гр.
Силистра, 21.12.2020г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл. с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
разгледа в. гр.д. № 228/ 2020г. по
описа на съда, докладвано от съдия Стоева, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл. 248 ГПК.
На
24.11.20г. е депозирана молба от З.И.И., с която моли да бъде изменено
въззивното решение в частта за разноските, като се намали адвокатския хонорар
на другата страна до минимално определения размер в чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът
по молбата депозира писмен отговор, в който изразява становище за
недопустимост, съответно неоснователност на същата.
Съдът, след
като съобрази становищата на страните и данните по делото, приема за установено следното:
Молбата е
допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно
чл. 248, ал. 1 ГПК, ако решението е необжалваемо, както е в случая, в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Съдебното
решение по настоящото въззивно дело е постановено на 29.10.20г. Молбата на З.И.И.
за изменение на това решение в частта за разноските е депозирана на 24.11.20г.,
видно от печата върху същата с отразен входящ номер и дата на представянето й в
СОС. Следователно същата е подадена в законоустановения едномесечен срок от
постановяване на решението и се явява допустима.
В същата се
претендира да се намали присъденият размер адвокатко възнаграждение в полза на
другата страна, тъй като тя е заплатила разноски за двама адвокати, а и
заплатеният размер е почти двоен на минимално определения размер в чл. 36 от
Закона за адвокатурата /ЗА/ без да се касае за дело с фактическа и правна
сложност. Сочи се, че е налице прекомерност на адвокатския хонорар по см. на
чл. 78, ал.5 ГПК и същият следва да се редуцира до минимално определения такъв
в ЗА.
В случая
следва да се има предвид, че от страна на З.И. не е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна както пред
първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК е категорична, че съдът може да редуцира адвокатския
хонорар и да присъди по-нисък размер разноски само по искане на насрещната
страна. След като страната не е поискала това до приключване на делото, за да
бъде съобразено искането й към момента на постановяване на решението, то няма
основание за неговата промяна в частта за разноските вследствие на последващо
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Към настоящия
момент вече е преклудирана възможността на И. тепърва да прави възражение по чл.
78, ал.5 ГПК.
Несъстоятелен
е изтъкнатият довод в молбата по чл. 248 ГПК за заплатено и присъдено
възнаграждение за двама адвокати. Разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК предвижда
присъждане на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат съразмерно
с уважената част от иска, като това е направил и настоящият съд. Видно от
договорите за правна помощ на ЦДГ „Добруджа“, заплатеният от същата адвокатски
хонорар е за един адвокат пред всяка инстанция, а не за двама такива, като и
съдът го е присъдил така, както е заплатен.
Предвид
изложеното до тук, съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от
горното, СОС
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на З.И.И., с която моли да бъде изменено въззивно решение №
260034/29.10.20г. в частта за разноските.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: