел в постановлението
си изцяло изложените в искането мотиви. До „ПИБ“АД е изпратено запорно
съобщение и на 02.12.2022г. е наложен запор върху сметката на лицето за
посочения размер парични средства относно бъдещи постъпления, тъй като към
момента нямало наличности по сметката. В изпълнение на издаденото ПНПОМ
Началникът на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Търговище е уведомил писмено ТД на НАП –
Варна, офис Търговище, че на 06.12.2022г. е наложен запор на МПС с рег.№ ****, собственост на Е.Й.Х. ***. Постановлението за налагане
на ПОМ е връчено на ревизираното лице на 07.12.2022г. по електронен път. В
рамките на законния 7-дневен срок за обжалване на ПНПОМ срещу същото е
постъпила жалба от ревизираното лице до Директора на ТД на НАП – град Варна с
приложен към същата заверен препис на нотариален акт за дарение на недвижим
имот. В рамките на инициираното оспорване на ПНПОМ по административен ред
Директорът на ТД на НАП – Варна се е произнесъл с обжалваното Решение
№274/14.12.2022г., с което е отменил ПНПОМ изх.№С-220025-023-0003301/02.12.2022г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище, в частта
относно наложената възбрана върху недвижим имот с мотива, че към момента на
налагане на възбраната този имот вече не е бил собствен на ревизираното лице, и
е потвърдил обжалваното постановление в останалата му част като
законосъобразно. Административният орган е приел, че ПНПОМ е издадено при
наличието на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК и отчел като
неоснователни възраженията, че лекият автомобил - МПС - марка „Форд“, модел „**“,
рег. № ***** е бракуван, тъй като в регистъра
на КАТ такова обстоятелство не било отразено, а наложеният запор на банковите
сметки и постъпващи суми е преценил като съответстващ на обезпечителната нужда,
въпреки, че по сметките не е установено наличието на суми, покриващи размера на
предполагаемото задължение. В мотивите на оспореното решение е обсъдено, че
направеното искане от ревизиращия екип за налагане на обезпечителните мерки е
мотивирано, тъй като е посочен предполагаемия размер на бъдещото задължение и
установеното разпореждане с имущество на жалбоподателя, направен е анализ на наличното
имущество и е посочено, че лицето няма трудови договори и недвижимо имущество.
Решението в обжалваната му част е обосновано с мотива, че публичният изпълнител
е действал при условията на обвързана компетентност, налагайки исканите обезпечителни
мерки и то само до размера на предполагаемото задължение, което дава възможност
на лицето да оперира с други суми по банковите сметки като това се съобразява
от съответната кредитна институция. Административният орган е приел, че
наложените обезпечителни мерки са единствените такива, които може да бъдат
предприети за ограничаване разпореждането със средства, които могат да послужат
за погасяване на бъдещото задължение. Съобразил е и факта, че лицето няма
имущество, не е предприело действия по чл. 199 от ДОПК, и към момента не са
налице условията по чл.197, ал.3 от ДОПК – не е предложено обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа. Оспореното
решение е връчено на жалбоподателката на 14.12.2022г. по електронен път.
По настоящото производство, освен
материалите по административната преписка, като писмени доказателства са приети
и представените от жалбоподателката удостоверение рег.№ ******, издадено на 16.12.2022г. от Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Търговище, и справка за задълженията на жалбоподателката към
16.12.2022г., извлечена от Портала за електронни услуги на НАП; приобщени като
доказателства са и годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, подадени от
жалбоподателката през 2012г. и през всяка от годините в периода от 2016г. до
2021г. Като доказателства са приети и представените от страна на ответния
административен орган писмо № 363000-758/10.01.2023г. на Началник Сектор „ПП“
при ОДМВР – Търговище и справка за общите задължения на жалбоподателката към
24.01.2023г. От съдържанието на представеното от жалбоподателя удостоверение от
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Търговище следва, че запорираното МПС е било
собственост на Е.Й.Х. – А. *** за периода от 14.06.2006г. до 12.02.2015г.
Представеното от ответната страна писмо от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР –
Търговище изяснява удостоверените данни като потвърждава, че това МПС е
регистрирано от А. на 14.06.2006г., а на 12.02.2015г.е активирана услуга
„Прекратяване на регистрацията” с подуслуга „Съхранение на ПС в частен
имот“. С писмото е пояснено, че на
16.12.2022г., след налагане на запора върху посоченото МПС, жалбоподателката е
поискала издаване на горепосоченото удостоверение за собственост на МПС, при
което АИС „КАТ - Регистрация на ПС и собствениците им” генерирала автоматично в
издаденото удостоверение текста „е било собственост на“ и посочила конкретните
дати с данни за период, като обхванала предходни записи от регистрацията на МПС
до услуга „прекратяване на регистрацията“ с подуслуга „съхранение на ПС в
частен имот“, което не прекратявало правото на собственост на А. върху конкретното
МПС. В писмото ясно е посочено, че и понастоящем собственик на запорирания
автомобил е Е.Й.Х. – А., тъй като липсвали
записи за промяна на собствеността с прехвърлителна сделка между праводател и
преобретател, чиито подписи на страните да са заверени от нотариус, съгласно
въведеното законодателно условие в нормата на чл.144 ал.2 предложение последно
от ЗДвП. От представената справка за задълженията на жалбоподателката към
16.12.2022г. става ясно, че същата е имала начислени задължения за плащане на
осигурителни вноски за месеците октомври и ноември 2022г. в общ размер 56.92
лева, като се съдържат данни за погасено по давност нейно задължение към НАП по
данъчна декларация по ЗДФЛ от 2003г. в размер на 13.44 лева. От справката за
задълженията на жалбоподателката към 24.01.2023г. става ясно, че към отразените
в предходната справка нейни задължения са добавени и следните такива : задължения
за здравно осигуряване за месец декември 2022г. в размер на 28.40 лева, и
задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии,
граждански договори и др., установени с издаден Ревизионен акт
№Р-03002522002836-091-001/03.01.2023г., като общият размер на всички описани
задължения в справката е 25 277.26 лева, от които главница в размер на
17 139.20 лева и лихви в размер на 8 138.06 лева. След приспадане от
общата сума на сумата за дължими вноски за здравно осигуряване в размер на
85.85 лева, останалата дължима сума по Ревизионния акт е в размер на
25 191.41 лева. Относно приетите по искане на жалбоподателката годишни
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, отнасящи се
за данъчните години 2011г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., съдът
приема, че същите не представляват доказателства от значение за решаване на
настоящия спор. В тези декларации са декларирани получавани от декларатора
доходи за конкретната данъчна година, същите са обложени със съответния размер
данък, който явно е платен предвид факта, че задължения за тези данъци не
фигурират в обсъдените по – горе справки за задължения на
жалбоподателката. Но тези обстоятелства
не са относими към преценката за основателност на жалбата по настоящото дело.
Въз основа на установените факти след съвкупната преценка на събраните
доказателства съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното Решение
№274/14.12.2022г. е постановено от компетентен орган – директор на ТД на НАП,
овластен нормативно съгласно разпоредбата на чл. 197 ал.1 от ДОПК, при което не
е налице основанието по чл. 146 т.1 АПК. Същото е издадено в рамките на
установения от закона /чл. 197 ал.1 от ДОПК/ 7-дневен срок за произнасяне на
административния орган. Решението е издадено в писмена форма и съгласно
изискването на чл. 197 ал.1 ДОПК за мотивираност в същото са обсъдени наличните
по преписката писмени доказателства, направеното искане от органа по приходите,
обжалваното ПНПОМ и възраженията на жалбоподателя. Обжалваното по
административен ред ПНПОМ също е издадено от компетентен орган по смисъла на
чл. 121 ал.2 от ДОПК във вр.с чл. 8 ал.1 т.1 ДОПК, а именно публичен изпълнител
от компетентната ТД на НАП, и съобразно правомощията му по чл. 167 ал.1 ДОПК.
ПНПОМ е издадено в съответствие с изискванията на чл. 196 ал.1 от ДОПК – в
предвидената писмена форма и съдържа регламентираните задължителни реквизити.
Настоящото производство има
своето правно основание в разпоредбата на чл. 197 ал.2 от ДОПК, като в нормата
на чл. 197 ал.3 ДОПК са разписани предпоставките, при които съдът следва да
отмени наложената обезпечителна мярка, а именно : 1/ ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, 2/ ако не съществува изпълнително основание или 3/ ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В настоящия случай наложените
обезпечителни мерки са предварителни, т.е. нямат за цел да обезпечат установени
и изискуеми публични вземания, поради което не е приложимо изискването за
наличие на изпълнително основание по смисъла на чл. 197 ал.3 от ДОПК. По делото
не са ангажирани, нито пред административния орган, нито пред съда, доказателства за това, че жалбоподателката се е възползвала от възможността
да представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, каквато възможност предоставя нормата на чл. 199 от ДОПК.
Ето защо не са налице основанията по чл. 197 ал.3 предл.1 и 2 от ДОПК за отмяна
на наложените с решението в обжалваната му част обезпечителни мерки. Относно
третото предложение на чл. 197 ал.3 от ДОПК съдът следва да обсъди наличието на
предпоставките по чл. 121 ал.1 ДОПК. Съгласно нормата на чл. 121 ал.1 от ДОПК,
в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите
може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия
с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията
за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително
ще се затрудни. От обсъдените писмени доказателства следва, че в случая е
надлежно възложена и се извършва ревизия на жалбоподателката в качеството
ѝ на физическо лице. Именно в рамките на ревизията е направено мотивирано
искане за налагане на ПОМ и е издадено Постановление за налагане на ПОМ. В
искането е посочен размера на предполагаемите задължения на лицето за данък по
чл. 17 от ЗДДФЛ и съответните лихви, а именно: сумата от 24919, 43 лв., в т.ч.
данък по чл.17 от ЗДДФЛ - 17054, 05 лв. и лихви - 7865, 38 лв., които се определят
по реда на чл. 122 от ДОПК, поради установени в хода на ревизията обстоятелства
по чл. 122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК. При предприемане на действия по налагане на
ПОМ публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност по
отношение предполагаемия размер на задълженията, посочен от органа по приходите
в направеното искане. Ето защо публичният изпълнител няма контролни функции по
въпросите за размера на задължението, установявано в рамките на извършваната
ревизия. В изготвеното и изпратено искане №
Р-03002522002836-039-001/01.12.2022г. органът по приходите обстойно е мотивирал
обезпечителната нужда, изразяваща се във възможността събирането на подлежащото на установяване задължение за данъци да се окаже
невъзможно или значително да се затрудни, тъй като лицето няма декларирани
трудов договор и получавани доходи, и не притежава недвижими имоти. И
публичният изпълнител, и административният орган, са възприели тези констатации
и мотиви в искането като наред с това в обжалваното решение са обсъдени и
наличните по преписката доказателства, според които по откритите банкови сметки
на задълженото лице не е установено наличието на суми, покриващи размера на
предполагаемото задължение, а запорираният лек автомобил е собственост на
жалбоподателката и няма данни същият да е бракуван.
В рамките на компетентността на
публичния изпълнител е да прецени наличието на обезпечителна нужда, т.е. наличието на опасност събирането на задълженията за данъци да се окаже
невъзможно или значително да се затрудни. В случая преценката е направена на
база предполагаемия размер на задълженията и събраните данни за имущественото
състояние на жалбоподателката, като въз основа на същите : липса на собствени
недвижими имоти, на доказани получавани доходи, сключен трудов договор и
наличности по банкови сметки, напълно законосъобразен се явява извода за това,
че ще се затрудни събирането на публичното вземане към ревизираното лице в
посочения предполагаем размер от 24 919.43 лева. В съдебното производство
не са ангажирани доказателства, които да установят и гарантират в определена
степен възможността на жалбоподателя да погаси подлежащото на установяване
вземане в посочения му предполагаем размер. Приетите справки за задълженията на
жалбоподателката показват, че същата не е заплатила и задълженията си за
здравно осигуряване за последните три месеца на 2022г., което също подкрепя
косвено извода за наличие на обезпечителна нужда. Наред с това публичният
изпълнител следва да прецени и условията на чл. 121 ал.3 от ДОПК, съгласно
който предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи,
обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността
на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва
да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В случая няма наведени
възражения в този смисъл, но следва да се посочи, че при бъдещо постъпление на
парични суми по банковите сметки на жалбоподателката същата би могла да оперира
с онази част от тях, която надвишава размера на запорираната сума. Относно запорираното
МПС следва да се посочи, че приетите от съда доказателства безспорно
установяват, че и понастоящем собственик на същото е жалбоподателката, въпреки
актуалния му статус на МПС с „прекратена регистрация и съхранение в частен имот“.
Запорираният лек автомобил е реално съществуващ, няма данни да е бракуван и
принадлежи към патримониума на задълженото лице. Ето защо същият е годен обект
на обезпечителна мярка в случая.
Предвид изложеното съдът намира,
че оспореното Решение №274/14.12.2022г. на Директора на ТД на НАП – град Варна
в частта му, с която е потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121 ал.1 от ДОПК с изх.№С-220025-023-0003301/02.12.2022г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище, в частта
му за налагане на следните обезпечителни мерки : запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при
доставчик на платежни услуги в: ТБ/доставчик на платежни услуги ПИБ за сумата от 24919.43 лв.; запор върху МПС: лек автомобил марка Ford, модел
**, рег.№ ******, рама № *******, двигател № ***, година на производство 1988г., мощност 44Кw, с
балансова стойност 0.00 лв., е издадено в съответствие с процесуалните и
материални изисквания на закона. Ето защо съдът приема, че в случая не са
налице основанията за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл.
146 от АПК, включително и не е налице и нито едно от визираните в чл. 197 ал.3 ДОПК основания за отмяна на която и да е от потвърдените с оспореното решение
обезпечителни мерки. Ето защо следва разгледаната жалба да бъде отхвърлена.
По претенцията за разноски – относно тази
претенция следва първо съдът да поясни, че отнасящата се до отговорността за
разноски разпоредба на чл. 161 от ДОПК има своето систематично място в Глава 19
на Дял Трети от ДОПК и касае производството по съдебно обжалване на ревизионния
акт - в т.см е и Определение №3544/20.03.2018г. по адм.д.№3319/2018г. на Първо
отделение на ВАС. Настоящото производство е различно от визираното, поради
което за същото не е приложима нормата на чл. 161 от ДОПК, а субсидиарно
приложимата съобразно § 2 от ДР на ДОПК разпоредба на чл. 143 ал.2 АПК,
съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ. В случая е налице направена от ответната страна,
представлявана от юрисконсулт, претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Предвид препращането в чл. 37 ЗПП
към НЗПП в случая е относима нормата на чл. 24 изр.първо от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съгласно която по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. Участието на юрисконсулта, представляващ
ответната страна по делото, се е изразило в присъствие в единственото проведено
по делото съдебно заседание и в активно участие в извършените процесуални
действия в хода на съдебното дирене и при устните състезания. Предвид тези данни
и с оглед претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, както и с оглед цялостното отхвърляне на оспорването, следва
жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на ТД на НАП – Варна сумата в
размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Е.Й.Х. – А. с адрес ***, ЕГН-**********,
действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. Ц.И. ***, против Решение
№274/14.12.2022г. на Директора на ТД на НАП – град Варна в частта му, с
която е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл. 121 ал.1 от ДОПК с изх.№С-220025-023-0003301/02.12.2022г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище, в частта
му за налагане на следните предварителни обезпечителни мерки : запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в
трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при
доставчик на платежни услуги в: ТБ/доставчик на платежни услуги ПИБ за
сумата от 24919.43 лв.; запор върху МПС: лек автомобил марка Ford, модел *****, рег.№
****, рама
№
*****, двигател № *****, година на производство 1988г., мощност 44Кw, с
балансова стойност 0.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал.2 АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП Е.Й.Х.
– А. с адрес ***, ЕГН-**********, да заплати на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – град Варна, сумата в размер на 100/сто/лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване съгласно чл. 197 ал.4 от ДОПК.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: